ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25748
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. А.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. А.А Гражданско дело №
20251110105479 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на С. С. Б. – И.а, ЕГН ********** и Ц. Г. И.
ЕГН ********** срещу С. А. Б., ЕГН ********** и Д. К. Б., ЕГН **********.
Съдът намира исковата молба за редовна и допустима, тъй като с нея е предявен
самостоятелен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост, след като е влязло в сила решение за уважаване на иск за
собственост на ищците, с което е отречено правото на ответниците, установено в този
нотариален акт, но съдът е пропуснал да приложи последиците на чл. 537, ал. 2 ГПК и
сроковете за допълване на съдебния акт са изтекли. Съгласно практиката на ВКС
самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт по принцип е недопустим, тъй
като отмяната или изменението на такъв акт са уредени от закона като последица от
уважаване на предявения от собственика иск за защита на засегнатото или застрашеното от
акта право на собственост. Когато искът на собственика е уважен, съдът е длъжен да се
произнесе по отмяната на констативния нотариален акт дори и да няма изрично искане от
ищеца по чл. 537, ал. 2 ГПК. Когато обаче съдът пропусне да се произнесе по този въпрос с
решението и когато е изтекъл срокът за допълването му, ищецът има правен интерес в
отделен процес да поиска въз основа на решението по иска по чл. 108 ЗС да бъде отменен
издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост, с който се
създава несигурност за правата му (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 377 ОТ 11.07.2012 Г. ПО Ч. ГР. Д. №
451/2011 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 183 ОТ 02.11.2020 Г. ПО Ч. ГР. Д. №
3152/2020 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1614 ОТ 02.04.2025 Г. ПО ГР. Д. №
2380/2024 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС). Този извод за наличие на правен интерес не се
разколебава от обстоятелството, че ответниците признават иска и са си издали нов
констативен нотариален акт, тъй като предходният констативен нотариален акт, предмет на
настоящото производство, не е отменен и продължава да е вписан в Службата по
1
вписванията, което поражда несигурност за правата на ищците в отношенията им с третите
лица.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се
признават предявените искове.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца и ответника писмени доказателства.
Искането на ищеца за прилагане на посочените в исковата молба нотариално дело и
изпълнително дело следва да бъде оставено без уважение, тъй като ответникът не спори
относно настъпилите по тях обстоятелства.
Искането на ищеца за прилагане на посочените в исковата молба съдебни дела
следва да бъде оставено без уважение, тъй като те са служебно известни на съда и
ответникът има достъп до тях като страна.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.10 2025 г. – 10.00 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прилагане на нотариално дело № 335/2022 г.
на Валентина Г.а - нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписана в
регистъра на Нотариалната камара с peг. № 340; изпълнително дело № 20197880400069 по
описа на ЧСИ М..К., с ра.йон на действие Софийски градски съд, вписан в регистъра на
КЧСИ с peг. № 788; гражданско дело № 42505/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
150 състав и гр. дело № 36983/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, както и
приложеното към него въззивно гражданско дело № 20231100513246/2023 г. на Софийски
градски съд, П-Ж състав.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
2
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт № 165, том II, peг. № 7060, дело № 335/2022 г. на В. Г.а -
нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписана в регистъра на Нотариалната
камара с peг. № 340, вписан в Служба по вписванията - София с акт № 161, том CXLV, дело
№ 44134, peг. № 57801 от 03.08.2022 г., в частта, в която е прието за установено, че
ответниците са собственици на целия Поземлен имот с идентификатор М 68134.510.5041, с
административен адрес: гр. С.., с площ 391 кв.м, представляващ дворно място УПИ 1-173 (а
не само на 1/2 идеална част), както и на следните недвижими имоти: Паркомясто № 2 с
площ от 37,07 кв. м. в поземлен имот с идентификатор № 68134.510.5041, както и 41,83 кв.м
реално обособена част от описания поземлен имот с идентификатор № 68134.510.5041.
Ищците твърдят, че са собственици на общо ½ ид. част от гореописания поземлен
имот, като собствеността върху него е била придобита с Нотариален акт № 113, том I, peг. №
3492, дело № 48/23.05.2012 г. на нотариус Л. Л., с peг. № 151 в регистъра на НК, вписан в
Служба по вписванията с акт № 190, том XLVI, дело № 9653/2012 г., вх. peг. №
20730/23.05.2012 г. Ответниците притежават другата 1/2 идеална част от гореописания
недвижим имот с идентификатор № 68134.510.5041, придобита със същия нотариален акт в
режим на съпружеска имуществена общност.
С Решение № 260710 от 06.11.2017 г., поправено с Решение № 280352 от 28.11.2017 г.
по гражданско дело № 42505/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав, на
основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността е извършено разпределение на ползването
на незастроената част от процесния Поземлен имот, като на ищците са предоставени за
ползване дял първи с площ от 41,83 кв.м и Паркомясто 2, посочени на приложената схема, а
на ответниците - дял втори с площ от 41,83 кв.м и Паркомясто 1. Останалата част от
незастроеното дворно място /свободна незастроена площ от 83,66 кв.м, след изграждане на
тераса пред апартамент № 1/, ще се ползва общо от всички съсобственици за достъп до
застроената част.
Въз основа на издадения в полза на С. А. Б. и Д. К. Б. изпълнителен лист от
22.02.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20197880400069 по описа на ЧСИ М. К., с
peг. № 788, с район на действие Софийски градски съд. На 28.06.2019 г. е извършен въвод
във владение на С. А. Б. и Д. К. Б. в „дял втори, с площ от 41,83 кв.м и Паркомясто 1. За
осъществяване на принудителното изпълнение са начислени такси по Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ в полза на ЧСИ М. К. в размер на 673 (шестстотин седемдесет и три)
лева. За обезпечаване на това вземане с Постановление за налагане на възбрана изх. №
3477/16.04.2019 г., издадено по изпълнително дело № 20197880400069 по описа на ЧСИ М.
К., вписано в Служба по вписванията - София с акт № 150, том VII, вх. peг. № 1994/2019 г., е
наложена възбрана върху притежаваната от ищците идеална част от гореописания Поземлен
имот с идентификатор № 68134.510.5041.
С Постановление за възлагане на недвижим имот, придобит на публична продан, с
изх. № 12147/18.12.2019 г. по изпълнително дело № 20197880400069 по описа на ЧСИ М. К.,
вписано в Служба по вписванията - София с акт № 19, том LXXXIV, дело № 25150, вх, per.
3
№ 32625/20.05.2021 г., на С. А. Б. /по време на брака му с Д. К. Б./, са възложени следните
недвижими имоти: Паркомясто № 2 /две/ с площ от 37,07 кв. м. и 41,83 кв.м., посочени като
реално обособени части. Според ищците те представляват несамостоятелни части от гореописания
поземлен имот, които са били предоставени за ползване на ищците с Решение № 260710 от
06.11.2017 г. на СРС, поправено с Решение № 280352 от 28.11.2017 г. по гражданско дело №
42505/2016 г., 150 с-в, за разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот на
основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане е издаден оспореният с
настоящата искова молба Констативен нотариален акт с който е прието за установено, че
ответниците са собственици на целия гореописан Поземлен имот с идентификатор №
68134.510.5041, както и на гореописаните недвижими имоти, представляващи Паркомясто №
2 с площ от 37,07 кв. м. в поземлен имот с идентификатор № 68134.510.5041, както и 41,83
кв.м. реално обособена част от описания поземлен имот с идентификатор № 68134.510.5041.
Извършен е и въвод във владение в полза на ответниците.
Във връзка с гореизложените обстоятелства ищците са предявили ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответниците, по който е постановено Решение
№ 13649 от 07.08.2023 г. по гражданско дело № 36983/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 49 състав (влязло в сила на 07.09.24 г.), в което е прието за установено, че ищците за
собственици на ½ ид. част от процесния поземлен имот и ответниците са осъдени да
предадат владението му. В решението е прието също така, че Паркомясто № 2 и участъкът от
41,83 кв.м., посочени като реално обособени части, не представляват самостоятелни обекти на
правото на собственост, поради което постановлението за възлагане не е породило вещно-
прехвърлителен ефект. Съдът е пропуснал да се произнесе по отмяната на констативния
нотариален акт, с който се признава правото на собственост на ответниците върху тези
несамостоятелни обекти и върху целия поземлен имот. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответниците признават иска. Представят нотариален акт за собственост № 161, том I, рег. №
3198, дело № 146 от 03.04.2025 г. на Нотариус В. Г.а, рег. № 340, вписан в службата по
вписванията с рег. № 26257 на 03.04.2025 г., отнасящ се за ½ ид. част от поземления имот.
Твърдят, че не са дали повод за завеждане на делото.
По доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК в тежест на ищците е да
установят, че са собственици общо на ½ ид. част от процесния недвижим имот, както и че
Паркомясто № 2 и участъкът от 41,83 кв.м., посочени като реално обособени части в оспорвания
констативен нотариален акт, не са самостоятелни обекти на правото на собственост.
Съдът отделя горните факти като безспорни и ненуждаещи се доказване, тъй като искът се
признава от ответниците и те са предмет на влязло в сила съдебно решение, като не могат да се
преразглеждат от настоящия съдебен състав на основание чл. 299 ГПК.
4
УКАЗВА на ищеца, че по негово искане съдът може да постанови решение при
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и ответникът
следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по
делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5