Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260492 18.02.2021 година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5726 по описа
на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация
на иска е чл. 124 ал. 1 ГПК и по чл.11
т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 23 и
чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
С молба, с вх. № 27203/28.05.2020г. ищецът В.А.К.
е предявен иск срещу ответника „Профи Кредит България“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че между страните В.А.К. и
„Профи Кредит България“ ЕООД е сключен на 10.01.2019г. договор за потребителски
кредит № ***
Счита се, че договор за потребителски кредит № ***е
нищожен, поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
както и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11,т. 9 и
т.10 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК и произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК.
Твърди се, че съгласно раздел VІ от договор за
потребителски кредит № ***, именован „Параметри“, ищцата В.А.К. следвало да
върне сумата по кредита в размер на 5000 лева, при ГПР 45,37 % годишен лихвен
процент 38,30 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 24
месеца, с общ дължим размер 7203,02 лева.
Постигната била договореност за заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 4830 лева, като общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
бил в размер на 12033,02 лева.
Счита се, че с договорения лихвен процент се нарушават
добрите нрави, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение
в размер на 7033,02 лева.
Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Възразява се, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, клаузите на раздел VІ от договора за заем.
Твърди се, че неравноправно е определен размерът на
дължимата неустойка при предсрочна изискуемост върху остатъчния размер на
главницата по погасителния план.
Уговореният размер на неустойката бил прекомерен и
уговорен в противоречие на добрите нрави, поради което е нищожен съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От съда се иска да постанови решение, с окето да
прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Профи
Кредит България“ ЕООД.
При условията на евентуалност се иска обявяване на
нищожност на клаузите, даващи право на
ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД да получи заплащането на пакет
от допълнителни услуги, съгласно раздел VІ от договор за потребителски кредит №
***, сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 46258/04.08.2020г. от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД.
В отговора на исковата молба се счита предявения иск
за неоснователен.
Твърди се, че в депозираната искова молба са посочени
множество неверни твърдения и множество неточности, които противоречат както на
посочените от самия ищец доказателства, така и съгласно представените с
отговора на исковата молба такива.
В исковата молба неоснователно се твърдяло, че договор
за потребителски кредит № ***е нищожен поради противоречие с добрите нрави и
поради неспазване на нормите на чл. 11,т. 9, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК.
Неоснователни били твърденията на ищеца, че поради
невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги
в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Считат се за неоснователни възраженията на ищеца,
че предоставянето на услугите, включени
в пакета, зависело от волята на кредитора.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените от ищеца В.А.К. искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа
и правна страна следното.
Между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит № ***съгласно раздел VІ от договор за потребителски кредит № ***,
именован „Параметри“, като ищцата В.А.К. следвало да върне сумата по кредита в
размер на 5000 лева, при ГПР 45,37 % годишен лихвен процент 38,30 % и лихвен
процент на ден 0,11 при срок на кредита от 24 месеца, с общ дължим размер 7203,02 лева.
Постигната била договореност за заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 4830 лева, като общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
бил в размер на 12033,02 лева.
По наведените от ищеца основание за недействителност
на договора, евентуално на оспорените негови клаузи съдът намира следното.
По отношение недействителността на целия договор до
колкото това е предмета на главния иск съдът намира следното.
Договорът е валиден, тъй като ответникът има лицензия
за предоставянето на бързи кредити, респ. договорът има основание, предмет и е
сключен в изискуемата писмена форма. Договорът не е нищожен поради противоречие
с добрите нрави, тъй като е налице еквивалентност на престациите, а на
специалните основания по чл.11.т.10 ЗПК договорът отговаря, тъй като съдържа
ГПР и общо дължимата сума от потребителя, респ. отговаря на изискването по
чл.11,т.9 ЗПК относно размерът на ГЛП и условията за прилагането му. В
съответствие с чл. 19, ал.4 ЗПК е също така уговорения ГПР от 45,37% е до 5
пъти законната лихва за просрочени задължения. В тази насока е и заключението
на вещото лице Д.К., прието от съда и неоспорено от страните.
Следователно, главният иск се отхвърля като неоснователен.
Относно оспорената законосъобразност на
възнаграждението за закупен пакет от допълнителните услуги в размер на сумата 4
830 лева съдът намира следното.
Уговореното възнаграждение от 4 830 лева не става ясно
за какъв точно пакет от допълнителни услуги е закупен, за да може да се прецени
до колко уговорената цената съответства на справедливостта и добрите нрави,
респ. налице ли е изискуемата потребителска еквивалентност. Не се установява от
ответника клаузата да отговаря на изискването за добросъвестност, респ.
очевидно тази клауза води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая
няма спор, че сделката е потребителска, до колкото ищеца има качеството на
потребител. Разгледан на плоскостта на съдържателната част на пакета от
допълнителни услуги се констатира следното. Първо пакетът включва пет
допълнителни услуги всяка от които е неясно на каква стойност възлиза, неясно е
също така по каква методология се определя и каква е реалната стойност за
търговеца при осъществяването на тази услуга. Така например улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства по т.5 от пакетът от
допълнителни услуги не става ясно в какво точно се състои улеснение в сравнение
с обичайната процедура. В т.15.5.1 от ОУ към договора за потребителски кредит
се посочва, че ответникът може да одобри за отпускане следващи парични средства
на клиента, но всъщност тази услуга е част от предмета на икономическата
дейност на търговеца, т.е той не престира нищо повече от това за което е
създаден. На следващо място услугата предполага липса на допълнително
кандидатстване, което фактически се тълкува от настоящата инстанция като ново
предложение за сключване на нов договор за потребителски кредит или за
рефинансирането му, без това да е изрично поискано от потребителя, което пък
отново е част от предмета на търговската дейноста на ответника. Следователно,
улеснената процедура за получаване на парични средства не представлява нищо
различно, нищо преференциално от обичайната икономическа дейност на търговеца,
която е свързана с публично предлагане на кредити.
Следващата позиция от пакета е промяна на падежа,
която съгласно 15.4.1. от ОУ е посочена като право на клиента да поиска промяна
на падежа на задължение, което не е изискуемо, същевременно обаче липсва
разписано задължение от страна на търговеца да се съгласи с направеното от
клиента искане или другояче казано ответника си запазва правото да прецени
основателността на искането. Фактически клиентът си купува услуга, която му се
предоставя от закона, всеки длъжник може да поиска промяна на падежа на
задължението съобразно свободата на договаряне уредена в чл.9 ЗЗД и затова не
му е необходимо да заплаща възнаграждение. Другояче би било ако ответникът беше
разписал процедура по която да се осъществи това искане за промяна на падежа
или най-малкото да поеме ангажимент към потребителя, че ще удовлетвори това
искане при наличието на определени условия – което реално в ОУ няма. Следващата
услуга предвидена в пакета е приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, разписана в 15.1 от ОУ в тази услуга обаче отново остава неясно за
потребителя какво точно преимущество ще получи до колкото нито е описано
времето за което се извършва одобряването на кредита за клиентите без закупен
пакет и за тези със закупен пакет. Другите две услуги – отлагане на вноски и
намаляване на погасителни вноски уредени в т.15.2 и т. 15.3 от ОУ отново касаят
възможността на страните свободно да договарят и предоговарят сключения договор
за кредит. Безспорно тези услуги са уредени по-подробно и изчерпателно на фона
на останалите услуги, но отново никъде не е разписан ангажимент на кредитора
при наличието на описаните предпоставки да се съгласи на отлагане плащанията по
вноските, респ. на намаляването им. Без да има наличието на такова съгласие
отнапред дадено от кредитора, реално той не е задължен да удовлетвори искането
на потребителя, а последния си плаща за нещо, което законът му позволява да
иска, а именно намаляване на вноските или отлагането им. Следователно и по
отношение на тези две услуги не става ясно каква е възмездността на
престациите, т.е не става ясно за какво точно потребителят заплаща
допълнителния пакет, какво точно получава в повече и какви точно преференции
възникват за него след като всичко, което е разписано в ОУ е законово възможно
да бъде поискано, както и законово възможно да бъде отказано. Другояче казано
допълнителния пакет не създава допълнителни права за потребителя на които да
съответстват задължения на кредитора тези права да бъдат удовлетворени, не го
поставят в по-неблагоприятна фактическа и икономическа ситуация спрямо
клиентите, които не са закупили такъв пакет.
Поради гореизложеното фактическото оскъпяване на
кредита от 45.37 % ГПР скача на 171,84% поради което и настоящата инстанция
приема, че допълнителния пакет услуги маскира стойността на 45.37 % ГПР до 171,84%
оскъпяване на кредита или за разликата от 126,47% до колкото реално за тази
разлика ответникът не установи какво точно фактически дава, за да се оскъпи
дълга, респ. не се установи конкретно допълнителния пакет услуги какви ползи
предоставя на потребителя.
Отделно следва да се посочи, че самото искане за
отпускане на потребителски кредит не включва стойността на пакетът допълнителни
услуги, тази стойност за пръв път се фиксира в договора за потребителски кредит
като не е ясно защо допълнителните възможности за клиента не са отделени в
самостоятелен формуляр, а са в един и същи документ с искането за отпускането
на кредит, при което излиза, че волеизявлението на потребителя е да бъде
включен и този пакет допълнителни услуги, без да е наясно на каква стойност е.
Ето и защо евентуалния иск се уважава като клаузата за
пакет допълнителни услуги, в раздел VI „Параметри“
на стойност от 4 830 лева следва да се обяви за недействителна на основание
чл.143 вр. с чл. 146 ЗЗП до колкото не се установи клаузата да е индивидуално
уговорена.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски в размер на сума от общо 631,33 лева – държавна
такса и разноски за съдебно-счетоводна експертиза и 890 лева адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.А.К. с ЕГН ********** с
адрес: *** против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх. В с ******и ***за
ОБЯВЯВАНЕ за недействителен договор за потребителски кредит № ***/10.01.2019г.
като неоснователен и недоказан;
ОБЯВЯВА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на
раздел VI „Параметри“ „По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 4
830 лева“ от договор за потребителски кредит № ***/10.01.2019г. на основание
чл. 143 вр. с чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.
В с с ******и ***ДА ЗАПЛАТИ В полза на В.А.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата
от 631,33 лева – държавна такса и разноски за съдебно-счетоводна експертиза, А
В ПОЛЗА НА адв. **** – вписана в АК – Пловдив със съдебен адрес:*** на
основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 890 лева адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.