№ 1632
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100506111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20223291 от 16.12.2021 г. по гр.д. № 32987/2020 г.
Софийски районен съд, 31 състав отхвърлил предявения от Л. С. Л., ЕГН
**********, срещу „ПУЛСАР ГРУП“ ООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 965 лева, предоставена в
заем по договор за целеви заем под условие от съдружник в ООД от 20.05.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
23.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 700 лева – разноски
по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Л. С. Л., който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. От събраните по делото доказателства се установило, че на
20.05.2019 г. бил сключен в писмена форма договор за целеви заем под
условие между ответното дружество, представлявано от управителя Л. С. Л.,
като заемател, и Л. С. Л. в качеството на съдружник, като заемодател, за
1
сумата от 8 965.00 лв. Установило се, че сумата по договора била преведена по
сметката на „Пулсар груп“ ООД на 19.05.2019 г. от Л. Л. (банков документ с
реф. № FT19140508445010 от „ОББ“) и постъпила по сметката на „Пулсар
груп“ ООД в „Уникредитбанк“ на 20.05.2019 г. (банков документ с реф. №
800В2Р119140f8RW). От изисканите и представени документи от
лизингодателя „ОТП лизинг“ и СДВР - Пътна полиция се установило, че
сумата е използвана съгласно условията на договора за заем - като
първоначална вноска по лизингов договор № 38154 от 15.04.2019 г., сключен
между „ОТП лизинг“ ЕООД и „Пулсар груп“ ООД за лизингов автомобил
„Инфинити“, peг. № СВ **** НР. Съгласно чл. 5 от договора, крайният срок за
връщане на дадената в заем сума бил 20.03.2020 г., което задължение не било
изпълнено от ответника. Същевременно не били събрани никакви
доказателства във връзка с възраженията на ответника, че договорът за заем
бил създаден само и единствено за целите на процеса, както и че с договора
били уговорени прекомерни неустойки, целящи единствено увреждане на
дружеството. Възражението на ответника за антидатиране на договора
правилно било прието за неоснователно от районния съд. Единственият мотив
на съда за отхвърляне на иска за нищожност на договора в хипотезата на чл.
38, ал. 1 ЗЗД бил неприемлив. На първо място, съдът изобщо не бил сезиран с
искане за прогласяване на нищожност, и на второ място, в конкретния случай
не било налице основание да бъде приложен цитираният законов текст.
Въпреки посочената от решаващия състав многобройна съдебна практика, тя
била в подкрепа на теоретични разсъждения по принцип, но не
кореспондирала с конкретиката на настоящото дело. Съдът не отчел, че
забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е относителна. Дори да се приемело, че в случая
е налице договаряне сам със себе си, то такъв договор не бил нищожен, а
единствено недействителен и то само при положение, че е сключен във вреда
на представлявания, като вредата при всички случаи следвало да бъде
доказана. В случая ищецът не целял увреждане на дружеството, в което бил
съдружник и управител, а напротив, предоставяйки заем обезпечил
материално дейността на фирмата. В същото време именно след
неправомерно отстраняване на Л. Л. като управител и вписване на Р.Р. като
такъв, дружеството практически било източено и оставено без дейност.
Стигнало се дотам, че лизинговият автомобил бил предаден обратно на
лизингодателя. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и
2
вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл.
80 ГПК.
Въззиваемата страна „ПУЛСАР ГРУП“ ООД с отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени искове - с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
сумата 8 965 лв., представляваща дадена в заем на ответното дружество сума
по договор за целеви заем под условие от съдружник в ООД от 20.05.2019 г., с
правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 246.53 лв., представляваща
договорна лихва по чл. 2 от договора, с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата
2 689.50 лв. – наказателна лихва (неустойка за забава) за периода 21.03.2020 г.
– 16.04.2020 г., и с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 5 000 лв.,
представляваща неустойка по чл. 4 от договора. Претендирана е и законната
лихва от завеждане на исковата молба в съда на 23.07.2020 г. до окончателното
плащане.
След заявено оттегляне и частично прекратяване на основание чл. 232
ГПК, съдът е сезиран само с иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
сумата 8 965 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск.
Представеният договор за заем от 20.05.2019 г. не бил известен на другите
съдружници, касаел предоставен заем от физическото лице Л. Л. на
дружеството, представлявано от самия Л. Л., който в периода 13.10.2017 г. –
13.03.2020 г. бил управител на дружеството. Оспорил е договора като съставен
за целите на процеса; договорът предвиждал прекомерни неустойки, целящи
3
единствено увреждане на дружеството, създавал задължения за него въпреки
че имало средствата, необходими за търговската му дейност. Релевирал е
възражение за недействителност на договора при твърдения за наличие на
конфликт на интереси, което е квалифицирал като такова по чл. 40 ЗЗД. Искал
е от съда да отхвърли иска. Предявеният насрещен иск с правно основание чл.
145 ТЗ не е приет за съвместно разглеждане и е изпратен по родова
компетентност на СГС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го
намира за правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Приет по делото е договор за целеви заем под
условие от съдружник в ООД от 20.05.2019 г., съгласно който Л. С. Л., в
качеството си на физическо лице и съдружник, отпуска целеви заем на
„Пулсар груп“ ООД, представлявано от управителя Л. С. Л., в размер на 8 965
лв. Сумата ще бъде използвана само и единствено като първоначална вноска
по лизингов договор № 38154 от 15.04.2019 г., сключен между „ОТП лизинг“
ЕООД и „Пулсар груп“ ООД за лизингов автомобил „Инфинити“, peг. № СВ
**** НР – чл. 1 от договора. Посочено е, че сумата е преведена по сметката на
дружеството на 19.05.2019 г. под реф. № FT19140508445010 от „ОББ“ и е
постъпила по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“ на 20.05.2019 г.
под реф. № 800В2Р119140f8RW. С чл. 2 е уговорена 3 % годишна лихва, която
се превежда заедно с главницата, като при неспазване на срока за връщане на
заема се начислява наказателна лихва в размер на 1 % за всеки просрочен ден
върху главницата на заема.
Съгласно чл. 3, до окончателното изплащане на дължимите суми по
договора автомобилът ще бъде във владение и ще се управлява само и
4
единствено от Л. С. Л. в качеството му на съдружник във фирмата и
упълномощени от него лица. След изплащане на всички суми по договора
автомобилът ще може да се управлява и от останалите във фирмата. С цел да
не се утежнява временно финансовото състояние на фирмата, вноските по
лизинговия договор ще се изплащат със средства от заплата на Л. Л. в „Пулсар
груп“ ООД, като Л. Л. в качеството си на физическо лице запазва правото си
да претендира за изплащането на тези заплати от страна на „Пулсар груп“.
В чл. 5 е уговорено, че крайният срок за връщане на заема е 20.03.2020 г.,
като сумата следва да бъде върната еднократно по посочена банкова сметка на
Л. С. Л. в „ОББ“, ведно със сумата от договорената редовна 3 % годишна
лихва, наказателна, ако има такава, и неустойката от 5 000 лв., предвидена в
чл. 4 от договора, ако същата се дължи.
Представена е неподписана покана от Л. Л. до ответното дружество, с
която същото е поканено в срок от 1 ден от получаване на писмото да заплати
дължимите суми по договора за заем - главница и договорена лихва, както и
да предаде два броя козметични апарати диоден лазер Пулсар. Няма данни
поканата да е получена от ответника преди получаване на преписи от исковата
молба и доказателствата.
Видно от приетото платежно нареждане реф. № FT19140508445010 (л.
79 от делото на СРС), на 19.05.2019 г. Л. С. Л. наредил превод по сметка на
„Пулсар груп“ ООД на сумата 8 965 лв. с основание „заем от съдружник“.
Сумата е постъпила по сметка на ответното дружество в „Уникредит Булбанк“
АД на 20.05.2019 г., видно от приетото извлечение от разплащателна сметка
(л. 80 – 82), номер на транзакцията 800В2Р119140f8RW. На същата дата –
20.05.2019 г., от банковата сметка на ответника е наредено плащане на сумата
9 709.01 лв., контрагент „ОТП лизинг“ ЕООД, проформа фактура
38154/15.04.2019 г., авансова вноска и такси.
От приетия договор за финансов лизинг № 1939260 38154 от 15.04.2019
г., сключен между „ОТП лизинг“ ЕООД и „Пулсар груп“ ООД, представлявано
от Л. С. Л. се установява, че е договорено отдаване на лизингова вещ - лек
автомобил „Инфинити Кю 30“ за 18 747.37 евро без ДДС, срок на лизинга 60
месеца, сума за финансиране 14 997.90 евро без ДДС. В т. 8 от договора е
посочено, че авансовата вноска е в размер на 3 749.47 евро без ДДС, такса за
управление в размер на 281.21 евро. От погасителния план към договора за
5
финансов лизинг е видно, че авансовата вноска е в размер на 4 499.36 евро с
ДДС, а следващите дължими вноски са 60 на брой с падеж пето число от
месеца.
Приета е проформа фактура № 38154/15.04.2019 г. с получател „Пулсар
груп“ ООД и издател „ОТП лизинг“ ЕООД, издадена за „авансова вноска,
такса по т. 9 от договор за лизинг, такса за регистрация“ по договор № 38154,
на стойност 9 709.01 лв. с ДДС.
Представен е приемо-предавателен протокол от 21.05.2019 г., с който е
удостоверено предаването на лизинговата вещ на Л. Л., управител на „Пулсар
груп“ ООД.
От писмо на СДВР - отдел „Пътна полиция“ и приложенията към него
(л. 111 - 115 от делото на СРС) се установява, че лек автомобил „Инфинити Кю
30“ е с първоначална регистрация на 05.09.2017 г. с рег. № СВ 5183 КС. На
21.05.2019 г. е отразена промяна на номера и данни за собственика, като е
автомобилът е получил нов рег. № СВ **** НР. На 18.05.2021 г. е отразена
промяна в данните на собственика, при която е вписан нов ползвател. От
приложените към писмото документи се установява, че на 21.05.2019 г. като
ползвател е вписано „Пулсар груп“ ООД.
Приет по делото е протокол от Общо събрание на съдружниците на
„Пулсар груп“ ООД от 04.03.2020 г., на което са взети решения: Управителят в
срок от 7 дни да предостави в писмен вид на съдружниците, присъстващи на
събранието, отчет за дейността си като управител на дружеството; След
представяне на отчета от управителя да се проведат разговори и преговори за
постигане на споразумения за разсрочване на задълженията на дружеството
към НАП и НОИ, както и с контрагенти в случай, че съществуват такива;
Овластен е управителят в срок да състави и обяви в ТР ГФО на дружеството
за 2019 г.; Взето е и решение за оттегляне на основание чл. 141, ал. 4 ТЗ
овластяването на управителя Л. Л., да се впише заличаването му в търговския
регистър; Избран е за управител на дружеството Р.Г.Р.; Взето е решение да се
заведе съдебен иск срещу съдружника и управител Л. С. Л. с оглед извършени
от него продажби на активи на занижени цени и в разрез на чл. 16, ал. 1 и чл.
17, ал. 1, нанесени морални и материални вреди на съдружниците в
дружеството, овластен е новият управител да депозира сигнал до
Прокуратурата и да упълномощи адвокат за завеждане на съдебно дело.
6
Представено е уведомление от Г.Г., счетоводител в „Крос Консулт 92“
ЕООД, изпратено до Р.Р. в отговор на искане за предоставяне на първични
счетоводни документи и регистри на „Пулсар груп“ ООД за периода
01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. Съгласно уведомлението, дружеството е
обслужвано еднократно в началото на годината на база документи за
предходната година. За 2018 г. документите били предоставени през януари
2019 г., били обработени и съставени ГФО и декларация по чл. 92 ЗКПО и
публикувани в НСИ и НАП. На 01.04.2019 г. с приемо-предавателен протокол
документите, отчетите и декларацията били върнати на представителя на
фирмата – Л. Л.. За годишното приключване за 2019 г. документите им били
предоставени, но не се споразумели за цената с г-н Л. и на 20.02.2020 г. с
приемо-предавателен протокол му върнали документите (л. 64 – 65 от делото
на СРС).
Представена е оборотна ведомост на „Пулсар груп“ ООД от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г.; оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за
период от м. януари до м. декември 2019 г.; оборотна ведомост за синтетични
сметки и подсметки за период от 01.01.2020 г. до 31.05.2020 г. (л. 66 – 68).
Видно от оборотните ведомости за синтетични сметки, в тях е отразена в
графа „кредит“ сумата от 8 965 лв., сметка 499 – „други кредитори“.
С влязло в сила на 06.02.2023 г. решение № 260437 от 15.03.2021 г.,
постановено по т.д. № 557/2020 г. на СГС, VI-1 състав, по предявен от Л. Л.
иск по чл. 74 ТЗ са отменени решенията по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6, взети на ОСС
от 04.03.2020 г. – решението за определяне в срок от седем дни управителят да
предостави в писмен вид на съдружниците присъстващи на събранието отчет
за дейността си като управител на дружеството; решението, с което е избран
съдружникът Р.Р. за отговорно лице; решението за оттегляне овластяването на
Л. Л. като управител и решението за избор за управител на дружеството на
Р.Р., както и решението да се заведе иск срещу съдружника и управителя Л. Л..
При справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 30.09.2024 г. като
управител на ответното дружество е вписана Е.С.Г..
От правна страна: Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемът за
потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за
7
потребление е реален договор – същият се счита за сключен не в момента,
когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да
получи в заем, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или
заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Ако съгласието предхожда
предаването, договорът възниква сукцесивно – фактическия му състав е
завършен едва с предаването. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за заем, вкл.
реалното предаване на заетата сума от заемодателя на заемателя.
Въззивният съд намира, че в случая предоставянето на сумата от 8 965
лв. от ищеца на ответното дружество се установява по безспорен начин от
приетите и неоспорени платежно нареждане и извлечение от банкова сметка
на ответника, като в деня на постъпване на сумата – на 20.05.2019 г., е
наредена сумата по проформа фактурата, издадена от лизингодателя по
договора за финансов лизинг за авансовата вноска по договора за лизинг и
такса за регистрация. За неоснователен съдът намира довода в отговора на
въззивната жалба, че предвид посочването на новия регистрационен номер на
лизинговия автомобил в договора за заем и установеното, че промяната в
номера на МПС е била вписана на 21.05.2019 г., това доказвало
антидатирането на договора. Самият въззиваем посочва възможността
номерът да е бил предварително запазен от лизингодателя. Същевременно в
представената оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за период
от м. януари до м. декември 2019 г. сумата 8 965 лв. фигурира и е вписана по
сметка 499 – „други кредитори“.
По делото не е спорно, че към момента на подписване на процесния
договор за заем ищецът е бил управител и представляващ „Пулсар груп“ ООД.
За неоснователен съдът намира довода в жалбата, че с отговора на
исковата молба не било направено възражение по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Дадената от страната правна квалификация, вкл. относно вида на
недействителността не е обвързваща за съда, който е длъжен въз основа на
фактическите твърдения да даде правната квалификация на възражението. В
случая с отговора ответникът е релевирал възражение за недействителност на
договора, сключен между физическото лице Л. Л. и дружеството,
8
представлявано от Л. Л. (т.е. договаряне сам със себе си), при твърдения за
наличие на конфликт на интереси и сключването му от представителя с цел да
увреди дружеството. Няма спор в съдебната практика и теория, че с
установената забрана в чл. 38, ал. 1 ЗЗД представителят да договаря лично със
себе си, освен ако представляваният не е дал съгласието си за това,
законодателят разрешава хипотеза на конфликт на интереси, защитавайки
интересите на представлявания срещу възможна злоупотреба и увреждане от
представителя, защото последният извършва съответните действия.
Последователна е практиката на ВКС, вкл. след постановяване на
Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на
ВКС, че сключването на сделка между дружеството, представлявано от
управителя му и самия управител, в качеството му на физическо лице, попада
в приложното поле на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД - договаряне сам със себе
си, тъй като органният представител сключва договор между себе си като
самостоятелен правен субект и юридическото лице, което представлява. За
разлика от органния представител на търговското дружество, който е
неделима част от самото юридическо лице и поради това нему, както
подробно е разяснено в т. 2 на ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е признато
волята му на физическо лице да бъде счетена във външните отношения за воля
на юридическото лице, изразена чрез органния представител на
търговското дружество, то вътрешните отношения между дружеството,
правно структурирано в ООД и неговият управител, като физическо лице, са
отношения между представляван и представител; Изложените в т. 2 на ТР №
3/2013 г. на ОСГТК съображения са относими към хипотезата на чл. 38, ал. 1
пр. 2 ЗЗД - т.нар. множествено представителство, а сключването на търговска
сделка между дружеството, представлявано от управителя му и самия
управител в качеството му на физическо лице, попада в приложното поле на
първото предложение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД - договаряне сам със себе си;
Сключвайки с представляваното от него дружество облигационна или
вещнопрехвърлителна сделка в качеството си на физическо лице, управителят
встъпва в същата като самостоятелен гражданскоправен субект, воден от
собствени интереси. Поради това спрямо него са приложими общите
граждански разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал. 1, предл.
1 ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице - в този
смисъл решение № 217 от 10.03.2016 г. по т. д. № 2296/2015 г., І ТО на ВКС,
9
решение № 14 от 27.01.2017 г. по т. д. № 1453/2014 г., ІІ ТО на ВКС, решение
№ 91 от 16.04.2018 г. по гр. д. № 3513/2017 г., ІV ГО на ВКС, решение № 149
от 10.03.2020 г. по т. д. № 260/2019 г., ІІ ТО на ВКС и др. Различия в
практиката са налице относно вида на недействителността – в част от
решенията се приема, че сключената в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сделка е изначално нищожна като противоречаща на закона – чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а в други - че е налице висяща недействителност, като
преценката дали сключеният договор е в негов интерес или не е изцяло
на представляваното лице, респ. на неговите универсални правоприемници.
В случая процесният договор за заем е сключен между „Пулсар груп“
ООД, представлявано от управителя му към този момент Л. Л., и Л. Л. в
качеството му на физическо лице. Правото на представителя да договоря сам
със себе си не е включено в общата му представителна власт, нито се
установява дружеството чрез върховния си орган – ОСС, да е овластило
управителя да договаря от негово име сам със себе си като физическо лице за
сключване на договора за заем, нито е налице последващо потвърждаване на
това действие – напротив, с отговора на исковата молба ответникът се
позовава на недействителността на договора. Поради това договорът за заем,
като сключен в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
недействителен, а предявеният на договорно основание иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 700 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20223291 от 16.12.2021 г., постановено по
гр.д. № 32987/2020 г. на Софийски районен съд, 31 състав.
ОСЪЖДА Л. С. Л., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. ****, да заплати
10
на „ПУЛСАР ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. ****, ет. партер, на основание
чл. 78 ГПК сумата 700 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11