Решение по дело №267/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 март 2019 г. (в сила от 25 март 2019 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20194120100267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                            141

                                                                             гр.Г.Оряховица, 25.03.2019г.

 

 

                                               В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Горнооряховския  районен съд, втори  състав в публично  заседание на  двадесет и пети март през две хиляди и  деветнадесета година, в състав:

                                                                                         Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. в  присъствието  на прокурора  . . . . . .,  като разгледа докладваното от  съдията  Вардаров  гр.дело№267/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

           Иск за развод. Производство по чл.321 ал.5 ввр. чл.330 от ГПК.

             Ищецът А.Р.(чрез адв.М.С. от ВТАК и съдебен преводач Е. К.С.),  твърди  в исковата си молба, че с М.А.М. са сключили граждански брак на 24.08.2015г. в гр.Стражица (акт№….. за гр.брак на Общ.Стражица).  Съпрузите са сключили брачен договор от 24.08.2015г., по реда  на чл.37 ал.1 от СК, с нотариална заверка на подписите и съдържанието при нотариус  Кр.Боева с район на действие ГОРС. Твърди се, че понастоящем всеки от  съпрузите живее свой собствен живот, а бракът им съществува само формално. Ищецът  не поддържал никакви контакти със съпругата си. Двамата живеят в различни държави и бракът им съществува само формално. Моли съда да прекрати брака с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася относно вината за това разстройство. В съдебно заседание на 25.03.2019г. прави искане, предвид постигнато споразумение, производство  да премине като развод по взаимно съгласие.

            Ответницата М.А.М.  в съдебно заседание дава съгласието си бракът да бъде прекратен с развод. Не се противопоставя производството да премине в развод по взаимно съгласие, като в съдебно заседание на  25.03.2019г. дава съгласието си, предвид постигнато споразумение.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Страните по делото – А.Р. и М.А.М. са сключили граждански брак на 24.08.2015г. в гр.Стражица, за което е издаден акт …. за гр.брак на Общ.Стражица. През време на брака си страните нямат родени деца. Не се спори също, че страните са  живеят разделени.

            Съпрузите са сключили брачен договор от 24.08.2015г., по реда  на чл.37 ал.1 от СК, с нотариална заверка на подписите и съдържанието при нотариус  Кр.Боева с район на действие ГОРС. Според чл.1, чл.2, чл.3, чл.9 от договора, вещните права, придобити преди датата па сключване на брака принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Имуществото, придобивано по време на брака чрез възмездни сделки става изключителна лична собственост па съпруга, който го е придобил. Имуществото, придобивано по време на брака по наследство или дарение, принадлежи на съпруга, който го е придобил. При развод страните запазват вещните права чака, както са ги придобили преди и/или по време на брака или постигат допълнително споразумение относно имуществените му последици.

            С протоколно определение от 25.03.2019г. съдът е допуснал преминаване на производството като развод по взаимно съгласие по чл.321 ал.5 ввр. чл.330 от ГПК.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, предявеният брачен иск, за основателен и доказан и същият, следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това правни последици. Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се консумира, между съпрузите не съществува близост от каквото и да е естество. Съпрузите са във фактическа раздяла, което ги лишава от възможността да осъществяват характерната за брака духовна и емоционална близост, което води до извода, че брака не може за в бъдеще да осъществи социалните си функции, и поради което неговото съществуване занапред е ненужно. Заявеното от страните споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, съдът намира за пълно, с оглед изискванията на закона, непротиворечащо на императивни законови разпоредби и на добрите нрави и счита, че то следва да бъде утвърдено. Ето защо настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за прекратяване брака на двамата съпрузи, като развода бъде допуснат при уговорените от тях условия, съгласно внесеното споразумение.

            При допускане на развода съдът е длъжен да определи и окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода в размер на 30.00лв., която следва да се заплати от поравно  от страните – по 15.00лв.(съобразно споразумението между страните), които да заплатят и по 5.00лв. - ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от изложените съображения и на основание чл.330 ал.3, ал.5 от ГПК, съдът

 

                                       Р          Е          Ш          И:

 

           ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 24.08.2015г. в гр.Стражица граждански брак, за което е издаден акт№…... за гр.брак на Общ.Стражица между  А.Р. – роден на ***г. в Ислямска Република Пакистан(с паспорт№*****, издаден на ***** в И.Р.Пакистан и Разрешение ****** за пребиваване, издадено в гр.Мадрид Кр.Испания, с адрес на пребиваване в Р.България: с.К.11 Общ.Стражица, и М.А.М. с ЕГН**********, с адрес: ***, по реда на чл.330 ал.1 от ГПК(по взаимно съгласие).

             УТВЪРЖДАВА постигнатото от страните споразумение за последиците от прекратяването на брака, както следва:

             1.А.Р. и М.А.М. се споразумяха  бракът им да бъде прекратен с развод при наличие на непоколебимо взаимно съгласие между тях за това. 

             2.А.Р. и М.А.М. декларират, че през време на брака си нямат родени деца.

        3.А.Р. и М.А.М. декларират, че  през време на брака си нямат придобити недвижим имоти и движим вещи.

             4.Семейното жилище, находящо се в с.К.11 Общ.Стражица,  се предоставя за ползване на М.А.М..

             5.А.Р. и М.А.М. декларират, че след прекратяване на брака не си дължат издръжка един на друг.

             6.След прекратяването на брака А.Р. ще продължи да носи фамилното име Р..

             7.След прекратяването на брака М.А.М. ще продължи да носи фамилното име М..

   8.Разноските по прекратяване на брака да останат така, както са направени, а окончателната държавна такса ще  се заплати поравно от страните.

 

            ОСЪЖДА А.Р. – роден на ***г. в Ислямска Република Пакистан(с паспорт№*******, издаден на 21.05.2015г. в И.Р.Пакистан и Разрешение№*******. за пребиваване, издадено в гр.Мадрид Кралство Испания, с адрес на пребиваване в Р.България: с.К.11 Общ.Стражица, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА М.А.М. с ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/,  представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                       Районен съдия: