Р Е Ш Е Н И Е
№ 260315 01.10.2020г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на десети септември
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 1576 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба на К.Ж.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.М.,*** и адв. Д.. К.. , АК гр.
Бургас – двамата с адрес : гр. Бургас, ул. „… срещу ГД „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат
*********, представлявана от И.. Й.., с която се иска осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1000 лева – увеличен размер на главница,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 300 часа извън
времето на дежурство за периода от 02.03.2017 г. до предявяване на иска –
01.03.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране
на исковата молба – 02.03.2020г. до окончателното й плащане.
Ищецът сочи, че е
държавен служител на длъжност „…” в Затвор I- ва категория гр. Бургас, от три
години преди предявяване на исковата молба. Работодател на лицето е ГД
„Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието. В молбата се
сочи, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно, при 5- дневна работна
седмица. Посочено е и какво включва отработеното време, съгласно чл. 16е от ППЗИНЗС,
както и това, че според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС за неуредените от закона
случаи се прилага ЗМВР. Ищецът твърди, че със Заповед № 453/ 14.08.2014г. на
Началника на Затвор Бургас е определено за дежурните надзиратели с режим на
работа при 24, 12 и 8 – часови смени да започават работа в 08.00часа, като
работното време съответно приключвало в 08.00часа, 20.00часа и 16.30часа при
осемчасовите смени. В същата тази
заповед е посочено, че началото на ежедневния инструктаж на наряда в затвора и
затворническите общежития става 15 минути преди работното време. Изброени са и
задълженията на дежурния надзирател. В исковата молба се описва, че след края
на инструктажа се осъществява встъпване и сдаване на дежурството. Изброени са и
фактическите действия, които са свързани със сдаване на дежурството, както и
тези по приемане на дежурството, а също така и дейностите по време на смяната.
Твърди се, че фактически всеки назначен за дежурен надзирател се явява на
работното си място в 07.30часа и встъпва в дежурство в 08.00часа. След
приключване на смяната времето за сдаване се равнявало на 45мин. Тези общо един
час и петнадесет минути не били отчетени от работодателя при заплащане на
трудовото му възнаграждение. Сочат се и две заповеди на гл. директор на ГДИН в
тази връзка. Със заповед от 2019г. на гл. директор на ГДИН е разпоредено
времето за подготовка, провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освибождаване от наряд да е в рамките на 30минути. Посоченото време било взето
предвид при изчисляване на възнаграждението. Издадена е следваща заповед, която
е отменила предходната, но времето за посочените дейности е запазено. Направени
са доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание
от 30.07.2020 г. е прието увеличение на претенцията по размер от 200 лв. на 1000
лв. Направени са
доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и по размер. Прави се анализ на приложимата
правна уредба- ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЗМВР и КТ. Посочени са и Заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, допълнена със Заповед №
ЧР-05-78/ 09.04.2015г. и № ЧР-05-120/21.04.2017г. Ответникът твърди, че времето
за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част
от работното време според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС.
Неоснователно било твърдението на ищеца, че то не било признато за работно време.
Излага се също, че посочените са включени в т.нар. „отработено време” , а
съгласно чл. 16е, ал. 5, при непрекъснато 12- часово дежурство има 60 минути
почивка , а при 24- часово дежурство има 90 минути почивка, която не
представлява работно време и не би следвало да се заплаща от работодателя като
„отработено време”. Сочи се, че в ал. 2 на същата разпоредба е отбелязано , че
времето на обедна почивка / почивка за хранене, не се включва в работното време
и не се отчита за отработено такова. Твърди се, че в ежедневните ведомости е
обособена отделна графа , в която са разпределени нормативно установените
почивки за всеки служител от наряда. Ответникът претендира, че в тежест на
ищеца е да установи ангажираност през нормативно установеното време за почивка,
респ. вменявано изпълнението на конкретни функционални задължения , както и
определяне от работодателя на място, на което трябва да пребивава през време на
почивките. Единствено при тези условия претенцията на ищеца би била
основателна. Изложени са и нормативно определените часове за полагане и
заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 от ЗМВР във вр. с
чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР – отменена. Възразява се срещу част от
доказателствените искания. Представени са писмени доказателства.Претендира се
за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
Предявен е иск с правно
основание чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във
вр. чл. 187 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 176 от ЗМВР
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Бургаски районен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните съществува служебно правоотношение, по
силата на което ищецът заема длъжността надзирател в Затвора Бургас, както и че
през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Със заповед №
453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за
служителите в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в
8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени –
дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени
от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено
началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди
началото на работното време за конкретното работно място.
От представените по
делото заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015
г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, се установява определения ред
за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата
на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед от
21.04.2017 г. е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
По делото е
представена заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която
е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена е
заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено
времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30
минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са
определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
По делото са
разпитани като свидетели Павел Георгиев Таков – надзирател в Затвора – Бургас
и Д. Добрев М. - началник на сектор „Надзорно-охранителна
дейност“ в Затвора – Бургас.
Свидетелят Таков
посочва, че работи в Затвора на длъжност надзирател и познава ищеца, тъй като
работят в едно отделение и в една смяна. Завява, че обикновено пристигат на
работа около 7.30 часа, като има случаи в които обличат униформите си там. При
пристигане полагат подпис в ежедневната ведомост. Инструктажът започва в 7.45
ч. Свидетелят сочи, че откакто е започнал работа, инструктажът е бил в 7.45 ч.,
като вече започва в 7.50 ч., но не може
да посочи от кога. По време на инструктажа командирът проверява служебните
карти и белезниците, запознава как е протекло дежурството, дали има някакво
произшествие, проверява дали нещо специфично се е случило, запознава със задачите,
които предстоят за деня и поста. Инструктажът трае около 15 минути. След това
всеки отива и индивидуално приема съответния пост в корпуса на затвора. Времето
за приемане и предаване на различните постове не е еднакво, като постовете,
които забавят най-много приемането и предаването са тези в ареста и на третия
етаж. Свидетелят подробно излага дейностите, които се извършват - минава се
покрай всяко помещение, затворниците се извеждат извън помещението, проверяват
се, както и дали има нещо счупено, дали всичко е налице, влиза се в салоните и
се проверява всяко помещение. При сдаването на поста се попълва постова книга.
Тази процедура трае около 15минути. След като се предадат поста служителите,
които са сдали се събират в стаята за инструктаж. След това се извършва т.нар.
отвод, който трае около 5-10 минути, в които се докладва на главния надзирател.
Това е задължителна процедура при всяко стъпване, респ. отстъпване на пост.
Свидетелят сочи, че между 8.30 и 8.45 ч. напускат Затвора. Свидетелят посочва
още, че има разлика между сдаването на дежурствата между 24-часови и
12-часовите дежурства. Разводът е един и същ за двете - това е инструктажът. Но
при отвода, когато си тръгват, на дневната смяна протича по-бързо, защото по-малко хора си тръгват
след 12-часово дневно дежурство. По отношение на явяването сутрин в 7.30 ч. на
работа свидетелят заявява, че така са ги учили в школата, като са им казали, че
15 минути преди развода трябва да са там. За дежурствата на 8-часова смяна
посочва, че няма общ отвод, а всеки докладва индивидуално на главния надзирател
и тази смяна приключва без да се сдава на друг.
Свидетелят Д.М. посочва,
че работи в затвора на длъжност началник
сектор „Надзорно-охранителна дейност”, като провежда инструктажа сутрин за
времето в работните дни, съгласно изискванията на ППЗИНЗС. Изложил е, че няма
заповед и нормативен акт, който задължава надзирателите и всички служители да
се явяват в определено време преди започване на инструктажа. В затвора Бургас
инструктажът започва в 7.50 часа – сутрешният, а в 19.50 часа вечерният,
считано от 01.07.2019г. До тази дата инструктажът е започвал в 7.45 ч. –
сутрешният и 19.45 часа - вечерният. Промяната е свързана с издадена заповед на
главния директор на ГДИН. Свидетелят посочва, че всеки служител от
надзорно-охранителния състав се явява за инструктаж в униформено облекло.
Работната смяна се събира в стая за инструктаж, където командирът на отделение извършва
проверка за годност. По негова преценка може да провери дали служителите си носят
служебните карти и белезниците. Това отнема около 2-3 минути. Сутрешният
инструктаж се провежда на около 19 служители, а вечерният на много по-малко,
поради това вечерният инструктаж е по-кратък. Смяната на надзирателите на
различните постове отнема различно време. Най-продължителната смяна е възможно
да се случи на етаж 4 и етаж 3 в корпуса на затвора. На третия етаж не винаги
се сменя поста вечер. Това зависи от командира на отделение кой служител ще
назначи на пост. Ако не се сменя постовият на третия етаж, тогава значително се
скъсява времето за сдаване. Свидетелят уточнява, че до 10 минути се сменят
всички постове. Всеки постови надзирател, след сдаването на поста, се явява в
стаята за инструктаж. Там главният надзирател събира цялото отделение,
служителите докладват, че са сдали поста и биват освободени. Това отнема не
повече от 2-3 минути. Осемчасовите смени в затвора се явяват на сутрешен
инструктаж в 7.50 часа, те се назначават на едносменни постове, не приемат от никой
и не сдават от никой. Докладват на главния надзирател, че са приключили, след
което са свободни.
По делото е прието
заключението на вещото лице Г., по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, с
което се установява, че през процесния период за ищеца са отчетени 264 смени,
разпределени по месеци и видове дежурства – 24ч., 12ч. дневни и нощни и 8 ч.
дежурства. Вещото лице е установило, че за периода от 02.03.2017 г. до
01.07.2019 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били
включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – м.02.2020
г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми,
съответстващи на отработено време от 24ч и 5 минути, които са приспаднати. Вещото
лице е посочило размера на основната заплата през годините, като е изчислило,
че на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение за предявеното време
от 1 час и 15 минути в размер на 2065.12 лева - за 306 часа и 15 минути положен
извънреден труд.
При така събраните
доказателства съдът намира претенцията за частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл.
второ ЗИНЗС към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието. Видно от
представените такива е отбелязано, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение, като същото е уредено и в
чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
Съгласно чл. 16е,
ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се
спори и се установява от представената заповед № 453/14.08.2014 г. на Началник
на Затвора - Бургас, че ищецът е изпълнявал 24-часови, 12-часови и 8-часови
дежурства по график и в болница, както и че регламентираното му работно време в
процесния период е било от 8 ч. сутрин до 8 ч. сутрин на следващия ден при
24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20 ч. до 8 ч. и дневна – от 8 ч. до
20 ч. – при 12-часово дежурство. Съгласно заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора
Бургас е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора да започват 15
минути преди началото на работното време. Следователно ищецът е бил длъжен да е
на работното си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му,
което обстоятелство е признато от ответника с представения и цитиран по-горе
документ. Безспорно е по делото, че до 01 юли 2019 г., когато е издадена
заповед № 436/2019г. на началника на Затвора гр. Бургас, инструктажът е
започвал в 7.45 часа, а след това – в 7.50 часа. Това се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. С оглед установеното, че
инструктажът е започвал 15 минути преди часа на дежурството и при съпоставяне с
определеното работно време на служителя, съдът приема, че за допълнително
отработено, следва да се признае именно това време преди 8 часа сутринта. Преценявайки
показанията на двамата свидетели и дейностите, които се извършват по време на
инструктажа, както и въпросите, които се обсъждат, съдът приема, че за
изпълнение на процедурите са необходими не повече от 15 минути. Неоснователно е
искането за познаване като отработено на времето за подготовка и привеждане във
вид, считано от 7.30 часа, тъй като извън посочените 15 мин инструктаж служителят
не изпълнява служебните си задължения, освен това тези дейности не са сред изброените
в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС.
След приключване на
смяната сдаващият надзирател има задължения, установени от показанията на
двамата свидетели, които в тази част са непротиворечиви и следва да бъдат
кредитирани. От тях се установява, че след края на дежурството в зависимост от
зоната предаването на смяната трае средно 10-15 минути и са необходими още поне 5 минути време за отвод. Следователно
след 8.20 часа надзирателите са освободени. Ето защо, съдът приема за доказано
по делото обстоятелството, че на служителя са необходими още 20 минути извън
работното му време, за да довърши и изпълни надлежно служебните си задължения,
които следва да бъдат част от отработеното време, за което му се дължи
възнаграждение.
С оглед горното
съдът приема, че при 24-часовите дежурства са установени по делото общо 35
минути /15минути преди смяната и 20 минути
след нея/, включени в отработеното време извън регламентираното работно време, за
периода до края на м. юни 2019 г., а за периода считано 01.07.2019 г. – общо 30
минути.
По отношение на 12-часовите
дневни дежурства не се доказва продължителност на работния процес извън
предвидените със заповед № 436/01.07.2019 г. – 30 минути. Доколкото по делото е
установено, че вечер се прави по-кратък отвод и инструктаж, съдът приема, че за
12-часова нощна смяна, 8-часова смяна, както и временните постове в болница/ следва
да се добавят 15 минути, което също е съобразено с признатото в цитираната заповед
№ 436/01.07.2019 г.на началника на затвора.
От заключението на
вещото лице е видно, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба на 02.03.2020 г. са заплащани и начислени във фишовете за
заплати на служителя суми за извънреден труд, съгласно заповед №
Л-2788/14.06.2019 г. и заповед № 436/01.07.2019 г., т.е. по 30 минути за
24-часови смени и 12-часови дневни смени, а за 12-часови нощни смени и 8-часовите
смени – по 15 минути.
Съдът счита за
нужно да отбележи, че приетото по делото заключение следва да бъде керидитирано
само в частта, в която е посочен размерът на нетното трудово възнаграждение за
един час с увеличение от 50% /часова ставка/, предвид различния размер на
отработеното време приет за установен по делото за всяко дежурство. Заключението
следва да бъде съобразено в частта относно броя и вида на отделните дежурства и
размера на часовата ставка, като
дължимото възнаграждение съдът ще определи съобразно правилата на чл. 162 ГПК.
Ето защо, намира за установени следните размери на задълженията:
За 2017 г. от м. март до м. декември
ищецът е положил 22 смени по 24 часа, 22 дневни 12-часови дежурства, 15 нощни
12-часови дежурства, и 13 броя 8-часови дежурства. Средното почасово
възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 5.51 лева на час. За
допълнително отработените 35 минути на всяко 24-часово дежурство се дължат по 3.21
лв., или 70.62лв. За допълнително отработените 30 минути на дневно 12-часово
дежурство – по 2.67лв., или 60.72лв. За отработеното време по 15 минути на
нощно 12-часово дежурство, 8-часово дежурство и на временен пост – в болница,
т.е. общо 29 смени, съдът определи сумата от 40.02лв. Следователно за 2017 г.
искът е основателен до размера от 171.36
лв. за 1865 минути или 31 часа и 5 мин.
За 2018 г. от м. януари до м.
декември ищецът е положил 40 смени по 24 часа, 37 дневни 12-часови дежурства, 23
нощни 12-часови дежурства и едно осемчасово дежурство. Средното почасово
възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 6.80 лева на час. За
допълнително отработените 35 минути на всяко 24-часово дежурство се дължат по 3.97
лв., или 158.80 лв. За допълнително отработените 30 минути на дневно 12-часово
дежурство – по 3.30 лв., или 122.10 лв. За отработеното време по 15 минути /1.65
лв./ на нощно 12-часово дежурство и осемчасово дежурство съдът определи сумата
от общо 39.60 лв. Следователно за 2018 г. искът е основателен до размера от 320.50 лв. за 2870 минути или за 47
часа и 50 мин.
За 2019 г. за
периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. - ищецът е положил 18 смени по 24
часа, 12 дневни 12-часови дежурства, 7 нощни 12-часови дежурства. Средното
почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 7.92 лева на час. Следователно
за всяко 24-часово дежурство се дължат по 4.62 лв., или 83.16 лв. За
допълнително отработените 30 минути на дневно 12-часово дежурство – по 3.96 лв.,
или 47.52 лв. За отработеното време по 15 минути /1.98лв./ на нощно 12-часово
дежурство съдът определи сумата от 13.86 лв. Или общо за периода 144.54 лв., за
1095 минути, или 18 часа и 15 мин.
За периода
01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени 30 смени по 24 часа, 16 дневни
12-часови дежурства, 5 нощни 12-часови дежурства. Съобразно заключението на
вещото лице за този период на служителя са изплатени 24часа и 5 минути, съгласно
заповедта от 01.07.2019 г., като същите се равняват на 1445 минути. За периода
служителят е отработил допълнително общо 1455 минути труд, от които за
24-часови дежурства по 30 минути, равняващи се на 900мин, за 12-часови дневни
дежурства по 30 минути, равняващи се на 480мин и за нощни 12 – часови дежурства
– 75мин. Следователно за разликата от 10 минути съдът приема, че на ищеца се
дължат 1.32 лв.
Ето защо, за 2019
г. следва да бъде заплатено възнаграждение от общо 145.86 лв.
За 2020 г. за
периода от 01.01.2020 г. до 01.03.2020 г. са положени 1 дежурства по 24 часа, 1
дневно 12-часово дежурство, като съобразно горната методика се установява общо 60
минути допълнителен труд. От заключението на вещото лице се установява, че не
са изплатени начислените суми за извънреден труд за този период, поради което
претенцията се явява основателна до размера от 8.67лв., каквато е установената часова ставка за 2020 г.
Съобразно горните
изводи, по делото се установява, че на ищеца е останало незаплатено отработено
допълнително време на стойност от общо 646.39
лв., за 98 часа и 20 минути извънреден труд, поради което искът следва да
бъде уважен до този размер, а за горницата до пълния увеличен размер от 100 лв.
– искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответникът да заплати на ищеца направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 259лева за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца с оглед установения
минимум и фактическата и правна сложност на делото.
Съразмерно на
отхвърлената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски в размер на 35.36 лева, представляваща съответна част от
дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати всички дължащи се такси и разноски в
размер на 50 лева държавна такса за производството и 200 лева за изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов
№ 21, Булстат *********, представлявана от И.. Й.., да заплати на К.Ж.К., ЕГН **********,***,
сумата от 646.39 лева (шестстотин четиридесет и шест лева и тридесет и девет
стотинки) главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 98часа
и 20 минути извън времето на дежурство за периода от 02.03.2017 г. до
предявяване на иска – 01.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба – 02.03.2020г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената
сума до пълния претендиран размер от 1000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат
*********, представлявана от И.. Й.., да заплати на К.Ж.К., ЕГН **********,***,
сумата от 259 лева (двеста петдесет и девет лева) представляващи направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН **********,***, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София,
бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.. Й..,
сумата от 35.36 лева (тридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) за
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат
*********, представлявана от И.. Й.., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд, сумата от 250 лева (двеста и
петдесет лева) – разноски, от които 50 лева държавна такса и 200 лева
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с
оригинала: ЕХ