Решение по дело №414/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 79
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова-Кутрова
Дело: 20215320200414
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Карлово, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
в присъствието на прокурора Петя Пенчева Радева (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20215320200414 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия П. Н. Л. - роден на *************** г. в гр. К.,
с постоянен адрес гр. К., обл. П., кв. „С.“, ул. „Р.“ **, ***************, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.09.2020 г., в гр. К., обл. П., при
условията на продължавано престъпление, е потвърдил неистина в 2 броя
писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта
-Началника на РУ - Карлово при ОМВР - Пловдив за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, както следва:
-на 03.09.2021 г. в гр. К., обл. П., в РУ-Карлово при ОД МВР- Пловдив, пред
служител на РУ - Карлово - Т.С.Н. - с.а в сектор БДС при РУ - Карлово, ОД
МВР-Пловдив, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата
на закон, а именно: чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата и чл.16
ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 вр. чл.13 ал. 1 т.6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. на МВР
1
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган на властта -
Началника на РУ - Карлово при ОД МВР-Пловдив, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал, че обичайното му
пребиваване е в Р.Б.;
-на 03.09.2021 г. в гр. К., обл. П., в РУ-Карлово при ОД МВР- Пловдив, пред
служител на РУ - Карлово - Т.С.Н. - с.а в сектор БДС при РУ - Карлово, ОД
МВР-Пловдив, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата
на закон, а именно: чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, чл.
17 an. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с
Постановление № 13/08.02.2010 г. и чл. 160 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, се дава пред орган на властта - Началника на РУ - Карлово при ОД
МВР-Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в
която е декларирал, че издаденото му свидетелство за управление на моторно
превозно средство е изгубено - престъпление по чл. 313 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1
НК, като на основание чл. 78А ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт в
размер на 1000(хиляда) лева, вносима по сметка на КрлРС.
ОСЪЖДА обвиняемия П. Н. Л., с установена самоличност, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на изпълнителната власт, бюджетна сметка
на ОД на МВР Пловдив сумата от 125 (сто двадесет и пет) лева, разноски по
делото.
Обявява, на основание чл. 310 ал. 2 от НПК, че мотивите ще бъдат
изготвени в срока по чл. 308 ал. 2 от НПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
С.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към решение по НАХД № 414 по описа на Карловски районен съд за 2021 година

П. Н. Л. е привлечен като обвиняем за това, че на 03.09.2020 г., в гр. К., обл. П., при
условията на продължавано престъпление, е потвърдил неистина в 2 броя писмени
декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта -Началника на РУ - К.
при ОМВР - П. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, както следва:
-на 03.09.2021 г. в гр. К., обл. П., в РУ-К. при ОД МВР- П., пред служител на РУ - К. -
Т.С.Н. - с.а в сектор БДС при РУ - К., ОД МВР-П., е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл.151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата и чл.16 ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 вр. чл.13 ал. 1 т.6 от Наредба №1-157 от 01.10.2002г. на
МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган на властта - Началника на РУ - К. при
ОД МВР-П., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал,
че обичайното му пребиваване е в Р.Б.;
-на 03.09.2021 г. в гр. К., обл. П., в РУ-К. при ОД МВР- П., пред служител на РУ - К. -
Т.С.Н. - с.а в сектор БДС при РУ - К., ОД МВР-П., е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл.8, ал.2 от Закона за българските лични
документи, чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с
Постановление № 13/08.02.2010 г. и чл. 160 ал. 1 от Закона за движението по пътищата, се
дава пред орган на властта - Началника на РУ - К. при ОД МВР-П., за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал, че издаденото му свидетелство за
управление на моторно превозно средство е изгубено - престъпление по чл. 313 ал. 1 вр. чл.
26 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание след приключване на съдебното следствие, представителят на
РП – П., ТО - К. поддържа обвинението. Счита за безспорно доказано, че обвиняемият е
реализирал престъпния състав чл. 313 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Пледира същият да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба
в минимален размер.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Защитникът му
адв. Д. пледира съда да му се наложи минималното административно наказание глоба.
Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото – обясненията на
обвиняемия, дадени в досъдебното производство, показанията на свидетелите Д.Д., Л.К.,
Т.Н., В.Б., дадени в хода на досъдебното производство, заключението на съдебно-
почерковата експертиза, изготвена от вещото лице Д.К., писмените доказателства –
заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, декларация по
чл. 17 ал. 1 от ПИБДС, справка от ГДНП, преписка № 328600-59171/26.11.2020г.,
декларация от 03.09.2020г., справки за пътуване на лице български гражданин, справка
АИС БДС, справка за съдимост и характеристична справка на обвиняемия, прочетени и
приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:
Обвиняемият П. Н. Л., ЕГН ********** е роден на *************** г. в гр. К., с
постоянен адрес гр. К., обл. П., кв. „С.“, ул. „Р.“ **. ***************. *************** Не е
освобождаван от наказателна отговорност.
Обвиняемият Л. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал СУМПС
№***************, издадено от ОДМВР-П. на 16.02.2012 г. През 2018 г. същият напуснал
Р.Б. и се установил на територията на О.К.В. където започнал работа. Поради уседналостта
си в чужбина, през лятото на 2020 г. обвиняемият решил да замени притежаваното от него
българско СУМПС с а. такова. В тази връзка подал по пощата заявление до съответните
1
британски власти, като към него приложил и оригинала на българското си СУМПС.
Обработването на документите обаче отнело повече време, отколкото обв. Л. очаквал. В
началото на м. септември 2020 г. той се прибрал за по- продължителен период от време в Б.
и тъй като искал да управлява автомобила си, а все още не разполагал с документ за
правоспособност, решил да заяви пред компетентните органи, че е изгубил предишното си
СУМПС, за да му бъде издадено ново такова. Воден от това свое намерение, на 03.09.2020 г.
обв. Л. се явил лично в сградата на РУ-МВР-К., където попълнил заявление за издаване на
документ за самоличност (СУМПС). Наред с това, съобразно изискванията на чл. 8, ал. 2
ЗБЛД, чл. 160, ал. I ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност, попълнил и декларация с per. №290/03.09.2020 г., в която заявил,
че притежаваното от него СУМПС №*************** е изгубено, макар че в
действителност същото било изпратено от самия него до английските власти няколко месеца
по-рано. На място обвиняемият бил информиран, че за да му бъде издадено исканият от него
дубликат е необходимо да отговаря и на условието по чл. 151, ал. 5 ЗДвП, а именно - да има
обичайно пребиваване в Р.Б., изразяващо се (по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП) в живеене на територията на страната в рамките на не по-малко от 185
дни през предходните 12 календарни месеца. Обв. Л. не отговарял на това условие, тъй като
общото му пребиваване на българска територия за периода от 03.09.2019 г. до 03.09.2020 г.
се равнявало едва на 26 дни. Въпреки това, тъй като не искал да чака, той попълнил и втора
декларация на основание чл. 151, ал. 5 ЗДвП и чл. 16, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 13, ал. 1, т. 6
от Наредба №1¬157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните работи за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, в която посочил, че е установил обичайното си пребиваване
в Р.Б. по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Гореописаните
документи били подадени до началника на РУ-МВР-К., като били приети и обработени от
служителката Т.С.Н., заемаща длъжността с.а в сектор „Б.Д.С.“ при управлението. Въз
основа на тях на 29.09.2020 г. на обв. Л. бил издаден дубликат на СУМПС, което той
получил лично в РУ-МВР-К. на 13.10.2020 г. Предходното СУМПС № ***************
било обявено за невалидно още при подаването на документите на 03.09.2020 г.
Междувременно, към 09.11.2020 г. подаденото от обвиняемия заявление до б. власти за
издаване на а. СУМПС било обработено. Тъй като било установено, че приложеното
българско СУМПС №*************** е обявено за невалидно, службите в Обединеното
Кралство отказали да удовлетворят искането на обв. Л. и изпратили материалите по тяхната
административна преписка до българските власти. Така от страна на последните било
установено, че на 03.09.2020 г. обвиняемият е декларирал неверни данни във връзка с
обичайното си местопребиваване и твърдяното от самия него „изгубване“ на предходното си
СУ МПС.
Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно
установена въз основа на депозираните в досъдебното производство гласни, писмени
доказателства и съдебна експертиза. От тях точно и категорично се установяват всички
факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото
авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Събраните
по делото доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и
безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.
