Решение по дело №8354/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1216
Дата: 11 март 2024 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20231110208354
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1216
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110208354 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Й. М., ЕГН **********, чрез адв.Г. – САК,
против Наказателно постановление № 11-01-866 2022/25.04.2023 г., издадено
от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на
жалбоподателя на основание чл. 256а, вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП) е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36,
ал. 1, т. 4 от ЗОП (ДВ бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), вр. §
131, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗОП (ДВ, бр. 83/2018 г. в сила от 01.03.2019 г.).
В депозираната жалба се релевират подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление. Навеждат се доводи, че наказателното постановление е
издадено от некомпетентен орган, при липса на посочено място на
нарушението, неправилно определена датата на нарушението, неправилно
определен субект на нарушението и неправилно определена правна
квалификация. В допълнение се навеждат и подробни аргументи за
маловажност на нарушението, респективно за наличието на предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
1
Моли се за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно и се релевира искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се представлява от адв.Г., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията,
развити в жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк.Х., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт,
поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
„С.А.“ ЕАД е юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. ХХХХХ с предмет на дейност – извършване на превоз на пътници
с автобуси; обслужване и текущ ремонт; реализация на приходи и контрол,
както и всяка друга незабранена дейност. В структурата на дружеството са
включени четири поделения: Централно управление, гараж „Дружба“, гараж
„М.“ и гараж „З.“. Едноличен собственик на капитала на дружеството е
Столична община.
Съгласно чл. 7 от Устройствения правилник на "С.А." ЕАД, дружеството
е с едностепенна система на управление – Съвет на директорите и се
представлява от Изпълнителен директор, който ръководи оперативно
цялостната дейност на дружеството. "С.А." ЕАД попада в обхвата на
държавната финансова инспекция, като търговско дружество с блокираща
квота държавно или общинско участие в капитала, по смисъла на чл. 4, т. 3 от
Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ).
Изпълнителният директор е възложител на обществени поръчки по
смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 вр. чл. 123, т. 4 и чл. 127, ал. 1 ЗОП, като
представляващ публично предприятие, което извършва секторна дейност,
2
свързана с транспортни услуги в областта на автобусния транспорт и в това
си качество, за него е налице законоустановено задължение да провежда
процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП и/или по реда
на Глава 17 ЗОП и/или Глава 26 от ЗОП, при наличие на законови основания
и предпоставки за това.
За проверявания период и към момента на извършване на финансовата
инспекция, изпълнителен директор на дружеството бил жалбоподателят С. Й.
М., назначен с Договори за възлагане на управление № РД 12-88/09.06.2017 г.
и № РД 12-83/18.03.2021 г.
С Решение № РД 09-231/04.09.2019 г., по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1 от
ЗОП, жалбоподателят С. Й. М. – изпълнителен директор на „С.А.“ ЕАД,
открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка
на 5 броя употребявани автобуси“. Ha основание чл. 132 от ЗОП,
възложителят приложил процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП – открита
процедура, с обект на поръчката доставка по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП и
прогнозна стойност 1 200 000 лв. без ДДС.
С Решение № РД-09-184/12.06.2020 г. изпълнителният директор на
„С.А.“ ЕАД, определил за изпълнител на обществената поръчка касирания на
първо място участник - „Б.“ ЕООД.
На 07.07.2020 г., бил сключен договор № А-94/07.07.2020 г. между „С.А.“
ЕАД в качеството на „възложител“, представлявано от изпълнителния
директор на дружеството и „Б.“ ЕООД, гр. К. в качеството на „изпълнител“,
представлявано от Ф.М. – управител. Договорът бил с предмет: Доставка на 5
броя употребявани автобуси, съгласно техническата спецификация на
възложителя, техническо предложение в процедурата, и ценово предложение
на изпълнителя, представляващи неразделна част от договора.
Съгласно справка за извършени разходи с изх. № 822/04.10.2022 г. по
договор № А- 94/07.07.2020 г., сключен с „Б.“ ЕООД, гр. К., били начислени и
заплатени разходи в общ размер на 1 190 000,00 лева без ДДС (1 428 000,00
лева с ДДС), като от предоставена справка с изх. № 822/04.10.2022 г. било
установено, че последните плащания по договора били извършени на
29.10.2020 година.
Съгласно чл. 72 от Правилника за прилагане на Закона за обществените
поръчки (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.), договорът за
3
обществена поръчка се счита за изпълнен от извършване на последното
действие свързано с предоставяне на уговорения резултат, или от
извършването на последното дължимо плащане – в зависимост от това кое
обстоятелство настъпва последно. Видно от извършените плащания по
издадени от „Б.“ ЕООД фактури с № **********/03.08.2020 г.; №
**********/03.08.2020 г.; № **********/03.08.2020 г.; №
**********/03.08.2020 г. и № **********/03.08.2020 г., в случая
изпълнението на договор № 94/07.07.2020 г. приключило на 29.10.2020 г.,
когато били извършени последните плащания по него с платежни нареждания
от 29.10.2020 г.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗОП (изм. - ДВ, бр. 86/2018 в сила от 01.03.2019
г.), възложителите изпращат за публикуване обявление за приключване на
договор за обществена поръчка, в което посочват информация за
изпълнението или за прекратяването на договора. Съгласно чл. 29, ал. 2 от
ЗОП (изм. - ДВ, бр. 86/2018 в сила от 01.03.2019 г.) обявлението е по образец
и се изпраща за публикуване в срок до 30 дни от изпълнението или
прекратяването.
Съобразно чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП обявлението за приключване на
договор е информация, подлежаща на публикуване в Регистъра на
обществените поръчки.


При извършената проверка в РОП, по партидата на възложителя, за
обществена поръчка УИН 00088-2019-0014 контролните органи установили,
че обявлението за приключване на поръчка с № А-94/07.07.2020 г. е
изпратено до АОП за вписване в РОП на 31.10.2022 г. и на същата дата е
публикувано в РОП.
В изпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 от ЗОП (ДВ, бр. 13/2016 г.,
ред. Дв, бр. 86/2018 г. в сила от 01.03.2019 г.) във връзка с ал. 1 и във връзка с
§ 131, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗОП, възложителят е следвало да изпрати
обявлението за публикуване в РОП в срок до 30 дни, считано от 30.10.2020 г.
до първия работен ден, в който изтича законоустановеният срок за изпращане
за публикуване в РОП на обявлението за приключване на договора за
обществена поръчка, или до 30.11.2020 г. включително.
4
Въз основа на изложеното св. Х. Х. Х., заемащ длъжността „главен
финансов инспектор“ при АДФИ приел, че на 01.12.2020 г., в гр. София, С. Й.
М. е нарушил чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП (ДВ бр. 86 от
18.10.2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), вр. § 131, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗОП
(ДВ, бр. 83/2018 г. в сила от 01.03.2019 г.).
С оглед така констатираното нарушение св. Х. Х. Х. съставил срещу
жалбоподателя С. Й. М. АУАН № 11-01-866/08.11.2022 г., в който
горепосочените фактически констатации били квалифицирани като
нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП (ДВ бр. 86 от
18.10.2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), вр. § 131, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗОП
(ДВ, бр. 83/2018 г. в сила от 01.03.2019 г.).
АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя и препис от същия
му бил връчен на датата на съставянето му, като последният го подписал без
възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
конкретните констатации по така съставения АУАН.
Въз основа на АУАН № 11-01-866/08.11.2022 г. и в кръга на
правомощията си Директора на АДФИ издал атакуваното Наказателно
постановление (НП) № 11-01-866 2022/25.04.2023 г., с което на основание чл.
256а, вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1, т. 4
от ЗОП (ДВ бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), вр. § 131, ал. 2 от
ПЗР към ЗИДЗОП (ДВ, бр. 83/2018 г. в сила от 01.03.2019 г.).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Х. Х. Х..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Х. Х. Х. се установяват обстоятелствата по
5
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Х. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице, като е
насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
6
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление изхождат от съответните длъжностни лица, в
пределите на тяхната материална и териториална компетентност по смисъла
на чл. 261, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, както и приложените към материалите на
делото Заповед № 3МФ-674/05.08.2022 г. на Министъра на финансите и
Заповед № 226/06.07.2020 г. на директора на АДФИ, поради което съдът
намира възражението в жалбата, че НП е издадено от некомпетентно лице, за
неоснователно.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от чл. 261, ал. 1 ЗОП 6-месечен срок от
откриване на нарушителя, респективно 3-годишен срок от неизпълнението на
правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 - месечния давностен срок по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН и в
специалния закон, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът намира за неоснователно възражението, релевирано в жалбата, че
в процесното наказателно постановление не е посочено мястото на
извършване на нарушението, доколкото видно от съдържанието на същото по
недвусмислен начин словесно е описано, че нарушението е осъществено на
01.12.2020 г. в гр. София.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че
неправилно е била посочена датата на извършване на нарушението, доколкото
7
в АУАН и НП не било описано кое е настъпило първо – последното действие,
свързано с предоставяне на уговорения резултат, или последното дължимо
плащане съгласно разпоредбата на чл. 72 от ППЗОП. Видно от съдържанието
на АУАН и НП по недвусмислен начин в същите е посочено, че изпълнението
на договора е приключило именно на 29.10.2020 г., когато е извършено
последното плащане по договора видно от справка с изх. № 822/04.10.2022 г.
В този смисъл и доколкото 30-дневният срок за обявяване в РОП на
приключване изпълнението на договора е изтекъл на 30.11.2020 г., то
правилно в АУАН и НП датата на извършване на нарушението е посочена
като 01.12.2020 г.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователно и възражението на жалбоподателя за неправилно определяне
на субекта на нарушението, тъй като съгласно Вътрешните правила за
управление на цикъла на обществените поръчки в "С.А." ЕАД отговорни за
изпълнение на задължението за публикуване приключване изпълнението на
договора са били други длъжностни лица. Следва да се посочи, че визираните
Вътрешни правила са вътрешноведомствен акт и целят единствено уреждане
на отношенията между отделните служители в "С.А." ЕАД във връзка с
организиране и изпълнение на възложените обществени поръчки. Посочените
вътрешни правила обаче не могат да предпоставят ангажиране на
административнонаказателна отговорност на други субекти, извън посочените
в ЗОП. Съдът счита, че разпоредбата на чл. 35, ал. 4 от Вътрешните правила
за управление на цикъла на обществени поръчки в "С.А." ЕАД единствено
регулира вътрешните субординационни отношения в дружеството във връзка
с подготвяне и изпращане на информацията по чл. 29 ЗОП, но не делегира
правомощия по реда на чл. 7, ал. 1 ЗОП, респ. не изключва отговорността на
възложителя по чл. 29, ал. 3 и чл. 256а ЗОП за неизпълнение на така
вмененото му задължение. В този смисъл правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника за така
извършеното административно нарушение.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание, респективно и всички доводи на въззивника в противоположия
аспект са неоснователни не могат да бъдат споделени.
8
Описанието на нарушението е в достатъчна степен ясно и обосновано,
както и подкрепящо се от събрания доказателствен материал, като са налице
всички основни реквизити, уредени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Тук е моментът
да бъде посочено, че наказващият орган последователно е изложил всички
елементи от състава на нарушението, конкретизирайки начина, по който е
определена датата на нарушението и субектът на същото. Изрично е изведено
мястото, на което е било дължимо поведението на жалбоподателя, което
място се явява и мястото на извършване на нарушението. Воден от горното
съдът намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да са ограничили правата на
жалбоподателя или неоправдано да са възпрепятствали възможността му да
организира и разгърне в пълна степен защитата си.
При липса на допуснати процесуални нарушения, то следва да се
разгледа спорът по същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 29, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, т. 4 ЗОП вр. § 131,
ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗОП.
Принципът за прозрачност е заложен като един от основните в процеса на
възлагане и изпълнение на обществени поръчки, подчертан и в съображение 1
от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Гаранция за
спазване на принципа на прозрачност е въведена чрез разпоредбите от Глава
Пета "Публичност и прозрачност" от ЗОП. Съгласно чл. 29 ЗОП /ДВ, бр. 86, в
сила от 01.03.2019 г. / и чл. 36, ал. 1, т. 4 ЗОП /сегашна т. 6/, с цел осигуряване
на публичност и информация за процеса по възлагане на обществени поръчки
е предвидено конкретно изброена информация да бъде публикувана. Част от
тази информация е и обявлението за приключване на договора за обществена
поръчка. Срокът за изпращане на обявлението за публикуване е до 30 дни от
изпълнението или прекратяването на договора. С оглед възражението на
жалбоподателя следва да се допълни, че наказващият орган коректно е
определил приложимия материален закон, действал към инкриминирания
момент /чл. 29, ал. 2 ЗОП/. Предишна ал. 2 е изменена с ДВ, бр. 102 от 2019 г.,
в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 107 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. и е
сегашната алинея 3, която гласи, че обявлението по ал. 1 се изготвя по
образец и се изпраща в срок до 30 дни от настъпване на съответното
9
обстоятелство по ал. 1. Наказващият орган с достатъчна точност е изложил
мотиви за приложимата редакция на закона, изхождайки от датата на
обявяване на обществената поръчка.
За да бъде определен моментът, от който се поражда задължението на
възложителя за изпращане за публикуване на обявлението за изпълнение на
договора, следва да се вземат предвид разясненията дадени в чл. 72 от
Правилника за прилагане на ЗОП, съгласно който договорът за обществена
поръчка се счита за изпълнен от извършването на последното действие,
свързано с предоставяне на уговорения резултат или от извършване на
последното дължимо плащане – в зависимост от това кое от двете
обстоятелства настъпи последно. С оглед възраженията на въззивника е
необходимо да бъде посочено, че правилно наказващият орган е приел, че
договорът е изпълнен, считано от последното плащане, извършено по същия,
доколкото други действия след този период не са осъществявани, а
изпълнението по поетите от изпълнителя задължения е приключило, след
като възложителят е предприел действия по заплащане на дължимите по
договора суми. Именно този момент – заплащане на последната фактура по
договора – 29.10.2020 г., се явява датата на изпълнение на договора и от този
момент е възникнало задължението на възложителя в срок до 30 дни да
изпрати до АДФИ за публикуване обявлението за изпълнение на договор №
А-94/07.07.2020 г.
От събраните доказателства безспорно се установява, че обявлението е
изпратено едва на 31.10.2022 г. Доколкото възложителят е имал задължение
за активно поведение в конкретно определен срок, то коректно е прието и от
наказващия орган, че с изтичането на срока от 30 дни, считано от 30.10.2020
г., чрез бездействието си възложителят е осъществил така вмененото му
нарушение на 01.12.2020 г.
Правилно е определен субектът на нарушението, доколкото съгласно чл.
5, ал. 4, т. 2 ЗОП "секторен възложител" е представляващия търговеца, който
извършва секторни дейности. Според чл. 123, т. 4 ЗОП секторна дейност е
дейност, свързана с транспортни услуги, каквато е и била дейността на
дружеството, в което жалбоподателят С. М. е заемал длъжността
"изпълнителен директор" считано от 13.03.2017 г. и като такъв е управлявал и
представлявал "С.А." ЕАД. От събраните справки се доказва, че в процесния
10
период същият не е делегирал правомощията си на друго лице.
Съгласно § 131, ал. 2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
ЗОП за обществените поръчки, чието възлагане е започнало до 31 декември
2019 г. включително, се прилага редът за възлагане, действащ до 1 ноември
2019 г. Този ред се прилага и за сключване и изпълнение на рамковите
споразумения и договорите, включително изпращане на изискуемата
информация. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗОП е отменена с ДВ бр. 107/2020
г., в сила от 01.01.2021 г., като задължението за изпращане за публикуване на
информацията се съдържа в чл. 29, ал. 3 ЗОП (предишна ал. 2, изм. ДВ, бр.
102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от
01.01.2021 г.). За това нарушение възложител, който не изпрати в срок
информацията, подлежаща на публикуване в Регистъра на обществените
поръчки или в "Официален вестник" на Европейския съюз/, съгласно чл. 256а
от ЗОП /редакция ДВ бр. 86/2018/ се предвижда глоба в размер от 200 до 1000
лева, като наказващият орган правилно и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН
е определил същата в минимален размер.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
"небрежност" (несъзнавана непредпазливост). Жалбоподателят, като лице по
чл. 5, ал. 2, т. 13 от ЗОП – пряко ангажирано с ръководството и управлението
на институцията и възлаганите от нея обществени поръчки, е могъл да
предвиди изтичането на срока за дължимото от него поведение, бил е длъжен
да изпрати за публикуване обявлението за изпълнението на обществената
поръчка в 30-дневния срок, но въпреки това не го е сторил. С това си
бездействие С. Й. М. е пренебрегнал законовите си задължения и е извършил
административно нарушение, за което е санкциониран.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че процесното
нарушение попада в категорията маловажни случаи. Липсата на вредоносни
последици от поведението му, не би могло автоматично да изведе толкова
занижена степен на обществена опасност, която да обуслови приложението на
чл. 28 от ЗАНН. Не могат да бъдат пренебрегнати обстоятелствата, свързани
с общата стойност на договора, както и закъснението в изпращането на
обявлението, в случая 699 дни – факт, който има основно значение при
преценката на степента на засягане на обществените отношения в съответната
област. По тези съображения процесният случай не може да се квалифицира
11
като маловажен, тъй като не представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е
безспорно доказано, поради което обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на основание чл.63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН се
явява основателна и претенцията на процесуалния представител на АДФИ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган
след потвърждаване на обжалваното НП. Предвид фактическата и правната
сложност на делото, присъдената сума следва да бъде минималната по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ, а именно – 80 (осемдесет) лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-866
2022/25.04.2023 г., издадено от Директор на Агенция за държавна финансова
инспекция, с което на жалбоподателя С. Й. М., ЕГН ********** на основание
чл. 256а, вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева
за нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП (ДВ бр. 86
от 18.10.2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), вр. § 131, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗОП
(ДВ, бр. 83/2018 г. в сила от 01.03.2019 г.), като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА С. Й. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Агенция
за държавна финансова инспекция сумата от 80,00 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
12
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13