№ 16383
гр. София, 31.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110170981 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С против „СК“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:
гр. С представлявано от ...........
Ищецът твърди, че на 19.09.2022 г. е сключил договор за паричен заем № 737079 със
„СК“ ООД, като се сочи, че страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер
на 500,00 лева, като са уговорили, че видът на вноската е седмичен, броят на погасителните
вноски е 11, размерът на месечния лихвен процент не е посочен.
Твърди се, че в чл. 5 ал. 1 от Договорът е посочено, че заемателят се задължава да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от
кредитора условия.
Твърди се, че в чл. 11 ал. 1 от договора, страните са договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 145,41 лв.
Твърди се, че още със сключване на договора е начислена неустойка в размер на 145,41
лв. тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в процесния договор.
Сочи се, че на 19.09.2022 г. А. А. е погасил сумата от 61,00 лева, а на 22.09.2022 г. сума
от 610,00 лева по сключения договор или обща сума от 671,00 лева /тоест за три дни/, с
1
което кредита е изплатен изцяло.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1,
т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди се, че в
договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично
да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора
ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал.
2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.
Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на
ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури
действието физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на
Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и
неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора. Сочи се, че в процесния
договор е уговорено, че в случай, че Заемателят не предостави посоченото в него
обезпечение в тридневен срок от сключването му, Заемателят дължи на Заемодателя
неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.
Твърди се, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да
осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички
изисквания, посочени в договора. Твърди се, че е налице нищожност на договора по смисъла
на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.
Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Твърди се, че клаузата за неустойка изцяло
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да :
- признае за установено в правоотношенията между А. Г. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С и „СК“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С
представлявано от .........., че чл.11 ал. 1, предвиждащ неустоечната клауза от сключения
между тях договор за потребителски кредит № 737079 е нищожен.
- да осъди „СК“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С
представлявано от .......... да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С
2
против сумата в размер на 145,41 лв., представляваща недължимо платени суми по договор
за потребителски кредит № 737079, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на исковата молба - 29.12.2022 година до окончателното й изплащане;
Прави се искане за присъждане на разноски, като е посочена банкова сметка на ищеца:
BG21INTF40012050647658.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по основание и
размер и сочи, че договорът не съдържа нищожни клаузи и платеното от ответника е по
действителен договор.
Прави се искане съдът да отхвърли исковата претенции и присъди разноски в полза на
ответника.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е допуснато и прието
заключението по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на
чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните
фактически констатации:
Между страните не се спори, че на 19.09.2022 г. е сключен договор за паричен заем №
737079 със „СК“ ООД, като се установява, че страните са се договорили за отпуснатия заем
да бъде в размер на 500,00 лева, като са уговорили, че видът на вноската е седмичен, броят
на погасителните вноски е 11, размерът на месечния лихвен процент не е посочен.
Доказва се от съдържанието на процесния договор, че с клаузата на чл. 5 от договора се
възлага в тежест за заемателя – ищец да осигури обезпечение на договора - поръчителство
от физическо лице, банкова гаранция. Задължението на кредитополучателя да представи
обезпечение е със срок до 3 дни от сключването на договора за кредит. Уговорено е, че в
случай, че заемополучателя не изпълни тези изисквания дължи неустойка по смисъла на
чл.11, ал.1 и ал.2 от договора в размер на 145,41 лв.
Между страните не се спори, че ищецът е получил сумата по кредита в размер на
500,00 лева, като същото обстоятелство се установява и от приложената по делото справка
за извършени плащания. От същата е видно, че ищецът е платил на ответника и уговорената
неустойка в размер на 145,41 лева.
От заключението по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза е видно,
че в погасителния план - Погасителен план по договор за паричен заем № 737079 е включено
разсрочено плащане на предвидената неустойка – за целия срок на договора в размер на
общо 145,41 лева.
Пак от заключението на вещото лице се установява, че при формиране на ГПР с
участието на предвидената неустойка – действителния размер на годишния процент на
разходите е на стойност 241,23 %.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, които са
безпротиворечиви и взаимодопълващи се.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
3
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните искови претенции:
- иск за нищожност с правна квалификация правната квалификация чл.146, ал.1 във
връзка с чл.143, т.9, т.10, т.18 от Закона за защита на потребителите /редакция изм., бр. 30 от
26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г./ във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона
за задълженията и договорите във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във
връзка с чл.11, ал.1 т.9 от същия закон .
- по иска за връщане на недължимо платено – правното квалификация е чл.55 от Закона
за задълженията и договорите.
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона
за задълженията и договорите.
Съдът е указал на страните, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да
се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид
постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98
до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat
Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този
смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-
40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.
По допустимостта
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално
легитимиран ответник, като се доказва твърдени правен интерес и претенцията е заявена
пред местно и родово компетентния съд, поради което и следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността
Безспорно се установи наличието на облигационно заемно правоотношение между
страните, по което ищецът като кредитор е изпълнил задължението си и реално е предал на
ответника, кредитополучател заемната сума, която последния е върнал в срока на договора и
към момента това е доказано, като се установява по несъмнен начин, че ищецът е заплатил и
посочената в чл.11 от договора неустойка в размер на 145,41 лева.
По смисъла на съдебната практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела
С-240/98 до С-244/98,Oceano Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (C-241/98 до С-244/98),
националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
4
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
В казуса не може да се спори, че процесният договор за паричен заем има
характеристиката на потребителски договор, като длъжникът е потребител по смисъла на
§13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е
физическо лице, като в този смисъл и заемната сума не е била предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност на длъжника, и не се установява от
доказателствата по делото, длъжникът да е действал при сключването на договора за заем в
рамките на своята търговска или професионална дейност.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат -
всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално
договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях.
Основателни са твърденията на ищеца за недействителност на оспорената клауза на
чл.11 от процесния договор, а в този смисъл и свързаната с нея – тази на чл.5 от същия
договор.
Съдът е обявил с доклада по делото на страните, че ще следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и за нищожни такива. Именно като
неравноправна клауза съдът възприема тази на чл.11 и свързаните с нея клаузи от договора
за кредит, при следните аргументи:
Претендираните вземания от кредитора за неустойка – договорна компесаторна - съдът
приема за уговорени по неравноправна клауза, която за съда е и нищожна.
Уговорената в процесния договор – така в чл.11 от него обезщетителна неустойка,
съдът приема, че от една страна не представлява и надхвърля гаранционно обезпечителната
функция на договорната неустойка, а на следващо място и представлява допълнителна
такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което изрично е забранено
от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на това основание
уговорката на чл.11 и чл.5 от процесния договор се явяват нищожни.
Заплащането на възнаграждението за компенсаторна неустойка - в случая е уговорено
във фиксиран размер, разсрочен съобразно погасителния план към договора, като
дължимостта на същото настъпва със сключване на договора и не е в зависимост от
извършване на конкретно действие или услуга от кредитора. Поради това следва да се
приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне и на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за
компенсаторна неустойка и начислената договорна лихва с размера на главницата по
договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради
5
което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
За съда уговорената компенсаторна неустойка, имат характеристиките и на разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод
следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с
Решение на Съда от 21.04.2016 г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които кредиторът има право да иска от
ищцата и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка за
недадено обезпечение, са такива които дават възможност и кредиторът и той ще има право
да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените
императивни законови норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз
основа на нищожни договорни клаузи) задължение на длъжника за плащане по тази клауза.
Както вече се посочи, така уговорената неустойка е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в
който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на СЕС дадени с
Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena
Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283, при което по правилото на чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора да
се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и
управление на кредита, а уговорените такива със споразумението – в частта за неустойка
прикриват такса за услуги и по предназначението си очевидно касаят усвояването и
управлението на кредита, като по този начин категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от
ЗПК. В този смисъл са и нищожни като противоречащи на императивна правна норма.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита
на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни свое
задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение като
неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
С оглед на горното исковата претенция за обявява нищожността на чл.11 от процесния
договор като основателна следва да се уважи.
Основателността на иска за нищожност води до основателност на иска за връщане на
недължимо платеното по нищожната клауза, а именно на сумата от 145,41 лева. По аргумент
6
от чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите ответникът дължи връщане на
полученото без основание.
По разноските:
При този изход на правния спор пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за ищеца. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 135,00 лв. за платена държавна такса.
Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено е
неоснователно и следва да се отхвърли като недоказано. По делото не е представен договор
за правна защита и съдействие в полза на адвокат Милев, от който да се установява
заплащането на адвокатско възнаграждение и неговия размер.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, т.9, т.10, т.18 от
Закона за защита на потребителите /редакция изм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от
26.03.2013 г./ във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.11, ал.1
т.9 от същия закон , и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите
и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между А. Г. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С и „СК“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. С представлявано от .........., като прогласява за нищожна клаузата на
чл.11 във връзка с чл.5 от Договор за паричен заем № 73079, сключен на 19.09.2022
година, като противоречаща на императивна правна норма – чл.10а от Закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА „СК“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С
представлявано от .......... да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С
недължимо платената сума по Договор за паричен заем № 73079, сключен на 19.09.2022
година в размер на 145,41 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 29.12.2022 година до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „СК“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С
представлявано от .......... да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С
сумата от 135,00 лева, представляваща сторените разноски по гр.дело № 70981/2022 година
по описа на Софийски районен съд за заплатена държавна такса, като отхвърля искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение като неоснователно поради
недоказаност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8