РЕШЕНИЕ №260136
гр. Пловдив, 13.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при
секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 20271 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД против С.М.Ф. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд – Пловдив, брачен състав, както следва: сумата от 203, 45 лева –
главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода
от ** г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. ***,
както и обезщетение за забавено плащане за периода от ***г. в размер на сумата
26, 94 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно 21.06.2019 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи
съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната
парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е
собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. ***. Твърди, че за процесния
период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово
разпределение, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия за
отопление, топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и услуга за дялово
разпределение на обща стойност от 203, 45 лв. Доставената услуга на посочената стойност,
която не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове. Претендира
присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответникът С.М.Ф. е депозирал в законоустановения а това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения му от съда о. п.
а. П.. Оспорва наличието на валидно възникнало правоотношение между страните по
силата на договор за продажба на битова енергия за битови нужди, което
твърдение на ищеца не е подкрепено с доказателства. Твърди, че от
доказателствата по делото не се установява, че ищецът е изпълнил задължението
си и е доставил твърдяното количество топлинна енергия. Твърди, че
представеното препис – извлечение от сметка като частен свидетелстващ документ
не установява това обстоятелство. Оспорва претендираното количество топлинна
енергия да е разпределено съобразно с установеното в чл. 71 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г., закоето не са представени доказателства. Счита, че искът е
изцяло недоказан по размер, тъй като Методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост е изцяло отменена с Решение №
8294/26.06.2020 г. по адм.д. № 14350/2019 г. на ВАС, 5-членен състав, което
води до незаконосъобразност на осъщественото разпределение. При условията на
евентуалност въвежда доводи за частична неоснователност на предявените искове
по отношение на претенцията за топлинна енергия за сградна инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части, тъй като видно от приложените по
делото призовки ответната страна не живее на имота, находящ се на бул. “Дунав”.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответната страна С.М.Ф. е потребител на топлоснабдителни
услуги в качеството й собственик на недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. ***, т. е. че последната е страна по процесното
правоотношение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР
ЗЕ 2а е установено, че "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съгласно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "потребител на енергийни
услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по
тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. Прието е, че клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. Прието е, че в тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Следователно, тази законова
уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено
вещно право на ползване.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника. Така
представения документ представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 180 ГПК, обективиращ изгодни за неговия издател факти. В този смисъл те
притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
В производството по делото не са представени доказателства, от които да
се установява, че ответната страна е собственик или титуляр на правото на ползване
по отношение на процесния имот, находящ се в гр. ***, следователно, че е страна
по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в
качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.
С доклада по
делото, съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, и след разпределяне на
доказателствената тежест между страните, е указал на ищеца, че не сочи
доказателства, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на собственик на топлоснабдения имот.
В първото по
делото съдебно заседание, съдът е докладвал молба от ищеца, с която съобразно
указанията на съда, е релевирал доказателствено искане за задължаване на
основание чл. 192 ГПК на Община * Отдел „Местни данъци и такси“ да представи
депозираните от ответната страна С.М.Ф. данъчни декларации. Посоченото доказателствено искане е уважено от съда,
като в изпълнение на указанията на съда е постъпило писмо от Община * в което е
посочено, че не са налице данни за деклариран от страна на С.М.Ф. недвижим
имот, находящ се в гр. ***.
Във второто
по делото съдебно заседание, ищецът е депозирал молба, към която представя
писмени доказателства за установяване на обстоятелството, че ответната страна е
собственик на топлоснабдения имот, а именно – договор за извършване на услуга
„топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение
на топлинната енергия от * г., сключен между Етажната собственост с адрес * и
„Топлофикация Пловдив“ ЕАД; Списък на абонатната станция; Договор от * г. за
доставка на топлинна енергия; Протокол за проведено Общо събрание от * г. и
Протокол от проведено Общо събрание от * г. С определение, постановено в
открито съдебно заседание на * г., съдът не е приел представените от ищеца
писмени доказателствени средства.
Посочените
писмени доказателствени средства не следва да се ценят в производството по
делото, като съдът не следва да се позове на последните при обосноваване на
съдебното решение, тъй като последните са представени по делото едва във
второто по делото съдебно заседание, след настъпване на процесуалната
преклузия, установена в разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК, без в
производството по делото да са изложени твърдения и да са представени
доказателства, че посочените доказателствени средства са нововъзникнали, респ.
новооткрити – арг. чл. 147 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 ГПК изготвянето на доклад по делото е задължение на
първоинстанционния съд разглеждащ спора. Докладът трябва да има посоченото в
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ГПК съдържание, като на първо място в него
трябва да бъде посочено, какви са фактите и обстоятелства, изложени в исковата
молба и в отговора на същата, с които страните обосновават претендираните от
тях права и направените от тях възражения.
Съдът
надлежно с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест между
страните с посочване на подлежащите на доказване правнорелевантни факти, като
на основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства
относно обстоятелството, че ответната страна е потребител на топлинна енергия.
Съгласно
константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
171/17.09.2018 г. по гр. д. № 2813/2017 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, в което се
приема, че са налице условията за настъпването на предвидената в чл. 146, ал. 3
от ГПК преклузия само ако съдът е извършил доклада си по чл. 146, ал. 1 от ГПК
в съответствие с установените от закона изисквания.
С оглед
установения в действащия Граждански процесуален кодекс принцип на
концентрационното начало, е установена поетапна преклузия за представяне на
доказателства в производството по делото за установяване на сочените от страните
правнорелевантни обстоятелства. Възможностите на страните да сочат известните
им обстоятелства и доказателства и да представят намиращи се в тяхно държане
доказателства е преклудирана поетапно с подаването на исковата молба, съответно
с изтичането на срока за отговор и окончателно в първото заседание за
разглеждане на делото. След това заседание за страните е открита само
възможността да твърдят новооткрити обстоятелства и да сочат и представят
новооткрити доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят
своевременно, при полагане на дължимата грижа, без ограничение за посочване и
представяне на доказателства за новонастъпили обстоятелства - чл. 133 ГПК, чл.
143 ГПК и чл. 147 ГПК. В този смисъл е Решение
№ 877/27.11.2000 г. по гр.д. № 3374/2008 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
В случая
след изпълнение на служебните задължения на съда за изготвяне на доклад по
делото, с даване на съответни указания на страните, ищецът в първото по делото
съдебно заседание е релевирал доказателствено искане за задължаване на Община *
да представи депозираните от ответната страна данъчни декларации досежно
процесния топлоснабден имот, като не са приложени писмени доказателства, респ.
не са релевирани други доказателствени искания. Едва във второто по делото
съдебно заседание ищецът е представил посочените писмени доказателствени
средства, без да са представени доказателства, че посочените писмени
доказателства са новооткрити за страната.
По така
изложените съображения съдът не следва да обсъжда приложените от ищеца писмени
доказателствени средства. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
представените от страна на ищеца писмени доказателствени средства не
установяват правнорелевантното обстоятелство, че ответната страна е собственик,
респ. вещен ползвател на топлоснабдения имот.
Следователно, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установи, че през процесния
период ответникът е бил потребител на топлоснабдителни услуги по смисъла на Закона
за енергетиката, т. е. собственик на процесния имот, предявените главни искове
трябва да бъдат отхвърлени.
Тъй като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са
добавъчни, при невъзникването на главни парични задължения следва да бъде
отхвърлени и акцесорните искове.
При този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива
в производството не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, против С.М.Ф., ЕГН
**********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 318 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Пловдив, * брачен
състав, както следва: сумата от 203, 45 лева – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от * г. по партидата на
длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. ***, както и обезщетение за
забавено плащане за периода от ***г. в размер на сумата 26, 94 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед, а именно 21.06.2019 г., до окончателното
погасяване на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П./ А. Дъбова
Вярно
с оригинала.
М.К.