РЕШЕНИЕ
№ 2318
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20222120103882 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по искова молба
от М. К. Д. против Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР и е за осъждане на
ответника да заплати сумата от 700 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.01.2016 г. – 09.07.2020 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 130 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 30.04.2016 г. до 15.06.2022 г.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира
исковете за неоснователни. Не оспорва, че за процесния период ищецът е полагал 12-часови
смени, при сумирано отчитане на работното време. Не намира приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като тя важи само за работници по
трудово правоотношение. Прави възражение за погасяване на претенцията за главница за
периода 01.01.2016 г. – 30.06.2019 г. по давност. Моли се за отхвърляне на исковете.
В проведеното на 14.09.2022 г. съдебно заседание съдът прекрати производството за
част от предявените искове поради оттеглянето им, както следва: по главния иск – за
присъждане на възнаграждение за периода 01.01.2016 г. до 31.03.2019 г.; по акцесорния иск
– за присъждане на мораторна лихва за периода 31.04.2016 г. – 31.07.2019 г.
В проведеното на трети октомври съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска за главница чрез неговото увеличаване от 700 лева на
700,88 лева за положен извънреден труд от 83,30 часа за периода от 01.04.2019 г. до
09.07.2020 г. В същото съдебно заседание съдът прие на основание чл.214 от ГПК
изменение на размера на иска за мораторна лихва чрез неговото увеличаване от 130 лева на
166,58 лева за периода от 01.08.2019 г. до 15.06.2022 г.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на
1
страната сторените по делото разноски.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, представител на
ответника не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните не
спорят относно: ищецът е държавен служител, като за процесния период е изпълнявал
длъжността „***“ в ГКПП „Аерогара Бургас“ при ГПУ – Летище Бургас при РД „Гранична
полиция“ – Аерогари; ищецът е полагал нощен труд в процесния период.
Спорен е следният факт: в процесния период ищецът е полагал нощен труд, който не
му е правилно заплатен, т.е. дължи му се по-голяма сума от изплатената, която следва да му
се присъди като извънреден труд.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза
се установява следното:
Според приетите по делото платежни бележки за периода 01.04.2019 г. – 09.07.2020 г.
ищецът е положил общо 586 часа нощен труд, за който му е заплатена сума от 302,50 лева.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 669,80 часа. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 83,80 часа. Общият
размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 83,80 часа възлиза на 700,88
лева.
Според вещото лице, лихвата за забава върху сумата от 700,88 лева, изчислена за
периода 01.08.2019 г. до 15.06.2022 г., възлиза на 166,58 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Според чл.187, ал.1 от ЗМВР (в редакцията ДВ, бр. 81/2016 г.) нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г.)
като са добавени две нови изречения, според които нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00 ч.
Според чл.187, ал.3 от ЗМВР (в действащата до 10.07.2020 г. редакция) работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период от три месеца. Разпоредбата е изменена
(ДВ, бр. 60/2020 г.), като отпадат последните две изречения.
В ал. 10 (предишна ал.9) на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
На основание тази разпоредба, относими към процесния период, са издадени:
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г. действаща до
10.01.2020 г. (за краткост Наредбата). С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
2
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи;
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 10.01.2020 г. (за краткост
Наредба 2).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредбата, респективно на чл.3, ал.2 от Наредба 2
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. И в двете наредби липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143.
Според решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С262/20 за тълкуване на чл.12, б. „а“
от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и § 8 от
Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО (за краткост Решението на СЕС) няма задължение
нормалната продължителност на нощния труд за полицаите и пожарникарите да е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи
обаче в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Следва да се отбележи, че допълнително възнаграждение за прослужено време, което
е в по-висок размер от това на служителите по трудово правоотношение, по-висок размер на
платения годишен отпуск, обезщетение в по-висок размер при прекратяване на служебното
правоотношение, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, получаване на
безплатна храна или левовата й равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен
труд, работно и униформено облекло, пенсиониране при условията на първа категория труд
са мерки, които отчитат цялостната специфика на работата на полицаите и пожарникарите,
която предполага особени рискове (включително за здравето и живота им), физическо и
умствено натоварване, защото е насочена към защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението (чл.2 от ЗМВР). В този
смисъл, полицаите и пожарникарите са изложени на повишен риск при изпълнение на
задълженията си 24 часа в денонощието и цитираните мерки не са относими към
„компенсиране“ на нощния труд.
Според мотивите на Решението на СЕС (т.76 и т.77 от същото) тезата, че след като
нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква, т.е. съотношението
между дневен и нощен труд е 1, и не се налага преобразуване, сама по себе си не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на полицейските
служители спрямо тези, за които се прилага КТ. Аргументът, че запазването на подобен
механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства,
също не може да се приеме.
Липсва обосновка защо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент
1,143 отпада в Наредбата и в Наредба 2. Ето защо следва да се приеме, че не съществува
обективен и разумен критерий защо липсва механизъм за преобразуване на нощните часове
труд в дневни по отношение на полицейските служители. Поради тази причина съдът има
задължение да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС.
3
Предвид изложеното следва да се приеме, че за периода 01.04.2019 г. – 09.07.2020 г.
няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 3), за да се
компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана и в
Директива 2003/88.
Според чл.8 от Наредба 3 (преди изменението ДВ, бр. 66/2020 г.) за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредба 3 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
(както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите
тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и
добавка за извънреден труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след
превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или
за тримесечие норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда чл.9,
ал.2 от Наредба 3), са извънреден труд – аргумент от Решение № 540 от 7.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим. Установи
се, че разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 83,80 часа за периода 01.04.2019 г. – 09.07.2020 г., който е на
стойност от 700,88 лева. Това е така, защото този труд представлява извънреден такъв.
Главният иск следва да бъде уважен така, както е предявен след изменението му.
Тъй като ищецът оттегли иска за главница за периода 01.01.2016 г. – 31.03.2019 г. и
оттегли иска за мораторна лихва за периода 31.04.2016 г. – 31.07.2019 г., то съдът не следва
да се произнася по възражението на ответника за погасяване на вземанията за периода
01.01.2016 г. – 30.06.2019 г. по давност, тъй като този период вече не е предмет на делото.
На основание чл.243, ал.2 от ГПК не следва да се постановява предварително
изпълнение на решението, защото ответникът е държавно учреждение.
По акцесорния иск:
По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.
Според чл.33, ал.1 от Наредбата, респективно чл.36, ал.1 от Наредба 2,
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно
предоставяне на протоколите във финансовите звена. След като отчетният период е
тримесечен, възнаграждението за извънреден труд за месеците април, май и юни 2019 г.
следва да бъде изплатено до края на месец юли 2019 г., възнаграждението за извънреден
труд за месеци юли, август и септември 2019 г. следва да бъде изплатено до края на месец
октомври 2019 г. и така нататък. В този смисъл, за възнаграждението за извънреден труд за
месеците април, май и юни 2019 г. ответникът изпада в забава на 01.08.2019 г., за
възнаграждението за извънреден труд за месеци юли, август и септември 2019 г. ответникът
изпада в забава на 01.11.2019 г. и така нататък. Именно от 01.08.2019 г., след оттегляне на
акцесорния иск за периода 31.04.2016 г. – 31.07.2019 г., се претендира от ищеца
присъждането на мораторна лихва, като крайният момент е 15.06.2022 г. Размерът на
мораторната лихва за този период е 166,58 лева, в който искът е предявен след изменението
му и следва да бъде уважен.
4
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, защото макар да е
налице оттегляне на исковете за част от първоначално предявения период, те са уважени в
размерите, в които са претендирани.
Ищецът претендира като разноски изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, което не е прекомерно с оглед материалния интерес по делото, който при
обективно кумулативно съединение на искове се определя върху цената на всеки от
исковете поотделно – аргумент от чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и следва да се присъди в неговата
цялост.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 100 лева, представляваща държавна такса за уважените искове, и
сумата от 150 лева разноски, представляваща възнаграждение за вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото
исковете бяха уважени, макар и в по-нисък размер.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес гр. София, бул.
Мария Луиза, № 46, да заплати на М. К. Д., ЕГН – **********, със съдебен адрес гр. ***,
следните суми: 700,88 лева (седемстотин лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 83,30
часа за периода от 01.04.2019 г. до 09.07.2020 г., които часове са разликата между заплатен
нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 16.06.2022 г.
до окончателното й изплащане; 166,58 лева (сто шестдесет и шест лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 15.06.2022 г.
върху присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд; 400
(четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция“
към МВР, с адрес гр. София, бул. Мария Луиза, № 46, да заплати по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 100 (сто) лева, представляваща дължима държавна такса за уважените
искове, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за
производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-
икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5