РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 05.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежкият районен съд, четвърти граждански състав, в публично заседание на  двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Т., като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№387 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.В. *** против И.В.Т. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че  от 2006г. страните заживели на съпружески начала, като им се родило дете в. Ц.Ц. с ЕГН **********. Посочва се, че тримата живели в дома на родителите на Ц.,***. Твърди се, че през м.08.2009г. Т. напуснала жилището  и оставила Ц. да се грижи за детето. Посочва се, че от тогава до датата на подаване на исковата молба детето е отглеждано от баща си с подкрепата на родителите на последния. Посочва се, че ответницата не е полагала грижи за детето, както и не е предоставяла средства за неговото отглеждане. Твърди се, че Ц. разполага с материално битови условия за отглеждане на детето, както и няма пречки от здравословен характер, които да пречат да упражнява родителски права върху него.  Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето в. Ц.Ц. с ЕГН ********** на неговия баща и законен представител Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, като местоживеенето на детето бъде това на неговия баща на последния адрес. Иска се от съда да определи режим на лични контакти на детето с неговата майка съобразно константната съдебна практика, както и последната да бъде осъдена да заплаща на малолетния месечна издръжка в размер на 160 лв. Претендира се и издръжка за минал периода, а именно от 22.04.2018г. до 22.04.2019г. в размер на 160 лв. месечно или общо сумата от 1920 лв. С уточнителна молба с вх.№ 2053/23.04.2019г. ищецът посочва, че присъдената издръжка желае да получава чрез пощенски запис.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законовия едномесечен срок е постъпил отговор с вх.№2888/07.06.2019г., в който  Т. взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.  Посочва се в отговора, че през целия период  е изпращала парични средства на детето си. Твърди се, че причина за напускане на семейното жилище е злоупотреба с алкохол от страна на Ц., която продължава и след раздялата им. Твърди се, че за нова година малолетния потърсил помощ от майка си за да му купи ботуши, като пред майка си детето се оплакало, че не разполага с парични средства. Твърди се още, че бащата злоупотребява с алкохол пред детето, както и че закупила на в. Ц. лаптоп, телефон и за нова година му дала пари в размер на 160 лв. Твърди се, че ежемесечно предоставяла пари за отглеждане на детето чрез своята майка , която ги носела лично на детето, на неговата баба по бащина линия или на магазинерка в магазин срещу ищеца със задължение да ги предаде на Ц.. Посочва се още, че детски добавки в размер на 50 лв. са предоставяни на ищеца, както и сума в размер на 100 лв. ежемесечно от  Т.. Твърди се, че имало и случаи, в които Т. предоставяла парични средства за отглеждане на детето лично на неговия баща.  Посочва се, че бащата използва паричните средства за детето за купуване на алкохол.  Иска се от съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Постъпил е и е приет за съвместно разглеждане и насрещен иск с вх.№ 280/05.06.2019г. от И.В.Т. с ЕГН **********, адрес: *** против Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се от Т., че притежава необходимия родителски капацитет да отглежда детето, не страда от здравословни проблеми, които да пречат да упражнява родителските права върху в..  Твърди се от Т., че през годините е имала силно желание да отглежда детето, но под давлението на своите родители, не предявила иск за родителските права върху него. Посочва се от ищцата по насрещния иск, че от пет години живее и работи в Англия на постоянен договор. Твърди се, че ежемесечно е и изпращала парични средства за отглеждането на детето вкл. чрез Изи пей, чрез майката на Ц. и чрез родителите на Т..  Посочва се от ищцата, че от съвместното съжителство с друго лице има друг син на 7 години както и че е подкрепяна от живущия с нея на семейни начала да упражнява и родителските права върху в. и последния заживее с майка си. Твърди се, че двете деца се познават и държат едно на друго.  Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето в. Ц.Ц. с ЕГН ********** на неговата майка и законен представителка И.В.Т. с ЕГН **********, адрес: ***,   като местоживеенето на детето бъде определено на последния адрес. Иска се от съда да определи лежим на лични контакти на бащата с детето , както и да бъде осъден ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 160 лв. , считано от 05.06.2019г.

            На основание чл. 131 от ГПК препис от насрещната искова молба от 05.06.2019г. е връчена на Ц.Ц.Ц.. 

В законоустановения срок е постъпил отговор с вх.№2944/12.06.2019г. от ответника, в който взема становище за допустимост , но неосноватеност на иска.

В съдебно заседание, Ц.Ц.Ц., редовно призован  се явява лично и адв. И.В. ***. Страната  и пълномощникът й молят съда да уважи молбата изцяло като основателна и доказана.

И.В.Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Ц. ***. Процесуалният представител на страната моли съда да предостави упражняването на родителските права върху детето на неговата майка, както и Ц. да бъде осъден да заплаща издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на удостоверение за раждане  от ***г., че родители на детето в. Ц.Ц. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Червен бряг, са И.В.Т. с ЕГН ********** и Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********.

Не се спори и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответника писмено доказателство – заверено копие на удостоверение изх.№ 8/15.04.2019г.,  че Ц. е заемал в периода м.08.2018г. до м.03.2019г. длъжността „шофьор“ и е получавал брутен доход за периода от 20.08.2018г.до 31.03.2019г. в размери вариращ от 221,74 лв. до 560 лв.

             Спорно по делото е кое лице отглежда детето, какви грижи са полагани от родителите и в какъв период от време; на кой от родителите следва ли да се присъди упражняването на родителските права; какъв размер издръжка следва да се изплаща от родителя, който няма да упражнява родителските права, кой е полагал грижи за детето  в периода  от 22.04.2018г до22.04.2019г. вкл.

          За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства.

Видно от социален доклад с вх.№3258/27.06.2019г., страните живели на семейни начала до 2009г., когато И.Т. напуснала семейното жилище и заживяла  на семейни начала с друго лице.  От съвместното си съжителство страните имат едно дете – в. Ц.Ц./ 11г./ , който от 2009г. живее в дома на своя баща и неговите родители в гр.Червен бряг. Потребностите на детето свързани със задоволяване на основните му жизнени потребности, здравословно състояние, достъп до образование и социално общуване с връстници на неговата възраст, са изцяло задоволявани от неговия баща, с подкрепата на роднините по бащина линия. Детето е ученик в ОУ „Христо Смирненски“ гр.Червен бряг , тренира волейбол  и посещава активно спортни мероприятия. Жилището, в което живее детето със своя баща е собственост на бабата и дядото по бащина линия и е обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство.  Малолетния  разполага със собствена стая, обзаведена с телевизор и климатик.  Бащата Ц.Ц. работи като шофьор на товарен автомобили / международни превози/ към  ЕТ ***, като по време на служебните му отсъствия за детето се грижи неговата баба Ц. И.. Установява се от социалния доклад, че детето има изградена силна емоционална връзка с бащата и неговите роднини, както и след  разговор с майката през месец април относно изплащане на парични средства за зелено училище, изпитва разочарование  от поведението на И.Т..  Видно от социалния доклад детето е преживяло тежка травма от взаимоотношенията с  майка си, поради което се е наложило консултация с училищен психолог. Пред социалния работник детето категорично заявило желанието си да продължи да живее със своя баща , но признал, че иска по-често да вижда майка си.

По делото са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите  Ц. И. И., С. Т. С., Ц.Ц.  И..

Видно от показанията на свидетелите Ц. И.,  С. Т. С.  и  Ц.Ц. Иванов, детето отглеждано от  едногодишна възраст от своя баща с подкрепата на бабата и дядото по бащина линия. Свидетелите са единодушни, че потребностите на детето са задоволявани изцяло от родителя, както и че майката присъства епизодично в живота му чрез посещения вариращи до 2-3 пъти годишно за няколко дни. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката Ц. И. относно обстоятелството, че майката е изплащала през определен период от време детските надбавки, изплащани от държавата на детето, като част от тях е престирала с посредничеството на трети лица. Съдът кредитира с доверие и показанията на св.И., че майката на детето е изпращала  маратонки, чанти, анцузи по една бройка годишно, както и парични средства, но рядко.  Свидетеля Симеонов от своя страна е категоричен, че Ц. не злоупотребява алкохол, макар и да му е известно, че е бил лишаван от право да управлява МПС. Тримата свидетели единодушно внасят доказателства в процеса, че през последните десет години, родителя, който е бил непосредствено до детето, който е полагал грижи за него и е предоставял парични средства за задоволяване на потребностите му е бащата. Ето защо с оглед съответствието между показанията на Ц. И. И., С. Т. С., Ц.Ц.  И., както и обстоятелството, че техните показания кореспондират с писмените доказателства по делото вкл. социален доклад с вх.№3258/27.06.2019г., съдът кредитира изцяло с доверие показанията  им. Всеки от свидетелите логично и последователно излага възприетите от него факти и обстоятелства, конкретизира детайли, на които е бил свидетел, относно обективната действителност по случая. Съдът приема за достоверни и изложените от свидетелите Ц. и Ц. И. факти, че майката епизодично е изплащала парични средства и епизодично е полагала грижи за него / веднъж или два пъти годишно/. В тази насока показанията им съвпадат с изложеното от непълнолетния в., поради което се възприемат от съда като съответстващи на обективната действителност.

            Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетеля Ц. Г.И., който потвърждава, че детето осъществява периодични контакти с баба си и дядо си по майчина линия. Това обстоятелство не се и спори по делото вкл. се посочва при изслушването по чл.15, ал.1 ЗЗДетето от в. Ц..

            Съдът приема обаче за частично достоверни и съответни на обективната действителност и показанията на свидетелите  П. Н. Ц. и Е. М. Р..  С доверие съдът кредитира тази част от показанията им, в която свидетелките посочват, че в. Ц. поддържа контакт със своя брат Павел и е отсядал в дома на майка си в гр.Червен бряг, Пети квартал. В останалата част, в която са изложени факти за периодично престиране на парични суми на детето  вкл. за екскурзии, показанията им не съответстват на  показанията на свидетелите Ц. И.,  С. Т. С.  и  Ц.Ц. И.и най-вече на споделеното от детето.  В показанията си нито една от двете свидетелки не конкретизира случаите, в които са били изпращани средства от майката, както и начина на получаването им.  Действително при посещенията на баба и дядо по майчина линия и  на братчето си, детето е било обгрижвано, но не и от своята майка.  Ето защо съдът приема, че  показанията на двете свидетелки в тази част, относно периодични плащания на парични средства за издръжката на в. Ц.,  не кореспондират с обективната действителност и предвид връзката на свидетелките с И. Тодоров,а се явяват пристрастни.

Гласни доказателства се съдържат и в обясненията на малолетното дете в. Ц.Ц., дадени по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДетето в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Червен бряг. Установи се от обяснението на детето, че последното има силна връзка със своя баща, желае категорично да продължи да живее в дома , в който е отгледан със своя баща, баба и дядо по бащина линия. Детето посочва, че през изминалите години майката е изплащала дължимите детски, но през последните три месеца не го е правила. в. Ц. е категоричен, че при завръщането си от чужбина, майката е търсила контакт с него, но не винаги, както и че извън детските И.Т. му е предоставяла дребни суми за рождени дни, Коледа и Нова година, както и два пъти по 20 паун. Малолетния  съобщава за конфликт с майка си през месец април относно заплащане на половината от сумата, необходима за зеленото училище на детето, както и обстоятелството, че  е бил разстроен и натъжен от поведението на майка си. в. Ц. признава, че посещава често баба си и дядо си по майчина линия в село Горник, че е привързан към тях и че последните му давали парични суми от тяхно име.  Детето посочва, че грижи за него полага изцяло неговата баба по бащина линия, с която съжителства когато баща му е на работа като международен шофьор.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.127, ал.2,  чл.143  и чл.149 СК на Ц.Ц.Ц. против И.В.Т. / иск за предоставяне упражняване на родителскки права върху ненавършило пълнолетие дете, иск за издръжка за в бъдеще и за минал период/, както и насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143 СК  от И.В.Т. против Ц.Ц.Ц..

По исковете  с правно основание чл.127, ал.2 СК.

  В настоящия случай детето  в. Ц.Ц. е  родено от съвместното съжителство на страните. Последните понастоящем  и от повече от десет  години са разделени. Установи се по делото, че  грижите за малолетния се полагат от  бащата със съдействието на неговите родители. До завеждане на настоящото дело, по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при кого от двамата трябва да живее малолетния, означава, че понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно принципното правило на чл. 123 СК тези функции могат да бъдат упражнявани от тях заедно или поотделно. Предвид изложеното, че родителите са разделени и не живеят заедно, и по аргумент  от посочената законова разпоредба се налага да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в бъдеще, което пък е необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.

Според чл. 59 от СК, към която препраща разпоредбата на  чл. 127 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето. Под "интереси на детето" по см. на чл. 59 от СК следва да се разбира всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне понятието "интереси на детето" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законовата разпоредба основен, а и на практика - единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, е интересът на децата.

На първо място по отношение на материално битови условия за задоволяване потребностите на детето, не се представиха доказателства за възможностите на майката, както и  не се посочи адрес и жилище, в което би отглеждала детето.  От своя страна бащата разполага с добри материално битови условия за отглеждане на в. Ц.,  което се установява от социален доклад с вх.№ вх.№3258/27.06.2019г. С оглед  на основните характеристики на жилището – разположение, разпределение на помещенията, оборудване, удобство и комфорт на детето, хигиена и съжителстване, по делото се установиха доказателства, че жилището, в което до този момент е живяло детето, отговаря на критериите за определяне на имота като  такъв с добри материално битови условия.

На  второ място,  по отношение на следващият критерии- работа и доходи на родителите, по делото са налице доказателства  за полагане на труд по трудово правоотношение на  бащата - заверено копие на удостоверение изх.№ 8/15.04.2019г. и получаван доход в размер на минималната работна заплата за страната. По делото не се представиха от И.Т. доказателства за получавано трудово възнаграждение или друг вид доход, от който би издържала малолетното си дете / при наличие и на второ дете, отглеждано от  бабата по бащина линия на последното/.    Липсват доказателства за образованието и на  двамата родители, както и за  работното им  време и  продължителност на трудовото правоотношение, вкл. регистрация в бюрото по труда на Т., респ.работа на няколко места и влияние на взаимоотношенията вкъщи.

На следващо място от най-голямо значение за определяне на по-пригодния родител  са възпитателските качества на Ц. и Т., техния морален лик, полаганите грижи и отношение към в. т.е. т.нар родителски капацитет. От гласните доказателства, съдът приема за безспорно, че родителя, който се отличава с по-голям родителски капацитет, е именно Ц.Ц.. Последният, подпомаган от своите родители, ежедневно е полагал грижи за детето през последните десет години, осъществявал е непрекъснат надзор върху възпитанието и отглеждането на детето, поради което са налице и положителни резултати : в. Ц. е отличен ученик в учебното заведение, което посещава,  както и детето  се чувства обгрижвано и обичано от баща си и роднините му. В тази насока е и заявеното желание на детето както пред социалния работник при проведеното проучване, така и  при проведеното лично изслушване от състава на съда по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДетето, че желанието му е да продължи да живее с баща си и баба си и дядо си по бащина линия.  По отношение на изложеното в част от  показанията на свидетелите, че Ц. злоупотребява с алкохол, същото не се приема за доказано по безспорен и категоричен начин от състава на съда.  Не са налице и увреждания /липсват представени медицински документи/ в някоя от страните, което да  е обективна пречка за упражняване на родителските права върху детето. Не се доказа злоупотреба с алкохол, цигари и наркотици или друго, което да е дало отражение върху развитието на детето.

Взаимоотношенията в роднинския кръг на детето сочат, че детето не е изолирано от роднините си  по бащина  и майчина линия, като последните поддържат ограничени взаимоотношения  помежду си. Видно от гласните доказателства по делото, в. Ц. често посещава  родителите на своята майка, както и се среща със своя брат Павел Махмудов. Отношението на роднините и по двете линии към детето е отлично и оказва положително въздействие върху неговото правилно психическо  и физическо развитие.

Към тези правила и задължителни предписания, по които следва да се уредят отношенията между страните, настоящия състав приема, че е необходимо да се добави и най-добрия интерес на детето, защото самите те са основани изцяло, винаги и само за съблюдаване и осигуряване именно на интереса на детето, легално определение на който най-добър интерес се съдържа в пар.1 т.5 от ДР на ЗЗдет, а именно: "Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,  В конкретния случай в интерес на детето е да бъде запазено статуквото, каквото е и неговото желание.

 С оглед на гореизложеното съдът приема, че бащата е този, който разполага с по- добри възможности за отглеждане на в. Ц., полагал е и продължава да полага адекватни грижи за неговото възпитание и обучение.  Обстоятелството, че лицето работи е подпомагано от своите родители не дисквалифицира поведението му като родител, а обратно показва, че Ц. е осигурил  отговорни лица, които в негово отсъствие по уважителни причини да се грижат за сина му. В тази насока  е и приобщеният социален доклад по делото. Упражняването на родителските права се изразява в ежегодно и непрекъснато полагане на грижи за децата. Това означава родителя да живее с тях и да взима еднолично и ежедневно решения, свързани с отглеждането и възпитанието им. Такава възможност  в настоящия момент може да предостави  в  по-голяма степен бащата. Последният показва родителски капацитет и добри социално-битови условия на живот, а и детето има силна  емоционална връзка с него. Бащата е този, който през последните 10 години е полагал ежедневни , а не епизодични  грижи за детето. Ц. е този, който като е осъзнал ролята си на родител е задоволявал потребностите на детето и отговорността за това, както и е обезпечил подслон, храна, облекло, избор на общопрактикуващ лекар, учебници, транспорт при пътувания и т.н. Ц. е осигурил надзор от пълнолетно лице, което да се грижи адекватно в негово отсъствие  по работа за малолетния / бабата по бащина линия/. Като родител последният не е допуснал насилие или неглижиране на детето, поддържал е здравната култура на в., подпомагал е и е насърчавал детето и интелектуалното му развитие вкл. е създал социални възможности за изява на детето /участие във волейболен отбор/. Доказателство за последното  се съдържа в социалния доклад по делото и се установи от съда при личното изслушване на детето. Именно Ц. е осигурил стабилна семейна и социална среда на детето, за да може да изгради и поддържа в. Ц. отношения на привързаност, които да го подпомагат в създаване на бъдещи отношения и трайни емоционални връзки. Именно благодарение на бащата и роднините по бащина линия детето е привързано и към отсъстващата от живота му майка и нейното семейство.  Последното е резултат и от подкрепящата страна на бабата и дядото по бащина линия, както и на роднините по майчина линия.  Детето е формирало приятелски кръг, което оказва положително влияние и подпомага емоционалното му развитие.

Слаба страна на майката,  по отношение на потенциала й за родителство, е инцидента през месец април 2019г., при който родителят е влязъл в личен конфликт с малолетното дете и причинил сериозно разстройство у в. Ц.,  изискващ намесата и на психолог.  Всеки отговорен родител следва да стимулира  и насърчава когнитивното развитие на детето си, и да му осигури възможности образование и за участие в образователния процес, както и оказва помощ на детето да се справи с трудностите. В тази насока по-добър родителски капацитет има бащата. Не се доказа последният да злоупотребява с алкохол, каквито са твърденията на  насрещната страна, както и не се изнасят такива данни от малолетния по време на личното му  изслушване.

В конкретният случай, съдът след като направи обективната преценка на установените по делото факти, съобрази, че детето е на почти 12 години, от мъжки пол, както и  има силно изградена емоционална връзка с бащата, без да е  прекъсвал контактите с майка си. Ето защо с цел да се осигури спокойствие и сигурност и да не се променя стереотипа и начина на живот на в. Ц.Ц., приема, че следва да уважи иска по чл.127, ал.2 СК на Ц. като предостави упражняването на родителскита права връху детето на него.  Искът на Т. в тази насока следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от единия родител е и режима на лични контакти с другия родител.  Съгласно приетото в Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., определените мерки за лични контакти трябва да бъдат в интерес на детето. С оглед правилното развитие на в. Ц.Ц., съдът приема,  че следва на майката да се предостави възможност за контакт с детето по следния начин: всяка първа и трета неделя от месеца  от 08.00 часа до 18,00 часа на неделния ден  с право на приспиване  в дома на майката, неограничени контакти по телефон и/или скайп , както и да взема детето за един месец летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата .

По аргумент от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и дължимата от неполагащия непосредствено грижи за децата родител издръжка.

Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на в. Ц. се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите-това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите на родителя, който дължи издръжка е обективен показател за размера й, и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца за които също е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия издръжка и съобразно нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно. В конретния случай    по делото   и двамата родители работят, но са налични доказателства за доход само на Цв.Ц.. Общо известен факт е обстоятелството, че минималната работна заплата във Великобритания е  почасова и в размер на 1 453,28 EUR на месец  респ. 7,5 паунда за лица на възраст над 25 години, каквато е и И.Т.. Ето защо съдът приема, че размерът на издръжката за в. Ц. следва да бъде определена на сумата от 400 лв. Тази парична сума би послужила за задоволяване на потребностите на детето съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая вкл. икономическите условия в страната, водещи  до ежедневно повишаване на цените на стоките и услугите.   Възрастовият период при децата е различен и характерно за него е, че бързо и съществено се увеличават  разходите с нарастване на вързастта.  По-голямата възраст на детето обуславя по-големи разходи за необходимите дрехи,обувки, лекарства и вкл. за необходимото обучение и образоване и тези, свързани с бързото и естествено увеличаване на интересите на в. Ц.. При това положение съдът намира, че за децата на по-голяма възраст следва да бъде определен по-голям размер на издръжката. Осигуряване по-големия размер на необходима издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, а не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права.

 Ето защо съдът приема, че всеки от родителите следва по-равно да поеме съответната част от издръжката. Предвид диспозитивното начало в процеса обаче съдът  следва да присъди претендирания размер издръжка в размер на 160 лв. т.е. до законовия минимум.  Ето защо иска с правно основание чл.143 СК следва да бъде уважен изцяло  като основателен и доказан.  

 Аналогично въз основа на доказателствата  по делото следва да се приеме за основателен и иска по чл.149 СК  за периода от 22.04.2018г. до 22.04.2019г. в размер на 160 лв. месечно или общо сумата от 1920 лв., направен с уточнителна молба с вх.№ 2053/23.04.2019г. Доказа се по безспорен и категоричен начин, че през процесния период Т. не е престирала ежемесечни парични средства извън предоставяните от държавата детски добавки, не е полагала грижи за ненавършилото пълнолетие дете и не е изплащала издръжка. Обстоятелството, че епизодично майката е закупувала движими вещи на малолетния не дисквалифицира задължението и отговорностите и като родител. В тази насока съдът приема с доверие споделеното от малолетния в., който подчертава, че рядко са му били предоставяни пари от майка му извън официалните поводи – рожден ден, Коледа и Нова година. Майката живее в чужбина трудово ангажирана , а престира на детето в. парични средства епизодично и то в малки размери.

С оглед изхода на делото, следва И.Т. да бъде осъдена да заплати  по сметка на РС-Червен бряг държавна такса  върху определеният размер на издръжката  по чл.143 СК  в размер на  230, 40 лв., а по иска с правно основание чл. 144 СК – 76,80 лв. или общо сумата от 307,20 лв.

И.Т. следва да заплати по сметка на Ц.Ц. направените разходи по делото, а именно сумата от 30 лв. платена държавна такса и сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение или общо сумата от 430 лв. по списък по чл.80 ГПК с вх.№ 3292/01.07.2019г.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ  на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права  по отношение на детето в. Ц.Ц. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Червен бряг на  неговия баща Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** като определя местоживеенето на детето при последния.

 Отхвърля  иска с правно основание чл.127, ал.2 СК на И.В.Т. с ЕГН **********, адрес: *** против Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.В. ***  за предоставяне упражняването на родителски права върху в. Ц.Ц. с ЕГН ********** като неоснователен.

ПОСТАНОВЯВА, че И.В.Т. с ЕГН **********, адрес: *** има право да вижда в. Ц.Ц. с ЕГН ********** всяка първа и трета неделя на месеца  от 08.00 часа на съботния дено до 18,00 часа на неделния ден  с право на приспиване  в дома на майката, неограничени контакти по телефон и/или скайп , както и да взема детето за един месец летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК във вр. чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК И.В.Т. с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на своето ненавършило  пълнолетие дете в. Ц.Ц. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Червен бряг, чрез неговия баща и законен представител  Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, месечна издръжка в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, платима чрез пощенски запис, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.04.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена или закъснява вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 144 СК И.В.Т. с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на своето ненавършило  пълнолетие дете в. Ц.Ц. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Червен бряг, чрез неговия баща и законен представител  Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** издръжка за минало време, а именно за периода от 22.04.2018г. до 22.04.2019г. в размер на 160 лв. месечно или общо сумата от 1920 / хиляда деветстотин и двадесет/ лв., платима чрез пощенски запис.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК И.В.Т. с ЕГН **********, адрес: ***   да заплати по сметка на Районен съд - Червен бряг държавни такси върху  исковете по чл.143  и чл.144 СК по чл.143 СК  в размер на  230, 40 лв., а по иска с правно основание чл. 144 СК – 76,80 лв. или общо сумата от 307,20 / триста и седем  лева и двадесет стотинки/ лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.В.Т. с ЕГН **********, адрес: ***   да заплати  на Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***  направените деловодни разноски общо в размер на 430 / четиристотин  и тридесет/ лв.            

             На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Плевен в двуседмичен  срок от връчването му на страните.                                                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: