РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 29.11.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: Д. МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 280 по описа за 2021 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                Производството е по реда на чл.145 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във вр. с 117, ал.1 т.2 от същият.

                Административното дело е образувано по жалба на Д.П.Й., ЕГН ********** с адрес *** срещу Решение № 2153-10-7 от 21.07.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата й с вх. № 1012-10-93/25.06.2021 г. срещу разпореждане № 101-00-748-3/04.06.2021г., издадено от действащ за Ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч/, с което на основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.54а ал.1 от Кодекс за социално осигуряване е отказал отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, и потвърдил същото.      

     Жалбоподателката счита решението за неправилно поради нарушение на закона - чл.54а от КСО, във вр. с чл. 1,3 и 8 и сл. от НОИПОБ с искане да бъде отменено. 

     В съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата. Прилага писмени бележки.

               Ответникът по делото - Директорът на ТП на НОИ – гр.Ловеч, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна с доводи, че оспорения административен акт е законосъобразно издаден. Подробни съображения излага в писмени бележки.   

              Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

             Административното производство е инициирано с подадено от Д.П.Й. до директора на ТП на НОИ - Ловеч, чрез директора на Бюро по труда - Ловеч, заявление вх. № 101-00-748/07.04.2021 година за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл.54а от КСО, като в него е посочено, че последната заетост на лицето е във Великобритания / на лист 17 от делото/.

              Към заявлението приложение № 1 към чл.1, ал.1, ал.1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) същата прилага копия на документи от Великобритания, Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, Декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент/ЕО/ № 883/2004, Фиш за заплата от Великобритания, както и Формуляр Р45 на анкетна карта от Великобритания за изискване на осигурителна история за периода 19.10.2020 г. – 27.03.2021 г. /л. 19 и сл. /.

             Според декларираните данни в подадените документи, жалбоподателката е упражнявала трудова дейност във Великобритания за периода от 19.10.2020 г. до 27.03.2021 г. с последно прекратяване на трудовото правоотношението с осигурител „PRO-FORCE“ LTD (KEN T) - Великобритания, считано от 27.03.2021 г.

              Поради необходимост от установяване на факти и обстоятелства за преценка на правото на ПОБ на Й., с разпореждане от № 101 -00-748-1/15.04.2021 г. на За Ръководителя на осигуряването за безработица (съгласно Заповед № 1015-10-91/12.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч), на основание чл.54г от КСО е спряно производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица /на л.30/. Чрез системата за електронен обмен са изпратени до компетентната институция на Великобритания формуляр U001 - искане за осигурително досие – трансграничен работник и формуляр U003 – искане за информация за заплатите на Й..

               На 02.06.2021 г. от Й. *** е представен преносим документ U1, издаден на 14.05.2021 г. от компетентната институция на Великобритания, в който са потвърдени следните данни: период на осигурена заетост от 03.10.2020 г. до 27.03.2021 г. вкл; осигурителен доход за периода от 19.10.2020 г. до 27.03.2021 г. в размер на 1 653,39 £ (британски лири) месечно; компенсация за годишен отпуск –  383,58 £ (британски лири) месечно. Като причина за прекратяване на заетостта е посочено – изтичане срока на договора. Въз основа на това, с разпореждане №  151-00-748-2/02.06.2021 г. спряното производство е възобновено /л. 43/.

               С разпореждане № 101-00-748-3 от 04.06.2021 г. на За Ръководител на осигуряването за безработица (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО на Й. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотива, че осигурителният период в Обединеното кралство е от 03.10.2020 г. до 27.03.2021 г. вкл., след което няма български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване на право на обезщетение. Изложени са мотиви за неприложимост на чл. 30 и чл. 32 от Споразумението за оттегляне.

                Разпореждането е получено лично от Й. на 16.06.2021 г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне /на л.16/. В срока по чл.117, ал.2 от КСО същата е обжалвала разпореждане № 101-00-748-3/04.06.2021г. пред Директора на ТП на НОИ Ловеч /на л.14/, с твърдения, че за нея са изпълнени условията за отпускане парично обезщетение за безработица, за периода от 03.10.2020 г. до 27.03.2021 г. включително, на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО и Регламент (ЕО) Ng 883/2004.

               С оспореното Решение № 2153-10-7 от 21.07.2021 година, директора на Териториално поделение на НОИ гр.Ловеч, е разгледал жалбата срещу разпореждането с № 101-00-748-3/04.06.2021г. на действащия за Ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч/  по реда на чл.117, ал.3 от КСО, отхвърлил същата като неоснователна и потвърдил разпореждането.

              За да постанови този резултат административният орган е приел, че съгласно чл.54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1.имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2.не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3.не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

             Според чл.54а, ал.2, т. 4 от КСО, за придобиване право на парично обезщетение за безработица се зачита и времето зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Европейските правила за координация на системите за социална сигурност се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, както и в Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

            Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е член на Европейския съюз считано от 31.01.2020 г., като от същата дата е в сила Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението за оттегляне). Същото се прилага считано от 01.01.2021 г. след изтичане на преходния период от 01.02.2020 г. до 31.12.2020 г.

              В чл.30 от Споразумението за оттегляне се определят лицата, спрямо които продължават да се прилагат всички правила за координация на системите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004 и в Регламент (ЕО) 987/2009. Обособяват се следните групи лица: 1. граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство, спрямо които в края на преходния период (31.12.2020 г.) се прилага законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка; 2. граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство, които към края на преходния период пребивават в Обединеното кралство, съответно държава-членка и спрямо които се прилага законодателството на държава-членка, съответно Обединеното кралство; 3. граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство, които в края на преходния период, упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в Обединеното кралство, съответно в държава-членка и спрямо които съгласно дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, се прилага законодателството на държава-членка, съответно на Обединеното кралство; 4. лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка или в Обединеното кралство и се намират в една от описаните ситуации по т.1- 3; 5. граждани на трети държави, които се намират в една от описаните ситуации по т.1-3, ако отговарят на условията на Регламент (ЕО) № 859/2003; 6. членове на семейства на лицата, обхванати по т.1-5 и преживелите лица, обхванати по т.1-5.

             В обжалваното решение административният орган  е приел, че за Д.Й. е налице период на осигурена заетост във Великобритания за времето от 03.10.2020 г. до 27.03.2021 г. При това жалбоподателката попада в хипотезата на чл.30, §1, т.3 от Споразумението за оттегляне. Последната обаче следва да се прилага при съобразяване на текста на чл.30, §2 от Споразумението за оттегляне, съгласно който посочените лица попадат в чл.30, §1, дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно държава-членка и Обединеното кралство. Приел, че със завръщането си в България, Д.Й. прекъсва трансграничната сигуация, в която се е намирала към 31.12.2020 г. и вече не е сред лицата, посочени в чл.30 § 1, т.3 от Споразумението за оттегляне. И след като не попада в посочената хипотеза, спрямо нея не са приложими разпоредбите на чл.61 и сл. от Регламент (ЕО) № 883/2004 засягащи обезщетенията за безработица.

                  Чл.32 от Споразумението за оттегляне определя специални случаи, които се отнасят за лица, които не попадат или вече не попадат в чл.30, §1, като за същите се прилага само принципът на сумиране на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди. За целите на сумирането на периоди, периодите, завършени преди и след края на преходния период (31.12.2020 г.) се вземат предвид в съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004. Обхванатите лица са граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство, както и лица без гражданство и бежанци, за които преди края на преходния период се е прилагало законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка, както и членовете на техните семейства. Това са група лица, които са придобили осигурителни периоди във Великобритания само преди 31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020 г. За тези лица при преценката на права се прилага националното законодателство (в настоящия случай – раздел III „Парични обезщетения за безработица“ от КСО и НОИПОБ), като за придобиване на съответното право се сумират българските и британските периоди.

               Посочено е, че Й. няма придобити осигурителни периоди по българското законодателство след прекратяване на осигурената си заетост във Великобритания, считано от 28.03.2021 г., които да бъдат сумирани с нея, и въз основа на които да се преценява правото на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

                      Решението е изпратено на оспорващата и според известието за доставяне е получено на 27.07.2021 г. /л.13/, а жалбата срещу решението е подадена в ТП на НОИ Ловеч на 09.08.2021 г. /л.5/. 

     По делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт.

              Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл.118, ал.1 от от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт съгласно чл.118, ал.1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.                   

                      Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

                По аргумент от чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички основание по чл.146 от АПК, а именно - издаден ли е същия от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуално правните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. 

               Обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърденото с него Разпореждане на Ръководител на осигуряването за безработица са издадени от компетентни по степен и материя органи, в предвидената от закона писмена форма и отговарят на всички изисквания за форма и съдържание съгласно чл.59, ал.2 от АПК. При това не е налице отменително основание по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.  

              Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в хода на административното производство, които самостоятелно да съставляват основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. При провеждане на административното производство са спазени процесуалните правила, регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за безработица. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички относими факти и обстоятелства.

              Оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон и целта на същия. Съответно липсва основание за отмяна по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.  

              Ръководителят на осигуряването за безработица, както и  Директорът на ТП на НОИ са приели, че жалбоподателката не пребивава на територията на страната по смисъла на регламентите в областта на социалната осигуреност. Настоящият състав счита изводите на административния орган, съдържащи се в обжалваното решение за правилни и съобразени с относимите норми на Европейското законодателство – Споразумението за оттегляне на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението за оттегляне). Правилно и обосновано е прието, че жалбоподателката не попада в приложното поле на чл.30 от Споразумението за оттегляне, а тъй като няма осигуряване в България липсва и правно основание за сумиране на осигурителни периоди за преценка на правото на ПОБ, според чл.32 от същото Споразумение за оттегляне.

             Нормите на Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за национална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедура за неговото прилагане в зависимост от това в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица. В Дял III от Част втора на споразумението се съдържат разпоредбите, регулиращи координацията на системите за социална сигурност.  Разпоредбата на чл.30 от Споразумението за оттегляне определя кръга от лицата, за които са приложими правилата за координация на системите за социална сигурност в цялост, като видно от нормата е, че тя касае лица с периоди на осигуряване до края на преходния период (съответно до 31.12.2020 г.).        

              Съобразно чл.30, ал. 2 от Споразумението за оттегляне, посочените лица попадат в обхвата на чл.30, ал.1 от Споразумението дотогава, докато продължават да се намират без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно държава-членка и Обединеното кралство. Съгласно следващата ал.3 изрично е предвидено, че в персоналния обхват по ал.1 попадат и лицата от чл.10 от Споразумението, които най-общо са граждани на ЕС и граждани на Обединеното кралство, които са упражнили правото си на пребиваване в Обединеното кралство преди края на преходния период и продължават да пребивават там и след това.

              Нормата на чл.32 от Споразумението за оттегляне определя специални случаи, които се отнасят за лицата, които не попадат или вече не попадат в чл. 30, като за същите се прилага само принципа на сумиране на периоди за осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди, т. е. тази норма регламентира частичното прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 само за целите на сумирането, което се извършва по правилата на регламента. В този смисъл чл.32 от Споразумението определя за кои лица регламента се прилага частично – само относно сумирането на завършени осигурителни периоди преди и след 31.12.2020 г. по законодателството на Обединеното кралство, респективно това на държавата-членка. Обхванатите лица са граждани на ЕС и граждани на Обединеното кралство, за които преди края на преходния период се е прилагало законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка. Това принципно са група лица, които са придобили осигурителни периоди само преди 31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020 г. За тези лица при преценката на правото се прилага националното законодателство, като за придобиване на съответното право се сумират българските и британските периоди.

                 В случай, че последният период е британски, започнал и завършил след 31.12.2020 г. и прекратяване на осигуряването във Великобритания е след 31.12.2020 г. и лицето няма български стаж (както е в настоящия случай), не се дължи ПОБ от българската осигурителна система, тъй като лицето е вече извън персоналния обхват на чл.30, ал.1 от Споразумението за оттегляне, и не отговаря на изискванията за отпускане на ПОБ по смисъла на КСО. В тази хипотеза чл.61 и сл. от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. не е приложим поради прекъсване на трансграничната ситуация със завръщане на лицето в РБългария. Когато последният период е български, започнал и завършил след 31.12.2020 г. и има предходен британски период, започнал преди и завършил след 31.12.2020 г. (прекратяване на осигуряването във Великобритания е след 31.12.2020 г.) - се прилага само КСО, като  за  придобиване на правото и определяне на продължителността на изплащане на ПОБ се отчитат британските осигурителни периоди, придобити преди 31.12.2020 г.

                 Доколкото последният осигурителен период от 03.10.2020 г. до 27.03.2021 г. на жалбоподателката е завършен по законодателството на Обединено кралство Великобритания, тя се явява и компетентната институция, която следва да извърши преценка на правото за ПОБ, като при необходимост да сумира придобитите периоди от лицето преди последната му заетост, по законодателството на другите държави членки. С прекъсване на трансграничната ситуация след 31.12.2020 г. преценката за ПОБ се извършва по правилата на българското законодателство, т.е. последният период на осигурена заетост следва да бъде придобит при условията па КСО, съответно последното прекратяване да е по правоотношение, регламентирано по българското законодателство, за да се пристъпи към сумиране на осигурителни периоди от кралство Великобритания.

               Националната нормативна уредба на отпускането и изплащането на паричното обезщетение за безработица се съдържа в КСО - Раздел Ш „Парични обезщетения за безработица“ и Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (ПОИПОБ).           

              Установено с доказателствата  жалбоподателката не попада и в хипотезата на чл.54а, ал.1, вр. ал.2, т.4 от КСО, а именно – не е лице, за което са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

               Анализа на приложимото право налага извода, че с оглед събраните по делото доказателства правилно директора на ТП на НОИ - Ловеч с оспореното решение е отхвърлил подадената срещу разпореждане № 101-00-748-3/04.06.2021г. жалба като неоснователна, тъй като не са налице изпълнение на материалноправните предпоставки по чл.54а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за отпускане на парично обезщетение за безработица.   

              Поради изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, и следва да бъде оставено в сила, а подаденото срещу него оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

     Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно-процесуалният кодекс, във вр. с чл.118 ал.2 Кодекса за социално осигуряване, Ловешки административен съд, четвърти състав 

             РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.П.Й., ЕГН ********** с адрес ***, срещу Решение № 2153-10-7 от 21.07.2021 година на  Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й с вх. № Ц1012-10-91/14.08.2020 година срещу Разпореждане № 101-00-748-3 от 04.06.2021г., издадено от действащ за Ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч/ и потвърдено разпореждането.            

             Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание  чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.

            Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: