№ 213
гр. С., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Илка Й. И.а
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252200600526 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда рег.№ 59/01.04.2025г. по НОХД № 915/2024г. Сл. районен съд
признал подсъдимия В. И. В. за виновен в това, че за периода от 12.10.2022г.
до 18.10.2022г. в гр.С. от бивш Втори предачен цех, в условията на
продължавано престъпление, с посредственото извършителство на А. И. И.,
В.П.П., П.Л.П., Ж.К.С. и С. В.ев М., чрез разрушаване на преграда здраво
направен за защита на имот, чрез използване на МПС - товарен автомобил
м.“В.“ с рег.№ ........ товарен автомобил м.“В.“ с peг.№ ....... и техническо
средство - хидравлична система „ MULTILIFT“ със закачен метален контейнер
и мотокар, извършил кражба на чужди движими вещи - Смесителна камера на
стойност 31.55 лева; Смесителна камера, на стойност 3155 лева; Бобинарка
„Янтра“ 4 на стойност 1 лев; Пресуквало TDS 180F - SAVIO на стойност
9 681.32 лева; Пресуквало TDS 10ВР, 1 на стойност 563.32 лева;
Токоизправител на стойност 1 лев; маслен трансформатор на стойност 1 лев;
ККУ силово табло на стойност 1 лев; главно табло на стойност 1 лев; изводно
поле на стойност 1 лев; изводно поле № 4 на стойност 1 лев; трансформатор на
1
стойност 1 лев; трансформатор на стойност 1 лев; помпа Марица 50М на
стойност 1 лев; 3 бр. асансьор ТОВ.2 СП на стойност 3 лева; 2бр. електромер 3
Фазен на стойност 2 лева; 2 бр. бобинарка Z2/24T-MYPATA на обща стойност
14 211.92 лева; 6 бр. Модификация МУРАТА на обща стойност 1231.62 лева;
Бобинарка Z2/23T-MУPATA, на стойност 7087.58 лева; 3 бр. бобинарка Z2/23T-
MУPATA на обща стойност 20302.74 лева; Пасаж SN10-S.ANDR на стойност
1 449.27 лева; 2 бр. Модификация S.ANDR на обща стойност 2 937.60 лева;
Пасаж SN10+BOBINA-S.ANDR на стойност 1 486.43 лева; Резервоар за Вода
180м3 на стойност 8.93 лева; Резервоар на стойност 10.63 лева; Цистерна 5т.
на стойност 17.95 лева; Жел.резервоар 25MZ на стойност 29.29 лева; Цистерна
Конд. 24кв. на стойност 87.74 лева; Рез.нафта 100MZ на стойност 45.39 лева; 2
бр. Електромер на обща стойност 2 лева; Пресуквачка TSD 180BP.-SAVIO на
стойност 11 533,37лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 5779.87
лева; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 5 611.92 лева; Пресуквачка
TSD 184BP.-SAVIO на стойност 5 597.59 лева; Пресуквачка TSD 184BP.-
SAVIO на стойност 5 738.41 лева; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на
стойност 5 813.37 лева.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 6 071.68
лева; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 4703.83 лева; Пресуквачка
TSD 184BP.-SAVIO на стойност 3051.10 лева; Пречиствателно устройство -
MAGIT на стойност 2 056.20 лева, всички вещи на обща стойност 116 178.86
лева (сто и шестнадесет хиляди сто седемдесет и осем лева и 86 стотинки),
собственост на „Е.М.“ ЕАД С., представлявано от Г.Р. с пълномощник
адв.Р.К.К. и член на Съвета на Директорите С.В.К., като кражбата е в големи
размери - престъпление по чл.195 ал.2, вр. ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.26 ал.1 от НК и
на основание чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание Лишаване от свобода за
срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С
присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по
сметка на ОДМВР С. сумата 1194.10 лева, представляваща направени
разноски по досъдебното производство и по сметка на СлРС – 160 лева,
направени разноски в съдебното производство.
Присъдата е обжалвана от адв.Я. А. от САК, защитник на подс.В. И. В..
В жалбата се посочва, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, защото
по делото не са налице категорични доказателства за съпричастността на
подсъдимия по предявеното му обвинение, като същата почива на
2
предположения. Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което се
развиват аргументи в подкрепа на наведените твърдения. Правят се
доказателствени искания, свързани с провеждането на очна ставка между
подсъдимия и свид.М., както и за изготвяне на повторна оценителна
експертиза. В жалбата се иска да се отмени обжалваната присъда и да се
постанови нова присъда, с която да се оправдае подсъдимия.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП
С. изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна и моли да се
потвърди присъдата на РС С. като правилна, обоснована и законосъобразна.
Посочва, че в мотивите към постановения съдебен акт са формирани
обосновани изводи относно съставомерността на инкриминираната престъпна
дейност, механизма на нейното извършване и приложимостта на фигурата на
посредственото извършителство. Твърди, че от страна на първоинстанционния
съд е извършен подробен анализ на ангажираните по делото доказателства,
въз основа на които са изведени и обосновани подробни аргументирани
фактически и правни изводи, обуславящи основание за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия и извършеното от него
престъпление. Пледира да се потвърди обжалваната присъда.
Подсъдимият В. В. се явява лично в съдебно заседание. Посочва, че не
поддържа направените доказателствени искания в допълнението към
въззивната жалба, а именно за провеждане на очна ставка между него и
свидетеля М., както и за назначаване на повторна съдебно-оценителна
експертиза. Сочи, че няма доказателствени искания.
В личната си защита подсъдимият В. И. В. посочва, че е собственик на
имота и няма смисъл да краде от собствения имот. Твърди, че със свид.М. са
щели да развиват бизнес и затова му дал ключове от портала, който бил почти
постоянно отворен. Заявява, че при извършването на кражбите и пристигането
на полицията, свид.М. е бил там и имало натоварени един или два камиона с
желязо с бургаска регистрация. Твърди, че не е вземал пари и не е получавал
нищо от тези железа, като нямал понятие какво става.
В последната си дума иска от съда да се отмени присъдата и съдът да го
признае за невинен по обвинението.
Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на подсъдимия,
който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно
3
чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден
в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Сл. окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, направи извод, че въззивната жалба е неоснователна.
Сл. районен съд обстойно е изследвал относимите към спора
обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и
приобщения към делото по надлежния процесуален ред доказателствена
съвкупност, както и събраната в хода на проведеното съдебно следствие,
извършил е обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото
и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за
установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата.
Всичко това първата инстанция е направила, съблюдавайки стриктно
правилата на наказателния процес.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност на присъдата,
съдържащи се в жалбата и изложени в съдебните прения, извърши собствена
преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради
изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с
възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи
относно разгледаните деяния, тяхната правна характеристика и техния
извършител. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
Подсъдимият В. И. В. е осъждан два пъти, като към момента на
извършване на деянието е реабилитиран. Подсъдимият е признат за виновен и
осъден със Споразумение по НОХД № 1691/2010г. по описа на РС С., влязло в
сила на 27.09.2010г., за извършено от него престъпление по чл.195 ал.1 т.4
предл.1 и 2, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, затова, че за времето от
м.юли 2009г. до 09.09.2009г. в гр.С., с посредственото извършителство на Г.
В.а, Т.М. и други лица, като използвал МПС и техническо средство (помпа),
4
направил опит да извърши кражба на чужда движима вещ - мазут собственост
на „Е.М.“ АД гр.С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като опитът останал недовършен, поради независещи от дееца
причини. Подсъдимият В. И. В. е осъждан и с Присъда № 556/17.05.2006г. по
НОХД № 1341/2005г. по описа на РС С., влязла в сила на 01.06.2006г., за
извършено от него престъпление по чл.227б ал.2 от НК за това, че на
27.03.2003г. в гр.С., като управител на „ДВ сода“ ООД гр.С., след изпадане на
търговското дружество в неплатежоспособност, в 15-дневен срок от спиране
на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност.
Подсъдимият В. И. В. притежавал поземлен имот с площ от 19160 кв.м,
находящ се в землището на гр.С., местност „А.Д.“ (Нотариален акт № 87, том
11, рег.3433, дело 3233 от 29.10.1992г., издаден от РС С.). В посочения имота
се намирали общо 44 броя стари сгради, като две от тях били с
предназначение за обитаване, една сграда със специално предназначение и
всички останали били промишлени сгради с различна квадратура. Част от тези
сгради били собственост на подс.В.. В имота се намирала и сграда с №
67338.302.101.10, която била собственост на „Е.М.“ЕАД гр. С.. Целият
поземлен имот бил заграден с масивна ограда като достъпа до него и до
всички сгради се осъществявал през обща метална портална врата.
В същия имот сграда притежавало и търговско дружество „Е.М.“ЕАД
гр.С. с основен предмет на дейността производство и пласмент на текстилни
изделия и стоки от всякакъв вид, незабранени от закона. Във връзка с
развИ.ата дейност дружеството използвало за склад посочената по-горе сграда
с идентификатор 67338.302.101.10, която била със застроена площ 1731 кв.м
(цялата на 2 етажа) и в нея съхранявало машини и вещи, свързани с
текстилната промишленост.
В склада били оставени на съхранение следните машини и вещи: 2
смесителни камери, Бобинарки, 2 бр. пресуквало, Токоизправител, маслен
трансформатор, ККУ силово табло, главно табло, 2бр. изводно поле, 2 бр.
трансформатори , ПОМПА Марица 50М, 3 бр. асансьор ТОВ.2 СП; 2бр.
електромер 3 Фазен; 2 бр. бобинарка Z2/24T-MУPATA; 6 бр. Модификация -
МУРАТА, Бобинарка Z2/23T-MУPATA, 3 бр. бобинарка Z2/23T-MУPATA,
Пасаж SN10-S.ANDR, 2 бр. Модификация-S.ANDR, Пасаж
5
SN10+BOBINAS.ANDR, Резервоар за Вода 180м3, Резервоар, Цистерна,
Железен резервоар 25MZ, Цистерна Конд. 24кв., Рез. Нафта 100MZ, 2 бр.
Електромер, Пресуквачка TSD 180BP.-SAVIO, Пресуквачка TSD 184ВР.-
SAVIO, Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO, Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO,
Пресуквачка TSD 184BP.-SAV10, Пресуквачка TSD 184BP.-SAV10,
Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO, Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO,
Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO и Пречиствателно устройство - MAGIT.
Всички посочени машини и вещи, които дружеството „Е.М.“ЕАД гр.С.
съхранявало в този склад, били оставени там след надлежен опис като
периодично от страна на служител на дружеството се извършвала проверка на
наличността в склада, след което се извършвала инвентаризация по опис.
Последната проверка на наличните в склада машини и вещи била
извършена на 01.06.2022г.,като складовата база била посетена от свид.Ц. И.
Х., главен механик към фирмата. На свид.Х. свид.С.Х., която заемала
длъжността „Началник-склад“, били предоставени ключове за склада на
дружеството и той посетил обекта, за да извърши оглед. При извършения
оглед свид.Х. не установил нарушения в наличността на машините и вещите,
и в състоянието на сградата и достъпа до нея. По време на огледа свидетелят
направил снимки на наличните машини и вещи и ги изпратил на
ръководството на дружеството.
Подсъдимият В. И. В. се познавал със свид.С. В.ев М., известен на
подсъдимия и сред познатите си освен с името Само и с името „И.“, което
същият бил сменил преди няколко години. Свидетелят С. М. живеел и работел
в Г., но често се прибирал в България, където развивал бизнес в сферата на
строителството. Занимавал се и с покупко-продажба на недвижими имоти и
движими вещи.
През 2022г. подс.В. и свид.М. често водели телефонни разговори,
свързани с различни начини да развиват бизнес в страната, при които
подсъдимият разказал на свид.М., че в миналото се е занимавал с бутилиране
на газирана вода и притежавал фабрика в имот находящ се в гр.С., местността
„А.Д.“ по пътя за с.Б., общ.С.. Споделил му също така, че имота и част от
сградите в него са негова собственост. При един от разговорите, през лятото
на 2022г., подс.В. В. предложил на свид.С. М. да започнат общ бизнес, като
възобновят дейността по бутилиране и продажба на вода, като за целта
6
използват сградите, негова собственост в посочения имот.
Свидетелят С. М. проявил интерес към имота и пожелал да закупи част
от него. Подсъдимият В. В. му обяснил, че има два нотариални акта и няма
проблем да му продаде част от имота или целия имот, като уточнил, че
фабриката е изоставена и сградите в нея имат нужда от ремонт.
В началото на месец октомври 2022г., свид.С. М. се прибрал в Република
България и се срещнал с подс.В. В.. Целта на завръщането му била да се
запознае с документите за собственост, да закупи земята и да започне общ
бизнес с подсъдимия. Още при първата среща подс.В. В. му представил
документите, показал му скици на имота и му обяснил, че притежава целия
парцел и същия е с площ около 20 дка. Подсъдимият В. наблегнал на
обстоятелството,че целия имот е само негова собственост като уточнил,че
дава под наем част от сградите в него и в момента има наематели в някои от
тях. След този разговор, подс.В. предоставил документите на свид.М., който
от своя страна ги взел и ги занесъл при нотариус, за да провери редовността
им.
На 10.10.2022г. свид.М. и подс.В. отново се срещнали, след което
отишли в имота, влезли през портала и започнали огледа, при който
подсъдимият показал на свид.М. каптажа, от който добивал вода, докато
развивал търговска дейност и който бил основната причина за интереса на
свид.М. към имота и евентуалния общ бизнес. Подсъдимият В. показал и
къщата, в която живеел преди време, след което двамата започнали да
оглеждат сградите, намиращи се в имота. Свидетелят М. забелязал, че
повечето от тях са частично разрушени и разградени и споделил това с
подс.В., който му заявил,че това се е получило в течение на времето и отново
го уверил,че всички сгради без изключение са негови. По време на обхода
двамата влезли и в сградата, която била използвана от фирма „Е.М.“ ЕАД
гр.С. и в която се намирали голям брой машини и части. Свидетелят М. не
забелязал дали подсъдимият отключва вратата към тази сграда или тя е била
отворена. Докато оглеждали тази сграда и машините в нея, подс.В. казал, че
помещението трябва да се почисти, но той няма средства за това. Затова
предложил на свид.М., ако може да организира предаването на наличните в
помещенията машини и другите металните части. Свидетелят М. се съгласил
като заявил,че може да организира предаването им за скрап и още в този
7
момент, в присъствието на подс.В. провел телефонен разговор със свид.В.П.П.
от гр.Н., който се занимавал с изкупуване на скрап. Свидетелят М. му
обяснил, че ще закупува имот в гр.С., както и че собственикът на имота и
негов бъдещ съдружник желае имота да бъде почистен от намиращите се в
него машини и други вещи от метал. Докато разговарял със свид.П., свид.М.
пуснал разговора на високоговорител, за да чува и подс.В., като целта била да
участва при договарянето на цената на килограм желязо. Така била направена
уговорка за изкупуване на желязото на цена по 0.45лв на килограм, след което
свид.М. изпратил на свид.В. П. снимки на сградата и помещението, което
следва да бъде почистено. От своя страна подс.В. дал на свид.М. ключ за
порталната врата към целия имот и двамата се разделили.
Тъй като свид.М. не знаел,че всичко намиращо се в тази сграда е
собственост на фирма „Е.М.“ ЕАД гр.С. и бил многократно уведомен от
подсъдимия, че е единствен собственик на терена и вещите са негови, той
започнал да организира предаването на наличните в помещението машини и
други вещи, като за целта се свързал със свид.Ж.С., негов познат, който се
занимавал с подобна дейност. Двамата се уговорили, последния да присъства
по време на цялото изнасяне на машините и частите от имота, като всяка
сутрин и вечер отключва и заключва порталната врата. Уговорката включвала
задължението на свид.С. да следи процеса на изнасяне и предаване за скрапа и
да получи и предаде парите от продажбата му на свид.М.. За целта свид.М. му
предоставил ключа, като двамата се договорили, че след като закупи имота ще
го ангажира да извърши ремонт на помещенията.
Междувременно, подс.В. и свид.М. продължили да водят разговори
относно цената за закупуване на имота, като подс.В. искал сума от около
няколко милиона лева, която свид.М. не бил съгласен да заплати. По време на
преговорите относно предстоящия съвместен бизнес между подс.В. и свид.М.,
подс.В. предложил за управител на новата фабрика да бъде назначен негов
близък приятел свид.А. К., който да живее в една от къщите в обекта и да
контролира процеса на работа.
Свидетелят М. се съгласил и по този повод двамата посетили
свид.Карагъозов в дома му. Свидетелят С. се съгласил да поеме работата и
тримата заедно дошли в гр.С.. След това го завели в имота и всички отново
обиколили парцела и разгледали намиращите се там стари сгради. Пред
8
свид.К., подс.В. също заявил,че помещенията са негови, както и че
намиращите се в тях машини са на друго лице или фирма, но трябва да се
изхвърлят като непотребни. Тримата отново обсъдили точните действия във
връзка с предстоящата дейност, а именно помещенията да се изчистят от
наличните в тях машини и вещи, след което да се започнат ремонтни дейности
и после да се престъпи към реализиране на бизнес.
При посещението си в имота свид.М. забелязал,че по двора са
разпръснати и части от автомобили, за които подс.В. обяснил, че принадлежат
на наемателя на една от сградите, който извършва дейност, свързана с
продажба на авточасти. Обяснил също така, че една от сградите се ползва от
фирма, която осъществява дейност като погребална агенция.
Свидетелят В.П.П., с когото свид.М. и подс.В. се уговорили да му
предадат за скрап, намиращите се в помещенията машини и други вещи, бил
собственик и управител, заедно със свид.П.Л.П. на дружество „В.М.Р.“ ООД
гр.Н., а последният собственик и управител и на „Е.Т. 1“ ЕООД гр.Н..
С цел започване на изнасяне на машините, свид.В. П. изготвил договор
за покупко-продажба на скрап № 1/12.10.2022г., като за продавач вписал
подс.В., а за купувач дружеството, на което е управител. Свидетелят П.
изготвил договора след разговор със свид.М. и му го предоставил, за да го
подпише подсъдимия, но към момента на появата на полицията договорът не
бил подписан от подс.В. и не бил върнат на свид.П..
На 12.10.2022г. свид.В. П. и свид.П.П., заедно с шофьора към фирма
„В.М.Р.“ ООД, свид.А. И. И., се придвижили до гр.С. с два камиона марка
„В.“, единият с peг.№ ..... и другият с рег.№ ........ В града, били посрещнати от
свид.Ж.С. и свид.С. М., които ги отвели до обекта, отключили портала и
показали склада, който трябвало да се почисти. За работата, за която се
ангажирал, свид.В. П. осигурил и хидравлична система „MULTILIFT“ със
закачен метален контейнер и мотокар.
Свидетелят В. П., заедно със свид.А. И. И. и свид.П.Л.П., започнали
работа по изнасянето и превоза на вещите, собственост на „Е.М.“ЕАД гр.С..
В рамките на шест дни в периода от 12.10.2022г. до 18.10.2022г. с
помощта на товарен автомобил марка „В.“ с рег.№ ........ управляван от свид.А.
И. И. и товарен автомобил марка „В.“ с peг.№ .... управляван от свид.В.П.П.,
намиращите се в помещението машини и други вещи, собственост на фирма
9
„Е.М.“ЕАД гр.С., били изнесени, натоварени и извозени от гр.С. до гр.Бургас,
където били предадени като отпадъци от цветни метали.
На 12.10.2022г. с товарен автомобил марка „В.“ с рег.№ ..... били
извозени вещи, третирани като метален отпадък в количество 6100кг, а чрез
товарен автомобил марка „В.“ с peг.№ ....... в количество 4140кг. За това
количество, свид.В. П. предал на свид.Ж.С. сумата в размер на 5508 лева.
На 13.10.2022г. с товарен автомобил марка „В.“ с рег.№ ..... били
извозени вещи, третирани като метален отпадък в количество 10320кг, а чрез
товарен автомобил марка „В.“ с peг.№ ....... в количество 5860кг. За общото
количество от 16180кг, свид.В. П. предал на свид.Ж.С. сумата от 7281 лева.
На 14.10.2022г. чрез товарен автомобил марка „В.“ с рег.№ ..... били
извозени вещи, третирани като метален отпадък в количество 7660кг, а чрез
товарен автомобил марка „В.“ с peг.№ ..... в количество 5280кг. За общото
количество от 12940кг, свид.В. П. предал на свид.Ж.С. сумата от 5823 лева.
На 15.10.2022г. чрез товарен автомобил марка „В.“ с рег.№ ..... били
извозени вещи, третирани като метален отпадък в количество 8000кг, а чрез
товарен автомобил марка „В.“ с peг.№ ..... в количество 8200кг. За общото
количество от 16200кг, свид.В. П. предал на свид.Ж.С. сумата от 7290 лева.
На 16.10.2022г. не било извършвано пренасяне на вещи, собственост на
фирма „Е.М.“ ЕАД, тъй като било неделя.
На 17.10.2022г. чрез товарен автомобил марка „В.“ с рег.№ ..... били
извозени вещи, третирани като метален отпадък в количество 9140кг, а чрез
товарен автомобил марка „В.“ с peг.№ ....... в количество 6120кг. За общото
количество от 15260кг, свид.В. П. предал на свид.Ж.С. сумата от 6868 лева.
За да осигурят достъп на мотокара до вътрешната част на склада и с
помощта на тази техниката да продължат да изнасят и товарят намиращите се
там машини и други вещи, работниците, които участвали в изнасянето,
разбили част от тухлената стена на складовото помещение, собственост на
„Е.М.“ ЕАД гр.С..
През всеки един от посочените по-горе дни свид.Ж.С. контролирал
случващото се, като отварял порталната врата и присъствал на изнасянето и
товаренето на вещите. След това лично придружавал товарните автомобили
до пристанището на гр.Бургас, където вещите били предавани за скраб във
10
фирмата, чийто управител бил свид.В. П.. След претеглянето им на кантар,
свид.В. П. предавал парите, заедно с кантарна бележка на свид.С., който от
своя страна ги предавал на свид.М..
В изпълнение на уговорката си с подс.В., свид.М. му предавал
получените пари като най-често го посещавал в дома му. При едно от тези
посещения присъствал и свид.С., който бил в купето на автомобила и видял
свид.М. да предава парите, получени от предаденото за скрап желязо на
собственика на имота, подс.В..
По посочения по-горе начин, за посочения период от време свид.Ж.С.
получил сумата в размер на 32 770 лева, която предал на свид.С. М. и която
свид.М. предал на подс.В..
В един от дните, в които се извършвало изнасяне на машините, а именно
на 14.10.2022г. имота бил посетен от свид.Х. И. К., който стопанисвал една от
сградите и осъществявал дейност като погребална агенция. Свидетелят К.
видял, че в двора има два големи камиона с бургаска регистрация и непознато
за него лице, с което се заговорил. На въпроса какво правят там, непознатия
му отговорил, че не знае, тъй като е „общак“. По-късно на същия ден свид.Х.
К. се обадил на подс.В. и се опитал да разбере какво се случва в имота, но
подс.В. му заявил,че той нищо не прави и най-вероятно свид.К. е видял,че
ползвателя на автоморгата, свид.И.К., се изнася от помещението, което
ползва.
На 18.10.2022г. свид.И.К. също посетил обекта и още при пристигането
си видял, че портала на двора е отворен и вътре има техника, представляваща
гондола без влекач, камион и мотокар, и че непознати за него лица изнасят
машини, за които той знаел, че са собственост на „Е.М.“ ЕАД гр.С.. Това той
знаел, тъй като през годините които е бил наемател лично е осигурявал достъп
на служители на дружеството до двора. По тази причина свидетеля се свързал
по телефона със свид.С.В.К., за която знаел че работи в „Е.М.“ЕАД и я питал
дали е наясно с това изнасяне на техни машини. След като тя му отговорила
отрицателно, същият сигнализиран органите на реда.
Свидетелката С.В.К., която била член на съвета на Директорите на
„Е.М.“ЕАД гр.С., веднага след получаване на сигнала от свид.К. за изнасянето
от склада на дружеството на машини, се свързала със свои служители, които
изпратила на място, за да проверят какво се случва.
11
На място, първо, пристигнали служителите от „Е.М.“ ЕАД свид.И.К. И.,
свид.Д. И. Л., свид.С.Х. и М.Я.. Те констатирали, че склада на дружеството е с
разбита врата.Установили, че едната стена на сградата е разбита като е
оформен огромен отвор с височина около 2 метра и същата ширина.
Забелязали също така, че по земята има следи от мотокар и от влачене на
машините, както и че мотокара се намират в двора на обекта. Всички видели,
че склада е опразнен и машините липсват. При пристигането си служителите
видели, че на пътя пред двора имал спрян товарен камион тип „гондола“ с
кука за товарене.
Подаденият сигнал посетили и полицейски служители, сред които
свид.И.А.. Той също установил намиращите се на обекта камион и мотокар,
както и че вратата на склада е разбира, а в стената е оформен огромен отвор.
При проверката било установено и присъстващото там лице, а именно свид.А.
И. И., който бил шофьор към фирмата „В.М.Р.“ и съобщил, че е пристигнал
сутринта, като е управлявал товарния автомобил, установен пред обекта, а
именно товарен автомобил марка „В.“ с рег.№ ...... Свидетелят И. съобщил, че
е пристигнал, за да натовари мотокара. На място било установено още едно
лице, а именно свид.Ж.С., който е съобщил, че е осигурил отварянето на
порталната врата на двора с цел свид.И. да натовари мотокара. Било
установено и другото присъстващо лице, а именно свид.К.С., племенник на
свид.Ж.С., който го придружавал без да има участие в случващото се.
След пристигането на служителите на „Е.М.“ ЕАД гр.С., свид.Ж.С.
разбрал, че има проблем със собствеността на предадените за скрап машини и
веднага направил опит да се свърже по телефона със свид.С. М., но не успял.
Тогава тръгнал с автомобила си да го търси, но междувременно осъществил
връзка и се върнал на мястото. От своя страна, свид.С. М. се свързал с подс.В.
и заедно отишли до обекта, където били пристигнали и органите на реда.
При пристигането си на мястото подс.В. В. започнал да размахва
документите си за собственост и веднага влязъл в словесен конфликт със
свид.С.К., като я попитал какви претенции имат те към имота му.
Свидетелката Коджабашева му заявила, че склада и изнесените машини са
тяхна собственост, собственост на „Е.М.“ ЕАД гр.С., и това което той върши е
нарушение. Когато чул това подсъдимият й заявил, че те вече 20 години не са
си потърсели машини и не са наясно как стоят нещата.
12
След приключване на проверката всички били освободени и се прибрали
по домовете си, а по случаят започнало полицейско разследване.
В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие, при
който било фиксирано фактическото състояние на сградата и наличните в нея
вещи, собственост на „Е.М.“ ЕАД гр.С..
С протоколи за оглед на местопроизшествие от 18.10.2022г. по делото са
били приобщени като веществени доказателства товарен автомобил марка
„В.“ с peг.№ А 21 06 НС, хидравлична система „ MULTILIFT“ със закачен
метален контейнер и мотокар, които в последствие, срещу разписка от
19.10.2022г. били върнати на свид.В.П.П..
Били извършени два следствени експерименти на 14.03.2023г. и на
17.03.2023г., първият в присъствието на свид.М., а вторият – на подс.В..
Видно от назначената по делото тройна съдебно-оценителна експертиза
пазарната стойност на вещите, предмет на деянието, към 18.10.2022г. възлиза
на 116 178.86 лева.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното и
в съдебните производства при стриктно спазване изискванията на чл.13, чл.14
и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не
се различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда.
Направената от въззивният състав преценка на наличните доказателствени
източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и при проведеното
съдебно следствие от първата инстанция, и надлежно приобщени в
първоинстанционното съдебно следствие, които са въведени в настоящия
процес от гласните доказателства – показанията на свидетелите С.К., И. И., Д.
Л., С.Х., Ц. Х., В. П., П.П., А. И., К.С., С. М., А. К., И.К., И.А., частично от
показанията на свидетелите Ж.С., Х. К., като някои от показанията, дадени на
ДП, са приобщени по съответния процесуален ред; писмените доказателства и
доказателствени средства, включващи и протоколите за огледи на
произшествие и проведени следствени експерименти, и приложените
13
фотоалбуми към тях, както и от заключението по изготвената тройна съдебно-
оценителна експертиза.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка по спора. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства – времето, мястото, механизма и начина на извършване
на деянието, са категорично установени в хода на разследването чрез
способите и по реда на НПК. Съображенията, които първостепенният съд е
изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за
установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани,
което позволява на страните и на настоящата инстанция да проследят
формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите,
включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения
процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата и след
извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е
достигнал до верни изводи от фактическа страна, които се споделят от
настоящата инстанция. Същата намира за обективен, всестранен, прецизен и
подробен направения от първата инстанция пространствен анализ на
доказателствените материали и възприема напълно дадената оценка за тяхната
годност и достоверност. В този смисъл е неоснователно наведеното от
защитата, че атакуваната присъда почива на предположения. Поради това
настоящата инстанция намира присъдата за обоснована, а фактическите
констатации на първоинстанционния съд, почиващи на всички събрани
доказателства и доказателствени средства, подробно и детайлно анализирани
от проверяваната инстанция.
Двете съдебни инстанции се довериха на показанията на разпитаните
свидетели и частично на показанията на някои от тях, подробно посочени по-
горе, които освен че са ясни, последователни, точни, безпротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, кореспондират и с проведените огледи на
местопроизшествие и следствени експерименти, както и с приложените
писмени доказателства. Правилно първата инстанция е кредитирала
показанията на изброените свидетели, които установяват времето, начина,
мястото и механизма на извършване на деянието. Установените обстоятелства
14
от показанията на свидетелите кореспондират и с установеното от
заключението по извършената тройна съдебно-медицинска експертиза.
Правилно районният съд е ценил показанията на свидетелите С. М., В.
П., П.П., А. И., Ж.С., които изцяло кореспондират помежду си, както и с
показанията на свидетелите С.К., И. И., Д. Л., С.Х., Ц. Х., К.С., А. К., И.К., Х.
К. и И.А.. Тези показания съпоставени помежду си установяват, че между
свид.М. и подс.В. имало бъдещи намерения да развиват съвместен бизнес на
територията на процесния обект и уверението на подсъдимия, че е собственик
на обекта и всичко, намиращо се в него. От показанията на свидетелите С. и
М. се установява начина на организиране на работата по изнасяне и предаване
от склада на машините за скраб, както и получаването на парите от
предадения метал от свид.С., който ги е предавал на свид.М., а той от своя
страна ги давал на подс.В.. тези обстоятелства категорично се потвърждават и
от показанията на свидетелите П. и П.. Даже свид.С. е присъствал лично на
едно от предаванията на парите от свид.М. на подсъдимия в дома на
последния, като в този смисъл наведеното в допълнението към въззивната
жалба е неоснователно. Правилно първата инстанция се е доверила на
показанията на тези свидетели, които са безпротиворечиви, логични,
кореспондиращи помежду си, а и са незаинтересовани от изхода на делото. В
тази насока правилно не е дадено доверие на обясненията на подс.В., който в
най-голяма степен има интерес от оневиняването си, като следва да се има
предвид, че същият е подсъдим и има право да излага обяснения, които да
подкрепят защитната му позиция. Защитната позиция на подс.В. се оборва и
от проведения следствен експеримент с участието на свид.М., при който се
установява, че въпросният склад, от който следва да се изнесат процесните
машини е посочен лично от подсъдимия на свидетеля и е различен от
посочения от подсъдимия склад за почистване, в който няма машини, при
проведения следствен експеримент с негово участие. Обясненията на
подсъдимия остават изолирани в процеса, не се подкрепят от нито едно
доказателство по делото, поради което наведеното във въззивната жалба за
наличието на обвинителен уклон от районния съд, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно по изложените аргументи.
Фактът, че процесните машини са собственост на „Е.М.“ ЕАД С. е
категорично установен от показанията на свидетелите Коджабашева, И., Л. и
Х.ва, кореспондиращи и с показанията на свид.Х., който на 01.06.2022г. е
15
посетил склада и е направил снимки, приложени по делото и установяващи
наличността на машините и обстоятелството, че металната врата на склада е
била заключена с катинар. Собствеността на процесните движими вещи се
установява и от писмените доказателства във връзка с проведени
инвентаризации в дружеството, както и фактури, Устав на дружеството, при
което се установяват безспорно процесните вещи по вид и количество.
Действително, подс.В. е бил собственик на земята и е знаел на кого са дадени
складовете и чия собственост е намиращото се в тези складове. Знанието на
подсъдимия, че процесните машини не са негова собственост се потвърждава
и от показанията на свид.А. К., на които първоинстанционният съд правилно
се е доверил. Въз основа на показанията на тези показания, съдът правилно е
приел, че подс.В. е знаел, че наличните в склада машини стоят в помещението
от 20 години, не са негови и никой не ги е потърсил.
Съобразявайки изложеното, въззивният съд намира, че при така
установената фактическа обстановка се установява категорично и авторството
на деянието, подкрепено от цялата доказателствена съвкупност, събрана по
делото. Тези обстоятелства са безспорно и категорично установени в хода на
наказателното производство.
Правилно е определена и общата стойност на процесните движими
вещи, собственост на „Е.М.“ ЕАД С., в размер на 116 178.86 лева, въз основа
на изготвената тройно съдебно-оценителна експертиза, която първата
инстанция е кредитирала. Районният съд е приел и съдебно-оценителната
експертиза, по която вещите са оценени на същата пазарна стойност към
момента на деянието, но с допусната техническа грешка в изписването им.
Въззивният съд намира, че вещите, предмет на настоящото производство, е
достатъчно и правилно определени в тройната СОЕ, поради което не е било
нужно изслушването и приемането на СОЕ.
Настоящата инстанция намира, че въз основа на категорично
установената фактическа обстановка, първата инстанция е направила
правилни правни изводи. Съобразявайки гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че районният съд подробно е обсъдил цялата събрана
доказателствена съвкупност, обсъдил е поотделно и съпоставени помежду си
събраните доказателствени материали, включително и свидетелските
показания, и обясненията на подсъдимия, обстойно, като е изложил аргументи
16
за направените изводи в мотивите, към които се присъединява и въззивната
инстанция и няма да ги повтаря.
Въззивният съд се присъединява към направения законосъобразен
правен извод от първоинстанционния съд, че подс.В. И. В. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.2, вр. ал.1 т.3 и
т.4, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода от 12.10.2022г. до 18.10.2022г. в
гр.С., от бивш Втори предачен цех, в условията на продължавано
престъпление, с посредственото извършителство на А. И. И., В.П.П., П.Л.П.,
Ж.К.С. и С. В.ев М., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита
на имот, чрез използване на МПС - товарен автомобил марка „В.“ с рег.№
........ товарен автомобил марка „В.“ с peг.№ А 24 35РА и техническо средство -
хидравлична система „ MULTILIFT“ със закачен метален контейнер и
мотокар, извършил кражба на чужди движими вещи на обща стойност
116 178.86 лева, собственост на „Е.М.“ ЕАД С., представлявано от Г.Р. с
пълномощник адв.Р.К.К. и член на Съвета на Директорите С.В.К., като
кражбата е в големи размери.
Безспорно е авторството на деянието, както и виновното поведение на
подсъдимия В. И. В., като деянието е извършено от подс.В. с посредственото
извършителство на лицата С. М., Ж.С., А. И., В. П. и П.П.. В случая подс.В. е
действал със свидетелите М., С., И., П. и П., които са наказателно отговорно
лица по смисъла на закона, но за тях не може да се търси наказателна
отговорност, тъй като същите са действали без умишлена вина предвид
хипотезата на чл.11 ал.2 от НК, в каквато насока е постоянната и
задължителна съдебна практика. В случая е налице посредствено
извършителство, тъй като деецът използва други лица, които извършват
кражбата при липса на общност на умисъла, което да обоснове съучастие, в
какъвто смисъл е Постановление № 3/1982г. на Пленума на ВС и съдебната
практика. Конкретно в настоящия случай посредственият извършител
използва като оръдие наказателно отговорно лице, което мотивира да извърши
изпълнителното деяние така, че то действа при някое от обстоятелствата,
изключващи умисъла. Свидетелите М., С., И., П. и П. са взели участие в
престъпното деяние извършено от подс.В. с убеждението, че той е единствен
собственост на целия имот и намиращите се в склада вещи, поради което и при
пристигането на полицейските служители поведението на всеки един от тях, с
изключение на подсъдимия е било спокойно и съответно на знанието им за
17
случващото се и в частност за собствеността на вещите, които изнасят.
Първата инстанция много подробно е обсъдила тези обстоятелства, като ги е
съпоставила с доказателствените материали, и които въззивната инстанция
напълно споделя.
Безспорно и категорично са установени всички квалифициращи
признаци на престъплението кражба, а именно, че деянието е извършено при
условията на чл.195 ал.1 т.3 от НК, тъй като откраднатите вещи са отнети чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, при условията
на чл.195 ал.1 т.4 от НК, защото откраднатите вещи са отнети чрез
използването на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „В.“ с
рег.№ ..... и товарен автомобил марка „В.“ с рег.№ А2435РА, и техническо
средство - хидравлична система „MULTILIFT“ със закачен метален контейнер
и мотокар. Установено е, че е била разрушена една от тухлените стена на
сградата, ползвана за склад от „Е.М.“ЕАД С., като машините са изнасяни през
направения отвор. Била е разбита и свалена от мястото й металната врата на
склада, като машините са били изкарвани навън през нея и през направения
отвор в стената. Доказано е и, че откраднатите вещи са отнети чрез
използването на моторно превозно средство - два товарни автомобила и
техническо средство - хидравлична система „MULTILIFT“ със закачен
метален контейнер и мотокар. Тези квалифициращи признаци се установяват
не само от показанията на разпитаните свидетели П., П., И., К. и К. но и от
подробно описаното и обективирано в протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.10.2022г. и приложения фотоалбум към него.
По делото е безспорно установено, че стойността на откраднатите вещи
възлиза на 116 178.86 лева (видно от тройната СОЕ) и е в големи размери,
съгласно ТР № 1/1998г., ОСНК, ВКС, тъй като стойността на предмета на
престъплението надхвърля 70 пъти минималната РЗ за страната, към момента
на довършване на деянието, към 18.10.2022г. (минималната РЗ е била 710
лева, съгласно ПМС от 24.03.2022г.).
Въззивният съд намира, че деянието представлява продължавано
престъпление по смисъла на НК, тъй като както правилно е приел районният
съд, в периода от 12.10.2022г. до 18.10.2022г. са извършени пет отделни
деяния, всяко от които поотделно осъществява състава на едно и също
престъпление, а именно престъпление кражба, извършени са през
18
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
Освен категорично установените обективни признаци на разгледаното
деяние, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и
субективния елемент на престъплението по чл.195 ал.2, вр. ал.1 т.3 и т.4, вр.
чл.26 ал.1 от НК, а именно наличие на пряк умисъл при извършване на
деянието. Изследвайки умисъла на подс.В. В., въззивният съд съобрази
константната съдебна практика, според която за субективната страна на
деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия и
прояви на дееца, предшестващи настъпилите общественоопасни последици, а
не от неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му
интерпретация на протеклите събития. Всички данни по делото категорично
установяват, че подсъдимият, с оглед на неговата възраст, физическо и
психическо развитие, степен на образование - висше, социален опит, е
съзнавал и е бил наясно, че мотивира свид.С. М., а чрез него и свидетелите В.
П., П.П., Ж.С. и А. И., за отнемането на вещи, които не са негова собственост,
като е съзнавал, че това отнемане е противозаконно, но независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на резултата, искайки и насочвайки
усилията си за неговото настъпване. В тази връзка подс.В. е бил наясно с това,
че инкриминираните вещи са чужди движими вещи, знаел е че са собственост
на дружеството „Е.М.“ ЕАД С. и е било наясно, че няма съгласието на
собственика вещите да се изнесат и предадат за скраб, но независимо от това
е предприел действия по отнемането им. Поведението на подсъдимия е довело
до целения от него резултат, а именно да се продадат машините на
дружеството, като свид.М. да намери фирма, която да изкупи желязото, а
свид.Ж.С. е осъществил контрол по изнасянето и предаването им. Поради това
подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Правилно СлРС е счел, че подсъдимият напълно е разбирало смисъла,
значението и престъпните последици от действията си, въпреки което ги е
извършил с користна цел, а именно да реализира доходи от продадените за
скрап чужди движими вещи. Подсъдимият В., като дългогодишен собственик
на земята и складовете, които се помещавали там е бил наясно, че „Е.М.“ЕАД
С. притежава склада и там съхранява своите вещи, като е бил наясно и със
19
стойността им.
Мотивиран от гореизложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
осъдителна присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно
съответствие с разпоредбата на чл.195 ал.2, вр. ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.26 ал.1 от
НК. Липсват предпоставките, за оправдаването на подс.В. В. за извършено
престъпление по чл.195 от НК, поради което искането на защитата в тази
насока не може да бъде уважено.
Правилен и законосъобразен е също изводът на съда, че в казуса е
приложима разпоредбата на чл.54 от НК при определяне на наказанието на
подсъдимия. Правилно първата инстанция е отчела като смекчаващи
отговорността му обстоятелствата, а именно добрите характеристични данни
на подсъдимия и обстоятелството, че макар и осъждан е реабилитиран, т.е. с
чисто съдебно минало е. Въззивният съд намира, че соченото от първата
инстанция отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство липса на
критично отношение към деянието не може да бъде ценено като такова.
Признаването на вина или не, неизказването на съжаление или разкаяние за
стореното, липсата на критично отношение към извършеното деяние, не може
и не се цени като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство. Поради
това настоящата инстанция намира, че в казуса не са налични отегчаващи
вината на подс.В. обстоятелства. Констатираното от въззивния съд не налага
изменение на наложеното от първоинстанционния съд наказание, тъй като
същото е наложено в минимален размер, предвиден за престъплението по
чл.195 ал.2, вр. ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.26 ал.1 от НК, а именно в размер на три
години лишаване от свобода.
По този начин, определяйки наказанието на подсъдимият в размер на
три години лишаване от свобода, в минимален размер, предвиден за това
деяние, районният съд е наложил на подсъдимия едно справедливо наказание,
при наличието само на смекчаващи обстоятелства, независимо, че е посочил
отегчаващо обстоятелство, което въззивният съд намира, че не е налично и не
го цени. Районният съд е наложил справедливо наказание на подс.В.,
съответстващо на целите по чл.36 от НК, като му е наложил наказание в
минимален размер, предвиден за осъщественото от него деяние, при
условията на чл.54 от НК.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и определеното
20
наказание, което е три години лишаване от свобода (до три години, съобразно
чл.66 ал.1 от НК), проверяваната инстанция правилно е отложила
изпълнението на наложеното наказание, но определеният изпитателен срок в
минимален размер - три години, е прекалено нисък, но предвид факта, че не е
наличен съответен протест, то въззивната инстанция не може да влоши
положението на подсъдимия. Независимо от това, настоящият състав на съда
намира, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на
подсъдимия В. В. и съобразявайки неговата по-голяма възраст, не е
наложително подсъдимият да търпи ефективно наложеното му наказание, като
по този начин се постигнат в най-пълна степен целите на индивидуалната и
обща превенция на наказанието.
Настоящата инстанция, след извършена цялостна проверка на
атакуваната присъда, не намери допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, съобразявайки изискването за цялостна проверка на
присъдата. Изводите на решаващия съд са направени след цялостен,
задълбочен и правилен анализ на събрания доказателствен материал,
изготвените мотиви, отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК,
правилно е приложен и материалния закон, а наложеното наказание не е
прекомерно тежко за извършеното и неговия автор, даже е занижено,
отчитайки характера на деянието и неговата разпространеност в обществото,
засягащо собствеността.
Водим от изложените аргументи, въззивната инстанция намира, че
присъдата е законосъобразна, обоснована и правилна в частта относно
приложения материален закон и наложеното наказание на подсъдимия, като
подадената от подсъдимия и защитата му въззивна жалба е неоснователна и не
може да доведе до претендираните с нея правни последици – оправдаване на
подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл.195 ал.2, вр.
ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.26 ал.1 от НК.
Правилно, с оглед правилата на процеса и постановената присъда, и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия В. И. В. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1194.10 лева в полза на бюджета
на държавата по сметка на ОДМВР С. – за изготвени експертизи и
фотоалбуми, както и в размер на 160 лева в полза на бюджета на държавата по
сметка на Районен съд С. – за изслушване на вещите лица в съдебно
21
заседание.
Мотивиран от гореизложените съображения, въззивният съд прие, че на
основание чл.338 от НПК, следва да потвърди обжалваната присъда, като
обоснована и законосъобразна.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, Сл. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда рег.№ 59/01.04.2025г., постановена по
НОХД № 915/2024г. по описа на С.ски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22