РЕШЕНИЕ
№ 493
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120107748 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ИВ. Д. Ч. против „СИТИ КЕШ“
ООД, с която са предявени три осъдителни иска.
В законовия срок по делото постъпва отговор на исковата молба.
В проведеното на 07.03.2022 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214,
ал.1 от ГПК изменение на размера на предявените искове чрез неговото намаляване, както
следва: по договор № ***/13.09.2016 г. от 2057,83 лева на 348,63 лева; по договор №
***/13.09.2016 г. от 3086,67 лева на 232,45 лева; по договор № ***/05.11.2016 г. от 5144,50
лева на 620,11 лева, като прекрати производството по делото за разликата над изменения
размер на вземанията до пълния претендиран първоначален техен размер, поради частичен
отказ от иска. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата моли
съда да уважи исковете така, както са предявени след изменението им, и да присъди на
страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Преди първото по делото
открито съдебното заседание процесуалният представител на ответника депозира писмено
становище, с което заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли съда да присъди
разноски на страната и в случай, че ищцата направи отказ от иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните следните факти:
Между Ч. и ответното дружество са сключени, както следва: договор за паричен заем
№ ***/13.09.2016 г., по силата на който ищцата получава в заем сумата от 3000 лева;
договор за паричен заем № ***/13.09.2016 г., по силата на който тя получава в заем сумата
от 2000 лева; договор за паричен заем № ***/05.11.2016 г., по силата на който тя получава в
заем сумата от 5000 лева;
Заемните средства са предоставени от „СИТИ КЕШ“ ООД на потребителя, съобразно
условията на договорите.
1
Ответникът признава, че клаузата за неустойка по чл.8, предвидена и по трите
договора, е нищожна, а именно - при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в тридневен срок от сключване на договорите или в случай, че представеното
обезпечение не отговаря на условията в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от общите условия, Ч. дължи
неустойка в размер на 2057,83 лева по първия договор, 3086,67 лева по втория договор и
5144,50 лева по третия договор.
Ответникът признава и се установява, че ищцата е платила суми по договорите за
неустойка, както следва: по договор за паричен заем № ***/13.09.2016 г. Ч. е платила
неустойка в размер на 348,63 лева, по договор за паричен заем № ***/13.09.2016 г.
неустойка в размер на 232,45 лева, а по договор за паричен заем № ***/05.11.2016 г.
неустойка в размер на 620,11 лева.
Не е спорно между страните, че ищцата е погасила предсрочно задълженията по
трите договора, кредиторът ответник признава, че Ч. не дължи по договорите никакви суми
и записите на заповеди, които тя е издала в полза на дружеството, служещи за обезпечение,
са й върнати без забележка.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на съвпадащите изявления на страните
досежните фактите, релевантни за спора.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са три осъдителни иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Според тази разпоредба който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
Ответникът признава, че клаузите за неустойка по трите договора за паричен заем, въз
основа на които клаузи е получил плащане от ищцата, са изначално нищожни, т.е. той не е
имал основание да получи суми по тях.
Ето защо исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени в размерите след
изменението им, прието в съдебно заседание, проведено на 07.03.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземанията.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни – ищцата върху
уважената част от исковете, а ответникът – върху частта от вземанията, по която
производството бе прекратено поради отказ от иска – чл.78, ал.4 от ГПК. Ищцата няма право
на разноски за частта от исковете, за която е налице отказ.
И двете страни правят възражение за прекомерност на изплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение. Ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 314 лева, което не е прекомерно с оглед материалния интерес по делото –
аргумент от чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата). Нещо повече, то не е прекомерно
дори и с оглед материалния интерес по делото след изменението на размера на исковете. Ето
защо то, в неговата цялост, следва да бъде взето предвид при определяне на дължимите от
ответника разноски.
Ответникът е заплатил на 15.11.2021 г. адвокатско възнаграждение от 1000 лева. Към
същия момент общият размер на исковете е 10 289 лева (колкото е и материалният интерес
по делото), а минималният размер на адвокатското възнаграждение според чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата е 838,67 лева. Няма доказателства процесуалният представител на ответника да е
регистриран по ДДС, поради което такъв данък не следва да се добавя.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, ответникът „признава“, че
исковете са доказани по основание, като оспорва единствено техния размер. По отношение
на последния обаче е налице последващо съвпадане на твърденията на страните и
допълнителни доказателства не са събирани. Ето защо съдът намира, че справедливо се
2
явява адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева и този размер следва да бъде взет
предвид при определяне на дължимите на страната разноски.
В този смисъл ищцата има право на разноски в размер на 84,71 лева, част от
заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете. Ответникът има право на разноски в размер на 750,77 лева, съобразно
прекратената част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК – *********, да заплати на ИВ. Д. Ч., ЕГН –
**********, по банкова сметка в „***“ АД с IBAN***, BIC ***, с титуляр ИВ. Д. Ч., ЕГН –
**********, следните суми: 348,63 лева (триста четиридесет и осем лева и шестдесет и три
стотинки), получена без основание въз основа на нищожна клауза за неустойка по чл. 8 от
договор за паричен заем № ***/13.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 232,45 лева
(двеста тридесет и два лева и четиридесет и пет стотинки), получена без основание въз
основа на нищожна клауза за неустойка по чл. 8 от договор за паричен заем №
***/13.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
03.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 620,11 лева (шестстотин и двадесет лева и
единадесет стотинки), получена без основание въз основа на нищожна клауза за неустойка
по чл. 8 от договор за паричен заем № ***/05.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба на 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 84,71 лева
(осемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Ч., ЕГН – **********, да заплати на „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК –
*********, сумата от 750,77 лева (седемстотин и петдесет лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)__________
Вярно с оригинала! ММ
3