Решение по адм. дело №1077/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Т. В. У., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, със съдебен адрес за призоваване за връчване на призовки, книжа и съобщения: [населено място], [улица], офис 9, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623005051-091-001/25.01.2024 г., издаден от П. Х. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. П. К., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в частта, потвърдена с Решение № 168/19.04.2024 г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, относно определената на У. отговорност по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „Савита 2017" ЕООД, [ЕИК], за периода от 01.12.2019 год. до 30.04.2021 год., в общ размер на главница 68 477, 52 лева и прилежащи лихви от 23 076,14 лева.

Твърди се незаконосъобразност на РА в неговата цялост и се иска отмяната му от съда. Излагат се доводи, че въпреки че има извършена ревизия спрямо дружеството, при която са установени задължения, при приложението на чл. 19 от ДОПК, в хода на настоящата ревизия не са установени фактически и правни основания за приложението му. Възразява се, че липсват доказателства относно наличие на причинно-следствена връзка между задълженията и невъзможността да бъдат събрани.

На следващо място се възразява, че не е посочената конкретна хипотеза на чл. 19, ал.2 от ДОПК, както и кои доказателства обосновават същата.

Алтернативно се иска обявяване на нищожност на обжалвания РА, в частта потвърдена с Решението на Директора на ОДОП, поради некомпетентност на издателя му.

Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки от пълномощник адв. А..

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. Г. намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, XII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623005051-020-001/21.08.2023г., издадена от И. К. К., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г., изменена със Заповед № РД-09-788/13.05.2022г., на жалбоподателя Т. В. У., в качеството му на представляващ „Савита 2017" ЕООД, е възложена ревизия за установяване на отговорността му за задължения на дружеството за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като това е сторено на 12.09.2023г. по електронен път. Последвало е издаването на Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001623005051-020-002/16.11.2023г., издадена от същия орган по приходите, с която срокът е продължен до 12.12.2023 г.

Ревизията е предхождана от извършена проверка за установяване на наличието на основания за ангажиране на отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК на Т. У., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Савита 2017“ ЕООД, за непогасени задължения на дружеството. За извършената проверка е съставен Протокол № П-1600-**********-073-001 от 21.08.2023г., който е присъединен на основание чл. 37, ал. 1 от ДОПК с Протокол № Р-16001623005051-ППД-001/27.11.2023 г.

В хода на проверката, в отговор на изпратено ИПДПОЗЛ № П-16001623038723-040-001/28.02.2023г., с писмо с вх. № РД-20-2347/27.03.2023 г. са представени документи и писмени обяснения (ПО), в това число: справка за налични недвижими имоти, нотариални актове, удостоверение за въвеждане в експлоатация относно имотите, Разрешение за строеж № 43/20.07.2017г., Удостоверение № 1/19.01.2021г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда" с местонахождение: УПИ № VI-1378, кв. 47 по плана на [жк], [населено място], с възложител Т. В. У., издадени от Общинска администрация Хисаря.

Представени са също документи относно описаното в справката МПС, в това число: Свидетелство за регистрация на МПС; Договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността № 9757/03.12.2018г., сключен между А. Л. България АД - лизингодател и Т. В. У. – лизингополучател и Приложения към договора; договор за банков ипотечен кредит № 006LD-R-022392/23.02.2022 г., договор за лизинг № 9757 от 03 12.2018 г.; Справки за притежавани банкови сметки: в У. Б. АД и в П. инвестиционна банка АД.

Представени са още: Справки относно „Савита 2017“ ЕООД, в които е посочено, че дружеството не притежава недвижими имоти, МПС, машини и оборудване; няма справка за налични активи; няма документи за придобиване на активите; няма документи за отчуждаване на активите; няма справка за притежавани банкови сметки.

Представени са и оборотни ведомости синтетични и главни книги за периода 01.01.2019 -31.12.2019г.; за периода 01.01 2020 - 31.12.2020 г.; за периода 01.01.2021 - 30.04.2021 г.; за периода 01.01.2021- 31.12.2021 г. и за периода 01.01.2022 - 31.12.2022 г.

Според представените ПО с вх. № РД-20-2347 от 27.03.2023г. от Т. У., същият не е упълномощавал лица да го представляват като физическо лице или като управител на дружеството. Счетоводното обслужване на дружеството за периода от 01.12.2019 г. до момента се осъществява от дружество „Ориджин бг“ ООД, със счетоводител В. Г. Б. (л.800).

В представените писмени обяснения относно „Савита 2017“ ЕООД е посочено следното: за периода от 01.12.2019 г. „Савита 2017“ ЕООД се представлява и управлява от Т. В. У. - едноличен собственик на капитала и управител; всички изброени документи са подписвани за периода от 01.12.2019 г. от Т. В. У.; доставчиците са избирани от Т. В. У. ; контролните функции на управителя са осъществявани пряко с избора на контрагенти от същия; документооборотът на „Савита 2017“ ЕООД за периода от 01.12 2019 г. се е осъществявал чрез счетоводителката В. Г. Б., като всички договори, фактури, и документи са подписвани от Т. В. У.. СД по ДДС са подавани от лицето, извършвало счетоводното обслужване на „Савита 2017“ ЕООД; лицето, осъществявало счетоводното обслужване на „Савита 2017“ ЕООД за периода от 01.12.2019 г. до момента е В. Г. Б., документите са й предавани от Т. В. У. лично или по електронен път; документите на „Савита 2017“ ЕООД се съхраняват при счетоводителката В. Г. Б.; за периода от 01.12.2019 г. до момента управител на „Савита 2017“ ЕООД е Т. В. У..

Посочено е също, че след издаване на PA № Р-16001621005225-091 -001/21.03 2022 г. на „Савита 2017“ ЕООД, не е извършвал разпореждания с пари и имущества на дружеството.

В отговор на ИПДСПОТЛ № П-16001623038723-041-001/28.02.2023г. до „Савита 2017“ ЕООД са представени на 21.04.2023 г. чрез електронната услуга на НАП в ИС Контрол, синтетични хронологични ведомости за периода 01.01.2019 - 31.12.2019 г., за периода 01.01.2020 - 31.12.2020 г., за периода 01.01.2021 - 31.12.2021 г. и за периода 01.01.2022 -31.12.2022г.

От приходите е констатирано, че в счетоводството на „Савита 2017“ ЕООД е заведена счетоводна сметка 207 - Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, която към 01.01.2019 г. е дебитно салдо в размер на 90 391,34 лв., а към 31.12.2022 г. дебитното салдо е в размер на 394 799,99 лв.

При извършена проверка от ревизиращия екип в информационната система на НАП е установено, че съгласно справка „Имущество“ - от „Савита 2017“ ЕООД не са подадени декларации за притежавано имущество; съгласно справка за превозните средства с данни, предоставени от КАТ - от „Савита 2017“ ЕООД не са регистрирани превозни средства.

В хода на настоящата ревизия на Т. У. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001623005051-040-001/24.08.2023г., като от РЛ са представени писмени обяснения от 10.10.2023г., в които е посочено, че няма непредставени документи в хода на извършена проверка, приключила с Протокол № П-1600-**********-073-001 от 21.08.2023г. и всички документи са представени в хода на проверката. Описано е, че дружеството „Савита 2017“ ЕООД никога не е имало налични парични средства в брой и никога не е имало каси, в които се съхраняват паричните средства, съответно не е имало и материално отговорни лица, отговарящи за каси за съхранение.

Установено е също, че съгласно справка по персонална партида на юридическо лице в Агенция по вписвания - от дружеството не са вписани разпоредителни сделки с недвижими имоти, както и че „Савита 2017“ ЕООД има открита на 10.08.2017 г. разплащателна сметка в лева в „УниКредит Булбанк“ АД, за която е представено извлечение от Т. У. за периода 20.12.2019 г. -23.08.2022 г. Според декларираното от управителя, дружеството не притежава недвижими имоти, МПС, машини и оборудване, налични активи.

Констатирано е, че дружеството „Савита 2017" ЕООД се финансира със средства на собственика, които се отчитат по сметка 493 - Разчети със собственици, по-голямата част внесени в брой на каса в дружеството, отчетени по сметка 501 и по-малки суми, внасяни по банков път и на основание решения на едноличния собственик на капитала за всяка направена вноска. Според представени писмени обяснения от едноличния собственик на капитала, средствата ще бъдат върнати при получаване на приходи от дейността.

Установено в хода на ревизията е, че към 01.01.2019 г. сметката е с кредитно салдо (задължение на дружеството към собственика) в размер на 155 225,00 лв. Към 31.12.2019 г. салдото по сметката е също кредитно и е нараснало на 243 203.00 лв. Към 31.12.2020 г. сметката е с кредитно салдо в размер на 380 234,45 лв. Салдото на сметка 493 към 31.12.2021 г. е кредитно в размер на 470 292,84 лв. През 2022 г. по сметката няма движение.

Констатирано е, че от банковата сметка на дружеството са извършени плащания на доставчици, изтеглени са суми в брой от Т. В. У. /на каса през 2020 г. и чрез банкомат през 2020 г. и 2021 г./ и са извършени плащания чрез ПОС, с които плащания е погасявано задължението на „Савита 2017“ ЕООД към управителя Т. В. У.. През 2021г. от управителя са покрити задължения към доставчици, за задължения към управителя са прихванати вземания от клиенти. Информацията за м. 12.2019 г., 2020 г. и 2021 г. е обобщена в таблица в РД, като за периода след 30.04.2021 г. от представеното извлечение от банковата сметка не е установено в полза на кое лице е преведена сумата. В табличен вид в РД са описани касовите наличности в „Савита 2017“ ЕООД към 31 декември на съответната година, съгласно представените счетоводни регистри и подадените от дружеството ГФО за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

Установено е, че в представеното извлечение от банковата сметка за 2022 г. не е посочено точното основание за извършените операции, както и лицето, в полза на което е извършен превода или от което е получен превода. За извършените преводи на 23.08.2022 г., за които е посочено „плат. нарежд. извън банката по запор" и „такса междубанков превод по запори" е констатирано, че сумата 1 073.97 лева е постъпила по сметка на НАП и с нея са погасени задължения на „Савита 2017“ ЕООД за ДДС, сумата 6.00 лева е удържана такса за превода към НАП. За останалите извършени преводи общо в размер на 271.18 лева с посочено основание „издаден вътр. банков превод" и „операция с карта" ревизиращият екип не може да установи какви плащания са извършени.

Констатирано е също, че през 2022 г. дружеството е включило фактури за покупки в дневниците си за покупки и ги е осчетоводило като текущ разход за дейността по дебита на счетоводна сметка 602 - Разходи за външни услуги, с оглед на което е прието, че дружеството е извършвало дейност, но не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2022 г.

Формиран е извод, че по този начин дружеството е лишило приходната администрация от информация дали се е разпоредило с паричните средства и в случай, че се е разпоредило, дали е във връзка с осъществяваната стопанска дейност.

Във връзка с представените оборотна ведомост и хронологична ведомост е установено, че през 2022 г. са изразходвани парични средства в размер на 80,96 лв. във връзка с осъществяваната стопанската дейност, като с тези средства са извършени плащания на доставчици.

За разликата 6 452,84 лв. не е установено наличие на обект на юридическото лице, в който се съхраняват тези парични средства, поради което е прието, че не може да се докаже, че тази касова наличност е налична и към момента на ревизията.

Констатирано е също, че не са били представени счетоводни документи и други доказателства, от които да е възможно проследяване на посочения паричен ресурс и да се приеме, че тези парични суми са разходени за дейността на дружеството.

Относно имущественото състояние на дружеството, съгласно представените оборотни ведомости на „Савита 2017“ ЕООД и подадените ГФО е констатирано, че са декларирани дълготрайни материални активи в процес на изграждане в счетоводна сметка 207 - Разходи за придобиване на ДМА във връзка със строителството на процесната сграда в [населено място], собственост на физическото лице и управител на дружеството, чието салдо от 169 566,10 лв. към 31.12.2019 г. нарастват на 307 248,62 лв. към 31.12.2020 г.; 350 362,23 лв. към 30.04.2021 г.; 394 799,99 лв. към 31.12.2021 и към 31.12.2022 г. Към 31.12. по сметка 402-Доставчици по аванси е отразено вземане в размер на 59 189,17 лв. Касовите наличности по сметка 501- Каса в лева към 31.12. на съответните години са 2 842,09 лв., 1 422,81 лв., 2 508,44 лв., 6 533,80 лв. и 6 452,84 лв. По сметка 503-Разплащателна сметка в лева към 31.12.2019 г. са налични 1 194,64 лв., към 31.12.2020 г. - 1 082,52 лв., към 30.04.2021 г. - 754,38 лв. и към 31.12.2021 г. и 2022 г. - 47,19 лв.

В отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице (ИПДПОТЛ) № Р-16001623005051-041-002/24.08.2023г., от „Уникредит Булбанк“ е предоставена информация във връзка с банковите сметки на „Савита 2017“ ЕООД.

Посочено е, че банковата сметка на дружеството е открита на 10.08.2017 г., към момента на проверката е действаща и „Савита 2017“ ЕООД е клиент на банката. Изпратен е спесимен на подписа на Т. В. У. и е посочено, че в банката няма предоставени пълномощни на други лица, с оглед на което е прието, че последният се е разпореждал със средствата в банковата сметка.

При прегледа на представените банкови извлечения за движението на паричните средства на дружеството и счетоводната отчетност е констатирано, че по сметката са постъпвали средства от собственика и управител Т. В. У. и от възстановяване на ДДС и са извършвани плащания към доставчици, теглени са суми в брой от собственика, извършвани са плащания чрез ПОС терминал, като с последните са погасявани задълженията към собственика.

С Протокол №П-16001623038723-ППД-001/03.08.2023г., на основание чл. 37, ал.1 от ДОПК от данъчното досие на „Савита 2017“ ЕООД са присъединени РД № Р-16001621005225-092- 001/28.02.2022 г. и влязъл в законна сила PA № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г. за периода 01.12.2019г.-30.04.2021г.

На „Савита 2017" ЕООД е била извършена ревизия за задълженията по ЗДДС за периода 01.12.2019- 30.04.2021 г. Във връзка с нея са издадени РД № Р-16001621005225-092- 001/28.02.2022 г. и PA № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г., необжалван и влязъл в законна сила. Установен е ДДС за внасяне в размер на 69 551,49 лв. и лихви 8 429,58 лв.

Въз основа на събраната информация в хода на разглежданото ревизионно производство е установено, че в хода на ревизията, завършила с издаването на PA № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г., е прието за безспорно установено, че „Савита 2017" ЕООД не е осъществявало облагаеми доставки. Съгласно писмени обяснения основната дейност, която възнамерява да извършва е хотелска и ресторантьорска дейност в [населено място], [жк], [улица]. Към момента на ревизията, на обекта се е извършвало строителството на сграда, която ще се ползва за къща за гости - отдаване под наем на стаи за нощувка. За строителството на сградата през целия ревизиран период от „Савита 2017" ЕООД е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27 388,32 лв. по фактури, издадени от „Кънстракшън билдинг груп лимитед" ЕООД, с предмет на доставки строително-монтажни дейности.

Във връзка с предходно контролно производство на „Савита 2017" ЕООД и извършена насрещна проверка на „Кънстракшън билдинг груп лимитед" ЕООД са представени документи и писмени обяснения относно издадените фактури на „Савита 2017" ЕООД. Посочено е, че фактурите са платени в брой и регистрирани на касовия апарат на дружеството. Представени са издадените фактури към „Савита 2017" ЕООД. Не са представени никакви доказателства, конкретно за строителните материали, в подкрепа на обясненията.

От страна на „Савита 2017" ЕООД са били представени банкови извлечения, покупни фактури, издадени от „Кънстракшън билдинг груп лимитед" ЕООД с описи за извършените дейности по фактури, протоколи за приети завършени дейности, приемо-предавателни протоколи за периода на ревизията. Удостоверение № 1/19.01.2021 г. за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда в [УПИ] по плана на [населено място], договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 26.11.2019 г„ сключен между „Савита 2017" ЕООД - Възложител и „Кънстракшън билдинг груп лимитед" ЕООД - Изпълнител.

Мотивирано от приходните органи е, че от страна на „Савита 2017" ЕООД не са били представени доказателства, счетоводна отчетност и информация за доставките на строителните материали, необходими за строежа.

При анализа на представените документи при ревизията на „Савита 2017" ЕООД, органите по приходите са направили извод, че те не документират реално извършени строителни дейности от „Кънстракшън билдинг груп лимитед“ ЕООД, като е прието, че последното не е извършвало такива дейности на обекта в [населено място], [жк], [улица]. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от това дружество.

За целите на ревизията на „Савита 2017“ ЕООД са били присъединени актове за прихващане и възстановяване (АПВ), издадени на дружеството във връзка с извършвани проверки по възстановяване на ДДС - №П-16001618034570-004-001/09.03.2018 г.; № П-16001619070011-004-001/08.05.2019г.; №П-16001619126067-004-001/30.07.2019г.; №П- 16001620173764-004-001/09.11.2020г. и №П-16001621012804-004-001/09.02.2021 г.

