Определение по дело №1076/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2023
Дата: 26 май 2023 г. (в сила от 26 май 2023 г.)
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20233100501076
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2023
гр. Варна, 26.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100501076 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№ 25366/04.04.2023г., подадена от Й.П.В., чрез адв. К. срещу решение
№831/13.03.23г., постановено по гр.д.№5503/22г. на ВРС, с което е признато
за установено в отношенията между ищеца „ЕОС МАТРИКС” ООД,
ЕИК131001375 със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков-казанджията“ №4-6 и ответницата Й. П. В.
ЕГН********** от *********, че последната дължи на ищеца сумата от 4
000лв. главница за периода от 20.01.2017г. до 18.01.2022г. по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS[1]12788819/4.06.2016г.
търсена като частичен иск от иск целият в размер на 21 566.56лв., както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-19.01.2022г. до окончателно изплащане на
сумата по ч.гр.д.№501/2022г. на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Намира, че неправило и въз основа на
представени извън преклузивния срок доказателства първоинстанционният
съд е направил извод за валидно цедиране на вземането срещу ответника в
полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ООД. Договорът за цесия и уведомлението
за прехвърляне на дълга са приети едва във второто по делото съдебно
заседание, проведено на 14.03.2023г. В тази връзка заключението на ССчЕ по
делото, базирано да въпросните доказателства преди представянето им по
делото е необосновано и като такова е оспорено от страната. Поддържа
възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Извода на съда
относно по отношение на изискуемостта на задълженията е направен при
1
неуточнена претенция. На следващо място сочи, че в нарушение на
процесуалния закон съдът не е разгледал обоснованото от ответника
възражение за недействителност на процесния договор за кредит. Поддържа,
че клаузите на договора, и конкретно т. 3, не са уговорени индивидуално,
съответно потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. На потребителя не е предоставена необходимата преддоговорна
информация във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Клаузите на
договора не са разяснени на ответника. Съдът не е обсъдил направеното от
ответника възражение за недействителност на договора като противоречащ на
добрите нрави и поради липса на съгласие и поради отклонение с
императивните изисквания на чл. 11, т.9, т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като
договорът не съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се
прилагали различни лихвени проценти. Клаузите относно прилагането на
лихвените проценти, както и тяхното изменение, са неясни. Приложеният
погасителен план също не е съобразен с императивните разпоредби на ЗПК.
Не става ясно как е определен размерът на дължимата вноска в погасителния
план и какво включвала тя. Съдът не е обсъдил възражението за
недействителност на договора за цесия, поради липса на уведомяване на
длъжника. Съдът не е разпределил доказателствена тежест ответника. Въз
основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемото дружество “Еос Матрикс“ ЕООД, чрез адв. М. в срока по
чл.263 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Сочи, че
първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за уважаване на
иска, съобразявайки установените по делото факти. Репликира възраженията
за извършени от съда процесуални нарушения чрез приобщаване на писмени
доказателства извън преклузивния срок. В тази връзка сочи, че с два
последователни имейла и нарочна молба от 25.05.2023г. ищецът е изпратил в
цялост доказателствата към исковата молба. Моли за потвърждаване на
решението, ведно с присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
2
Водим от горното, съставът на въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№
25366/04.04.2023г., подадена от Й.П.В., чрез адв. К. срещу решение
№831/13.03.23г., постановено по гр.д.№5503/22г. на ВРС, с което е признато
за установено в отношенията между ищеца „ЕОС МАТРИКС” ООД,
ЕИК131001375 със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков-казанджията“ №4-6 и ответницата Й. П. В.
ЕГН********** от *********, че последната дължи на ищеца сумата от 4
000лв. главница за периода от 20.01.2017г. до 18.01.2022г. по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS[1]12788819/4.06.2016г.
търсена като частичен иск от иск целият в размер на 21 566.56лв., както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-19.01.2022г. до окончателно изплащане на
сумата по ч.гр.д.№501/2022г. на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 07.06.2023г от 13.30 часа.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание)
правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Да се призоват страните чрез процесуалните им представители,
включително по телефона.
Определението не подлежи на обжалване.




Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3