О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
04.06.2021г., гр.
Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. ПЛЕВЕН, VІІІ- ми състав, в
закрито съдебно заседание, на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията
Маринска адм.д.№183/2021г. по описа
на АдмС-Плевен, на основание закона и данните по делото, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал.1 от ГПК, вр чл. 144 от АПК.
По адм. дело №183/2021г по описа на АдмС- Плевен, е
постановено Решение №273/20.05.2021г., въз основа на което е отменено решение №23/19.02.2021г.
на Директор на ТД на НАП- В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата
на Г.К.В., ЕГН **********,***, с вх.
рег.№1963/11.02.2021г. и е потвърдено Разпореждане за изпълнение на основание
чл.211 от ДОПК изх.№С210015-026-00033255/28.01.2021г. на главен публичен
изпълнител, като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила. С решението, в
полза на жалбоподателя са присъдени
разноски в размер на 1838лв., съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК.
По делото, от страна ответника,чрез ст. юрк. Н. М., е
депозирана молба, с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК,
за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, с искане съда да
намали присъдените в полза на ответника разноски, поради тяхната прекомерност.
Твърди се, че спорът не е с фактическа и правна сложност и присъдените в полза на жалбоподателя разноски, са над
минимално определения размер.
В срока за отговор, от страна на жалбоподателя Г.К.В., чрез адв. Н. Н., е депозиран отговор, с който
се изразява становище за неоснователност на депозираната молба. Посочва се, че
дължимото адв. възнаграждение е определено съобразно материалния интерес –
43278,39лв, по реда на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждения. Посочва се също, в с.з., от страна на процесуалният
представител на ответника, няма направено възражения срещу размерът на
разноските.
Съдът, като
съобрази становището на страните и на основание закона, намира за установено
следното:
Молбата за изменение на решението, в частта за
разноските, е депозирана в законоустановеният за това срок, по реда на чл. 248,
ал.1, предл. второ от ГПК, вр чл. 144 от АПК и е допустима, но разгледана по
същество, същата е неоснователна.
По делото, с постановеното по настоящето дело Решение
№273/20.05.2021г, влязло в сила като необжалвано, съдът е присъдил в полза на жалбоподателя
Г.К.В., съобразно изхода на спора, сторените от
него разноски, в размер на 1838лв.В мотивите на решението си, съдът е посочил,
че разноските се присъждат, съобразно приложеният списък на разноските по чл.80
от ГПК. Списъкът с разноски от страна на жалбоподателя, е представен в открито
съдебно заседание, предявен е на процесуалният представител на ответника- юрк.
Н. М., който е заявил, че не възразява срещу претендираното адв.
възнаграждение. Изявлението на процесуалният представител на ответника, е
обективирано в изготвеният съдебен протокол.
На основание гореизложеното, съдът намира, че не са
налице основания за изменение на постановеното решение, в частта за разноските.
Съдът се е произнесъл по искането за присъждане на сторените по делото
разноски, по реда на чл. 143, ал.1 от АПК, съобразно изхода на правния спор- уважаване
на депозираната жалба, като основателна и отмяна на оспорения адм. акт. От
страна на ответника, в последното по делото с.з., в което е приключено
съдебното дирене и е даден ход по същество на спора, при предявяване на
представеният от страна на жалбоподателя на списъка с разноски, няма направено
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, по смисъла на чл. 78, ал.5
от ГПК, което да бъде съобразено и обсъдено от съда. При липсата на такова
възражение, съдът не се произнася служебно по въпроса за размера на
претендираното адв. възнаграждение, доколкото само при своевременно направено
възражение за прекомерност, и при наличие на съответните предпоставки, би могъл
да присъди адв. възнаграждение в по- нисък размер от претендирания. Нормата
на чл. 78, ал.5 от ГПК, приложима на
основание чл.144 от АПК предвижда, че съдът може да намали претендираният
размер на адв. възнаграждение само при нарочно искане на насрещната страна,
каквото в случая не е налице. При липса на направено искане, по реда на чл. 78,
ал.5 от ГПК, съдът не следва да обсъжда и предпоставките за намаляване на
претендираното адв. възнаграждение и в настоящето производство по чл.248, ал.1
от ГПК, доколкото е недопустимо, едва с молбата за изменение на решението в
частта за разноските, да бъде направено възражение за прекомерност.
На основание гореизложеното, съдът намира, че молбата на
ответника, за изменение на Решение №273/20.05.2021г. по адм. дело №183/2021г по описа на АдмС- Плевен, в частта за
разноските, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248, ал.1, вр. чл.
144 от АПК, от Директора на ТД на НАП- В. Търново, за изменение на Решение
№273/20.05.2021г. по адм. дело №183/2021г
по описа на АдмС- Плевен, в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМ. СЪДИЯ:/П/