Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 12.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на шести април през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №13848 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 26.10.2020год., СРС, 24-ти състав,
постановено по гр.дело №40255/2018год. са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание
чл. 422 от ТПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
Д.Я.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***
дължи сумата от 3 278,16 лева, от която 2 639,10 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013г.
до м.04.2015г., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура №
**********/31.08.2014г. и № **********/31.08.2015г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, общ. ********вх.********с аб.№ 205835, както и сумата от
639,06 лева - законна лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 11.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано изцяло от ищеца „Т.С.”ЕАД с
основни доводи, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответницата не е титуляр на вещни права върху имота и потребител на
ТЕ за битови нужди, като не е съобразил и множеството писмени доказателства в
тази връзка. Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния ссъд
и да постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира разноски. В
съдебно заседание пред въззивния съд не се е явил представител на въззивника.
Въззиваемата Д.Я.Д. не е подала отговор на въззивната
жалба и не е заявила становище по делото пред въззивна инстанция.
Не е постъпило
становище от третото лице помагач „М.Е.“
ООД.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3072132/14.09.2017г. срещу Д.Я.Д.,
по което е образувано гр.д.№64944/2017г. по описа на СРС, 24-ти състав.
Предявеното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от
месец 5.2013г. до месец 04.2015г. в размер на 2581,26лв., сумата от
57,84лв.-главница за дялово разпределение, сумата от 623,77лв.-лихва за периода
15.09.2014год. до 11.09.2017год. и
15,29лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за същия период за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. “********След като срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение
от
Д.Я.Д., в срока по чл.415, ал.1 ГПК „Т.С.”ЕАД е
предявила положителен установителен иск спрямо длъжника за вземането по
издадената заповед за изпълнение, като е образувано гр.д. №40255/2018г. СРС, 24-ти
състав.
По делото не е
подаден отговор на исковата молба от ответницата и в съдебно заседание, чрез
своя пълномощник по делото адв. Л. е оспорила исковете по основание и размер.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД искове за
признаване на установено, че се дължат посочените суми, като е приел, че не е доказано по делото, че ответницата е собственик и/ или ползвател на процесния
имот, поради което не се установява да е
потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си. В случая за установяване на обстоятелството, че ответницата се явява потребител на ТЕ, в сграда за която
не се спори, че е топлоснабдена са приложени молба декларация от ответницата от
14.07.1994год. до Топлофикация София АД, в която заявява, че иска да й бъде
открита партида на адреса, семейството й се състои от двама души, декларира, че ще заплаща топлата вода на
водомер, като в молбата е отразено и, че с молбата се представя документ за
право на ползване на жилището/настанителна заповед, нот. акт/. Приложени са
също така списък собственици в етажната собственост от 01.10.2012год. от председателя на ЕС с адрес
ул.“********, вх.В/ЖК ********където под аб.№205835, за предишен ап.1, аб.1
сега ап.56 е посочено името на Д.Я.Д., протокол от 29.08.2002год. от ОС на ЕС с
адрес ЖК ********, вх.В за вземане на решение за сключване на договор за
извършване на дялово разпределение, с приложени декларация от управителя на ЕС
с нотариална заверка на подписа от 26.09.2002год. и списък на етажните
собственици, в който също под №1
фигурира Д.Я.Д. с посочен аб. №, ЕГН, брой радиатори, отопляем обем, при
разсрочено плащане и с подпис на
абоната, който не е оспорен. От третото лице помагач по делото „МХ Елвеко София“
ООД са приложени справки за показанията на измервателните уреди в сградата с
адрес ул.“О********от 08.06.2014год., в която под №1 е посочен абоната Д.Я.Д. с
показанията уредите, отчет на топла вода и подпис за абонат, както и справки за
показанията на измервателните уреди на същата сграда от 27.05.2015год., в която
също фигурира Д.Я.Д., със същия абонатен номер, за ап.56 с показанията на уредите, отчет на топла вода и подпис за
абонат, като и двата отчета не са оспорени от пълномощника на ответницата, че
носят неин подпис, като абонат. Независимо, че е подадено възражение от ответницата срещу издадената заповед по
чл.410 ГПК и процесното вземане и в което ясно се съдържа позоваване на изтекла
погасителна давност за вземането от ответницата, не е подаден отговор на
исковата молба от ответницата, а нейния пълномощник по делото адв.И. е заявила
становище в съдебно заседание, че оспорва исковете и изложеното в исковата
молба и което оспорването се явява бланкетно, но при съвкупната преценка на
всички доказателства по делото и приетите и неоспорени СТЕ и ССЕ се налага
извод, че ответницата, като собственик на процесния имот се явява потребител на
ТЕ. В тази връзка не са представени доказателства, а и няма твърдения
ответницата да се е разпоредила с недвижимия имот, а с оглед на съвкупната преценка на приложените
писмени доказателства за етажните собственици и подадената от ответницата молба
декларация за откриване на партида на нейно име като собственик, обосновават извод за наличие на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, по който ищецът е доставял топлинна енергия
за процесния период. и по който договор също
така е отчитано и реалното доставената
ТЕ в имота, съобразно приложените справки за показанията на измервателните
уреди, съдържащи и подпис на абоната-ответницата по делото, също неоспорени. Поради
което неправилно и неосновано
първоинстанционният съд е приел, между страните няма договорни отношения за
доставка на ТЕ за процесното жилище и е отхвърлил предявените искове.
В случая
както по данните от общия топломер в абонатната станция, който е минал
метрологична проверка на всеки две години, така и с оглед на реалните отчети в
имота при осигурен достъп от ответницата на 08.06.2014год. и от 27.05.2015год. ,
при четири отоплителни тела с монтирани уреди
и два водомера за топла вода с отчет е изготвена СТЕ, която не е и оспорена в
съдебното заседание по приемането й, поради което настоящия състав на съда
кредитира същата като компетентно изготвена от вещо лице специалист по
топлотехника при съобразяване с писмените доказателства по делото. В
експертизата вещото лице е посочило, че ежемесечно от абонатната станция се
отчисляват технологични разходи или „загуби в АС“, които са за сметка на ищеца
и са изчислени съобразно Наредба №16-334 за топлоснабдяване от
04.2007год.-чл.58., изрично е посочено, че са съобразени отчетните документи, както при ищеца, така и
във фирмата за ДР за общия топломер и тези за реален отчет в процесното жилище.
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер
топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата
на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и в действалата към процесния период
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
От приетите
по делото съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи, които не са
оспорени от страните и които съдът кредитира като компетентни и обсъдени с
останалите писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност се установява
стойността на доставената за имота
топлинна енергия за целия исков период от 05.2013год. до 04.2015год. и след изготвяне
на изравнителните сметки и която е за сумата от общо 2 581,31лв. и следва да бъде разгледано направеното от
ответницата във възражението й по заповедното производство възражение за
погасяване на вземанията с кратката три годишна давност.
Съобразно
указанията, дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодични
плащания има, когато са налице повтарящи се задължения през определени периоди
от време. Задължението на абоната за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия възниква ежемесечно и е парично. Следователно са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения за заплащане
на парични суми, като обстоятелството, че всяко месечно плащане има различен
размер в зависимост от потребената топлинна енергия не изключва приложението на
специалната тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД
давностния срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо.
Следва да се има в предвид, че относно
претенцията за цена на доставена топлинна енергия за отоплителен сезон от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., за който сезон до м.03.2014г. вкл. са действали
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
гр.София от 2008г., като съгласно същите, купувачите на топлинна енергия дължат
плащане на месечно дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, т.е. за стойността на топлинната енергия за първия месец от
този период - м.05.2013 г., падежът за плащане е настъпил на 01.07.2013 г., а
за м.03.2014 г. е настъпил на 01.05.2014г. и вземанията за цената на доставената топлинна
енергия за периода м.05.2013 г. – м.03.2014 г. са погасени по давност, тъй от
датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението –
14.09.2017г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111,б.“в“ ЗЗД.
По отношение на останалия период са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и
вестник 19 мин. и са влезли в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от
Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
/ т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. При тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, с оглед на чл.114, ал.2 ЗЗД давността започва да тече от датата на която
вземането е възникнало и за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на
месеца, за което е начислено- от първо число на следващия месец, поради което
вземанията за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2013год. и до
10.09.2014год./ последното обхваща сумата за месец август до 31.08.2014год./ се
явяват погасени по давност. С оглед на ССЕ
и СТЕ за периода м.09.2014год. до
04.2015год., за който претенцията не е
погасена по давност дължимата сума за ТЕ
е в размер от 1289,66лв., съответно за
дялово разпределение за същия период от 20,88лв. Вземането е погасено по давност и
счетоводните операции на ищеца, фактуриране, издаване на кредитни
известия и префактуриране в общи фактури няма отношение към момента на възникване
на вземането. Поради което претенцията за главница за разликата над 1289,66лв. до пълния претендиран размер и
период от 05.2013год. до м.09.2014год.
следва да се отхвърли, както и за разликата до пълния претендиран размер
на сума за дялово разпределение над 20,88лв. до пълния претендирания размер.
Съгласно
чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане за посочения период се погасяват
и вземанията за обезщетение за забава върху главниците, но в случая не са основателни
претенциите за заплащане на обезщетение за забава, както върху уважения размер за главницата за незаплатена
ТЕ и върху главницата за дялово разпределение, тъй като за процесния период от
м.09.2014год. приложими са ОУ от 2014год. и съобразно чл.33, ал.1 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача. По
делото обаче не са представени доказателства за публикуване на сметките на
ответницата на интернет страницата на продавача ищец с оглед на което неоснователна
се явява претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главницата за
незаплатена ТЕ и следва да се отхвърли. Също така неоснователна се явява и
претенцията за обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение след като в ОУ не е
предвиден срок за плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за
изпадането на потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана,
каквато по делото не е представена.
С
оглед на гореизложеното при несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния
съд, следва да бъде отменено решението в
отхвърлителните части за сумата от
1289,66лв.-главница за ТЕ и за сумата от 20,88лв.-за дялово
разпределение за периода м.09.2014год. до м.04.2015год. и вместо него постановено друго, с което се
уважат исковете за тези суми, а в останалата отхвърлителна част
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора,
съобразно уважената част на предявените кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца, който единствено е направил искане за присъждане на разноски, следва да
бъдат присъдени разноските при направени за заповедното производство от 115,56лв./от
които 65,56лв.-държавна такса и 50лв.-определено юрисконсултско възнаграждение
от съда, съобразно извършеното за подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК/, такива в размер на 46,19лв. и при направени
разноски за първоинстанционното производство от общо 770лв./от които 580лв.-депозити
за две експертизи, 90лв.-държавна такса и 100лв.-юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда с оглед осъщественото представителство по делото/ се дължат,
такива в размер на 307,83лв. и за въззивното производство от общо 177,78лв./77,78лв.-държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, определено, съобразно чл.78, ал.8 ГПК/ се дължат разноски от 71,05лв. оглед уважената част от исковете.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 26.10.2020год. на СРС, 24-ти състав, постановено по гр.дело №40255/2018год.,
в частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ за признаване за установено, че
ответницата Д.Я.Д., с ЕГН **********
дължи сумата от 1289,66лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.09.2014г. до м.04.2015г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, общ. ********вх.********с аб.№ 205835, както и сумата от
20,88лв.-за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.09.2017год.
до окончателното им изплащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Я.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, *** сумата
от 1289,66лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2014г.
– м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ. ********вх.********с
аб.№ 205835, както и сумата от 20,88лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от
14.09.2017год. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата отхвърлителна
част.
ОСЪЖДА Д.Я.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, *** сумата от 46,19лв.
разноски за заповедното производство,
сумата от 307,83лв.-разноски за първоинстанционното производство и сумата от
71,05лв.-разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на „М.Е.“ ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.