№ 19
гр. гр. Добрич, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500710 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№981/19.04.2023г., подадена от Н. П. С. с ЕГН ********** от гр.Г.Т.,
обл.Добрич, ***, чрез адв.Д. К., срещу решение №19/15.03.2023г. по гр.д.
№204/2022г.на РС-Г.Т., с което е осъден да заплати на ищеца П. Й. П. ЕГН
********** от гр. В. сумата в общ размер от 1 764. 22 лв., представляваща 1/8
част от получената от ответника от „***“ ООД парична рента за ползването
през стопанските 2017/2018г.; 2018/2019г. и 2019/2020г. на нива с площ от
50.410 дка, имот №087013 в местност „Кованлъка“ по плана за земеразделяне
на гр. Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба-23.06.2022г. до окончателното изплащане, както и
сумата в общ размер от 464.00 лв., от които сумата от 209 лв., представляваща
обезщетение за забава върху плащането на сумата от 567.11 лв. за стопанската
2017/2018г.; сумата от 151.00 лв., представляваща обезщетение за забава върху
плащането на сумата от 567.11 лв. за стопанската 2018/2019г. и сумата от
104.00 лв.представляваща обезщетение за забава върху плащането на сумата
от 630.00лв. за стопанската 2019/2020г.
Въззивиникът намира решението за неправилно, незаконосъобразно,
1
постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Конкретните оплаквания се свеждат до разгледана
нередовна искова молба относно дължимата държавна такса, неправилна
правна квалификация на предявените искове, неправилно разпределена
доказателствена тежест, не указване на необходимостта за кои от твърдяните
факти не се сочат доказателства, ненадлежно мотивиране. Решението било
постановено без ищеца да е доказал по основание и размер предявените
искове. Съдът се позовал на решение №73/01.08.2008г. по гр.д.№172/2003г.на
КРС без да отчете, че жалбоподателя не е обвързан от същото защото не е
страна по това дело, без да обсъди и изтъкнатите доводи за това в отговора на
исковата молба. Иска отмяна на решението и постановяване на правилно
такова.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден
от насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало
04.04.2023., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край
18.04.2023г., чрез изпращането и по пощата на 18.04.2023г., от лице с интерес
от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на
чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 и чл.261 от ГПК/след проведена процедура за
отстраняване на нередовности във връзка с дължимата държавна такса за
въззивно обжалване, за което жалбата е била върната на районния съд като е
било прекратено образуваното при първоначалното и постъпване в.гр.д.
№513/2023г.на ДОС/.
Добричкият окръжен съд, в рамките на правомощията си по чл.269 от
ГПК- служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата и от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с
императивните правни норми, провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е по
предявени с искова молба вх.№1625/23.06.2022г., уточнена с молба вх.
2
№7341/23.11.2023г., от П. Й. П. с ЕГН **********, от гр.В., ул.“***", срещу Н.
П. С. с ЕГН **********, от гр.Г.Т. ул.“***" искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД- обезщетения за лишаване от ползване на ищеца като собственик на 1/8
ид.ч. от нива с площ от 50.410 дка, имот №087013 в местност „Кованлъка“ по
плана за земеразделяне на гр. Ш., от ответника, който не е съсобственик, и
обезщетения за забава плащането на същите, а именно: за сумата от
567.11лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на
собствената на ищеца 1/8 ид.ч. от нива с площ от 50.410 дка, имот №087013 в
местност „Кованлъка“ по плана за земеразделяне на гр. Ш. през стопанската
2017/2018г., съизмеримо с получената рента от 90лева/дка, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-23.06.2022г., до
окончателното плащане; за сумата от 209лева обезщетение за забавено
плащане на сумата от 567.11лева, съизмеримо със законната лихва за периода
01.11.2018г.-23.06.2022г.; за сумата от 567.11лева, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на собствената на ищеца 1/8 ид.ч. от
нива с площ от 50.410 дка, имот №087013 в местност „Кованлъка“ по плана за
земеразделяне на гр. Ш. през стопанската 2018/2019г., съизмеримо с
получената рента от 90лева/дка, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-23.06.2022г., до окончателното плащане; за сумата
от 151лева обезщетение за забавено плащане на сумата от 567.11лева,
съизмеримо със законната лихва за периода 01.11.2019г.-23.06.2022г.; за
сумата от 630лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване
на собствената на ищеца 1/8 ид.ч. от нива с площ от 50.410 дка, имот №087013
в местност „Кованлъка“ по плана за земеразделяне на гр. Ш. през стопанската
2019/2020г., съизмеримо с получената рента от 100лева/дка, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-23.06.2022г., до
окончателното плащане; за сумата от 104лева обезщетение за забавено
плащане на сумата от 630лева, съизмеримо със законната лихва за периода
01.11.2020г.-23.06.2022г.;
Обосноваващите ищцовата претенция обстоятелства, се свеждат до
твърдения за неоснователно разместване на имуществени блага в резултат на
ползване от ответника на собствените на ищеца 1/8ид.части от недвижимия
имот без правно основание. Имотът бил съсобствен и допуснат до делба с
решение по гр.д.№172/2003г.на РС-КаВ., влязло в сила на 25.11.2013г..
Правата на ищеца в обем от 1/8ид.част били съдебно установени в делбеното
3
производство. Преди да бъде ликвидирана съсобствеността, а именно през
стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., нивата била дадена за
арендуване на „***“ООД. Рентните възнаграждения били получавани от сина
на съсобственика П. С. Б.-ответникът Н. П. С., 1/8част от тях били получени за
ползването на собствените на ищеца 1/8ид.част от имота.
Ответникът Н. П. С. е оспорил претенциите на ищеца с твърдения през
стопанските 2017/2018г.; 2018/2019г. и 2019/2020г. да е ползвал нивата като
нейн едноличен собственик по силата на договор за покупко-продажба от
2001г., обективиран в нотариален акт №164,т.VІІ,рег.№2837,д.
№543/07.08.2001г. на нотариуса С.А. с район на действие КРС, по силата на
който П. С. Б. и С.К. Б.а му я продават. От 07.08.2001г. владял имота на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик. Делбата на имота не била приключила. Вещнопрехвърлителното
действие на разпоредителната сделка от сънаследник можело да отпадне в
хипотезата на чл.76 от ЗН- ако при делбата имотът не бъде поставен в дял на
наследника –прехвърлител, вън от този случай сделката си оставала
действителна.
Касае се за реституирано право на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху
земеделски имот, но не се касае за отношения между съсобственици, ако и
ищецът да е квалифицирал претенцията си като такава по чл.30 от ЗС. При
твърдения в исковата молба съсобственик на процесната нива да е бащата на
ответника Н. П. С. -П. С. Б., ответникът да е получавал рентата, вкл.за
собствените на ищеца 1/8ид.части, се касае за отговорност в хипотезата на
чл.59, ал.1 от ЗЗД- обезщетения за неоснователно ползване. Квалифицирането
на иска/исковете е задължение на съда, а не на страната. Въпреки
първоначалната неправилна квалификация от районния съд на главните искове
като такива по чл.30 от ЗС и липсата на разпределена доказателствена тежест
във връзка с действително предявените искове по чл. 59 ЗЗД, страните са
изложили своите твърдения относно релевантните за иска обстоятелства и са
посочили доводите си във връзка с тях. Районният съд е възприел и е обсъдил
в мотивите си правилното правно основание по чл.59 ЗЗД, респ. не е налице
нарушаване на правото на защита на страните, нито на основните начала, нито
произнасяне по предмет, за който съдът не е бил сезиран.
Предявените главни искове са с правно основание чл.59 от ЗЗД, а
4
съединените с тях акцесорни искове са с правно основание чл.86 от ЗЗД .
С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за
сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да
бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на
обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за
това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото
функционално предназначение в обема на правата, които притежава, пречи на
възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него
имуществена облага по друг начин.
Не е спорно между страните, установява се от нотариален акт
№164,т.VІІ,рег.№2837,д.№543/07.08.2001г. на нотариуса С.А. с район на
действие КРС, че с договор за покупко-продажба от 07.08.2001г. П. С. Б. и С.К.
Б.а предават на Н. П. С. нива с площ от 50.410 дка, имот №087013 в местност
„Кованлъка“ по плана за земеразделяне на гр. Ш..
Не е спорно, установява се от документите по изисканото гр.д.
№172/2003г.на РС-КаВ., че договорът за продажба на процесната нива,
обективиран в нотариален акт №164,т.VІІ, рег.№2837, д.№543/07.08.2001г. на
нотариуса С.А. с район на действие КРС, от който ответникът черпи права
върху нивата, като акт на разпореждане на сънаследника П. С. Б. в полза на
трето лице, което няма качеството наследник- сина му Н. П. С., е обявен по
реда на чл.76 от ЗН за недействителен по отношение на ищеца по настоящото
дело П. Й. П. с влязло в сила на 04.12.2015г. решение №96/07.04.2015 г. по
в.гр.д.№141/2015г. на ДОС. Решението разпростира силата си на пресъдено
нещо по отношение на позовалия се на чл.76 от ЗН П. Й. П. и по отношение на
прехвърлителите и приобретателя по сделката- Н. П. С..
Недействителността по чл. 76 от ЗН не е абсолютна недействителност,
нищожност за извършен от сънаследник, несъобразен със закона, акт на
разпореждане със сънаследствената вещ, а признато право за защита срещу
едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти
да поискат незачитане на последиците му при ликвидиране съсобствеността
върху сънаследствени имуществ/така ТР № 1/19.05.2004 год. по гр.д.
№1/2004г. на ОСГК/. Недействителността по чл. 76 от ЗН е относителна -
предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени
5
правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо
едно или няколко лица – сънаследник/ци, упражнили правото си на иск по чл.
76 ЗН. Целта на иска е по отношение на тях да бъде прогласена
недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и
същата да бъде върната в делбената маса, респ. да искат делбата да се
извърши с участието само на сънаследници, с оглед правото им да получат
реален дял от наследството. Последиците на акта на разпореждане не се
зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което при уважаване на
иска по чл.76 от ЗН не приобретателя, а разпоредилият се с вещта или части от
нея сънаследник, е носител на правото на собственост на сънаследствената
вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза,
при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне
нему в дял, то ще следва, че актът на разпореждане макар и действителен, не
може да прехвърли права. И обратно, ако при делбата разпоредената вещ се
падне в дял на съделителя-прехвърлител, последиците на недействителността
се заличават- разпоредителната сделка валидно обвързва страните по нея,
поражда желаните и целени от тях правни последици. Сбъдването на
условието по чл. 76 ЗН е свързано с упражняването и реализирането на
потестативното право на делба. Възможността всеки, извън делбения процес
или иск за собственост, да се позове на тази недействителност преди
извършване на делбата, логически противоречи на защитната функция на
нормата, охраняваща интересите на сънаследниците по отношение на общите-
сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане и запазването им в
сънаследствената делбена маса. В този смисъл от сбъдването на условието по
чл. 76 от ЗН зависи и съществуването на вземането на ищеца по чл.59 ал.1 от
ЗЗД, предмет на настоящото производство, и отговорността на ответника за
него, тъй като до делбата не е ясно дали ответникът-приобретател придобива
прехвърления му имот, респ. дали след делбата и съобразно изхода й
окончателно се заздравяват правата на приобретателя или те отпадат.
С влязло в сила на 25.11.2013 г. решение по гр.д.№172/2003 год. на РС-
КаВ. е допусната съдебна делба на множество недвижими имоти, сред които и
процесната нива- имот №087013/имот с идентификатор 83017.87.13 по КККР
на гр.Ш./, между съсобствениците, сред които настоящия ищец П. Й. П. с
квота в съсобствеността от 1/8ид.част, и праводателя на ответника-баща му П.
С. Б.. Понастоящем производството по гр.д.№172/2003 г. на КРС е
6
приключило, т.е. съсобствеността върху нивата е ликвидирана. Представени
са приключващите делбеното производство по гр.д.№172/2003г.на КРС
съдебни актове, изискано е в цялост и делото на КРС, но предвид възприетия
от районния съд подход при ликвидиране на съсобствеността по отношение на
процесната нива, ведно с още пет земеделски имота/обединяването им в един
ПИ и последващо разделяне на нови ПИ, от които съобразно притежаваните
права на съделителите са обособени реалните дялове/ е възникнала
необходимостта от привличане на вещо лице за установяване на
правнорелевантния факт– в чии дял е включена нива от 50,410 дка, имот
№087013/ имот с идентификатор 83017.87.13 по КККР на гр.Ш./.
Според изслушаното във въззивното производство заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза с вещо лице М.Х., при
извършване на делбата по гр.д.№172/2003 г. на КРС поземлен имот с
идентификатор 83017.87.13 по КККР на гр.Ш. попада в три имота: 25.144дка
от него попадат в ПИ с идентификатор 83017.87.33; 25.091дка от него попадат
в ПИ с идентификатор 83017.87.34 и 0.178дка попадат в ПИ с идентификатор
83017.87.35. При съпоставка на установеното от вещото лице с решението по
извършване на делбата, ПИ с идентификатор 83017.87.33 е поставен в дял на
съделителката М. П.а П.а, ПИ с идентификатор 83017.87.34 е поставен в дял
на П. Й. П., ПИ с идентификатор 83017.87.35 е поставен дял на съделителката
Ц.К. Б.а. Следователно разпореденият сънаследствен имот- нива от 50,410
дка, имот №087013/имот с идентификатор 83017.87.13 по КККР на гр.Ш./ не
се пада в дял на разпоредилия се с него сънаследник П. С. Б., от което следва,
че договорът за продажба от 07.08.2001г. няма действие по отношение на
ищеца П. Й. П., позовал се на недействителността по чл.76 от ЗН и спрямо
него не е годен да прехвърли собствеността, респ. не създава вещни права в
полза на приобретателя-ответника Н. П. С., в обема на 1/8ид. части и не го
легитимира като собственик на същите. Принципно владението на
приобретател по относително недействителната сделка е недобросъвестно по
аргумент за противното от чл.70, ал.1 от ЗС /тъй като макар и действителна
между страните, тази сделка няма действие спрямо позовалия се на
недействителността по чл.76 от ЗН наследник и спрямо него не е годна да
прехвърли собственост/, при което е допустимо придобиването на имота с
изтичане на 10-годишна давност. В случая спорът по чл.76 от ЗН, който е
преюдициален и обуславя спора за собственост в делбения процес, е предявен
7
в делбеното производство, образувано пред районния съд през 2003г., в което
ответникът е бил конституиран като главна страна с оглед необходимостта
този спор да бъде разгледан и с негово участие за да бъде обвързан от силата
на пресъдено нещо на решението. Действително, като субект на
преюдициалното правоотношение е станал участник в процеса от
конституирането му като страна в хода на в.гр.д.№735/2008г.на ДОС, с
определение от 05.04.2012г., могъл е в този процес да противопостави
възражение за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност
и не може да се позовава на последиците на придобивна давност в своя полза
в настоящия процес за времето до конституирането му. Вън от това
ответникът не е ангажирал и каквито и да е доказателства за осъществяване на
фактическия състав на придобивната давност към който и да е момент преди
процесните стопански години, включително след влизане в сила на решението
по спора по чл.76 от ЗН през 2015г./макар и елемента продължителност на
давностното владение от10 години за времето след влизане на решението в
сила да не е било възможно да се осъществи до предявяване на настоящите
искове/, която да му е създала основание за ползване на имота през
процесните стопански години, през които няма спор, че е отдавал имота под
аренда и реализирал доходи/граждански плодове/. Изрично в този смисъл са
изявленията на процесуалния представител на ответника в първото открито
съдебно заседание от 19.09.2022г./в което е взел и лично участие/, че през
процесните стопански години е отдавал имота под аренда на търговско
дружество „***“ и е получавал арендното възнаграждение, като през първите
две процесни стопански години/2017-2018г. и 2018-2019г./ е получавал рента
от по 90лева/дка, а за третата процесна стопанска година/2019-2020г./ е
получил по 100лева/дка.
При установеното по спора относно собствеността на имота за
процесните години и фактическото му използване от страна на ответника без
наличие на правно основание за това, на преценка подлежи размерът на
обедняването на ищеца, тъй като не е реализирал полза от принадлежащите
му 1/8ид.части от имота. Доколкото по делото ищеца не съизмерва
обедняването си със средния пазарен наем, а с реално получената от отвеника
облага/рента/, спор относно чийто размер няма, дължимото обезщетение
следва да се определи в размер на реално получената от ответника рента за
собствените на ищеца 1/8идеални части от имота. Действително
8
реализираната от ответника облага е получената рента от 90лева/дка за
стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г., равняваща се на сумата от 4
536.90лева/50.410дка х 90лева/ за всяка от двете стопански години, при което в
потримониума на ответника без основание е влязла 1/8част от тази сума,
възлизаща на 567.11лева /4 536.90лева : 8/ за всяка от двете стопански години.
Действително реализираната от ответника през третата процесна стопанска
година /2019/2020г./ облага е получената рента от 100лева/дка равняваща се
на сумата от 5041лева/ 50.410дка х 100лева/, при което в потримониума на
ответника без основание е влязла 1/8част от тази сума, възлизаща на
630.12лева/5041лева : 8/, от които ищеца претендира 630лева.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на
обстоятелствата, че имуществото на едно лице се е увеличило за сметка на
имуществото на друго лице, както и, че обедняването и обогатяването
произтичат от едни и същ факт или обща група факти. В случая такова
установяване е налице и може да се направи преценка за наличие на
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД. Предявените главни
искове по чл.59 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени в заявените
размери като за ползването без основание на собствените на ищеца 1/8ид.част
от нива с площ от 50,410 дка, имот №087013/ имот с идентификатор
83017.87.13 по КККР на гр.Ш./ през първите две процесни стопански години -
2017/2018г. и 2018/2019г., ответникът дължи обезщетение от по 567.11лева за
всяка, а за ползването им без основание през стопанската 2019/2020г. дължи
обезщетение от 630лева, или общо за трите стопански години дължи 1
764.22лева. Решението на районния съд по исковете по чл.59 от ЗЗД като
краен резултат е правилно, но поради непрецизен диспозитив- в диспозитива
на съдебното решение не се съдържа индивидуализация на спорните права с
посочване на източника и съдържанието им /налице е общо произнасяне по
разгледани три самостоятелно заявени претенции/, без това да се отразява
върху валидността на съдебния акт, следва да бъде отменено и постановено
ново съобразно приетото.
Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, от който се поражда вземането за
обезщетение за ползване на недвижим имот без основание, не включва покана
до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента, от който
собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на обезщетение има значение
9
обаче за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава
и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
сумата, с която неоснователно се е обогатил. Съгласно чл. 84,ал.2 ЗЗД когато
денят на изпълнението на задължението не е определен, длъжникът изпада в
забава след покана от кредитора. Ищецът не твърди нито сочи доказателства
до подаване на исковата молба да е отправял покана до ответника за
заплащане на обезщетение за неоснователното ползване, при което роля на
покана има исковата молба. При това положение следва да се приеме, че
преди предявяване на исковете ответникът не е бил в забава и не дължи на
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периодите преди подаване на исковата молба. В частта на исковете по чл.86
ал.1 от ЗЗД относно мораторните лихви върху обезщетенията по чл.59 от ЗЗД
за периодите преди подаване на исковата молба решението е неправилно и
следва да бъде отменено, респ. тези искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора и двете страни имат право на разноски за
първоинстанционното производство съразмерно на уважената/отхвърлена
част от исковете, респ. и за въззивното съобразно постигнатия за всяка
резултат.
Ищецът е удостоверил извършването на разходи за
първоинстанционното производство от общо 875лева /300лева за държавна
такса, 560 лева заплатено адвокатско възнаграждение , 15лева държавна такса
за частно обжалване на определение за спиране по в.ч.гр.д.№836/2022г.на
ДОС/. Разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение не му се
дължат изцяло, а съразмерно на уважената част от исковете- от общо 6
обективно съединени иска /три по чл.59 от ЗЗД и три по чл.86 от ЗЗД/ уважени
са три иска/по чл.59 от ЗЗД/. Така от платената сума от 300лева за държавна
такса му се дължат 150лева, от платената сума от 560 лева за адвокатско
възнаграждение му се дължат 280лева, и изцяло му се дължи платената сума
от 15лева държавна такса за частното обжалване. Следователно за
първоинстанционното производство му се дължи сумата от общо 445лева
съдебни разноски. Съразмерно на постигнатия във въззивното производство
резултат/позитивен за него изход само по исковете по чл.59 от ЗЗД/ следва да
му се присъди съразмерна част от реално извършените разходи от 400лева за
адвокатско възнаграждение, т.е. половината от тях или 200лева, изцяло
разходите за вещо лице от 231.10лева, тъй като са във връзка с уважените
10
искове по чл.59 от ЗЗД. Следователнои за въззивната инстанция му се дължат
общо 431.10лева съдебни разноски.
Ответникът е удостоверил извършването на разходи за
първоинстанционното производство от 500 за адвокатско възнаграждение, от
които съразмерно на отхвърлената част/трите отхвърлени иска по чл.86 от
ЗЗД/ следва да му се присъди половината или сумата от 250лева. За
въззивното производство е удостоверил извършване на разходи от 150лева
държавна такса, 600лева адвокатско възнаграждение и 150лева за вещо лице.
Съразмерно на постигнатия във въззивното производство резултат/отхвърляне
на исковете по чл.86 от ЗЗД/ следва да му се присъдят разходите за държавна
такса от 75лева и 300лева от разходите за адвокатско възнаграждение.
Разходите за вещо лице не му се дължат, тъй като са във връзка с
неблагоприятния за него резултат по исковете по чл.59 от ЗЗД, които са
уважени.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №19/15.03.2023г. по гр.д.№204/2022г.на РС-Г.Т. в
цялост, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. П. С. с ЕГН ********** от гр. Г.Т., на основание чл.59 от
ЗЗД да заплати на П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. В. ул.„****, сумата от
567.11лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване през
стопанската 2017/2018г. на собствената му 1/8 ид.ч. от имот-нива с площ от
50.410 дка, с идентификатор 83017.87.13 по КККР на гр.Ш. /№087013 по
плана за земеразделяне/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-23.06.2022г., до окончателното плащане; сумата от
567.11лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване през
стопанската 2018/2019г. на собствената му 1/8 ид.ч. от имот-нива с площ от
50.410 дка, с идентификатор 83017.87.13 по КККР на гр.Ш. /№087013 по
плана за земеразделяне/ , ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-23.06.2022г., до окончателното плащане; сумата от 630лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване през стопанската
2019/2020г. на собствената му 1/8 ид.ч. от имот-нива с площ от 50.410 дка, с
идентификатор 83017.87.13 по КККР на гр.Ш. /№087013 по плана за
11
земеразделяне/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-23.06.2022г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. В. ул.
„****, срещу Н. П. С. с ЕГН ********** от гр. Г.Т., искове по чл.86 от ЗЗД за
сумата от 209лева обезщетение за забавено плащане на сумата от 567.11лева,
съизмеримо със законната лихва за периода 01.11.2018г.-23.06.2022г.; за
сумата от 151лева обезщетение за забавено плащане на сумата от 567.11лева,
съизмеримо със законната лихва за периода 01.11.2019г.-23.06.2022г.; за
сумата от 104лева обезщетение за забавено плащане на сумата от 630лева,
съизмеримо със законната лихва за периода 01.11.2020г.-23.06.2022г.;
ОСЪЖДА Н. П. С. с ЕГН ********** от гр. Г.Т., да заплати на П. Й. П. с
ЕГН ********** от гр. В. ул.„****, съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции както следва: 445лева съдебни разноски за първоинстанционното
производство/от тях 150лева държавна такса, 280лева адвокатско
възнаграждение и 15лева държавна такса за частното обжалване по в.ч.гр.д.
№836/2022г.на ДОС/; 431.10лева за въззивната инстанция/от тях 200лева
адвокатско възнаграждение и 231.10лева възнаграждение за вещо лице/.
ОСЪЖДА П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. В. ул.„****, да заплати на
Н. П. С. с ЕГН ********** от гр. Г.Т., съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции както следва: 250лева адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство; 75лева държавна такса и 300лева
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12