От представените документи е прието за установено, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том 2, peг. № 6306, дело № 268 от 2016 г. Т. В. У. е закупил поземлен имот, пл. № - 1378, площ по док. - 1 459.000 кв. м., [населено място], [улица], за който имот са отредени: УПИ V1-329 и УПИ VII-ЗЗО, кв. 47, обл. Пловдив, общ. Хисаря, [населено място] [улица], ведно с 3 бр. паянтови жилищни и стопански сгради.

За целите на проверката е представено Разрешение за строеж № 43/20.07.2017 г., издадено от О. Х. за обект: „Жилищна сграда“, ЗП - 122.75 кв.м и РЗП 242.60 кв.м в УПИ VI-1 378, кв. 47, по плана на [жк], [населено място] на собственика Т. В. У.. Съгласно договор за възлагане от 09.08.2017 г. между Т. В. У. - Възложител и „Савита 2017" ЕООД - Изпълнител, страните се споразумяват Изпълнителят да извърши проектиране, осъществи и контролира строителството на обект „Жилищна сграда" в [УПИ], кв. 47. по плана на кв. „Момина баня'", [населено място]. Уговорено е предаването на обекта от изпълнителя на възложителя да се осъществи след въвеждането му в експлоатация. Съгласно анекс към договора за възлагане от 09.08.2017 г. Т. В. У. следва да заплати на „Савита 2017“ ЕООД сума в размер на 10 000,00 лв. в двуседмичен срок от издаването на Акт обр. 14 и остатъкът от стойността на извършените СМР при въвеждането на обекта в експлоатация, след съставянето на окончателна количествено-стойностна сметка. Констатирано е, че към 06.03.2018 г. все още не са извършвани плащания по този договор. Констатирано е също, че през 2019 г. „Савита 2017“ ЕООД е получило и услуги от „Tea сити груп“ ЕООД за направа на цветарници и подпорни стени по проект, направа на басейн по предоставен проект, както и направа на пътеки, полагане на фракция, трамбоване, зидария на ограда и монтаж на керемиди върху същата, като е било налице дублиране на дейности, вписани за извършени и от „Кънстракшън билдинг груп лимитед“ ЕООД за периода от м.07. до м. 10.2020 г.

Установено е от органите по приходите, че към 24.07.2019г. строящият се обект няма Акт обр. 16. В тази връзка от „Савита 2017“ ЕООД е било посочено, че поради възникнал спор с първия строител все още няма издаден и Акт 14. На 09.11.2020 г. от „Савита 2017" ЕООД е представен Акт обр. № 14 за приемане на конструкцията от 10.01.2018 г. Установено е, че съгласно оборотните ведомости и главните книги, набраните разходи по строителството към 01.01.2021 г., отнесени по сметка 207 - разходи за придобиване на ДМА, са в размер на 307 248,62лв„ към 30.04.2021 г. са в размер на 350 362,23 лв.

Относно констатираното, че имотът, върху който се строи сградата в [населено място], е собственост на физическото лице Т. В. У., е прието от приходните органи, че с оглед на разпоредбите на чл. 92 и чл. 97 и сл. от Закона за собствеността, Т. В. У. ще стане собственик на жилищната сграда в определен бъдещ момент. Имотът, на който са направени разходите за строителство от дружеството „Савита 2017“ ЕООД, на което Т. В. е собственик и управител, е изграден към 19.01.2021 г„ когато е издаден акт обр. 16 за въвеждането му в експлоатация. Формиран е извод, че доставките, по които „Савита 2017“ ЕООД е получател, респ. направените разходи от дружеството, следва да бъдат приключени, поради което при ревизията на дружеството е начислен и допълнително ДДС на основание чл. 9, ал. 1 от ЗДДС в размер на 41 879,78 лв. във връзка с предоставените и приключени услуги от Изпълнителя „Савита 2017“ ЕООД към физическото лице - Т. У., като е взет предвид отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от „Кънстракшън билдинг груп лимитед“ ЕООД.

В хода на производството, за което е съставен PA № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г. е установено е, че „Савита“ 2017 ЕООД ползва данъчен кредит по фактури, издадени от ОП Общински пазари, за което не са представени договори и документи, удостоверяващи причината за ползваните услуги, получени от ОП Общински пазари, с оглед на което е прието от приходните органи, че получените услуги не са свързани с дейността на дружеството и на основание чл.70, ал. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при ревизията е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ОП Общински пазари.

С Протокол обр. Кд 73 № 1907415 от 10.08.2023г. от информационната система са присъединени справки относно Т. У. и „Савита 2017“ ЕООД.

В отговор на писмо с изх. № РД-21 -2965/28.11.2023 г., с вх. № РД-21-2965/05.12.2023 г. от Д. С. е представена служебна бележка, съгласно която за обезпечаване на задълженията на дружеството по PA № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г. с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-0023-0000599/28.02.2022 г., чието действие на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК е продължено с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-139-0000718/31.03.2022 г. за наложен запор върху банкова сметка в УниКредит Булбанк АД.

Формиран е извод от приходните органи, че поради констатираното неправомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит от „Савита 2017“ ЕООД, неначисляване на дължим ДДС в срок, подадените справки-декларации по ЗДДС са с неверни резултати, поради което е налице укриване на факти и обстоятелства от страна на собственика и управител. В тази връзка на „Савита 2017“ ЕООД са определени данъчни задължения с ревизионен акт. Установено е също, че са налице извършвани плащания от управителя, несвързани с дейността на дружеството, тъй като не е установено при ревизията с наличните в касата парични средства в размер на 6 452,84 лв. към 31.12.2022 г., да е налице разпореждане от управителя за стопанската дейност, както и за извършени плащания в размер на 271.18 лв. през 2022 г. от банковата сметка, за които не е установено основанието.

Прието е, че са налице основания за прилагане на двете хипотези по ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ДОПК за вменяването на отговорност на Т. В. У. за невнесените задължения общо в размер на 68 477,52 лв. и лихви върху тях от „Савита 2017“ ЕООД, установени с Ревизионен акт № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г.

Въз основа на събраните доказателства е съставен РД № Р- 16001623005051 -092-001/20.12.2023 г., като в законоустановения срок не е подадено възражение и не са представени допълнителни доказателства от страна на РЛ, и така изготвеният РД е послужил като основание за издаване на РА № № Р-16001623005051 -091-001/25.01.2024 г., с който на лицето е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за дължими и невнесени задължения на Савита 2017“ ЕООД.

С оглед установените обстоятелства в хода на ревизията, завършила с издаването на PA № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г. и при анализ на представените документи в хода на настоящата ревизията, е счетено от приходните органи, че управителят на дружеството Т. В. У. е знаел или е бил длъжен да знае, че „Савита 2017“ ЕООД не е имало право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Кънстракшън билдинг груп лимитед“ ЕООД, по които не са налице доставки на строителни услуги, както и по фактури за получени услуги от ОП Общински пазари, които не са свързани с дейността на дружеството. Прието е, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че не е следвало да включи тези фактури в подадените СД по ЗДДС и управителят „Савита 2017“ ЕООД е следвало да начисли данък при въвеждане на строящ се обект в експлоатация, а също и при безвъзмездно предоставяне на услуги.

Според приходните органи управителят съзнателно е укрил определени обстоятелства, свързани със стопанската дейност на дружеството и по този начин е постигнат резултат, различен от действителния. Формирано е заключение, че установените с Ревизионния акт задължения се явяват укрити, тъй като приходната администрация не е могла да узнае за тях преди издаване на Ревизионния акт, с който те са вменени като задължения на дружеството за следните данъчните периоди 01.12.2019 - 31.12.2019 г., 01.01.2020-31.01.2020г., 01.02.2020-29.02.2020г.; 01.03.2020-31.03.2020 г. 01.04.2020-30.04.2020 г.; 01.05.2020-31.05 2020г.;01.06.2020-30.06.2020г., 01.07.2020-31.07.2020г; 01.08.2020-31.08.2020 г.;01.09.2020- 30.09.2020г.; 01.10.2020- 31.10.2020г.; 01.11.2020 - 30.11.2020г.; 01.12.2020- 31.12.2020г.; 01.01.2021-31.01.2021г., 01.02.2021 - 28.02.2021г., 01.03.2021 - 31.03.2021 г. и 01.04.2021 - 30.04 2021г. от страна на “Савита 2017“ ЕООД, отразяващи реално ефекта от стопанските операции на юридическото лице, което е наличие на елемент като основание за прилагане на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, свързан с необявяването на факти и обстоятелства.

Прието е от органите по приходите, че с оглед на обстоятелството, че Т. В. У. лично е подписвал документи или е упълномощил лице да подписва документи, в това число Дневници за покупки и СД по ЗДДС, по които ревизията е установила, че няма право на приспадане на данъчен кредит по фактури, които не обективират реални доставки на услуги и по фактури, които не са свързани с дейността на дружеството, а също ревизията е установила, че не е начислен данък при въвеждане на строящ се обект в експлоатация и при безвъзмездно предоставяне на услуги, не е възможно да се твърди, че Т. У. не е знаел за тези факти и обстоятелства. Прието е също, че ревизираното лице, в качеството му на управител на „Савита 2017“ ЕООД, е знаело, че неподаването на коректни данни в подадените СД по ЗДДС ще доведе до ощетяване на бюджета, респ. до бъдещо определяне на задължения на дружеството за данъци.

Формиран е извод, че в случая е налице причинно - следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с горецитирания ревизионен акт задължения за плащане на ДДС за посочените данъчните периоди, като липсата на данни за възникнали задължения от юридическото лице препятства събирането на задълженията за ДДС.

Съобразено е, че след изпратено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до УниКредит [улица] г. е преведена сума в размер на 1 073.97 лева, като при направеното проучване не е установено друго имущество, притежавано от длъжника, с което да се обезпечат задълженията. Поради липса на имущество, включително авоари по банкови сметки, което да послужи за обезпечаване на публичните задължения на дружеството, образуваното срещу лицето изпълнително дело № *********/2022 г. е прекратено с Разпореждане по чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК с изх. № С220016035-0335127/12.12.2022г. Към момента „Савита 2017“ ЕООД с [ЕИК] е категоризирано като ЗЛ с несъбираем дълг.

Формирано е заключение за безспорното знание от страна на Т. В. У. за действията и/или бездействията му в качеството на правен и данъчен субект на „Савита 2017“ ЕООД, като е налице връзка между това знание и възпрепятстването на публичния изпълнител за реализиране на способи и мерки за погасяване на задълженията за ДДС.

Посочено е също, че съгласно представените оборотни ведомости на „Савита 2017“ ЕООД и подадените от дружеството ГФО и счетоводни баланси, задълженото лице е притежавало активи, подробно описани в РД. Констатирано е, че за 2022 г. не е подаден ГФО. За 2022 г. не е подадена и ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, на основание на което от приходните органи е прието, че дружеството не е декларирало, че е осъществявало дейност, а според подадените от „Савита 2017“ ЕООД отчетни регистри по ЗДДС, през 2022 г. дружеството е продължавало да осъществява дейност, което предполага, че има имущество - парични средства, с които да погаси задълженията си за ДДС, при положение, че бяха вярно декларирани.

Установено от приходните органи е, че за ревизираните данъчни периоди от „Савита 2017“ ЕООД не са декларирани извършени облагаеми доставки, а само покупки, в следствие на което резултатите за данъчните периоди са ДДС за възстановяване, възстановен ефективно от бюджета с АПВ.

С оглед на това, е прието, че е налице недобросъвестно поведение и умисъл в действията на Т. В. У. поради препятстване на органите на НАП за установяване и събиране на задълженията на дружеството. Според изводите на приходните органи е упражнено право на данъчен кредит и не е начислен данък, което е волево и съзнателно действие, извършено със знанието на управителя. Като укрити факти са квалифицирани приспадането на данъчен кредит за строителни услуги, без те да са получени от „Савита 2017“ ЕООД, приспадането на данъчен кредит за услуги, които не са свързани с дейността на дружеството, както и неначисляване на ДДС при въвеждане на строящ се обект в експлоатация и при безвъзмездно предоставяне на услуги, в резултат на което ефекта е недеклариране и ефективно възстановяване на ДДС.

С оглед на изложеното е прието, че са налице предпоставките и са изпълнени условията на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорност на Т. В. У. за задължения на „Савита 2017“ ЕООД за ДДС за посочените данъчни периоди общо в размер на 68 477.52 лева и лихви върху същия, общо в размер на 8 429.58 лева, установени с Ревизионен акт № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г. Т. В. У. е бил надлежно уведомен за установените и определени задължения с ревизионния акт.

Аргументите, изложени от органите по приходите относно проявление на обстоятелствата, визирани в хипотезата на ал. 2 на чл. 19 от ДОПК се изразяват в това, че с подаденият счетоводен баланс за 2021 г. от Т. У., в качеството си на управител на „Савита 2017“ ЕООД, дружеството е декларирало касова наличност в размер на 6 533.80 лева.

При преглед на представените оборотна ведомост и хронологична ведомост за 2022 г. е констатирано от приходните органи, че през годината са изразходвани парични средства в размер на 80.96 лева във връзка с осъществяваната стопанската дейност. За разликата 6 452.84 лева не е установено наличие на обект на юридическото лице, в който се съхраняват тези парични средства, поради което не е прието, че тази касова наличност не е налична и към момента. Посочено е също, че не са представени счетоводни документи и каквито и да е доказателства, от които да е възможно проследяване на посочения паричен ресурс така, че да се приеме, че тези парични суми са разходени за дейността на дружеството. Констатирано е, че не са представени счетоводни документи и други доказателства, че извършените плащания от банковата сметка през 2022 г. в размер на 271,18 лева са свързани с осъществяваната от дружеството дейност.

Прието е, че разходването на паричните средства има за последица намаляване на имуществото на юридическото лице, което според приходните органи обоснова извод, че разходваните средства, извършените плащания от банковата сметка, по същество представляват „скрито разпределение на печалбата", което не е свързано с осъществяваната стопанска дейност на дружеството.

Формиран е извод, че в случая Т. В. У. не е изпълнил задължението си на управител, произтичащи от нормата на чл. 141 от ТЗ, не е предприел действия с грижата на добър търговец за погасяване на дължимите от „Савита 2017“ ЕООД суми към бюджета. Според приходните органи решението на управителя е да не погаси тези задължения, а вместо това да извърши действия, представляващи скрито разпределение на печалбата.

Констатирано е в хода на ревизията, че дружеството не притежава недвижими имоти, МПС, земеделски земи и гори, земеделска и горска техника, въздухоплавателни средства, кораби, дялове и акции в други дружества, безналични финансови/компесаторни инструменти, регистрирани в ЦД АД. На база на събраните доказателства за имущественото състояние на задълженото лице, както и въз основа на всички факти и обстоятелства, станали известни в производството по събиране, дългът е определен като „трудно събираем". Посочено е също, че съгласно представените оборотни ведомости на „Савита 2017“ ЕООД и подадените от дружеството ГФО и счетоводни баланси, задълженото лице е притежавало активи, подробно описани в РД. Констатирано е, че за 2022 г. не е подаден ГФО. За 2022 г. не е подадена и ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, на основание на което от приходните органи е прието, че дружеството не е декларирало, че е осъществявало дейност, а според подадените от „Савита 2017“ ЕООД отчетни регистри по ЗДДС, през 2022 г. дружеството е продължавало да осъществява дейност, което предполага, че има имущество - парични средства, с които да погаси задълженията си за ДДС, при положение, че бяха вярно декларирани.

Прието е за установено, че е налице отклонение на парични средства, при установени задължения за дънъци. В резултат на тези действия на управителя, задълженията на дружеството за данъци са останали неизплатени. Според приходните органи ако не е било извършено разпореждане с финансовите активи е било възможно плащане на част от публичните задължения на предприятието. С разпореждането с касовите наличности в размер на 6 452.84 лева и с финансовите средства по банковата сметка на дружеството в размер на 271.18 лева, Т. В. У. е възпрепятствал събирането на задълженията. Формиран е извод, че е налице е недобросъвестно поведение в посока препятстване на органите на НАП за събиране на задълженията на дружеството.

Установено е, че дружеството през процесния период, през който са извършени действията на управителя, притежава имущество /финансови активи/, с оглед на което е прието, че управителят, като е лишил умишлено предприятието от имущество, като се е разпоредил с него, е довел до резултат невъзможност на предприятието да плати задълженията си, заради което се търси отговорност от същия. Задълженията към държавата не са погасени и към настоящия момент в резултат от предприетите мерки по принудителното им събиране. С оглед всички гореизложени обстоятелства и факти, разгледани в тяхната съвкупност, е прието, че са налице кумулативно свързаните обстоятелства, визирани в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за непогасените задължения е определена до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото - 6 724.02 лева /6 452.84 лева налични парични средства в брой + 271.18 лева извършени плащания от банковата сметка/.

Вследствие на установеното при ревизията, на основание чл. 21, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, на Т. В. У., в качеството му на управител на „Савита 2017“ ЕООД, е вменена отговорност за установените и не внесени данъчни задължения на дружеството по PA № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г., а именно: ДДС общо в размер на 68 477.52 лева и лихви общо в размер на 8 429.58 лева.

За периода от 22.03.2022 г. до датата на издаване на Ревизионния доклад - 20.12.2023 г., допълнително са начислени лихви общо в размер на 13 670.01 лева на основание чл. 175 от ДОПК.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и Решение № 168 от 19.04.2024 г., с което РА е потвърден в обжалваната в настоящото производство част. За да стори това, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.

В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета без заявени резерви от страните, вещото лице по която след запознаване с приетите по делото документи, е дало заключение, че според счетоводните регистри единственото финансиране на дружеството е с лични средства на собственика. Констатирано е, че на 31.12.2018 год. дружеството е започнало дейността си като е усвоило средства на собственика в размер на 155 225.00 лв. Личните вноски на собственика са осчетоводени като разчет по сметка 493 Разчети със собствениците. През 2019 год. собственикът е внесъл в дружеството парични средства в размер на 87 978.00 лв. Средствата са внесени както следва:

-парични вноски в касата на дружеството в размер на 42 700.00 лв. и

-парични вноски по банкова сметка на дружеството в размер на 45 278.00 лв., според представена Оборотна ведомост 2019 год. на стр. 127 по делото и Главна книга за 2019 год. на стр.130 гръб извадка с-ка 493, Разчети със собственика, Извлечения от банкова сметка.

През 2020 год. собственикът е внесъл в дружеството парични средства в размер на 138 110.00 лв. Средствата са внесени както следва:

-парични вноски в касата на дружеството в размер на 128 700.00 лв.

-парични вноски по банкова сметка на дружеството в размер на 9410.00 лв.

-на собственика е върната по банков път сумата от 1078.55 лв.

В тази връзка са по делото са приложени Оборотна ведомост 2020 год. - стр. 127 гръб по делото, Главна книга за 2020 год. - стр.132 гръб. извадка с-ка 493 Разчети със собственика, извлечения от банкова сметка.

През 2021 год., съответно до 30.04.2021 год. собственикът е внесъл в дружеството парични средства в размер на 44 600.00 лв. Средствата са внесени както следва:

-парични вноски в касата на дружеството в размер на 39 600.00 лв.

-парични вноски по банкова сметка на дружеството в размер на 5 000.00 лв.

-на собственика е върната по банков път сумата от 932.28 лв., според представени Оборотна ведомост 2021 год. /30.04.2021 - стр.127 по делото и Главна книга за 2019 год. - стр.134 гръб, извадка с-ка 493, Разчети със собственика, Извлечения от банкова сметка.

Констатирано от експерта е, че задължението на „Савита 2017“ ЕООД към Т. У. към 30.04.2021 год. е 423 902.17 лв.

ВЛ е дало заключение, че задължението на „Савита 2017“ЕООД към Т. У. към датата на изготвяне на експертизата е 470 292.84 лв., преди извършване на прихващането.

През 2019 год. дружеството е възстановило ДДС по АПВ в размер на 17 920.36 лв. През 2020 год. дружеството е възстановило ДДС по АПВ в размер на 23 273.78 лв. През 2021 год. дружеството е възстановило ДДС по АПВ в размер на 25 988.47 лв.

В отговор на поставената задача и след анализ на сметка 503 и 501, както и на банковите и други документи от счетоводството на дружеството, експертът е констатирал за периода 2019г.-2023г. следните суми: наличности на парични средства по сметка 501 Каса и разплащателна сметка 503; теглени суми от банкови сметки; разплащания към доставчици от каса; възстановени суми на собственика, подробно описани в заключението.

На следващо място ВЛ е посочило в заключението, че за процесния период „Савита 2017“ЕООД е извършвало контрол и строителство на обект „Жилищна сграда“ в [УПИ] кв.47 по плана на [жк], съгласно договор за възлагане от 09.08.2017 год. със Т. У. като Възложител. Недвижимия имот, върху който се извършва строителствата, е собственост на жалбоподателя, съгласно НА за покупко - продажба на недвижим [имот номер] от 2016г. За визирания имот е издадено и Разрешение за строеж № 43/20.07.2017 год., издадено от О. Х. на собственика Т. У..

Експертът е дал заключение, че разходите по строителството на сградата в дружество „Савита 2017“ЕООД са отчитани по сметка 207 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. Всички натрупани разходи по сметката касаят строителството на сградата в недвижимия имот на Т. У..

Описано в ССчЕ е, че към 30.04.2021 г. осчетоводените разходи за извършване на СМР са 350 362.23 лв., съответно към 31.12.2021 год. стойността на разходите е 394 799.99 лв. През 2022 год. и 2023 год. сумата остава непроменена.

Експертът е констатирал, че натрупването по години е както следва:

Натрупани разходи към 31.12.2018г.-90391,34лв.;

Натрупани разходи към 31.12.2019г.-169 566,10лв.;

Натрупани разходи към 31.12.2020г.-3070268,62лв.;

Натрупани разходи към 30.04.2021г.-350 362,23лв.;

Натрупани разходи след 30.04.2021г.-394 799,99лв.;

ВЛ е посочило, че през 2024 год. между Т. У. и „Савита 2017“ ЕООД е сключено споразумение относно договор за възлагане от 09.08.2017 год. и анекс към него. По разчети на дружеството изпълнител, в периода на строителството са извършени разходи за 394 799,99 лв.,отчетени по сметка 207 Разходи за придобиване на ДМА. Страните са се споразумяли да бъде отчетен приход от дейността в размер на 393 046,34 лв., дължим от Т. У. като възложител. Клиентското вземане да бъде приспаднато от задължението към собственика. От проверената оборотна ведомост за 2024 год. е констатирано от ВЛ, че счетоводно прихващането е извършено .

Остатъкът на задължението към собственика към 31,12,2024 год. е 77 246,50 лв. /с-ка 493 Разчети със собственика /.

По сметка 207 разходи за придобиване на ДМА като дебитно салдо е сумата от 1753,65 лв.

В отговор на поставената задача, ВЛ е дало заключение, че извършените СМР от процесния доставчик „Кънстракшън билдинг груп Лимитед“ ЕООД са на основание сключен Договор за извършване на строително - ремонтни дейности от 26.11.2019 год., приложен по делото. За извършените дейности са издадени фактури, в които е начислен ДДС. При извършената насрещна проверка на доставчика в хода на извършената данъчна ревизия на „Савита 2017“ ЕООД, приключила с РА № Р-16001621005225-091- 001/21.03.2022г. и довела до обжалвания акт, доставчикът е предоставил фактурите и прилежащите към тях документи, Фактурите са включени в дневниците за продажби и данъка е разчетен с бюджета. Приходът е осчетоводен по сметка 703 Приходи от продажба на услуги, за което е предоставена Главна книга по сметка.

Според ВЛ „Савита 2017“ ЕООД, въз основа на фактури и прилежащи към тях протоколи и описи за действително извършени дейности, е отразило в счетоводните регистри по ЗДДС и в счетоводството си фактурите, по които е ползвало данъчен кредит от доставчика „Кънстракшън билдинг груп Лимитед“ ЕООД, ведно с придружаващите документи,които са описани подробно от експерта в ССчЕ.

Посочено е, че в придружителните документи - прилежащи описи и/или приемо-предавателни протоколи, подробно са описани извършените строителни дейности. Същите са подробно описани и на стр.18- 23 от РД.

В хода на съдебното производство, о.з. на 26.02.2025г. са приети документите, по които е работило ВЛ, непредставени по делото, а именно: оборотни ведомости за 2023г. и 2024г.; Главна книга за 2023г.; оборотна ведомост със сметка 493- разчети със собственика; сметка 503 – банки за 2023г. и споразумение от 16.09.2024г.

Допусната и приета по делото е съдебно-техническа експертиза (СТЕ), ВЛ по която след преглед представените документи по делото, оглед на място и допълнително публикувани източници, е констатирало, че процесните СМР са изпълнени и всички отделни подобекти в имота са завършени. Видовете СМР, които могат да се установят на място визуално /облицовки, плочки, дограми, ламперии и др./ са налице в имота. Според заключението на експерта тези видове СМР, които представляват скрити работи /замазки, грундиране, шпакловки и др./ следва да се приемат за изпълнени, тъй като технологично те са обвързани и задължителни за съществуването на работите, които се изпълняват след тях и които са налице.

ВЛ е описало актовете и протоколите, съставени за строежа „Жилищна сграда в [УПИ], кв.47 по плана на [жк], ул "Хайдушка" №2, [населено място]". Посочено е, че процесните СМР са извършвани в периода 19.12.2019г. - 09.02.2021г.

Според заключението на експерта подробният прочит на описаните видове СМР в придружаващите документи към процесните фактури показва, че от процесния доставчик са изпълнявани строителни дейности основно по съоръжения /басейн, подпорни стени и цветарници, външно ВиК - тръби за водопровод и канализация, поливна система и отводняване, път/, по самостоятелни сгради в имота, нямащи връзка с двуетажната жилищна сграда /лятна кухня, беседка, външна тоалетна/ и малка част СМР по основната сграда - замазка, изолация и облицовка на тераса на първия етаж, като терасата на първия етаж през 2019г. е била завършена като конструкция. 

След съставянето на Констативен акт обр.15 на 25.11.2020г., от процесните видове СМР, са изпълнявани такива, които се отнасят до външната тоалетна, до облицовката на оградите и подпорните стени с камък, изпълнението на конструкцията на допълнителен навес в двора до жилищната сграда за оформяне на покрито паркомясто и остъкляване на терасата на втория етаж на сградата със самостоятелна стоманена конструкция с покрив и дограма. Тези дейности са допълнително извършени от процесния доставчик по желание на възложителя и нямат пряка връзка с изпълнението на СМР по основната жилищна сграда, за която има издадено разрешение за строеж и за която е съставен Акт обр.15 преди това. С Акт обр.15 са отчетени като завършени всички строителни работи по сградата, съоръженията и благоустройството, които са основни при изпълнението и без които обектът не може да бъде въведен в експлоатация така, че да се гарантира безопасното ползване на конструкцията, стените и стълбищата и всички предвидени инсталации. Незавършени работи от вида на „довършителните работи" могат да бъдат изпълнени на по-късен етап от времето на въвеждане в експлоатация, тъй като се явяват несъществени относно годността на строежа за ползване. Процесните видове СМР са от видове, които са допустими за изпълнение след съставянето на Акт обр.15.

Съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза като компетентни и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат коментирани при необходимост при разглеждане на спора по същество.

В хода на съдебното производство от процесуалния представител на жалбоподателя с писмо с вх. № 16126 от 06.10.2025 г. са представени документи по опис, използвани от вещото лице за изготвяне на СТЕ.

Представени са също баланс на „Савита 2017“ ЕООД към 31.12.2024г. и и отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2024г.-31.12.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

По силата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА, както и валидността на акта, независимо дали са изрично релевирани доводи за нищожност на РА в обжалваната му част, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. За валидността на акта Съдът следи служебно и в тази връзка намира следното:

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).

В тази насока са представени: Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021г. и Приложения към нея; Заповед № РД-09-2514 от 29.11.2021г.; Заповед № РД-09-788 от 13.05.2022г. и Приложения към нея; Заповед № РД-09-874 от 01.06.2022г.; Заповед № РД-09-1137 от 08.07.2022г.; Заповед № РД-09-1319 от 11.08.2022г.; Заповед № РД-09-1395 от 25.08.2022г.; Заповед № РД-09-1533 от 13.09.2022г., Заповед № РД-09-1731 от 10.10.2022г.; Заповед № РД-09-1961 от 07.11.2022г.; Заповед № РД-09-2202 от 07.12.2022г. и Приложения към нея; Заповед № РД-09-2201 от 09.01.2023г.; Заповед № РД-09-698 от 27.04.2023г.; Заповед № РД-09-939 от 01.06.2023г.; Заповед № РД-09-1446 от 18.08.2023г.; Заповед № РД-09-1476 от 24.08.2023г.; Заповед № РД-09-1528 от 31.08.2023г.; Заповед № РД-09-1802 от 06.10.2023г.; Заповед № РД-09-1901 от 18.10.2023г.; Заповед № РД-09-2012 от 30.10.2023г.; Заповед № РД-09-2074 от 07.11.2023г.; Заповед № РД-09-2109 от 13.11.2023г. и Приложения към нея; Заповед № РД-09-2110 от 13.11.2023г. и Заповед №РД-09-2112 от 13.11.2023г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно с приложенията към нея. Следва да се констатира също така, че от представените от страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в него електронни документи, ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от удостоверения за електронни подписи се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РА, РД и решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.

Изложеното налага извод, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. Всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са били надлежно връчени на жалбоподателя, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията за нищожност на обжалвания РА, доколкото със Заповед № РД-09-2110 от 13.11.2023г. и решение № Р-16001623005051-098-001 от 16.11.2023 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на Р-16001623005051, свързан с Т. В. У. от И. К. К. при Териториална дирекция Пловдив, в качеството на възлагащ орган и са възложени правомощията по възлагане и извършване на П. Х. К. при Териториална дирекция Пловдив, в качеството на ревизор, като е разпоредено документите, свързани с иззетия въпрос/преписка да се предадат с протокол на органа по приходите, на когото са възложени правомощията в срок до 23.11.2023 г., както и екземпляр от решението да се връчи на заинтересованите страни, като по делото са представени и доказателства, установяващи основанието по чл. 7, ал. 3 от ДОПК.(л.78- 79).

Съгласно чл. 7, ал. 3 ДОПК определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите, когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. От цитираната разпоредба следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени – наличие на основания за отвод или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения и невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността.

В процесния случай в издаденото Решение № Р-16001623005051-098-001 от 16.11.2023 за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, на органа, възложил ревизията, са изложени мотиви, че със Заповед № 2-567 от 13.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, считано от 13.11.2023г., И. К. е преназначен на длъжността зам. Директор на ТД на НАП Пловдив и предвид това обстоятелство, служителят е в невъзможност да приключи започнатите контролни производства. Със Заповед № РД-09-2110 от 13.11.2023г. Директорът на ТД на НАП е възложил неприключилите административни производства към 13.11.2023г., в.т.ч. и спрените, които е следвало да бъдат приключени от И. К., в качеството му на орган, възлагащ ревизии и проверки, да бъдат довършени от П. Х. К., определен да изпълнява длъжността началник на сектор „Ревизии“ със заповед № 2-571 от 13.11.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Със Заповед № РД 09-2109 от 13.11.2023г. е изменена Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г., като е изключен И. К., поради преназначаването му на длъжност зам.-директор на ТД на НАП Пловдив и е включен на мястото му П. К., определен да изпълнява длъжността началник на сектор „Ревизии“.

Със Заповед № РД 09-2112 от 13.11.2023г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е изменено утвърденото със Заповед № РД-09-788 от 13.05.2022 г. разпределение по сектори и екипи на органите по приходите от отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ в частта за [населено място], като е изключен И. К., началник на сектор „Ревизии-IV”, поради преназначаването му на длъжност заместник-директор на ТД на НАП Пловдив.

В случая е налице хипотеза, допускаща изземване на ревизионната преписка поради невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността, тъй като промяната в длъжността на органа води до отпадане на компетентността на приходния орган за извършване на определените действия, което налага възлагане на правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

С оглед това следва да се приеме, че изземването е сторено от компетентен орган в предвидената форма.

В процедурата по извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доказателствата са събрани по предвидени в ДОПК способи - чрез ИПДПОЗЛ, приобщени са по съответния ред, регламентиран в закона и доказателствата, събрани в хода на предходното ревизионно производство, мотивите изцяло са основани на преценката по реда на чл. 37, ал. 4 от ДОПК на събраните в хода на ревизията писмени доказателства за установени положителни факти. Видно от мотивите на издадените РА и РД, е изпълнено изискването по чл. 115, ал. 2 от ДОПК, ревизиращите органи да установят всички факти, от значение за резултатите от ревизията и непосредствено да се запознаят с всички доказателства. Съгласно нормата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагането на ревизия. В чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено, РА да се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, а органът, възложил ревизията е Териториалният директор или лицето на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

С оглед задълженията си по чл. 160, ал. 1 ДОПК на инстанция по същество на спора и по силата на чл. 146, т. 4 АПК, вр пар. 2 от ДР на ДОПК, Съдът следва да се произнесе относно приложението на материалния закон, а именно, относно наличието на основание по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Т. В. У. за задължения на дружеството "Савита 2017" ЕООД.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Същността на отговорността по чл. 19 от ДОПК се състои във вменяване на едно лице да заплати задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, дължими от друго. Целта на производството е вземането да се насочи, освен към длъжника и към трети лица. Отговорността е субсидиарна, което предпоставя вземането да се насочи първо към основния длъжник и само в случай, че не бъде събрано, да се пристъпи към ангажиране на отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК. За реализиране на отговорността следва да са налице и всички останали елементи от фактическия състав на приложимата разпоредба.

В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК регламентира отговорността на тази категория физически лица, които поради особеното си качество, свързано с управлението на юридическото лице (управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник), имат задължения да декларират определени факти и обстоятелства, свързани със стопанската дейност и имущественото състояние на дружеството, с възникването на които факти и обстоятелства данъчните закони свързват пораждане на различни данъчни задължения.

Преценката за законосъобразното ангажиране на отговорността на третото лице по същество касае анализ на визираните в чл. 19 - чл. 21 от ДОПК предпоставки за ангажиране на този вид субсидиарна, лична, имуществена отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи на управление или управители на задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. За реализиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК се изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки, за всяка от хипотезите по ал. 1 и ал. 2 на посочената норма.

Фактически състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски.

Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже тези елементи, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

По делото не е било спорно, че управител на дружеството за ревизирания период е било ревизираното лице. Съгласно чл. 141, ал. 1 от Търговския закон /Т3/, управителят на търговското дружество организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание и в това качество, лицето може да бъде отговорно за задълженията на конкретно дружество по смисъла на чл. 19 от ДОПК.

Не е бил спорен и размерът на установените публични задължения на дружеството, както и невъзможността да бъдат събрани.

Цитираната разпоредба изисква да се установи причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността за събиране на задълженията на дружеството за данъци, т. е. поведението на управителя трябва да е единствената причина за несъбираемостта на публичните задължения.

Възраженията на жалбоподателя се свеждат до липсата доказателства, обосноваващи изводите на приходните органи за наличие на причинно-следствена връзка, както и че при деклариране на данните надлежно, задълженията ще бъдат събрани, тъй като цялостното финансиране е извършено от едноличния собственик на капитала.

По отношение на ангажираната отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на "Савита" ЕООД за данък върху добавената стойност, заключенията на органите по приходите за изпълнение на елементите на правната норма са обосновани и доказани въз основа на следните съображения:

За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството и такава връзка с декларираните данни е доказана от приходните органи.

От събраните по делото доказателства несъмнено се потвърждава твърдението на ревизиращите за укрити факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви на приходните органи, доколкото от дружеството са подавани СД за задължения за ДДС с невярно съдържание за получени доставки, които не отразяват реални извършени сделки, предвид констатациите за злоупотреба с ДДС и недобросъвестност на "Савита 2017 " ЕООД.

С влязъл в сила РА № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и е установен ДДС за внасяне по фактури, издадени от „Савита 2017“ ЕООД във връзка с констатирани от приходните органи неосъществени облагаеми доставки от дружеството. След влизане в сила с РА се признава вече съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми, като предназначението му е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо.

В конкретния случай жалбоподателят Т. У. е субект на укриването. В качеството си на управител на дружеството през процесните данъчни периоди У. организира и управлява дейността и в това му качество за същия възникват задължения по силата на данъчните закони да декларира пред съответната данъчна дирекция определени факти и обстоятелства, свързани със стопанската дейност на дружеството и определяне на данъчните му задължения. Така несъмнено формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС, квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация (чл. 125 ЗДДС, чл. 115 ППЗДДС и приложение № 13 към ППЗДДС). Проява на укриване на факти е пропускът в съответните справки-декларации по ЗДДС да се отразят всички доставки, както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат.

Правилно е прието, че дружеството, на което У. е собственик и управител, е задължено след приключването на строителните дейности и въвеждането на обекта в експлоатация с предаването да фактурира извършените услуги на самия него като физическо лице и собственик на имота, респ. да начисли дължимия данък. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки става под формата на подаване на справка-декларация и отчетни регистри - дневник за извършените покупки и такъв за осъществените продажби и разминаването между декларираното и действителното е укриване. Не се представиха доказателства от РЛ, че в подадените данни в отчетни регистри по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби и в справките-декларации по ЗДДС за процесните периоди управителят е декларирал действителните стойности на ДДС.

С оглед на доказателствата по делото констатацията на органите по приходите, че това укриване е извършено умишлено, е логически обоснована.Разминаването между декларираните облагаеми доставки и действително извършените такива, е укриване. По смисъла на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ субект на укриването е именно управителят, доколкото същият организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица. Законът презюмира знанието на управителя за икономическото състояние на юридическото лице. Това формира и представа относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки като предпоставка за начисляването на данък. В този смисъл са решения № 890/27.01.2016 г. на ВАС, по адм. дело № 1734/2015 г. и Решение № 2704/10.03.2016 г. на ВАС, по адм. дело № 12610/2015 г., Решение № 9027/11.07.2017 г. на ВАС, по адм. дело № 4429/2017 г., Решение № 15347/13.12.2017 г. на ВАС по адм. дело № 4851/2017 г.

Видно от представените доказателства, в това число договор за възлагане от 09.08.2017 г., сключен между физическото лице Т. В. У. от една страна и същото лице - от друга, но в качеството му на собственик и управител на „Савита 2017“ ЕООД за проектиране и строителство на обекта, на „Савита 2017“ ЕООД са възстановени ефективно декларираните суми за възстановяване, вкл. и тези от издадените фактури по доставки на строителни услуги от „Кънстракшън билдинг груп лимитед“ ЕООД, документите във връзка с които са подписвани лично от ревизираното лице. Установено е, че за 2022 г. от страна на управителя на дружеството не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, въпреки че е отчело извършени разходи.

В тази посока следва да се посочи, че разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията също е укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. След като жалбоподателят е бил управител на търговско дружество през ревизирания период, организирал е и е ръководил дейността му, сключвал е и е изпълнявал сделки, не е възможно да се твърди, че не е съзнавал смисъла и значението на действията по подаване на СД по ЗДДС, ГФО и декларация по чл. 92 ЗКПО. Следва да се има предвид, че недекларирането на обстоятелства /вкл. и невярното им такова/, се приема от практиката като укриване на факти - решение № 13882 от 16.11.2017 г., по адм. дело № 7532/2017 г. на VІІІ о, ВАС/.

В тази връзка правилно органите по приходите приемат, че с тези действия е осъществена втората предпоставка на чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно извършени действия, чрез които се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В резултат на декларираните фиктивни сделки се цели заобикаляне на данъчното законодателство и заплащане на ДДС в по – нисък размер. Въпросните действия съставляват укриване на факти и обстоятелства, които следва да бъдат обявени пред орган на приходите. Същите явно са умишлени, тъй като в резултат на тях се е стигнало до неплащане на задължения за ДДС. Подаването на СД с невярна информация, респ. неподаване на такива, с цел заобикаляне на данъчното облагане несъмнено води до извод, че Т. У. е съзнавал смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици и/или е допускал настъпването им и е целял резултата от тях.

Следва да се съобрази също, че подаването на СД по ЗДДС с неверни данни, респ. неподаване на такива, не винаги и константно е равнозначно на укриване на факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органите по приходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Следва да е налице и установена субективна страна – умисъл или изцяло липса на счетоводно отразяване на операция /в този см. Решение на СЕС С-95 и 96 – Е. /.

В процесния случай, е доказано при условията на пълно доказване, че действията на управителя представляват укриване на факти и обстоятелства. Управителят не е изпълнил свои задължения по закон и е укрил факти и обстоятелства от приходната администрация. В ЗДДС декларирането и отчитането са регламентирани в глава 13, чл. 124 и сл. ЗДДС, които най-общо казано задължават данъчно-задължените лица за подават справка-декларация за всеки данъчен период, в която посочват придобитите покупки и извършените продажби. В ЗКПО правната регламентация на декларирането на корпоративния данък се съдържа в глава 15, чл. 92 и сл. ЗКПО. Според чл. 92 данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. В продължение нормата на чл. 105 ДОПК разпорежда, че задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон.

От изложеното се следва тълкуване, че данъчно задължените лица са длъжни да подават декларации, които да отразяват вярно извършените от тях стопански операции, въз основа на които декларации следва да бъдат определени и задълженията им за съответните данъци. След като в декларацията са декларирани фиктивно получени и извършени доставки, които не съответстват на реално получените и извършени доставки, то стореното съставлява укриване на факти или обстоятелства, имащо за последица заплащане на по-малък размер данъчни задължения. В резултат на недеклариране, дружеството е заплатило по-малък размер данък добавена стойност. В случая явно става дума за съзнателно, волево действие от страна на управителя на дружеството, целящо заобикаляне на закона.

Предвид изложеното следва да се приеме за правилен и обоснован изводът на органите по приходите за недобросъвестност в поведението на ревизираното лице в качеството му управител на "Савита 2017" ЕООД, изразяващо се в недобросъвестно укриване на факти и обстоятелства, които препятстват събираемостта на публични вземания на дружеството.

Налице са доказателства, както за причинна връзка между укритите от управителя данни и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не могат да съберат установените с РА публични задължения на дружеството.

Съдът приема, че ревизираното лице, в качеството си на Управител, има знание за посочените обстоятелства респ. има недобросъвестно поведение, още на по-ранен етап, когато същият е съзнавал и е целял укриването на данъчни задължения чрез изграден от него механизъм за избягване на данъчно облагане, чрез укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред орган по приходите, което е и довело до невъзможността дължимите данъци по ЗДДС да бъдат установени и внесени от дружеството. Като заключение на тази част съдът приема, че укриването на информация, в т. ч. подаването невярна информация, имаща пряко отношение към определяне публичните задълженията, е поведение пряко насочено към осуетяване заплащането на посочените задължения.

На следващо място в хода на ревизията е установено, че дружеството не разполага с парични средства и имущество, с които да може да погаси установените му публични задължения за ДДС. Тъй като обемите на извършени доставки не са декларирани умишлено от управителя на "Савита 2017 " ЕООД, тяхното установяване и определянето на допълнителни данъчни задължения е станало в последствие, след като то вече не е разполагало със средства да погаси задължението си.

Жалбоподателят, в качеството си на управител, в ревизираният период е подписвал документи, счетоводна и финансова документация и е разполагал с пълна информация за имущественото състояние на дружеството, знаел е за съществуващите изискуеми и непогасени негови задължения. Имайки достъп до тази информация и отговаряйки за имущественото състояние на дружеството, той не е наредил плащания за задължения за данъци, напротив, той съзнателно и недобросъвестно е участвал в укриването на факти и обстоятелства. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че е доказана и връзка между поведението на задълженото лице Т. У. и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството.

При така установеното, следва да бъде прието, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателя в качеството му на управител на „Савита 2017“ ЕООД през процесните периоди.

В производство като настоящото на установяване подлежи простият факт налице ли са установени и несъбрани публични задължения, без да се анализират причините за възникването им, а само за неплащането им с оглед възможното ангажиране на солидарната отговорност на управителя. В тази връзка релевантният въпрос – налице ли са непогасени публични задължение на дружеството е въпрос, установен по категоричен начин и с положителен отговор.

Неоснователни се явяват направените с жалбата възражения за липсата на предпоставки за приложението на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно: извършване на действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, за изпълнението на чийто фактически състав са предвидени две вида предпоставки: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

Извършване на определено действие – а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

Причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Спорните въпроси по делото са дали жалбоподателят е извършил плащане в пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалбата, дали това действие е извършено със съзнанието, че дружеството е имало непогасени публични задължения за данъци и с цел намаляване на имуществото на юридическото лице и доколко е налице причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляването на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

В тази връзка съдът съобрази следното: безспорно като управител на дружеството в ревизирания период жалбоподателят е бил наясно с обстоятелството, че дружеството е имало непогасени публични задължения за данъци, установени с влязъл в сила РА № Р-16001621005225-091-001/21.03.2022 г.

Неоснователни са възраженията, че приходните органи не са посочили конкретната хипотеза на чл. 19, ал.2 ДОПК. В РД приходните органи са анализирали действията на РЛ, като в тази посока са изложени подробни аргументи, че от събраните в хода на ревизията и приложените по надлежния ред писмени доказателства, се установява, че от страна на РЛ е извършено „скрито разпределение“ на печалбата, доколкото е установено намаляване на имуществото на дружеството, на което е бил управител У., като не са представени доказателства, че разходваните средства и извършените плащания от банковата сметка са свързани с осъществяваната стопанска дейност на дружеството.

Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР ЗКПО "скрито разпределение на печалбата" са сумите, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквото и да е форма в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б".

По делото не е доказано, че сумите от касовата наличност са използвани за осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, поради което и предвид липсата на доказателства за противното, следва да се приеме, че е налице хипотезата на скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" ЗКПО. Така са били отклонени парични средства от дружеството, с което умишлено е намалено имуществото му и това е довело до невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски.

В тежест на ревизирания е да удостовери факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни правни последици. Подобно доказване не е проведено успешно от У.. Той не ангажира доказателства, позволяващи проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме за безспорно същият да е бил използван за погасяване на задължения на дружеството, независимо от твърденията, че е финансирал дружеството. При това положение се обосновава извод, че средствата, с които е намалена наличността по каса и по банкови сметки на "Савита 2017" ЕООД по същество представляват "скрито разпределение на печалбата", което не е свързано с осъществяваната стопанска дейност на дружеството. След като липсва спор, че решенията за управление на търговеца са вземани от неговия управител, то присъщо е изтеглените суми да са в полза на това лице, при липсата на доказателства да са предоставяни в полза на трети лица. Налице е и предпоставката по чл. 19, ал. 2 от ДОПК - ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице.

С оглед изложеното по-горе, следва да бъде прието, че в случая са налице елементите и на този фактически състав. Като действие по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК следва да бъде определено обстоятелството, че след като не е предприел действия по превеждане на паричните средства от постъпленията по продажбите по сметка на дружеството, У. фактически е отклонил същите в своя полза.

До извод в обратната насока не водят и приетите и неоспорени от страните заключенията по ССЕ и СТЕ, доколкото експертът е констатирал наличие на задължение на дружеството, както и е потвърдил констатираното в хода на ревизията, че са постъпвали средства от собственика и управител Т. В. У. и от възстановяване на ДДС и са извършвани плащания към доставчици, теглени са суми в брой от собственика, извършвани са плащания чрез ПОС терминал, като с последните са погасявани задълженията към собственика. Изводите в тази посока не опровергават констатациите на приходната администрация, че с разпореждането с касовите наличности в размер на 6 452,84 лева и с финансовите средства по банковата сметка на дружеството в размер на 271,18 лева, Т. В. У. възпрепятства събирането на задълженията.

Следва да се посочи също, че допълнително представените счетоводни документи за периода 2023 г.-2024 г., както и представеното споразумение от 2024 г., будят съмнение относно тяхната достоверност, доколкото същите е следвало да бъдат представени в хода на ревизията.

Представените в хода на съдебното производство счетоводен баланс и ОПР се отнасят за приходи и разходи на дружеството извън ревизирания период.

Заключението на експерта по назначената и приета СТЕ е неотносимо към настоящия правен спор, тъй като се коментират извършени доставки от дружеството, за които с влязъл в сила РА е установено, че не са реално извършени и не следва бъдат изследвани в хода на настоящия правен спор.

Факт е, че към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство РА на управителя, дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество.

И още - в случая на хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице/виж Решение № 7645 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2023 г. /.

По делото се съдържат данни за прилагане на обезпечителни мерки, като това че те не са постигнали необходимия резултат за събиране на задълженията не може да се разглежда като следствие от бездействието на приходната администрация. Изпратени са искания и е извършено пълно проучване, при което е констатирано, че задълженото лице не притежава имущество, което да обезпечи дълга, а образуваното срещу лицето изпълнително дело № *********/2022 г. е прекратено с Разпореждане по чл. 225, ал. 1. т. 4 от ДОПК с изх. № С220016035- 0335127/12.12.2022 г. и към момента „Савита 2017” ЕООД е категоризирано като задължено лице с несъбираем дълг.

В хода на ревизията е установено, че "Савита 2017" ЕООД няма декларирано движимо и недвижимо имущество; няма регистрирани МПС; не притежава дялове в други търговски дружества; не притежава плавателни съдове; няма данни за заложено имущество; не притежава имоти.

С оглед на това се доказва и наличието на причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задълженията.

Следва да бъде посочено, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 от ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Изложеното обосновава крайния извод, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизирания в качеството му на управител на задълженото лице.

При така установеното, РА в оспорената в настоящото производство част, е законосъобразен, както в частта на установената с него главница, така и относно начислените лихви. Спрямо задължението за лихви следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Или иначе казано, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото в размер на 7974,29 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., XII състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. В. У., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 3, против Ревизионен акт № Р-16001623005051-091-001/ 25.01.2024 г., издаден от П. Х. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. П. К., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в частта, потвърдена с Решение № 168/19.04.2024г. на Директор на Дирекция “ОДОП“–Пловдив при ЦУ на НАП, относно определената на Т. У. отговорност по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „Савита 2017" ЕООД, [ЕИК], за периода от 01.12.2019 год. до 30.04.2021 год., в общ размер на главница 68 477,52 лв. и прилежащи лихви от 23 076,14 лв.

ОСЪЖДА Т. В. У., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 3, да заплати на Национална агенция за приходите с адрес: [населено място], [улица], сумата от 7974,29 лв. (седем хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и 29 ст.) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.