Решение по дело №1072/2023 на Административен съд - Варна

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „М.“ ЕООД, ЕИК *** срещу Решение № 550/07.04.2023 г., постановено по АНД № 20223110204574/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2200682/27.07.2022 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. на основание чл. 79, ал. 4 във връзка чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, като размерът на наложената санкция е намален на 1500 лв.

Касаторът сочи, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че АУАН е съставен от некомпетентно лице – старши юрисконсулт в ДИТ - Варна, който не е контролен орган. Посочва, че по делото липсва изрично упълномощаване на ст. юрисконсулт от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да съставя АУАН, поради което счита, че актът е съставен от некомпетентно лице. Намира, че при възприетата фактическа обстановка, неподкрепена от доказателствата по делото, въззивният съд е приел неправилно извършването на нарушението. Излага доводи, че след като лицето О.М., гражданин на Република Украйна е получила временна закрила в Република България и са изпълнени всички изисквания по отношение на сключването и регистрирането на трудовия  договор, няма правно основание за ангажирането на административнонаказателната отговорност на работодателя по ЗТМТМ. По отношение на наложеното наказание счита, че е налице „явно маловажен случай“ по арг. от §1, т. 5 от ДР на ЗАНН, доколкото от действията на касатора не са произтекли вредни последици за работниците и служителите в предприятието. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП. В условията на евентуалност моли обжалваното НП да се измени като се наложи „имуществена санкция“ в предвидения минимален размер от 100 лв. до 300 лв., доколкото нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици за работника или служителя. С допълнителна молба, депозирана чрез адв. С., поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, се представлява от ст. юрисконсулт Н., който счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли съда да остави в сила оспорваното решение, като му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП – Варна, намира касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение и потвърденото с него НП да бъдат оставени в сила.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Установено е от първоинстанционния съд, че при проверка в обект – ресторант „Сладория“, находящ се в гр. Варна, ***, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ са установили, че с трудов договор № 188/11.05.2022 г. лицето О.М. е назначена на длъжност „сервитьор“, с място на работа в посочения обект. При проверката е констатирано, че Молчанова е гражданин на Република Украйна, като по отношение на нея е издадена Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********. Установено е, че лицето е започнало работа на 12.05.2022 г. Служител на ДИТ-Варна след направена справка в информационната система на ГИТ е установил, че въззивното дружество не е подало уведомление за започване на работа на чужденец, гражданин на трета държава в ТП на ИА "ГИТ“ в законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на работа на лицето О.М..

За констатираното нарушение срещу въззивното дружество бил съставен АУАН за това, че на 20.05.2022 г., в качеството си на работодател не е уведомило ТП на ИА "ГИТ" в законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на работа – 12.05.2022г. на О.М. – гражданка на Република Украйна, която работи по трудов договор №188/11.05.2022г., изпълнявайки длъжността „сервиьор", с определено работно място: ресторант „Сладория“, ул. ***, гр. Варна. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП №03-2200682/27.07.2022 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна.

Районен съд – Варна е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от 3АНН. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено и е посочена и законовата разпоредба, която е нарушена. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. По приложението на материалния закон въззивната инстанция приема, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, тъй като въззивното дружество-работодател в предвидения 7-дневен срок не е уведомило писмено Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за започването на работа на гражданин на трета държава в дружеството. По отношение на размера на наложената санкция въззивният съд е счел, че липсват постъпили данни за влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото законодателство и е изменил наложената санкция към предвидения в закона минимум.

Въззивното решение е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в хода на въззивното производство не е доказана компетентността на актосъставителя на АУАН.

Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., доп., бр. 48 от 2006 г., изм., бр. 108 от 2008 г.) нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Алинея 2 предвижда на същата разпоредба, че установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с този кодекс не е установен друг ред.

Чл. 37, ал.1 от ЗАНН предвижда, че актове могат да съставят длъжностните лица по б. „а“ - посочени изрично в съответните нормативни актове и по б. „б“ - определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Съобразно чл. 21, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /Приет с ПМС № 313 от 5.10.2022 г., обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г./ при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на агенцията. Алинея 2 на същата разпоредба определя, че правомощия на инспектор имат правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация. Съгласно чл. 21, ал. 5 от УП териториална компетентност на контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор с изрична заповед.

В конкретния случай процесния АУАН е издаден от Р.М.Б.на длъжност старши юрисконсулт в ДИТ-Варна. Тъй като компетентността на актосъставителя не следва от заеманата длъжност по арг. от чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, изводът на районния съд, че АУАН е съставен от компетентен орган не се основава на доказателствата по делото. Съдът констатира, че не са събрани доказателства за наличие на издадена заповед на основание чл. 21, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ относно териториалната компетентност на юрисконсулт Боянова за издаване на АУАН. Липсата на доказателства за компетентността на актосъставителя се явява пречка, съдът да направи преценка дали АУАН е издаден от компетентен контролен орган.

Въпросът за компетентентността на актосъставителя е от решаващо значение за преценката относно законосъобразното образуване на административнонаказателното производство, която е включена в обхвата на служебната проверка на въззивния съд. Като не е изяснил този въпрос и е основал изводите си върху неустановени факти, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на решението му. Предвид установената забрана в чл. 220 от АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция, на основание чл. 222, ал.2 от АПК, делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на РС - Варна за събиране на доказателства относно компетентността на актосъставителя към датата на съставянето на процесния АУАН.

С оглед изхода на делото, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда другите доводи, изложени в подкрепа на наведените с жалбата касационни основания.

По исканията за разноски сторени в настоящото производство следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото съобразно чл. 226, ал.3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 550/07.04.2023 г., постановено по АНД № 20223110204574/2022 г. по описа на Районен съд - Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване дадените указания в мотивите на решението.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: