РЕШЕНИЕ
Номер 88520.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивXIV състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
Секретар:Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван А. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20205300502034 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ОД на МВР-
гр.****против решение № 2547/21.07.2020г. по гр.д.№ 188/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия П. П. сумата от 1873,54 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 2095 часа нощен труд, приравнени на дневен
труд с коефициент 1, 143, положен през периода 01.01.2017 г. - 07.01.2020 г., ведно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо
число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният
труд, до 08.01.2020г. в размер от общо 222,89 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 08.01.2020 г., до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се
сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно се сочи, че не е налице непълнота
на закона, която да допуска приложението на коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Коментирана е подробно нормативната
база. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на искането.
От въззиваемия П. е подаден отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като
неоснователна, поддържа се, че решението на РС е правилно и законосъобразно и се иска
потвърждаването му.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 188/2020г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба от
П. М. П. против ОД на МВР- гр.****, с която са предявени обективно съединени искове с
1
правно основание чл.140, във вр. с чл.261 от КТ, чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2 и чл.179 от
ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че П. П. работи по служебно
правоотношение с ОД на МВР- гр.****. През периода 01.01.2017г.- 07.01.2020г. той полагал
труд при сумарно изчисляване на работното време на 12- часови дневни и нощни смени.
Положените часове нощен труд следвало да бъдат умножени с коефициент 1,143, който
коефициент изрично бил предвиден в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи / отм.,
бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./. Сочи
се, че макар в последващите наредби да не е налице изрична идентична разпоредба, то при
непълнота в специалния нормативен акт следва да се приложи общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
С подадения от ОД на МВР- гр.**** отговор на исковата молба, същата се оспорва като
неоснователна. Излагат се доводи за това, че не е налице непълнота на закона и единствено
приложими по отношение на държавните служители в структурите на МВР се явяват ЗМВР и
съответните подзаконови нормативни актове.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че през процесния период
въззиваемият П. П. е работил по служебно правоотношение с ОД на МВР- гр.****. От
приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства и заключение по ССЕ,
изготвено вещото лице С. К., се установява, че през процесния период въззиваемият е положил
общо 1833 часа нощен труд, като същите са му платени, без да бъдат приравнени на дневен
труд чрез приложението на определен коефициент. Приравнени на дневен труд отработените
часове стават 2095 часа. От заключението се установява също така, че при приложението на
коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата дължимото допълнително възнаграждение е в размер от 1873,54 лева, а лихвата за
забавено плащане на това възнаграждение е в размер от 222,89 лева.
В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители /отм./ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители /отм./ липсва правна уредба относно
заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 определя нощния труд
като такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните служители
2
в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща
към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда“. Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на чл.261 от КТ е
предвидено, че „Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по
трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета включително и на
основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния случай по силата на
препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и коефициентът за
преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по- горе, при приложението на този
коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от
първоинстанционния съд размер от 1873,54 лева, ведно със съответните лихви за забавено
плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Липсват доказателства за направени от въззиваемия П. П. съдебни разноски
за адв.възнаграждение в настоящето производство, поради което такива не следва да бъдат
присъдени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2547/21.07.2020г. по гр.д.№ 188/2020г. на ПдРС, І гр.с., с
което жалбоподателят ОД на МВР- гр.**** е осъден да заплати на въззиваемия П. М. П. сумата
от 1873,54 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2095 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 01.01.2017 г. -
07.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко
едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е
бил полаган нощният труд, до 08.01.2020г. в размер от общо 222,89 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 08.01.2020 г., до окончателното й изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3