ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40401
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110105777 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
С подадената от ищеца „В. К.“ АД молба с вх. № 280799/21.08.2025 г. е
направено искане за изменение в частта за разноските на постановеното по
настоящото дело решение. Ищцовата страна твърди, че на същата следвало да се
присъдят разноски по делото съразмерно с присъдената в нейна полза на основание
чл. 23 ЗПК чиста стойност на процесния кредит, като излага подробни доводи в
подкрепа на искането си.
В законоустановения срок по така подадената молба е постъпил отговор с вх. №
308389/23.09.2025 г. от насрещната страна – ответника С. Г. В., с който е отправено
искане за оставане на молбата за изменение на решението в частта за разноските без
уважение. Ответникът твърди, че предвид качеството му на потребител спрямо
процесния кредит същият не следвало да носи отговорност за сторените от ищеца-
кредитодател разноски по делото.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по
делото, във връзка с релевираните от страните искания по чл. 248 ГПК, намира
следното:
Постъпилата молба по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в
настоящото производство, касае подлежащ на изменение в частта за разноските
съдебен акт, подадена е от процесуално легитимирана страна и в законоустановения
срок, поради което се явява допустима. По същество същата е основателна по
1
следните съображения:
С Решение № 15490/13.08.2025 г., постановено по гр. д. № 5777/2025 г. по описа
на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е отхвърлен в цялост като неоснователен предявеният
от „В. К.“ АД срещу С. Г. В. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Г. В. да заплати на „В. К.“ АД сумата от 1000,00 лева,
представляваща неизплатена главница по сключен между страните Договор за кредит
„Violeta“ от ******** г. С решението по делото процесният Договор за кредит
„Violeta“ от ******* г. е прогласен за нищожен по предявения от С. Г. В. насрещен иск
с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като С. Г. В. е осъден да заплати на „В. К.“ АД
на основание чл. 23 ЗПК сумата от 1000,00 лева, представляваща чистата стойност на
кредита, предоставен по сключения между „В. К.“ АД и С. Г. В. договор.
С така постановения съдебен акт ищцовото дружество „В. К.“ АД е осъдено на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ответника С. В. сумата от 76,53 лева,
представляваща сторени от него разноски в хода на производството за платена
държавна такса, а в полза на процесуалния му представител – сумата от 600,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и
съдействие. Съдът е приел, че в полза на „В. К.“ АД не следва да се присъждат
разноски, доколкото предявеният от дружеството иск на договорно основание е
отхвърлен като неоснователен, а главницата по кредита е присъдена в негова полза на
основание чл. 23 ЗПК.
Производството по предявените от „В. К.“ АД с исковата молба искове срещу С.
Г. В. с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца други задължения /такси,
неустойки, мораторна лихва/ по сключения между страните Договор за кредит
„Violeta“ от ******** г. е прекратено с Определение № 24943/06.06.2025 г.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за
изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез неговото допълване,
като в полза на ищцовото дружество бъдат присъдени разноски съобразно уважената
част от първоначално предявените с исковата молба искови претенции. За да достигне
до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
С Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, СЕС е приел,
че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на
ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която
позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в
зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати
вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
2
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи.
Описаната в посоченото решение на СЕС хипотеза е различна от процесната
такава, поради което решението не би следвало да намери приложение. На първо
място, в решение на СЕС се обсъжда хипотеза на недължимо заплатени от длъжника-
потребител суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на
нищожността на договорна клауза. В случая обаче ответната страна не е заплатила по
кредита суми, които не дължи. Напротив – установи се в хода на делото, че не е платен
пълният размер на дължимата главница по кредита. Тоест не са налице недължимо
платени суми. На следващо място следва да се посочи, че исковото производство не е
инициирано по повод искова молба от потребителя за възстановяване на определени
парични суми, които са били платени, без да се дължат, поради нищожността на
договорна клауза, а точно обратното – процесът е иницииран от кредитодателя, за да
се установи, че ответникът дължи изпълнение по съответното кредитно
правоотношение. За да е приложимо посоченото по-горе решение на СЕС, необходимо
е потребителят да сезира компетентния съд, пред който да бъде установено, че
длъжникът е заплатил парична сума по недействителен договор /клауза/, като тази
сума трябва да подлежи на връщане, тъй като клаузата, по която е платена сумата, е
нищожна, респективно – платената от длъжника сума надхвърля чистата стойност на
главницата, когато договорът е обявен изцяло за недействителен и е приложено
правилото на чл. 23 ЗПК. В този случай приетите постановки на СЕС ще са
приложими, тъй като ако потребителят понесе част от разноските в зависимост от
размера на недължимо платените суми, то това действително би оказало влияние
върху намерението му да сезира съответния съд с искане за връщане на даденото.
В разглежданата хипотеза именно кредитодателят е предявил осъдителни
искове за всички неизплатени от кредитополучателя вземания по процесния кредит,
като впоследствие – след предявяването на насрещни искове за прогласяване
нищожността на процесния договор, съответно – на отделни негови клаузи, се е
отказал по реда на чл. 233 ГПК от така предявените осъдителни искове, с изключение
на този за главницата по кредита. Поради това в полза на „В.К.“ АД следва да се
присъдят разноски, съразмерно с присъдената в негова полза чиста стойност по
кредита от 1000,00 лева, които възлизат на сумата от 25,00 лева за държавна такса и на
сумата от 400,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съдът определи, като
съобрази направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, цената на
исковата претенция (представляваща главницата по кредита в размер на 1000,00 лева),
която се различава от цената по предявените насрещни искове (възлизаща на сбора от
всички задължения по процесния договор), правната и фактическа стойност на
3
производството в тази му част, както и обстоятелството, че съгласно представения
договор за правна защита и съдействие /л. 48 от делото/, сумата от 600,00 лева е
уговорена като възнаграждение за „изготвяне на искова молба, процесуално
представителство по осъдителни искове“, предявени поради неизпълнението на
процесния договор, т.е. така уговореното възнаграждение касае и оказаната правна
защита по отношение на исковете, предявени за вземанията за такси, неустойки и
мораторна лихва по договора, производството по които обаче е прекратено.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението по
делото следва да бъде допълнено в частта за разноските, като такива бъдат присъдени
и в полза на ищеца „В. К.“ АД.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 15490/13.08.2025 г.,
постановено по гр. д. № 5777/2025 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, като го
ДОПЪЛВА в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН: **********, да заплати на „В. К.“ АД, ЕИК:
***************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 23 ЗПК сумата от 425,00 лева,
представляваща сторени от страната разноски в хода на първоинстанционното
производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4