Решение по дело №104/2020 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 49
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 1 май 2020 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20204320200104
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

 

гр. Луковит, 23.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

 

при секретаря И.Д.и с участието на прокурора В.Д.като разгледа докладваното от съдията Ч.Н.Д. №104/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по реда на чл. 164, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е служебно от съда, с оглед изясняване предпоставките за продължаване или прекратяване на задължително лечение на И.Г.Б., с ЕГН с ЕГН **********.

В съдебно заседание представителят на РП – Луковит предлага да се постанови решение, с което задължителното лечение по отношение на И.Г.Б. да продължи в стационарна форма за срок от три месеца.

Защитникът на преосвидетелствания адв. Х. заявява, че лечението следва да продължи в стационарна форма за предложения от експерта срок.

Преосвидетелстваният И.Г.Б. заявява, че няма какво да каже.

От доказателствените материали по делото, събрани при съблюдаване реда и условията на чл. 155 – 165 ЗЗ, се установяват следните факти:

Със съдебно решение от 06.06.2016 г. по ЧНД № 9113/2016 г. по описа на СРС, И.Г.Б. е настанен на задължително лечение в ДПБ – Карлуково, при стационарна форма на провеждане за срок от три месеца, като по реда на чл. 164, ал. 2 от ЗЗ РС Луковит е постановявал продължаване на задължителното стационарно лечение в ДПБ Карлуково по отношение на преосвидетелствания, като за последно това е сторено с решение № 10 от 21.01.2020 г. по ЧНД №12/2020 г. по описа на РС Луковит. От заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че И.Г.Б. страда от Параноидна шизофрения. Епизодично протичане с устойчив дефицит. Въпреки проведената терапия в състоянието му не е постигната стабилна медикаментозна ремисия, като продължава да е налице анозогнозия. В това си състояние с определени свои действия в бъдеще може да представлява заплаха за околните и за себе си, или рискът от ООД не е отпаднал /налице е сбор от 23 точки при направената му оценка за риска от ООД/. Понастоящем все още липсва способност на освидетелствания да дава информирано съгласие за лечението си. Експертът предлага лечението да се продължи с три месеца в ДПБ Карлуково с лице за информирано съгласие за лечение неговият баща Г.Б. ***.

Така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ЗЗ на всеки три месеца въз основа на представената от лечебното заведение съдебно-психиатрична експертиза районният съд по местонахождението на лечебното заведение служебно се произнася с решение за прекратяване или продължаване на задължителното настаняване и лечение на лицето.

Съдът намира, че са налице медицинските и социалните критерии по чл. 155 ЗЗ за продължаване на задължително лечение на И.Г.Б..

Преди всичко И.Г.Б. страда от заболяване, което е от изброените в чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ – Параноидна шизофрения. Епизодично протичане с устойчив дефицит. От друга страна, същият поради заболяването си представлява заплаха за околните и за себе си и рискът от ООД не е отпаднал. Тези обстоятелства обуславят наличие и на социалния критерий по смисъла на чл. 155 ЗЗ.

Предвид наличието на обстоятелствата по чл. 155 ЗЗ, задължителното лечение следва да бъде продължено с още три месеца. Съобразявайки становището на вещото лице съдът приема, че формата на задължително лечение на И.Г.Б. следва да се продължи в стационарна в ДПБ Карлуково.

Предвид липсата на способност на преосвидетелствания И.Г.Б. да дава информирано съгласие за лечението си, то това правомощие следва да бъде предоставено на неговия баща Г.Б..

Разноските по делото в размер 90.00 лева - възнаграждение за вещо лице, следва да останат за сметка на държавата.

С оглед изложеното и на основание чл. 164, ал. 2, вр. чл. 155 ЗЗ,

 

РЕШИ:

 

ПРОДЪЛЖАВА задължителното лечение по отношение на И.Г.Б., с ЕГН ********** *** със срок от ТРИ МЕСЕЦА, което да се провежда в СТАЦИОНАРНА ФОРМА в ДПБ гара Карлуково с лице за информирано съгласие за лечението – неговият баща Г.Б.Г..

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Ловешкия окръжен съд, в седмодневен срок от днес, като жалбата и протеста не спират изпълнението му.

            След влизането му в сила, препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните и ДПБ гара Карлуково.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: