№ 4098
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. М.А
като разгледа докладваното от РОСИ П. М.А Административно наказателно
дело № 20221110207336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № СОА21-РД11-
826/29.03.2021 г., издадено от Кр.К – заместник кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на И. С. С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6,
т.1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал И. С., който, чрез адв. С., го обжалва в срок.
В жалбата излага съображения против обжалвания акт, посочвайки, че
обжалваното НП е нищожно, незаконосъобразно и неправилно. Изложени са
аргументи, че заместник кметът не разполага с правомощия да издава
наказателни постановлеия. Твърди, че на сочената в НП дата автомобилът на
жалбоподателя, посочен в НП, е бил паркиран на адреса на жалбоподателя по
лична карта и местоживеене – ул. „Хайдушка поляна“ № 55, а не ул.
„Хайдушка поляна“, бл. 55, както било посочено в НП, като тези адреси се
намирали на различни улици в различни квартали на София. Налице е
позоваване на съдебна практика, според която не е следвало да се
санкционира жалбоподателят, при условие, че е паркирал пред своето
жилище. Сочи се, че неправилно АУАН е съставен в отсъствие на
1
жалбоподателя, въпреки, че същият се е явил лично на наказателния паркинг
и е заявил, че оспорва действията на контролния орган. Сочи се, че соченото в
НП място на извършване на нарушението не отговаря на обективната
действителност.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява лично, за него се явява адв. С., който поддържа жалбата и
посочените в нея доводи. Моли за отмяна на НП, а при евентуалност моли
съда да приеме, че е налице маловажен случай. Представя писмени бележки.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, представлява се от
юрисконсулт К., която моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на
представителя на жалбоподателя.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Обжалваното Наказателно постановление (НП) № СОА21-РД11-
826/29.03.2021 г., е издадено от Кр.К – заместник кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, и с него на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на И. С. С., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. На 04.02.2019 г. В обстоятелствената част на
НП е прието, че на 15.02.2021 г. в 18:15 часа, в гр. София, на ул. „Хайдушка
поляна“, бл. 55, посока към ул. „Добрич“, като водач на собствения си лек
автомобил „Пежо 301“ с рег. № ХХХХ жалбоподателят И. С. е паркирал
неправилно в зоната на действие на пътен знак „В 27“ и допълнителна табела
„Т17“, с което е пречил на останалите участници в движението, с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че по делото остава недоказано по несъмнен начин, че на
посоченото в НП време автомобилът се е намирал на посоченият в НП
административен адрес. В подкрепа на твърденията си, че на сочената в НП
дата автомобилът на жалбоподателя, посочен в НП, е бил паркиран на адреса
на жалбоподателя по лична карта и местоживеене – ул. „Хайдушка поляна“
2
№ 55, а не ул. „Хайдушка поляна“, бл. 55, жалбоподателят представя
документ за самоличност, видно от който постоянният му адрес е ул.
„Хайдушка поляна“ № 55. Това е и известният по делото адрес на
жалбоподателя, на който същият е получавал призовки по делото, видно от
материалите към същото. Аргументите на жалбоподателя, че в НП
неправилно е установено и посочено мястото, на което е паркирал внасят
съмнение в повдигнатото му с наказателното постановление обвинение, което
съмнение не се преодолява чрез показанията на актосъставителя – свидетеля
Н. М., тъй като в показанията си той посочва, че няма спомени за конкретния
случай и извършва по служба проверки из цялата територия на гр. София. По
изложените съображения съдът намира, че по делото остава недоказано
извършването на нарушение, свързано с неправилно паркиране на
жалбоподателя на посоченото в НП място.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на посочените фактически констатации, съдът намира, че
описаното в АУАН и НП нарушение не е установено по безспорен начин.
Няма нито едно доказателство по делото, което да доказва категорично, че И.
С. С. е паркирал своя автомобил именно на посочените в НП дата и място
Ето защо, съдът намира, че нарушението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, а тежестта за това е на АНО. Жалбоподателят не е длъжен да
доказва, че е невинен, тъй като поначало отрицателни факти не подлежат на
доказване в съдебен процес.
При тези съображения, СРС намира, че описаното нарушение е
недоказано, а издаденото НП е изцяло незаконосъобразно при извършени
нарушения на материалния закон, тъй като не е доказано, че деянието, за
което е издадено, е извършено от лицето, сочено като нарушител. Ето защо,
съдът следва да отмени същото изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените и претендирани от него
3
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лева. Съдът
намира възражението за прекомерност, направено от представителя на
въззиваемата страна, за неоснователно, тъй като претендираните разноски за
адвокатското възнаграждение на представителя на жалбоподателя са в
минимален размер, съгласно Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № СОА21-РД11-
826/29.03.2021 г., издадено от Кр.К – заместник кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на И. С. С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6,
т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. С. С., ЕГН **********, на
основание чл. 63д от ЗАНН сумата в размер на 300 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София–град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4