РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Г. Т., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен М. С.
при участието на секретаря Радостина Ил. С.а
като разгледа докладваното от Росен М. С. Административно наказателно
дело № 20243220200126 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, по жалба
на Д. А. П. с ЕГН – **********, с адрес ******************, чрез адв. д-во
„Я. и с.“, представлявано от адв. М. Я. от АК - Д. срещу Наказателно
постановление № ****** от 25.04.2024г., издадено от Началника на РУ – Г. Т.
при ОД на МВР – Д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр.2
от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят – редовно призован, явява се в съдебно заседание,
представлява се от адв. М. Я. от АК - Д.. В съдебното заседание, процесуалния
представител заявява, че поддържа изложените доводи в жалбата. Счита, че
процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което
същото следва да бъде отменено. Претендират се сторените в производството
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, прилага
становище относно основателността на жалбата, в което се излагат подробни
доводи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като
такова следва бъде потвърдено. Сочи се, че процесното НП е издадено, въз
1
основа на съставен АУАН, както и че на водача е връчен талон за изследване
№101206, но той не е предоставил биологична проба за установяване на
наркотични вещества и техни аналози. Моли съдът да потвърди изцяло
наказателното постановление, тъй като посочва, че извършеното нарушение е
доказано от приложените материали по обжалваната преписка и същите имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения от
него АУАН, че жалбоподателят е допуснал вмененото му нарушение.
Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания,
съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
От фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от
санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.59,
ал.2 ЗАНН, от връчването му на оспорваното НП, а разгледана по същество
съдът я намира за основателна.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран затова, че на
04.04.2024г. около 15:40 ч. при извършена проверка отказва да му бъде
извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техните налози с техническо средство Drug Test 5000 със S/N: ARPH-0020.
Връчен е талон за изследване № ****.
Спрямо водача е ангажирана административно наказателна отговорност
по реда на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
За така извършеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН
АУАН с бланков номер серия № **********, в който е посочено, че са
нарушени разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
акта, като е записано, че няма мяра в тестовете и желае да даде кръв.
На 25.04.2024г. е издадено Наказателно постановление № ******,
където административнонаказващият органи е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка относно извършено нарушение на разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
2
развилото се съдебно производство.
В същото време, в хода на съдебното производство се събраха безспорни
доказателства, за това, че жалбоподателят П. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да
прецени дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или
да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване, което следва да му се издаде,
както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да
бъде тестван на място. Право на водача е да прецени кои и колко от посочените
в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне
едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде
санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като
проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и
осъществява състава на нарушението.
В нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП отказът за извършване на проверка за
установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни
аналози, както и отказа да се изпълни предписанието за медицинско
изследване за установяването им, са посочени алтернативно. Тази
алтернативност обаче, е свързана със самия начин за установяване тяхната
употребата, тъй като всеки един от двата способа - чрез техническо
средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред
препраща чл. 174, ал. 4 ЗДвП.
По същество тази правна норма предвижда
административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да
се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол и/или
наркотици, какъвто не е настоящият случай. Доколкото самата проверка може
да бъде извършена по посочените два начина, в случаите, в които водачът е
3
отказал проверка с техническо средство/тест, но е дал проба за лабораторно
изследване и обратно - извършена му е проверка с техническо средство/тест за
употреба на алкохол/наркотични вещества, но е отказал медицинско
изследване, ще отсъства основание за прилагане на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В конкретният случай безспорно се установява и не се оспорва от
жалбоподателят П., че той е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните
аналози, а е поискал изследването да се извърши чрез даване на биологични
проби в специализирано заведение, което собственоръчно е записал в
предявеният му АУАН, като в последствие е изпълнил предписаното му
явяване в посоченото му медицинско заведение за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за установяване на употребата на алкохол /л.64-
67/, като резултата от изследваната кръв и урина на жалбоподателя е
отрицателен.
При така изложеното става ясно, че жалбоподателят П., макар да е
отказал проверка с техническо средство за употреба на алкохол, впоследствие
е изпълнил предписанието дадено му с талона за изследване, доколкото това е
единият от допустимите от закона начини за установяване употребата на
наркотични вещества и техните аналози от водачи на МПС. Следователно,
доколкото в случая не е налице неизпълнение от страна на жалбоподателя на
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на на наркотични
вещества и техните аналози в кръвта му, то не е осъществен от обективна и
субективна страна и състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
По разноските:
В хода на производството не са сторени искания за възстановяване на
разноски направени от някоя от страните, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******** от 25.04.2024г.,
издадено от Началника на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д., с което на Д. А. П. с
ЕГН – **********, с адрес *********, за извършено нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
4
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Д..
Съдия при Районен съд – Г. Т.: _______________________
5