Решение по КНАХД №450/2025 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. Г. с [ЕГН] и адрес: [населено място], обл. София, ул. ***, № ***, чрез адв. В. К., срещу Решение № 272/29.07.2025 г., постановено по НАХД № 957/2025 г. по описа на Районен съд Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 34-0000644/14.05.2024 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“. С наказателното постановление, на основание чл.177, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение, районният съд погрешно е счел, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление деянието е описано подробно и съдържа всички съставомерни признаци на вмененото административно нарушение. Счита, че при извършване на дължимата проверка по законосъобразността първоинстанционният съд е подходил формално и не е положил необходимите усилия за събиране на всички относими доказателства, поради което е изградил неправилни изводи, които не кореспондират с действителното правно положение.

Искането на касационния жалбоподател е решението на Районен съд Перник да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. В. К., която поддържа жалбата и искането за отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] - редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено становище оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Излага подробни съображения по съществото на спора и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор А. Т., счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в производството по делото пред първата съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Наказателно постановление № 34-0000644/14.05.2024 г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“, на основание чл.177, ал.5 от ЗДвП, наложил на касатора административно наказание глоба в размер [рег. номер]. за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба № 11/, за това че на 22.04.2025 г., около 17:08 ч., на АМ С., разклона за [населено място], като водач на МПС – МАН ТГС с рег. № [рег. номер] от кат. N3, с четири оси, от които две управляеми, извършва обществен превоз на товари по маршрут [населено място] – М. Долина, видно от Пътен лист № 163237/22.04.2025 г., Товарителница № **********/22.04.2025 г. и Кантарна бележка № 23213200/22.04.2025 г., превозвайки трошен камък 0-4 мм, при което общата маса, видно от кантарната бележка била 51 340 кг и по този начин надвишил допустимите максимални маси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, които за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси е 32 000 кг. Установеното надвишение било с 19 340 кг.

Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на посочени от страните доказателства, Районен съд – Перник е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в оспорения акт /НП/ са описани обстоятелства, достоверността на които се установява по недвусмислен и категоричен начин.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл.57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните правни норми. Изложил е съображения относно определения размер на наказанието като е приел, че същият е правилен и отговаря на изискванията на чл.12 от ЗАНН, както и че е съобразен с обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност, тъй като с Наказателно постановление № 173/20.06.2024 г. му е наложено наказание за същото по вид нарушение. По посочените мотиви е потвърдил акта на административнонаказващия орган.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е неправилно, а съображенията за това са следните:

Решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение. Видно от съдържанието на наказателното постановление, административнонаказващият орган е посочил подробно фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, всички съставомерни обстоятелства и правната квалификация на деянието. Като нарушена е посочена нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Според първата разпоредба /в приложимата редакция – ДВ, бр.68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр.14 от 2015 г./ движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението, а в случая е установено движението на управляваното от касатора ППС с маса, която надвишава максималнодопустимата такава с 19 340 кг. Наказанията за това нарушение се съдържат в санкционните разпоредби на чл.177, ал.3 и чл.177, ал.5 от ЗДвП, като при втората от тях елемент от фактическия състав на нарушението е извършването му в условията на повторност.

В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е отбелязано, че водачът е бил наказван с влязло в сила на 30.09.2024 г. Наказателно постановление № 34-0000173/20.06.2024 г. за същото по вид нарушение, но АНО не е представил надлежни доказателства за това. Вписано е, че това е установено чрез справка в АНД, но този документ не се ползва с презумптивната доказателствена сила, поради което достоверността на вписаните в него данни следва да се удостовери с други доказателства и доказателствени средства. В този аспект е необходимо да се отбележи, че в представената по делото Справка за извършени нарушения на нарушител Б. С. Г. е посочено, че НП № 34-0000173/20.06.2024 г. е връчено на нарушителя на 30.09.2024 г. и е влязло в сила на същата дата - 30.09.2024 г., което е правно нелогично.

Няма как съдът да направи обоснована и правилна преценка дали е налице повторност без да е представено надлежно оформено копие от оригинала на НП, от което да е видно кога, къде и как е станало връчването на нарушителя, както и дали то е било обжалвано, а ако е било обжалвано – какъв е резултатът от това. Съдът е бил длъжен да прояви процесуална активност и да изиска и събере това доказателство, тъй като правната квалификация на деянието следва да съответства на описанието на административното нарушение, а верността на фактите, на които се основава административнонаказателното обвинение следва да е потвърдена по ясен, категоричен и недвусмислен начин. Бездействието на съда в тази насока съставлява съществено процесуално нарушение, предвид нормата на чл.107, ал.2 от НПК, към която препраща чл.84 от ЗАНН.

Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Перник

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 272/29.07.2025 г., постановено по НАХД № 957/2025 г. по описа на Районен съд Перник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.