Присъда по дело №317/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 97 от 11.06.2024 година, постановена по НОХД №
317/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият М. Х. /М. Н./, гражданин на САР, по обвинение в престъпление
по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 14.05.2024 година, в района на гранична пирамида
№ 213, находяща се в землището на село Крайново, община Болярово, област Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години, което на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в
размер на 2000.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание лично и по реда на
чл.180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по
делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник –
адв. М. Т. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до
нарушаване правата на М. Х..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. М. Т. заявява,
че от събраните по делото доказателства се установява, че М. Х. е извършил деянието,
за което му е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, но при
определяне на вида и размера на наказанията, желае съдът да се съобрази с неговото
чисто съдебно минало, пълните му самопризнания и съдействие на органите на ДП,
поради което да наложи наказание при условията на чл.55 от НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М. Х. е роден на ********** в гр.***, Кралство Мароко и е
поданик на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и преди няколко
години отишъл в Република Турция, в гр. Истанбул. След това той, брат му и техни
познати решили да се установят в страна от Западна Европа – в ИтА.я, където да
живеят и да работят. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през
границата на страната ни, подсъдимият решил да премине по незаконен път турско -
българската граница и тръгнал от гр.Истанбул заедно с брат си и своите познати на
автостоп. В изпълнение на намерението си на 13.05.2024 г. подсъдимият и останА.те
лица от групата достигнА. в близост до турско българската граница. На следващият
ден – 14.05.24г. рано сутринта всички тръгнА. да вървят покрай изграденото
възпрепятстващо съоръжение на българо-турската граница /т.н. ограда/ и намерили
отвор в съоръжението, през който всички преминА. в района на 213 гранична
пирамида, находяща се в землището на с.Крайново, обл.Ямбол, без разрешение на
надлежните органи на властта. Всички продължили да се движат пеша около три
денонощия, като на втория ден групата се разделила, подсъдимият продължил
движението си с още двама мъже. На 17.05.24г. тримата достигнА. населено място /с.
Шарково/ и отишли да потърсят помощ, тъй като подсъдимият не се чувствал добре,
1

болял го крака. След известно време при тях дошли полицейски служители, между
които и свид. Д. Г., и установили, че подсъдимият и другите двама мъже не носят
документи за самоличност, нито са притежавА. документи, даващи им право да влязат
в страната ни. След това подсъдимият и спътниците му били задържани и отведени от
служители на РД „ГП“ – Елхово първо в лечебно заведение в гр. Болярово за оказване
медиц. помощ на подсъдимия, а след това - в място за временно настаняване в ГПУ -
Болярово.
След задържането на групата лица на 17.05.2024 година в с. Шарково, същият
ден било разпоредено на св. И. Г. - служител на ГПУ Болярово и негови колеги да
извършат проверка с цел установяване мястото, откъдето задържаните лица са
преминА. държавната ни граница. При извършената такава проверка било установено,
че подсъдимият и спътниците му са преминА. турско-българската граница в района на
213 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Крайново, общ. Болярово,
където бил констатиран отвор в изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и са
открити следи, които били оставени от повече от едно лице и пътека по тревата с
направление от Р Турция към вътрешността на страната ни.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е М.
Х. /М.Н./, поданик на Мароко.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че М. Х. /М.Н./
не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите И. Г. и Д.
Г., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от
НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите И. Г. и Д. Г. са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по
делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останА.я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Г. и Г.,
поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на
деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на
инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му в село
Шарково и последвалото задържане на него и спътниците му.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият М. Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 14.05.2024 година, в района
на гранична пирамида № 213, находяща се в землището на село Крайново, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по
посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
2

преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите И. Г. и Д. Г., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим
и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни
граница от територията на Република Турция на територията на Република България,
като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след
което да продължи към ИтА.я.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М. Х. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, след което да
продължи към ИтА.я.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към ИтА.я, без
да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи
3

разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М. Х. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него
самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът
прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия,
същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за
извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от
свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на М. Х., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс. М. Х. за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК като
на подсъдимият не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази
разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като
процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2
НК ще доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В случая
са нА.це и отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена
опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не
налагането на кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до
неоправдано снизхождение.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	97
Дата:	11 юни 2024 г. (в сила от 27 юни 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200317
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 май 2024 г.

Присъда по дело №317/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите