ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 923
гр. Перник, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500658 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 277029/25.10.2021г., подадена от
Л. П. И. - страна по гр.д № 1161 / 2021 г. по описа на ПРС, 10 с-в., чрез
пълномощника си адвокат Б.В., член на САК против Определение № 262654 /
11.10.2021 г. по гр.д. № 1161 / 2021 г. по описа на ПРС, 10 състав,, с което е
допълнено определение № 262325 от 30.07.2021 г., постановено по гр. д. №
01161 по описа за 2021 г., в частта относно разноските, като съдът е
ОСЪДИЛ Л. П. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Зуум“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар в производството по делото.
В частната жалба се излагат съображения за необоснованост и
неправилност на обжалваното определение поради постановяването му при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва
се, че ПРС е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК е допустима, като
мотивирал това си становище с обстоятелството че на молителя не било
връчено прекратителното определение на съда и поради тази причина срокът
за него не бил започнал да тече и искането е направено в срок. От друга
страна ПРС приемал, че представянето на списък по чл. 80 от ГПК с молбата
по чл. 248 от ГПК е достатъчно условие да уважи искането и присъди
разноските, независимо, че това не е станало със първоначалната искова
молба и доколкото с нея е представено и ДПЗС от страна на адвокат
пълномощника.
На следващо място ПРС е приел, че молбата е и основателна, като в по-
1
голяма част от доводите си за размера на възнаграждението и уговорките
между адвоката и пълномощника му по отношение на делото същите се сочи,
че са неотносими към спора.
Относимо било единствено обстоятелството дали ответната страна
имала право да получи исканото допълване на определението за прекратяване
на делото и уважаване на молбата за присъждане на разноските без да са
спазени разпоредбите на чл. 80 и 81 от ГПК, нещо което очевидно в
настоящия случай не е сторено.
Молбата на ответника се твърди, че е неоснователна, тъй като не е
спазено условието визирано в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, според която
«във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски”.
Тази разпоредба обаче не била безусловна, а се прилагала под условие
по аргумент на посоченото в чл. 80 от ГПК, а именно: „страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
В противен случай тя нямала право да иска изменение на решението в частта
му за разноските”.
В настоящия случай, макар и да не е налице проведено открито съдебно
заседание, то не бил представен и списък по чл. 80 от ГПК със отговора на
исковата молба и договора за правна помощ, за да е налице основателност на
искане за допълнение на прекратителното определение по делото в частта на
разноските.
Ответникът би имал основание да претендира допълване /изменение на
прекратителното определение в частта на сторени разноски само и
единствено и ако беше представил и списък по чл. 80 от ГПК заедно със
доказателствата за извършени такива, нещо което в настоящия случай не е
направено. Допълнителното представяне на списък по чл. 80 от ГПК след
прекратяване на делото с нарочно определение не било основание да се
уважава искането по реда на чл. 248 от ГПК, както неправилно и
незаконосъобразно е приел съдът.
По тази причина се счита, че се явява неоснователно искането за
допълване / изменение на прекратителното Определение по делото в частта на
разноските, докожото ответникът не е представил списък по чл. 80 от ГПК за
това и се моли атакувания акт да бъде отменен.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна
по делото „Зуум“ АД, чрез адв. Х. е изразила становище по жалбата, като
сочи, че същата е неоснователна. Излага подробни аргументи в посочения
смисъл, като се позовава на т.8 от ТР 6/2012 Г. НА ВКС и счита искането за
допустимо и основателно. Позовава се и на релевантна практика на ВКС в
посочения смисъл. Моли атакувания акт да бъде
потвърден.
Пернишкият окръжен съд, Гражданска колегия, втори съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира
2
за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок
по чл. 248, ал. 3 от ГПК като за разглеждането й е заплатена дължимата
държавна такса. Тук следва да се посочи, че правилно ПРС е посочил, в акта
си, че на молителя не е връчен препис от прекратителното определение на
съда, чието допълване се иска, поради което за него не е започнал да тече
срок по чл. 248, ал.1 ГПК. Когато срокът не е започнал да тече, то искането
винаги е направено в срок. Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че
страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи
списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това
процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл.
80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му
води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на
решението поради което това искане е недопустимо./т. 9 от ТР 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС/. В случая не се иска изменение на постановеното
определение, а допълване, тъй като липсва произнасяне на съда за разноските,
поради което представянето на списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за
разглеждане на искането, като възраженията в тази насока съдът намира за
неоснователни.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради
следните съображения:
Производство пред ПРС е било образувано по предявени искови
претенции от Л. П. И. срещу „Зуум“ АД. Препис от исковата молба е бил
връчен на ответника и същият е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор, в
който е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, като е приложил договор за правна защита и съдействие от
***г. с предмет „подаване на отговор и представителство по делото“.
Отразено е, че възнаграждението от 300 лв. е заплатено в брой. Съдът е
насрочил открито съдебно заседание на 01.09.2021г. с определение от
25.06.2021г. С молба от 29.07.2021г. ищцата е оттеглила претенциите си на
осн. чл. 232 ГПК. С определението от 30.07.2021г., чието допълване по реда
на чл. 248 ГПК се иска, е прекратено производството по делото на осн. чл.
232 ГПК. Съдът не се е произнесъл по разноските, като впоследствие след
молба за допълване на посоченото определение, съдът е уважил същата и е
допълнил определението, като е осъдил ищеца да заплати на ответника,
сумата от 300 лева- разноски. Именно това определение се атакува пред
настоящия съдебен състав.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право да иска заплащането
на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение, при прекратяването на производството по делото, каквато е
именно настоящата хипотеза. С връчването на препис от исковата молба
ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и
от този момент той има възможността да търси правна помощ и да
3
упълномощи адвокат за защита на правата си. Видно от ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
90 от 21.02.2017 година, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско
отделение, в закрито заседание на 09.11.2016 (е посочил, че –„С връчването
на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното
срещу него исково производство и от този момент той има възможността
да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си.
Въпросите за предмета на договора за поръчка между ответника и неговия
адвокат, за размера на възнаграждението и начина на плащането му са
въпроси на вътрешни отношения между страните по този договор. Затова
той може да е само за извършването на определени процесуални действия
от страна на адвоката или за пълно процесуално представителство до
приключването на производството било пред съответната инстанция, било
до окончателното приключване на спора пред всички инстанции. Размерът
на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му също може
да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действия,
което ще се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо
такова за всички действия, които ще бъдат извършени. Във втория случай
възнаграждението се определя с оглед преценката на страните по договора
за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се извършат в
съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Не
съществува законова изискване за момента, в който възнаграждението на
адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да
стане едновременно със сключването на договора за поръчка и
извършването на упълномощаването. От момента на извършването на
плащането ответникът е извършил разноски за адвокат и има възможност
да претендира заплащане на същите по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК при
прекратяването на производството. За да се иска заплащането на тези
разноски обаче те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно
производство. Това налага те да са извършени до момента, в който
ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него
производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК има деликтен
характер като е обективна такава вредите причинени на другата страна
от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по
обем само до заплатените такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат. В тези случаи не е предвидена възможност
за пълно или частично освобождаване на ищеца от тази отговорност извън
случая по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Затова ако договорът между ответника и
неговия довереник е сключен за процесуално представителство до
приключване на съдебното производство като е заплатен пълния размер на
уговореното възнаграждение ищецът ще трябва да заплати на ответника
пълния размер на заплатеното на адвоката възнаграждение, независимо от
това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е
било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса,
с оглед на които е определено същото. Предвид на посоченото при
осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не може
да иска тя да се ограничи само до такова за извършените от адвоката до
4
момента на прекратяването на производството действия, в случай че
такова заплащане е предвидено в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а съдът не може да присъди на ответника
разноски за възнаграждение само за тези действия. Оттеглянето или
отказът от иска са действия на ищеца, които се извършват по негова
преценка, затова не може да се изисква от ответника при подготовката на
защитата си да се съобразява с тях, още повече че настъпването им не е
сигурно. Поради тази причина чл. 78 от ГПК не дава възможност на ищеца
да се освободи от задължението си или от част от него чрез собствени
действия.“. Така изложените доводи в акта на ВКС се споделят напълно от
настоящата инстанция и се отнасят именно до хипотезата, предмет на
разглеждане по настоящото дело, като както съдът посочи по-горе и както
правилно е посочил и районният съд, като по делото страната още с отговора
на исковата молба е представила доказателства за направените от нея
разноски- заплатено в брой възнаграждение за адвокат – 300 лева, заплатено в
брой. Следователно, както е посочено и в акта на ВКС, страната не може да
предвиди какво ще е процесуалното поведение на ищеца по делото и че
същият ще оттегли претенцията си, след като вече същата е депозирала и
отговор по реда на чл. 131 ГПК по делото и делото е било насрочено в
открито с.з. и в този момент ищецът депозира молба по чл. 232 ГПК и оттегля
иска си. Това поведение е по суверенна преценка на ищецът и ответникът не
може да бъде поставян в неблагоприятното положение, направените вече от
него разноски да не му бъдат възстановени или да бъдат редуцирани /каквато
възможност и законът не предвижда/, поради което и основателно ПРС е
счел, че молбата по чл. 248 ГПК е основателна и е допълнил прекратителното
определение на ПРС с осъдителен диспозитив за разноските.
В настоящия случай, както е посочено и в отговора на частната жалба,
непредставянето на списък по чл. 80 ГПК, а само договор за правна защита и
съдействия към отговора по чл. 131 ГПК, в който е отправено нарочно искане
за присъждане на разноски, не влече след себе си недопустимост на искането.
Видно от т.8 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6/2012 г. на ВКС, то на
въпроса от т.8- „Допустимо ли е да се иска допълване на съдебното решение
в частта за разноските при липса на представен списък по чл. 80 ГПК в
хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за
разноски?“- ВКС е дал следния отговор- Липсата на представен списък по чл.
80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за
разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта
му за разноските и следователно възраженията на частния жалбоподател в
посочения смисъл са неоснователни, като се налага извод, че ПРС правилно и
законосъобразно се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК и е допълнил
Определение № 262654 / 11.10.2021 г. постановено по гр.д. № 1161 / 2021 г.
по описа на ПРС, 10 състав, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е
допълнено определение № 262325 от 30.07.2021 г., постановено по гр. д. №
01161 по описа за 2021 г., в частта относно разноските, като съдът е
ОСЪДИЛ Л. П. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Зуум“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата в
5
размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар в производството по делото. Следователно подадената
частна жалба е неоснователна.
Разноски
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и отхвърляне на
жалбата срещу Определение № 262654 / 11.10.2021 г. постановено по по гр.д.
№ 1161 / 2021 г. по описа на ПРС, 10 състав, постановено по реда на чл. 248
от ГПК, то разноски се следват в това производство за ответната страна,
която е направила и надлежно искане в посочения смисъл и е представила и
доказателства към отговора на въззивната жалба за извършени разноски по
вчгрд №658 от 2021 г. на ПОС, а именно- заплатено адвокатско
възнаграждение за депозиране на отговора на частната жалба на адв. Х. от
ответницата по жалбата в размер на 200 /двеста/ лева- заплатени в брой, видно
от представения договор за правна защита и съдействия /стр. 11 от делото/,
поради което и същите следва да бъдат възложени в тежест на другата страна
по делото.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 262654 / 11.10.2021 г. постановено
по гр.д. № 1161 / 2021 г. по описа на ПРС, 10 състав, постановено по реда на
чл. 248 от ГПК, с което е допълнено определение № 262325 от 30.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 01161 по описа за 2021 г., в частта относно
разноските, като съдът е ОСЪДИЛ Л. П. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Зуум“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар в производството по делото.
ОСЪЖДА Л. П. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Зуум“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата
в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6