Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261675 14.12.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4459
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Н.П.А., с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ
и за периода 24.11.2015 г. – 24.04.2018 г. има задължения за предоставени
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на
571,79 лв. за собствен обект, находящ се в гр. П., ул. „П.“ №... За потребените
количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и
законна лихва, възлизаща на 122,06 лева за периода 31.01.2016 г. – 31.10.2019
г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № …, а
отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по
реда на чл. 23, ал.5 ОУ, т.к. водомерът в имота не отговарял на изискванията на
ЗИ.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10814/10.12.2019 г. по
ч.гр.д. № 20123/2019 г. на ПРС, VІ гр.с., връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр.
с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил
установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират
се разноските в настоящото и заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар същата и приложенията да са
редовно връчени.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 8063/04.08.2020 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът
изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се
явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за плащане на 75
лева – ДТ. Дължат се и разноските в заповедното такова /т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 300 лева – платено
адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.П.А., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК ********* следните суми: 571,79 лева - главница, представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отвеждане на канална вода за периода 24.11.2015 г. –
24.04.2018 г. за обект, находящ
се в гр.
П., ул. „П“ №..; 122,06 лева - обезщетение за забава за периода 31.01.2016 г. –
31.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 09.12.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10814/10.12.2019 г. по ч.гр.д. №
20123/2019 г. на ПРС, VІ гр.с.
ОСЪЖДА
Н.П.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумите от: 75 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски
в настоящото производство и общо 325
лева /триста двадесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.д. № 20123/2019 г. на
ПРС, VІ гр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП