№ 10
гр. Ихтиман, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200396 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №21-1204-
000641/14.05.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, сектор
„Пътна полиция“, с което на К. АТ. Т., ЕГН **********, за нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че нарушението не е извършено и не е доказано.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
допълва, че в автомобила е имал пътник със здравословен проблем.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание,
като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.04.2021 г., в 17,44 ч., на АМ Тракия, в посока гр. Пловдив,
жалбоподателят управлявал МПС АУДИ РС 7 СПОРТБАК с рег.
№РВ0886НВ, като в автомобила нямало други лица. Достигайки района на
50км на АМ Тракия управляваният от жалбоподателя автомобил попаднал в
задръстване поради ПТП (самозапалил се автомобил) на магистралата. В този
момент жалбоподателят преминал в аварийната лента и продължил да се
движи в нея. Това поведение било забелязано от служители на ОДМВР
София.
За извършеното бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 58,
т. 3 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото – писмени доказателства – картон на НП,
възражение до директора на с-р ПП към ОДМВР София, справка за
собственост на МПС, заповеди за компетентност, справка за нарушител-
водач, справки от А1 и Теленор, както и гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите А., П. и Кошничарски (частично).
Доказателственият материал в по-голямата си част последователен и
безпротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.
Основното противоречие в гласните доказателствени средства е
касателно това пътувал ли е св. Кошничарски в автомобила на жалбоподателя
и ако това е така- имал ли е този свидетел здравословен проблем по време на
пътуването.
По отношение на тези обстоятелства съдът не кредитира показанията на
св. Кошничарски- приятел на жалбоподателя, в частта, че е пътувал заедно с
жалбоподателя в управлявания от последния автомобил и навлизането в
аварийната лента се дължи на здравословен проблем. Показанията на
2
свидетеля в тази им част са изолирани и не се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Липсват каквито и да е други доказателства за това,
че свидетелят е пътувал в автомобила и не се е чувствал добре.
Напротив- от показанията на свидетелите А. и П. по категоричен начин
се установява, че жалбоподателят е бил сам в автомобила и не е имало други
пътници, както и че не е съобщил за наличието на здравословни проблеми.
В подкрепа на горния извод е и това, че наличие на пътник със
здравословен проблем не се твърди в АУАН, възражението срещу АУАН (л. 9
от делото и дори в жалбата срещу НП. В АУАН е посочено „имам
възражения“,но без конкретика. Във възражението срещу АУАН на л. 9 от
делото е посочено, че автомобилът не се е движил в лентата за принудително
спиране, т.е. твърди се, че нарушението не е извършено, но не се споменава за
пътник със здравословен проблем. Същото се отнася и за депозираната жалба
срещу НП.
Поради гореизложеното съдът намира, че показанията на свидетеля
Кошничарски обслужват защитната позиция на жалбоподателя с оглед
приятелските отношения помежду им.
Действително показанията на свидетелите А. и П. се разминават по
отношение на това дали преди да бъде спрян за проверка автомобилът се е
върнал от лентата за принудително спиране в лентата за движение или не.
Свидетелите обаче са категорични, че управляваният от жалбоподателя се е
движил в аварийната лента, поради което е ирелевантно дали в момента на
подаване на сигнала за спиране се е намирал в лентата за принудително
спиране или скоро преди това се е върнал обратно в лентата за движение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт
подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от приобщената
заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
3
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване
на АУАН и НП. В АУАН и НП са посочени времето и мястото на извършване
на нарушението. Същото е описано ясно и точно и са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Отразена е нарушената правна
норма, както и основанието, въз основа на което е санкциониран
жалбоподателят. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП и съдът следва да се произнесе по същество.
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е
забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен
при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство
По делото от обективна страна категорично се установи, че на
процесната дата жалбоподателят се е движел с процесното МПС в лентата за
принудително спиране по АМ Тракия.
В процесния случай от събраните по делото доказателства не се
установи да е налице някоя от хипотезите, изключващи ангажиране на
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
В този смисъл не се доказа да е имало повреда на пътното превозно средство
или здравословни проблеми на водача. По делото не се доказа да е имало
пътници в превозното средство, който да са имали здравословни проблеми.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл- водачът е знаел, че няма повреда на пътното превозно средство, нито
здравословен проблем, налагащи движение в лентата за принудително
спиране, съзнавал е, че се движи в аварийната лента при действащата забрана
за това, като е целял да избегне натоварения трафик и да се придвижи по-
бързо чрез движението си в лентата за принудително спиране.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв.
водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала,
4
без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3.
Административните наказания за предвидени във фиксиран размер,
поради което съдът не разполага с правомощия да ги изменя.
Неприложима е разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното
нрушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от същия вид. Напротив, от показанията на свидетелите се
установи, че в този момент на магистралата е имало самозапалил се
автомобил, което е довело до задръстване. Навлизането без основателна
причина на автомобили в лентата за принудително спиране в такъв момент е
деяние със завишена обществената опасност, тъй като препятства достигането
до мястото на ПТП от страна на екипи на бърза помощ, пожарна, полиция и
други.
Предвид изложеното съдът прие, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и изричното искане (л. 31 от делото) съдът
намира, че на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на
въззиваемата страна се дължат разноски.
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в
писмено становище относно законосъобразността на НП и неоснователността
на депозираната жалба, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ минимален размер от 80 лева.
Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1204-
000641/14.05.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, сектор
„Пътна полиция“, с което на К. АТ. Т., ЕГН **********, за нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА К. АТ. Т., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР София
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6