Тя се подкрепя от показанията на свидетелите и от обясненията на обвиняемия.
Относно фактите, предмет на доказване по чл. 102 от НПК събраните по делото свидетелски
показания, обяснения на обвиняемия и съдебна експертиза си кореспондират. Затова и
предвид факта, че те съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал,
съдът ги кредитира.
При така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият П. Н. Л. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 вр.
2
чл. 26 ал. 1 от НК. Същият на 03.09.2020 г., в гр. К., обл. П., при условията на продължавано
престъпление, е потвърдил неистина в 2 броя писмени декларации, които по силата на закон
се дават пред орган на властта -Началника на РУ - К. при ОМВР - П. за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, както следва:
-на 03.09.2021 г. в гр. К., обл. П., в РУ-К. при ОД МВР- П., пред служител на РУ - К. -
Т.С.Н. - с.а в сектор БДС при РУ - К., ОД МВР-П., е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл.151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата и чл.16 ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 вр. чл.13 ал. 1 т.6 от Наредба №1-157 от 01.10.2002г. на
МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган на властта - Началника на РУ - К. при
ОД МВР-П., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал,
че обичайното му пребиваване е в Р.Б.;
-на 03.09.2021 г. в гр. К., обл. П., в РУ-К. при ОД МВР- П., пред служител на РУ - К. -
Т.С.Н. - с.а в сектор БДС при РУ - К., ОД МВР-П., е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл.8, ал.2 от Закона за българските лични
документи, чл. 17 an. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с
Постановление № 13/08.02.2010 г. и чл. 160 ал. 1 от Закона за движението по пътищата, се
дава пред орган на властта - Началника на РУ - К. при ОД МВР-П., за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал, че издаденото му свидетелство за
управление на моторно превозно средство е изгубено.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществил, като на 03.02.2020 г. в
сградата на РУ-МВР-К. е потвърдил неистина - че обичайното му пребиваване по смисъла
на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е на територията на Р.Б.) в писмена
декларация, която по силата на нормативен акт (чл. 151, ал. 5 ЗДвП и чл. 16, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 3, вр. чл. 13, ал.1, т. 6 от Наредба №1-157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните
работи за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина) се подава до началника на РУ-МВР-К.,
който представлява орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 НК, като истинността на
посоченото обстоятелство е предвидено от законодателя да се установява именно по този
начин (чрез подаване на съответна декларация) и на същата дата в сградата на РУ-МВР-К. е
потвърдил неистина — че притежаваното от него СУМПС №*************** е изгубено) в
писмена декларация, която по силата на нормативен акт (чл. 8, ал. 2 ЗБЛД, чл. 160, ал. 1
ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност) се
подава до началника на РУ-МВР-К., който представлява орган на власт по смисъла на чл.
93, т. 2 НК и това обстоятелство е предвидено да се установява посредством подаване на
декларация.

Престъплението се квалифицира при условията на чл. 26 НК, тъй като двете деяния
на обвиняемия осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 НК,
осъществени са през непродължителен период от време едно спрямо друго (в рамките на
един ден), при една и съща обстановка, при идентична форма на вината и се явяват от
обективна и субективна страна продължение едно на друго.
От субективна страна престъплението е извършено виновно, при форма на вина пряк
умисъл – обвиняемият е съзнавал, че издаденото му СУМПС не е изгубено, както и че
обичайното му пребиваване е извън територията на страната, въпреки което е декларирал
посочените обстоятелства.
За престъплението, в което е обвинен Л. законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият не е осъждан. От
извършеното от него не са настъпили имуществени вреди. Затова съдът прие, че са налице
3
предпоставките на чл. 78а ал. 1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това
административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и
достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална превенция, в случая е
административно наказание глоба в минималния размер от хиляда лева. Изводът на съда е
основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обвиняемият признава вината си и съдейства за разкриване на обективната истина в
досъдебното производство, изразява съжаление и критичност, има добри характеристични
данни. Поради изложеното, за извършеното от обвиняемия съдът му определи
административно наказание глоба в размер – хиляда лева.
С оглед изхода на делото в тежест на обвиняемия съдът възложи направените по
делото разноски в размер на 125 лева, присъждайки ги в полза на ОДМВР П..
По изложените мотиви Съдът постанови решението
си.

С.А. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни