Р Е Ш Е Н И
Е
№260093/3.5.2022 г.
03.05.2022 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
05.04.2022 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
АНИТА ВЕЛЕВА
секретар:
.П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
413/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т., против решение № 76/19.06.2020г. на ЕРС, постановено по гр.д.№ 51/2020г. по описа на ЕРС. С въззивната жалба от ГД"Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юриск. Т.С., се обжалва решение № 76/19.06.2020г. на ЕРС, постановено по гр.д.№ 51/2020г. по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд осъжда Главна Дирекция "ГП" към МВР гр.София да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1704.23 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното й изплащане, и разноски 360лв..
Въззивникът обжалва решението като незаконосъобразно
и необосновано. Твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните
си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му
е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като
извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето,
отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима
нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като
за процесния период приложими са Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според
въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като
неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР
са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на
НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен
труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на
държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ,
като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение
на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително
полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в
сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд
на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за
да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените
в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице
- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което
предявения иск да бъдат отхвърлен. Претендира присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от въззиваемия И.Г., чрез адв.С К., в който се излага подробно
становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното
решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като
правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната
инстанция.
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощника му адв.К., който изразява становище по същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Като прецени
оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и
доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, че през процесния
период – 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът И.Г.Г., е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.
142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, а именно – старши полицай в ГОДГ – Резово към ГПУ – Малко Търново, при
РДГП - Елхово към ГД“Гранична полиция" при МВР, следователно страните са
били обвързани от служебно правоотношение.
От неоспорено заключение на вещото лице Т. по назначената от ЕРС съдебно – счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, се установява,, че за периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и
през нощта – общо 1720 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се
установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1720 часа, преизчислен в дневен с коефициент
1.143, възлиза на 1965.96 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение
№1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения е общо за процесния период в размер на 245.96 часа, която разлика
не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е
установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд
за процесния период възлиза на сумата от 1704.23 лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
В същия смисъл е и
даденият от Съда на Европейския съюз отговор на
поставения въпрос по дело С-262/20
г. /до приключване, на което производство настоящото бе
спряно/ -
че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд
- под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки. В
случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за
тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява основателна.
Същата е доказана и по размер като съгласно заключението на в.л. дължимата сума
е 1704.23 лв., поради което искът следва да се уважи.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК. Въззивният
съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски,
съставляващи заплатено възнаграждение за адвокат. Въззивника е направил
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна, което се прецени за неоснователно. В случая, съобразно
цената на общо на уважените по делото искове, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 349.30 лв. без ДДС, с ДДС 419.16лв. Претендираното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не се явява прекомерно, поради
което следва да бъде присъдено на въззиваемия.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/19.06.2020г. на ЕРС, постановено по гр.д.№ 51/2020г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 360 лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.