Р
Е Ш Е Н И Е № 571
Гр. Пловдив, 04.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и осми
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1274 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, вр. 440 от ГПК.
Ищцата П.С. (Л.) М., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Й.Д., е предявила срещу ответниците
„Хипокредит“ АД, ЕИК *********, С.К.Л., ЕГН **********, С.Б.Л., ЕГН **********,
Т.К.Л., ЕГН **********, и С.Т.Л., ЕГН **********, отрицателен установителен иск
за собственост по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 440, ал. 1 от ГПК на следния недвижим
имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.787.1.1 по КККР на
***, с административен адрес на имота – ***, ***, който обект са намира в
сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.540.787, с предназначение на
обекта – жилище, апартамент; с площ от 92,54 кв.м, с прилежащи части: изба № 1
с площ от 6,19 кв.м и 8,005 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, при граници на обекта: на същия етаж – 56784.540.787.1.2; под обекта –
няма; над обекта - 56784.540.787.1.4.
Ищцата твърди, че правото ѝ на собственост върху процесния недв. имот
е придобито към 2007 г. на основание изтекла в нейна полза придобивна давност
по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС и е установено спрямо ответниците С.Л. и С.Б.
(нейни родители) с влязло в сила на 04.07.2016 г. съдебно решение по гр.д.№
3129/2015 г., ПОС, 4 гр.с., вписано в СВ – ***с двойно вх.рег.№
22248/15.07.2016 г., акт № 116, том 13, за което е съставен нот. акт № 152, том
1, рег.№ 1111, дело № 150/18.04.2017 г. на нотариус С.Й., рег.№ ***НК.
Ответниците са страни по изп.д.№ ***по описа на ЧСИ К.П., рег.№ ***,
образувано въз основа на издаден на 28.03.2014 г. в полза на кредитора
„Хипокредит“ АД, ЕИК *********, изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4644/2014 г. на
ПРС, срещу длъжниците Т.К.Л., ЕГН **********, и С.Т.Л., ЕГН **********, и срещу
ипотекарните длъжници С.К.Л., ЕГН **********, и С.Б.Л., ЕГН **********, за
сумата 22 680 евро – договорна лихва за забава по Договор за заем и
учредяване на договорна ипотека, оформен с нот. акт № 39, том 1, рег.№ 313,
дело № 37/2011 г. на нотариус рег.№ ***на НК, ведно с разноски.
С допълнителна молба от взискателя „Хипокредит“ АД е предявено за събиране
и е присъединено по цит. изп. дело и вземане в размер на 22 800 евро –
наказателна лихва за забава по същия договор за заем, въз основа на издаден на
14.04.2014 г. в полза на дружеството изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ***/***са
проведени две публични продажби на собствения на ищцата процесен недв. имот, но
и двете постановления за възлагане на имота на ЧСИ К.П., рег.№ ***, са отменени
като незаконосъобразни с решения по ч.гр.д.№ 1957/2015 г., ПОС, и ч.гр.д.№
541/2016 г., ПОС, като предстои насрочване на нова публична продан, съгласно
съобщение № 42725/18.05.2018 г.
Ищцата твърди, че към датата на учредяване на договорната ипотека –
08.03.2011 г. от нейните родители С. и С. Л., те са изгубили собствеността
върху ипотекирания недв. имот, който ищцата е придобила чрез изтекла в нейна
полза 10-годишна придобивна давност още към 2007 г., поради което ипотеката е
учредена от несобственик и съгласно чл. 167, ал. 3, вр. чл. 170 от ЗЗД е
недействителна и не поражда правни последици.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че подробно описания по-горе и възбранен по изп.д.№ ***недв. имот – СОС с
идентификатор 56784.540.787.1.1, не принадлежи на длъжниците - ответниците С.К.Л.,
ЕГН **********, и С.Б.Л., ЕГН **********, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
Ответниците С.К.Л., ЕГН **********, и С.Б.Л., ЕГН **********,***, са подали
отговор, в който заявяват, че ищцата П.М. е тяхна дъщеря и че те не оспорват
твърдението ѝ, че е собственик на процесния недв. имот. Твърдят, че
процесния апартамент са закупили по реда на НДИ (отм.) през 1992 г. на името на
С.Л., тъй като дъщеря им П. не отговаряла на условията на Наредбата, но още от
самото начало жилището било предназначено за нея. През 1996 г. ответниците
трайно се установили да живеят в ***, а закупените от тях два апартамента подарили
неформално на децата си.
Дъщеря им П. живее в процесното жилище и до сега, правила е ремонт и
обзавеждане на апартамента, заплащала е всички данъци и такси за имота, както и
всички консумативни разноски за него.
Съображения в тези насоки излагат в отговора си. В подкрепа на твърденията
си не ангажират доказателства.
Тъй като ответникът С.К.Л., ЕГН **********, е починал на ***, т.е. след
подаването на отговора, а ищцата П.М., която е негова дъщеря, е направила отказ
от наследството му, вписан по ч.гр.д.№ ***, ПРС, като ответници по делото са
конституирани наследниците му по закон – съпругата С.Б.Л., ЕГН **********, и
сина му Б.С.Л., ЕГН **********,***.
Ответниците Т.К.Л., ЕГН **********, и С.Т.Л., ЕГН **********,***, са подали
отговор, в който заявяват, че не оспорват обстоятелството, че са длъжници по
изп.д.№ ***, което е висящо към момента.
Не излагат становище по същество и не ангажират доказателства.
Ответникът „Хипокредит“ АД - София,
район „Оборище“, ул. Лисец 7, ап. 3, ЕИК *********, представляван от *** Е.А.Л.и
от адв. М.С., е подал отговор, в който заявява, че искът по чл. 440 от ГПК е
недопустим, тъй като той се предявява срещу всички страни в изпълнителното
производство, които са задължителни другари, а спорът за собствеността на
процесния недв. имот между ищцата П.М., като трето лице по изпълнението, и
нейните родители С. и С. Л., като ипотекарни длъжници, вече е решен с влязло в
сила съдебно решение по гр.д.№ 3129/2015 г., ПОС, 4 гр.с.
Освен това, ИМ по това дело е вписана на 05.01.2016 г. след вписване на
Постановлението за възлагане на имота по изп. дело от 09.12.2015 г. Освен това,
дружеството е предявило срещу настоящата ищца П.М. положителен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за съществуване на ипотечното право върху
процесния недв. имот, като е образувано гр.д.№ 448/2017 г., ПОС, 1 гр.с., което
е висящо, като за 23.01.2019 г. е насрочено закрито заседание на ВКС по
допустимостта на подадените от страните касационни жалби.
Доколкото предмет на защита по настоящото съдебно производство е същото
спорно право, то второто дело като по-късно заведено следва да се прекрати като
недопустимо.
Следва да се има предвид също, че ищцата е обжалвала действията на ЧСИ,
като е образувано в.гр.д.№ 1630/2018 г., ПОС, 8 гр.с., а според т. 4 от
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС,
искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК ще е недопустим, ако жалбата на третото лице по
чл. 435, ал. 4 от ГПК бъде уважена.
По същество твърди, че позоваването на ищцата на придобитото от нея по
давност право на собственост няма обратно действие, а само занапред, като
заведеното дело в тази връзка срещу нейните родители е едва през 2015 г., почти
5 години след надлежното учредяване на ипотеката, вписана на 08.03.2011 г., и
започване на изпълнителните действия срещу родителите ѝ. В този смисъл е
цитирано Тълкувателно решение № 4/17.1.22012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГК
на ВКС.
Твърди, също че действията на ищцата относно придобития от нея по давност
процесен недв. имот са изцяло недобросъвестни, поради което тя не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение. Налице са всички императивни
изисквания на закона за учредяване на ипотека върху процесния недв. имот от
неговите собственици – родителите на ищцата, като придобитите от трети лица
вещни права след вписване на ипотеката са непротивопоставими на ответното
дружество и по никакъв начин не засягат съществуването на ипотечното право,
учредено в негова полза, съгласно чл. 453, т. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното, ответното дружество „ХипоКредит“ АД моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска изцяло, ведно с присъждане на
разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмени бележки
по съществото на спора (неподписани). В подкрепа на твърденията ангажира писмени
доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото няма спор за факти, като от събраните писмени доказателства се
установява, че на 08.03.2011 г. между заемодателя и ипотекарен кредитор „Хипокредит“
АД, ЕИК *********; заемателите „Ливингстоун Билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, К.Т.Л.,
роден на ***, г., гражданин на ***, и Е.Л., родена на *** г., гражданка на А.;
заемателите и ипотекарни длъжници „Ливингстоун Еволюшън“ ЕООД, ЕИК *********, Т.К.Л.,
ЕГН **********, и С.Т.Л., ЕГН **********; и третите задължени лица - ипотекарни
длъжници С.К.Л., ЕГН ***********, и С.Б.Л., ЕГН **********, е сключен договор
за заем, с който заемодателят „Хипокредит“ АД, ЕИК *********, е предоставил на
заемателите в заем сумата от 360 000 евро, като за обезпечаване на
задължението за връщане на заема са учредени договорни ипотеки върху множество
недв. имоти, в т.ч. и от С.К.Л. и С.Б.Л. върху собствения им недв. имот – СОС с
идентификатор 56784.540.787.1.1 по КККР на ***, с административен адрес на
имота – ***, ***, с площ от 92,54 кв.м, подробно описан в ИМ, видно от т. 7 от
представения нот. акт № 39, том 1, рег.№ 313, дело № 37/2011 г. на нотариус В.Б.,
рег.№ ***на НК, вписан в СВ – ***с акт № 80, том 2, дело № 1955/08.03.2011 г.
Видно от приложените 2 бр. изпълнителни листове, издадени в полза на
кредитора „Хипокредит“ АД, ЕИК *********, на 28.03.2014 г. по ч.гр.д.№
4644/2014 г., ПРС, 16 гр.с., и на 14.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 5451/2014 г., ПРС,
6 гр.с., длъжниците Т.К.Л., ЕГН **********, и С.Т.Л., ЕГН **********, са
осъдени да заплатят солидарно сумата 22 680 евро – договорна лихва за
забава по Договор за заем и учредяване на договорна ипотека, оформен с нот. акт
№ 39, том 1, рег.№ 313, дело № 37/2011 г. на нотариус рег.№ ***на НК, ведно с
разноски, както и сумата 22 800 евро – наказателна лихва за забава по
същия договор за заем, като въз основа на тях е образувано изп.д.№ ***по описа
на ЧСИ К.П., рег.№ ***.
Няма спор, че ответниците са страни по посоченото изп.д.№ ***, като с
Постановление за възлагане на недв. имот по чл. 496 от ГПК от 20.11.2015 г. на
ЧСИ К.П., рег.№ ***, ипотекираният недв. имот, собственост на С.К.Л. и С.Б.Л.,
е изнесен на публична продан и е възложен на С.Г.Ч., а с Решение №
1507/25.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 1957/2015 г., ПОС, и с Решение № 556/18.04.2016
г.по ч.гр.д.№ 541/2016, ПОС, действията на ЧСИ К.П., рег.№ ***, по възлагане на
процесния недв. имот са отменени изцяло като незаконосъобразни.
Със съобщение изх.№ 42725/18.05.2018 г.
ипотекарният длъжник С.К.Л. е бил уведомен за насрочена нова публична продан на
процесния недв. имот.
С влязло в сила на 04.07.2016 г.
съдебно решение № 848/10.05.2016 г. по гр.д.№ 3129/2015 г., ПОС, 4 гр.с., е
признато за установено по отношение на родителите на ищцата - С.К.Л. и С.Б.Л., че тя е собственик на процесния недв. имот на основание
изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, считано от *** г. до ***,
като въз основа на съд. решение е издаден нот. акт № 152, том 1, рег.№ 1111,
дело № 150818.04.2017 г. на нотариус С.Й., рег.№ ***на НК.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 440, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 440 от ГПК, всяко трето
лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да
установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ответниците са страни по изп.д.№ ***по описа на ЧСИ К.П., рег.№ ***, поради което е налице
материалноправната им легитимация по спора.
Недоказано е твърдението на ответника „Хипокредит“ АД, че искът по чл. 440
от ГПК е недопустим, тъй като не е предявен срещу всички страни в
изпълнителното производство, които са задължителни другари, тъй като не са
ангажирани доказателства, че по посоченото изп. дело има и други страни, освен
ответниците по настоящия спор. Макар в нот. акт да са посочени като
заемополучатели и други юридически лица, претенциите на кредитора „Хипокредит“
АД са насочени само срещу физическите лица – длъжници, видно от издадените ИЛ,
въз основа на които е образувано изпълнителното производство. Следва да се
отбележи, че право на кредитора е да избере срещу кого от солидарните длъжници
да насочи претенциите си, а в случая това са само ФЛ, поради което твърдението,
че искът не е предявен срещу всички страни по изпълнителното производство е
недоказано и неоснователно.
Няма спор, че изп.д.№ ***е образувано за събиране на парично вземане на
кредитора „Хипокредит“ АД по договор за паричен заем, както и че изпълнението
за събиране на това вземане е насочено и върху ипотекирания процесен недв. имот, подробно описан
по-горе, който е принадлежал на родителите на ищцата – С.К.Л. и С.Б.Л., към датата на
учредяване на договорната ипотека – 08.03.2011 г., тъй като към този момент ищцата
все още не е предявила правото си на собственост върху този недв. имот по
съдебен ред, поради което съдът намира, че е спазено изискването на чл. 167,
ал. 3 от ЗЗД. Ипотеката е сключена в предвидената в чл. 167, ал. 1 от ЗЗД
нотариална форма за валидност и е надлежно вписана в СВ – ***, поради което са
изпълнени изискванията на чл. 166 от ЗЗД. Същата съдържа всички
необходими реквизити по чл. 167, ал. 2, вр. чл. 170 от ЗЗД, поради което са
изпълнени императивните изисквания на посочените разпоредби.
Въпреки, че по делото е приложена молба вх.№ 62905/25.11.2016 г., с която
ищцата П.М. е обжалвала действията на ЧСИ по изп.д.№ ***, твърдението на
ответника „Хипокретид“ АД, че искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК е недопустим, е
недоказано и неоснователно, тъй като не са представени доказателства, че с
влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№ 1630/2018 г., ПОС, 8 гр.с., жалбата
на П.М. е уважена, поради което не е налице хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, вр. т. 4 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г.
на ОСГТК на ВКС.
Ищцата основава претенцията си за право
на собственост върху ипотекирания недв. имот на нейните родители с изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, считано от *** г. до ***
г., която е установена с влязло в сила съд. решение по гр.д.№ 3129/2015 г., ПОС, 4 гр.с. Това
съдебно решение обаче няма действие по отношение на ответника „Хипокредит“ АД,
тъй като дружеството не е било страна по това дело.
Освен това, позоваването на ищцата на придобитото от нея по давност право
на собственост няма обратно действие, а само занапред, тъй като заведеното дело
в тази връзка срещу нейните родители е едва през 2015 г., т.е. почти 5 години
след надлежното учредяване и вписване на ипотеката на 08.03.2011 г. и започване
на изпълнителните действия, в който смисъл е ТР № 4/17.1.22012 г. по тълк.д.№
4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Придобитите от трети на изпълнението лица – ищцата, вещни
права след вписване на ипотеката през 2011 г. са непротивопоставими на кредитора
и по никакъв начин не засягат съществуването на ипотечното право, учредено в
негова полза, съгласно императивната разпоредба на чл. 453, т. 2 от ГПК, според
която на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят
решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани
преди възбраната.
Освен това, разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че кредитор,
чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително
от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.
Ето защо, предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 440 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати дружеството –
ответник направените от него разноски за адв. защита в размер на 2 000 лв. – внесено
адв. възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Й.Д., срещу страните
по изп.д.№ ***- „Хипокредит“ АД, ЕИК *********, С.К.Л., ЕГН **********, С.Б.Л.,
ЕГН **********, Т.К.Л., ЕГН **********, и С.Т.Л., ЕГН **********, отрицателен установителен
иск за собственост по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 440, ал. 1 от ГПК на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.787.1.1
по КККР на ***, с административен адрес на имота – ***, ***, който обект са
намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.540.787, с предназначение
на обекта – жилище, апартамент; с площ от 92,54 кв.м, с прилежащи части: изба №
1 с площ от 6,19 кв.м и 8,005 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, при граници на обекта: на същия етаж – 56784.540.787.1.2; под обекта
– няма; над обекта - 56784.540.787.1.4, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.С.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Й.Д., да
заплати на „Хипокредит“ АД - София, район „Оборище“, ул. Лисец 7, ап. 3, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 2 000 лв. (две хиляди лв.)
– внесено адв. възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на
страната.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/