РЕШЕНИЕ
№ 105/30.3.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №992/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК.
Ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, твърди, че на 06.02.2017 г. е сключил Договор
за потребителски кредит №********** с ответника Х.П.И.,
ЕГН **********, при следните параметри: сума по кредита –
500.00 лв; срок на кредита - девет
месеца; размер на вноската – 65.51 лв; падеж на вноската – първи ден от месеца;
годишен процент на разходите (ГПР) – 49.87 %; годишен лихвен процент – 41.17 %; лихвен процент на ден – 0.11 %; общо задължение по кредита: 589.59 лв; по избран и закупет пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги:
456.66 лв; размер за вноска по
закупен пакет допълнителни услуги: 51.74 лв;
общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 1055.25 лв; общ
размер на вноска: 117.25 лв; дата на погасяване: първи ден от месеца. Твърди
също, че ответникът е поел задължение по договора за потребителски кредит като
го е сключил за срок от девет месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер 117.25 лв и падежна дата всяко първо число на месеца. Ищецът твърди, че
към настоящия момент отв. Х. И. дължи сумата 1055.25 лв, представляваща
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №**********, поради
което предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу отв. Х. И. и образувано ч. гр. дело.
Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
1055.25 лв, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит №**********, включващ: 500.00 лв – главница, 89.59 лв – договорно
възнаграждение съгласно чл.4 от Общите условия към договора, 456.66 лв -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги съгласно сключено между
страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15
от Общите условия по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението. Претендира и заплащане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Видно от приложеното ч. гр. дело №214/2018
г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от „Профи Кредит
България” ЕООД заявление
от 06.03.2018 г., е издадена Заповед
№128
от 07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
кредитополучателя Х. И., за сумите: 1055.25 лв –
главница по
Договор за потребителски кредит №3016873422 от 06.02.2017 г.;
9.35 лв – законова лихва за забава за периода от 02.04.2017 г. до 06.06.2017
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.03.2018 г.,
до окончателното плащане на основание чл.410 ГПК; 75.00
лв
обезщетение за разноски по делото, от
които 25.00 лв д. т.
и 50.00 лв
възнаграждение за юрисконсулт.
Съобщението до
длъжника за издадената Заповед по чл.410 ГПК е връчено по реда на чл.47, ал.1
ГПКС, в резултат от което на 23.08.2018 г. ищецът е предявил
иск за установяване на дължимост на процесните суми.
По делото са представени Договор за потребителски кредит №********** от
19.08.2016 г. и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.08.2016 г.
Видно от представен Погасителен
план към Договор за потребителски кредит №3016873442 и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към същия договор, срока на кредита е 9 месеца, а размера на
месечната вноска по кредита 65.51 лв.
По делото е представено Уведомително писмо от ищеца до
ответника Х. И. относно обявяване кредита за предсрочно изискуем, като липсват
доказателства същото да е достигнало до Х. И..
Видно от кредитираната като компетентно и безпристрастно
изготвена съдебно-счетоводна експертиза вх.№3832 от 21.05.2019 г., договорената
сума е изплатена от кредитора на кредитополучателя по негова банкова сметка ***квито
и да е плащания към кредитора.
При така визираните фактически
констатации, съдът нарави следните правни изводи:
Между
страните не се спори, че вземането произтича от сключен помежду
им договор за потребителски кредит №********** от 06.02.2017 г. Не е
спорно и обстоятелството, че сумата по кредита е предадена от кредитора на
ответника, като това обстоятелство е удостоверено и с подписването на договора
за паричен заем. С оглед на това за
ответника е възникнало задължение да погаси усвоената кредитна и уговорената
договорна лихва на падежните дати, съгласно договора за заем.
В разпоредбата на чл.11 ЗПК е посочено съдържанието на
договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които то следва да
включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен
процент, условия за издължаване, съдържание на погасителен план, информация за
дължимите плащания и т. н. Видно от представените документи, на
кредитополучателя е предоставен европейски формуляр преддоговорна информация,
договор, отговарящ на изискванията на ЗПК – необходимо съдържание, шрифт,
размер на годишен процент на разходите и др. Към договора има погасителен план
и общи условия. Изтъкнатото сочи законосъобразност на така сключения договор,
поради което иска за установяване на съответните вземания за плащане на
предоставената кредитна сума 500.00 лв и на договорената възнаградителна лихва 89.59
лв, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Установи се от представеното споразумение към процесния
договор за кредит, че страните са уговорили и закупуване от кредитополучателя
на допълнителен пакет услуги, за което същият се е задължил да заплати отделно
възнаграждение, чийто конкретен размер не е упоменат в съответното
споразумение, но в представения погасителен план са отразени девет месечни
вноски по 51.74 лв или общо 465.66 лв.
Видно от съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на
възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на
кредитора, от което следва, че останалата част представлява печалба за същия.
Съгласно сключения между страните договор това възнаграждение не е включено в
ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл.19,
ал.4 ЗПК, поради което договорката за заплащането му се явява нищожна съгласно
чл.21, ал.1 ЗПК. Тази договорна клауза се явява нищожна и поради противоречието
й с добрите нрави, тъй като същата е в размер, минимално по-нисък от предоставената
в кредит главница. Не са ангажирани и доказателства от страна на ищеца за това,
въпросните услуги, предмет на споразумението, реално да са предоставени на
кредитополучателя, което допълнително обосновава тяхната недължимост. При това,
тази част от претенцията по същество не се основава на процесния договор за
кредит, а на допълнителна договореност между страните, каквато не е предявена в
заповедното производство. А предмет на претенцията по установителния иск по
чл.422 ГПК може да бъдат само тези вземания, които са предявени по основание и
размер в заповедното производство. Въз основа на изтъкнатото, в частта относно
дължимост на претендираното вземане 465.66 лв, представляващо цена за
допълнителен пакет услуги, предявениуят установителен иск следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца поисканите и направени по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна
сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде
определено в размер на 150.00 лв съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1
НЗПП. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер 181.58 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
обезщетение за разноските в заповедното производство, възлизащо, съобразно
предявения и уважен размер на вземанията в исковото производство, на стойност 41.90
лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.П.И.,
ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумите:
500.00
лв (петстотин
лева, 00 ст.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 06.03.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит №********** от
06.02.2017 г.; 89.59 лв (осемдесет и девет лева, 59 ст.), представляваща
неплатена договорна лихва по Договор за
потребителски кредит №********** от 06.02.2017 г.,
за които вземания е издадена Заповед
№128 от 07.03.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. дело №214/2018 г. по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124,
ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск от „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, срещу Х.П.И.,
ЕГН **********, в часттта за
установяване дължимост на парично вземане в размер 465.66 лв, представляващо цена
по споразумение от 06.02.2017 г. за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към договор за потребителски кредит №********** от 06.02.2017 г., за
която сума е издадена Заповед №128 от 07.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №214/2018 г. по опис на РС Девня, на
основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.П.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********,
сумата 223.48 лв
(двеста двадесет и три лева, 48 ст.), представляваща обезщетение за сторени
разноски, от което 181.58 лв в исковото производство и 41.90 лв в заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: