Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
гр. Габрово, 10.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при
секретаря РОСИЦА НЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 86 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано
е по предявени от Д.Т.С., ЕГН ********** и М.Т.С., ЕГН **********, действащи
чрез техния баща и законен представител Т.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Е.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, активно субективно съединени искове
с правна квалификация чл.150 СК - за увеличение на определената със съдебно
решение по гр.д. № 1864/2017 г. на Габровски районен съд, месечна издръжка от
сумата 115 лева на 170 лева за малолетните ищци, за това, че са малолетна
дъщеря и малолетен син на ответника и че трайно съществено са се увеличили
нуждите им от средства за съществуване.
Ищците
твърдят, че от определяне на издръжката са изминал период от време, увеличила
се е минималната работна заплата в страната и издръжката вече не покрива
нарасналите им нужди за храна, дрехи, обувки, социално-културно развитие и че
ответницата разполага с материални възможности да заплаща на всеки от ищците
месечна издръжка в увеличен размер.
Ответникът,
Е.К.Г., в отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК от
назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, признава исковете
до размера от 160 лева.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не
се спори и с определение от 11.03.2020 г., за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че ищците Д.Т.С. и М.Т.С.
са низходящи от първа степен на ответницата Е.К.Г. и на Т.П.С. и към
предявяване на исковата молба не са навършили 18-годишна възраст.
Не е
спорно и видно от представеното удостоверение издадено от РС Габрово, че с
влязло в решение № 342/11.10.2017 г. постановено по гр.д. 1864/2017 г. на ГРС
ответникът се задължила да заплаща на всеки от ищците месечна издръжка в размер
на 115 лева, считано от 10.10.2017 г.
Други
относими и допустими доказателства от значение за спора, не са представени.
Относно
субективно съединените искове с правна квалификация чл.150 СК.
Съгласно
чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и
материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето
условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е
безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК
предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена или прекратена. Следователно, за да бъде уважен всеки от
осъдителните искове за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило
пълнолетие дете от неговия родител, ищецът – детето, чиято е доказателствената
тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност
на следните предпоставки: 1) че не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов
родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да
дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след датата на
предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 5-70 г.) и 4) трайно изменение на
обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, т.е. трайно
съществено увеличение на нуждите си (вкл. и възникването на нови нужди) или
трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този
смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).
По
отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради
това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за
тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе
главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е
задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето
получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Н., Л., “Семейно право на РБ”, стр.
488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на
главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на
главното доказване на ищеца).
В
конкретния случай, ищците Д.Т.С., ЕГН ********** и М.Т.С., ЕГН **********,
доказват, че към приключване на съдебното дирене – 04.06.2020 г., са малолетна
дъщеря, респ. малолетен син на ответника
Е.К.Г.. От друга страна, от присъждането с решение № 342/11.10.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1864/2017 г. на ГРС, влязло в сила на 11.10.2017 г., на
месечна издръжка на ищеца Д.Т.С. в размер на 115 лева и на ищеца М.Т.С. –
месечна издръжка в размер на 115 лева, до приключването на съдебното дирене –
04.06.2020 г., е изминал значителен период от време, който обуславя извод за
изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на
всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира
върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото
развитие. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да
се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971
г. на ІІ г.о. на ВС).
Нуждите
на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят
от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В
т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо
и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от
значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използуват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК
размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на
детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на
издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата
или понастоящем 152,50 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2020
г. минималната работна заплата в страната е в размер на 610 лева).
Възрастта
на всеки от ищците и посещаването на детска градина предполагат потребност от
средства за храна, облекло, заплащане на такси за допълнителни дейности. По
аргумент от чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 ППЗЗДет. относно осигуряваните от
държавата средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е
настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство,
необходимите средства за издръжка на дете във възрастова граница до 7 години е
3-кратният размер на гарантирания минимален доход (чл. 49, ал.2, т.1 ППЗЗДет.).
Размерът на гарантирания минимален месечен доход е 65,00 лв., определен с член
единствен, ал. 1 на ПМС №6/2009 г.. Следователно, съобразно посочения
нормативен критерий, минимално необходимите средства за издръжка на всеки от
ищците са в размер на 195 лева.
Като
взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през
основната част от време децата се намират в детска градина, което значително
намалява разходите за храна и включени в издръжката консумативни разходи /ток,
вода, отопление/, съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на
исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка на всеки
от ищците, които са на близка възраст и с аналогични потребности, е в размер на
250 лева – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, както и социално
общуване /посещения на театър, кино и др./.
В конкретния случай, нито се твърди, нито се установява ищците да имат
нужди различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и
възраст.
В
производството не са събрани доказателства за получаваните от ответницата месечни
доходи. Няма доказателства обаче същата да е с намалена работоспособност,
поради което съдът намира, че същата е в трудоспособна възраст и има възможност
да престира труда си срещу което да получава доход.
Тъй
като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите,
необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно
възможностите им. Независимо от липсата на доказани доходи на ответницата,
които да сочат на възможността й да престира издръжка в размер над минимално
предвидения размер в чл. 142, ал. 2 СК, същата в отговора на исковата молба
признава предявените субективно съединените искове по чл. 150 СК до размера от
160 лева, поради което съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до
така признатия размер и отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от
170 лева. Разликата до пълния необходим размер за издръжка на всяко от децата
(250 лева), следва да бъде поета от другия родител, който осъществява
непосредственото им обгрижване.
Началният
момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 22.01.2020 г.
– датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се
касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални
потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за
заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение
има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на
главната претенция.
При
този изход на делото, всяка от страните има право на разноски, които обаче не
са направили своевременно искане за тяхното присъждане, ето защо разноски не
следва да им се присъждат. Ответницата следва да заплати по сметка на РС
Габрово държавна такса върху присъдената издръжка на двете деца в размер на
129.60 лева, както и сумата 122.73 лева
– изплатено от бюджета възнаграждение на назначения й особен представител,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Съгласно
чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила
решения относно посочените в закона вземания, за което съдът дължи да се
произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът
е осъден да заплаща на всеки от ищците месечна издръжка в размер на 160 лева,
считано от 22.01.2020 г..
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената с решение № 342/11.10.2017 г., постановено по гр.д.
1864/2017 г. на ГРС, издръжка, в полза на Д.Т.С., ЕГН ********** и М.Т.С., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 115 (сто и петнадесет) лева, на основание чл. 150 СК, като:
ОСЪЖДА
Е.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетното си дете Д.Т.С.,
ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител Т.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева,
считано от 22.01.2020 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й
или прекратяваща издръжката, на основание чл. 150 вр. чл.143 СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 160 лева до пълния предявен размер от 170
(сто и седемдесет) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Е.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетното си дете М.Т.С.,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Т.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева,
считано от 22.01.2020 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й
или прекратяваща издръжката, на основание чл. 150 вр. чл.143 СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 160 лева до пълния предявен размер от 170 (сто и
седемдесет) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Е.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Габрово
сумата 129.60 лева (сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) - държавна
такса и сумата 122.73 лева (сто двадесет и два лева и седемдесет и три
стотинки) – представляващо възнаграждение за назначен особен представител,
както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка, на
основание чл. 244, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от 10.06.2020
г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
В
частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Габровски окръжен съд в
едноседмичен срок от 10.06.2020 г..
Препис
от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: