РЕШЕНИЕ
N
гр.София 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А състав в откритото съдебно заседание на 08.12.2022
в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Нина Гърманлиева,
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев въззивно
гражданско дело № 3284 по описа за 2021г.,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 от ГПК. Образувано е по подадена от
СДВР София въззивна жалба срещу решението на Софийски районен съд по гр.д.
71509/2019г., с което е осъден жалбоподателя да заплати на Т.Д. сумата от
2554,31 лева- допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под
формата на нощен труд за периода 01.12.2016г.-01.12.2019г. при преизчисляване с
коефицент от 0,143 ведно с лихва от 09.12.2019 г. и ведно с изтекла за периода
25.01.2017г.-09.12.2019г. законна лихва в размер на 375,59 лева.
Изложени са
аргументи за неправилност поради нарушаване на материалния закон (ЗМВР). Счита
изводите на СРС за приложимост на наредби издадени по Кодекса на труда за
неправилни предвид наличието на служебно правоотношение по закона за МВР.
Посочва, че статута на държавните служители
от ЗМВР се урежда само от този закон и наредбите по неговото прилагане,
които не предвиждат приравняване на положения нощен труд към дневен с
коефиценти и третирането му като извънреден труд. Посочва, че такова
преизчисляване се предвижда по Кодекса на труда, но там продължителността на
нощния труд е до 7 часа, а по специалните разпоредби на ЗМВР е до осем часа и
съотношението между дневен и нощен труд е равно на 1 /единица/ и няма как да се
стигне до по-голям резултат на положените часове труд от тези които са
заплатени реално за периода. Към служебните правоотношения на тази категория
служители на МВР не се прилагали нито КТ, нито закона за държавната служба.
Нямало празнота
в закона и нормативните актове по прилагането му както бил приел СРС. Според
чл. 178, ал. 1 от ЗМВР не се предвиждало допълнително възнаграждение за нощен
труд. Налице било полагане на труд в рамките на работна смяна по график, което
не било извънреден труд по чл. 143, ал.
1 от КТ.
Иска се отмяна
на решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е
отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Според
мнозинството от въззивния състав решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от
валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „полицейски инспектор“ в 07 РПУ- към СДВР, Група „охрана на
обществения ред“, както и че е полагал труд на смени, като е полагал и нощен
труд от 22:00 часа до 06:00 часа. Работното време е било отчитано сумирано за
тримесечен период до м.03.2018г. вкл, а след това ежемесечно. За отработения
нощен труд служителят получавал от своя работодател допълнително възнаграждение
в размер по 0, 25 лева на час. Това се установява и от СЧЕ
Спорните между
страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
По тези въпроси
мнозинството от въззивния състав намира следното:
Дневното работно
време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч.
до 06.00 ч.. чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от
идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки
за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя
– специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича
от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия
организъм. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с
дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за
дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време
/подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане
на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение,
чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това
допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и
физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и
необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /така решение № 14 от
27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV ГО/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР
/приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. с чл. 20 и
чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация в
приложимата за случая редакция, допълнителното възнаграждение за всеки
отработен нощен час или част от него (след 22, 00ч. до 06, 00ч.) е до 0, 25 лв;
а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното
време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната
основна заплата.
ЗМВР е специален
закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в специалния закон
случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния
служител и Кодекса на труда. Тези закони уреждат престирането на работна сила,
поради което и няма пречка при празнота в специалния закон субсидиарно да се
приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В
този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС). При липса на изрична законодателна уредба за нощния труд в специалния
закон, то приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с
Наредбата за заплатите на служителите в администрацията, уреждащи допълнителни
възнаграждения за същото. Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен
нощен труд на държавни служители в МВР е изрично уредено от законодателя с чл.
179 от ЗМВР. Характерът на правоотношенията, които уреждат ЗДСл. и ЗМВР
предпоставят извод, че правата на държавните служители в МВР за положения от
тях нощен и извънреден труд не следва да бъдат третирани като неравностойни
спрямо правата на останалите държавни служители. При така възприетото съдът
приема, че държавните служители в МВР имат право на допълнително възнаграждение
за нощен труд в размери и при условия на чл. 67 от ЗДСл и Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация (В този смисъл Решение №
311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Според чл. 187,
ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за
реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.
60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020
год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от
14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и
06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч.
се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Това обаче не
следва да се тълкува като въведена забрана или изключение от правилото,
установено в КТ и издадените подзаконови нормативни актове. Посоченият пропуск
в приложимата наредба е празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките. Да се приеме противното означава служителите на МВР да бъдат
поставени в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по
отношение заплащането на допълнителни възнаграждения. Това тълкуване е в
съответствие с основния принцип на равенство на правата на лицата, предоставящи
наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период.
Съгласно нормата
на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между
22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на
правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на
чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл.
187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от
МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал.
2 НСОРЗ. Доколкото в действащата за процесния период Наредба от 29.07.2016г. е
посочено, че отново се касае до сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, а е налице празнота, то и субсидирано
приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Да се приеме противното би
означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от
служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те
изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност
в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно
третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14
ЕКЗПЧОС.
В този смисъл
неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за неприложимост на
установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца
нощен труд. А с оглед изложеното вече по-горе приложението на правилото на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0.25 лв. за всеки отработен час през нощта. Съгласно нормата на чл. 8 от НСОРЗ
за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лева. С оглед изложеното се налага
извод, че двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент
1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнатраждение за нощен труд. Ето защо наведените от ответника доводи, че ако
се допусне заплащане и на възнаграждение, определено по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, ще се стигне до неоснователно обогатяване, тъй като на ищеца вече е
заплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 0, 25
лева на час, са неоснователни.
При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно
нормалната продължителност на дневното работно време, установени при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е
първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент.
По отношение на втората от тях СГС приема, че за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за
тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22.00 ч.
и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е., от посочената норма е видно,
че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за
случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не
за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на
отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се
приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7
часа/, установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР,
е 1.143.
В чл. 18, ал. 3
НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането
на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното
време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл.
96, ал. 1 /Нов – ДВ, бр. 41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018 год./ от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е установено, че при
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма
за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове,
като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се
умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в
трудовия договор, а в чл. 9а, ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017
год., в сила от 01.01.2018 год./, че когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове
в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено
работно време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само през
нощта.
Съгласно нормата
на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при
сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по
график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от
броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените
часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно
време. Посочената наредба не предвижда превръщане на нощните часове в дневни с
кофициент 1.143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и
заплащането на извънредния труд. С оглед изложените вече по-горе съображения за
приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на
положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на
нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда и
зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав приема, че за процесния
период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.143, следва да се
вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от
страна на ищеца.
Видно е от
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че през процесния период ищецът е положил
нощен труд в размер на 1 922 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и
приравнени на дневно работно време възлизат на 2196,83 часа. Възнаграждението
за разликата между положен нощен труд и преизчисления с коефицент 1.143, е в
общ размер на 2554,31 лева, а обезщетението за забава в размер на законната лихва
за периода от 01.01.2017 год. до 01.12.2019 год. – на 375,59 лева. Установено е
също така, че отработените от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния
период от три месеца надхвърлят определената норма часове, т.е. налице е
положен извънреден труд, за който се дължи възнаграждение в посочения размер.
В този смисъл и
при съобразяване на обстоятелството, че задължението за заплащане на
претендираното възнаграждение е възникнало като срочно /след изтичане на всяко
тримесечие – чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г./, то
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са
изцяло основателни.
Така формираните
изводи не противоречат на решението на съда на ЕС от 24.02.2022г., постановено
по дело С-262/2020 /образувано по преюдициално запитване, отнасящо се до
тълкуването на чл. 12, б. "а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003 относно някои аспекти на организацията на
работното време, както и на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, отправено в рамките на спор между служител и Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР по повод
отчитането и заплащането положените часове нощен труд/. С посоченото решение не
е даден конкретен отговор на въпроса за приложението на общата правна уредба на
България в правоотношенията с държавните служители /служителите на МВР/,
доколкото тълкуването на национални правни норми не в обхвата на
компетентността на СЕС. В решението обаче е прието, че чл. 20 и 31 от Хартата
на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат определената в законодателството на държава-членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В процесния случай не е установен
по делото обективен и разумен критерий за разликата в третирането на полагащите
нощен труд по трудово правоотношение и тези по служебно правоотношение.
Разликата в допустимата продължителност на работните часове – нощен труд по
служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не
отразява допустима от закона цел, която да е годна да обоснове разлика в
третирането. В решението на съда на ЕС се сочи още, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите
на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври
2021 г., Sumal, C 882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71 и цитираната съдебна
практика). При недоказаност на обективен и разумен критерий за разликата в
третирането се налага извод, че същата е несъвместима с правото на ЕС и води до
необходимост националният съд да тълкува националното право по начин,
съответстващ на приложимата разпоредба от първичното право. Ето защо следва да
бъдат приложени нормите, уреждащи преизчисляването на нощния труд в дневен.
Като е достигнал
до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В тази
връзка и след като взе предвид своевременно направеното от жалбоподателя
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд приема следното:
Разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По делото е
ангажирано пълномощно за първа инстанция и ДПП за сумата от 500,00 лева.
Правилно СРС е отхвърлил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника.
Минималния хонорар в приложимата до
изменението ДВ бр. 45/2020г. разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
1/2004г. адвокатско възнаграждение е 435,09 лева и платеното такова от 500,00
лева не се явява прекомерно.
В същият размер
е платеното по въззивното дело и на същите съображения възражението за
прекомерност направено с депозираната за съдебното заседание писмена защита на
ответника-въззивник е неоснователно.
С оглед цената
на всеки един от обективно кумулативно съединените искове и предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
20004857/07.01.2021г. на Софийски районен съд по гр.д. 71509/2019г., 164
състав.
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. „********да заплати на Т.Ц.Д.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 500,00
лева – разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
/о.м./
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на
съдията докладчик Д. Ковачев
по
в.гр.д. 3284/2021г. на СГС, II „А“ с-в
Не
споделям становището на мнозинството от състава, че към държавните служители в МВР
и неговите структури следва да се прилагат нормите на КТ и подзаконовите
нормативни актове по КТ относно извънредния труд и по специално превръщането на
нощне труд в дневен чрез умножаване с коефицент 1,43. За да бъде уважен иск за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от него
извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за
посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден
и че същият не му е бил заплатен. По първата предпоставка няма спор и от
доказателствата по делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение, заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/
24-часови смени. Твърденията на ищеца са, че фактически е полагал труд над
нормативно установената продължителност на служебното време, който не бил
компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това
доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно
определените такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен
такъв чрез умножаване с коефициент 1, 143, т. е. следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като
такъв с допълнително възнаграждение, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Затова
в тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно
определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил
компенсиран с дължимата почивка, респ. с допълнително възнаграждение. За
процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн. ДВ бр. 53/27.06.2014г,
посл. изм. бр. 26/ 28.03.2017/.
Нормата
на чл. 187, ал. 1 ЗМВР визира, че нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал. 3 е посочено, че "работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 часова
смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт
на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това следва,
че трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни
служители, в интервала от 22. 00 до 6. 00 часа, се явява нощен.
Нормата
на чл. 187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а
хипотезата на ал. 3 в редакцията й от 2016г - и по-нова, което изключва
прилагането на по-стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни
разпоредби, съдържащи се в наредби, правилници и пр. Казано с други думи,
специалният закон въвежда еднаква продължителност на работното време на
служителите в МВР през деня и през нощта – по 8 часа в сравнение с работното
време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установени по КТ.
В последния, съгл. чл. 140, ал. 1, е предвидено, че нормалната продължителност
на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа.
Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на
служителите от МВР-за защита на правата и свободите на гражданите, противо
действието на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на
общественият ред и пожарна безопасност и защита на населението, напълно
кореспондираща с нормата по чл. 105, ал. 2 от Конституцията овластяваща
изпълнителната власт да осигурява обществения ред и националната сигурност на
гражданите и Държавата.
На
следващо място. Необходимо е да се прави разграничение между нощен и извънреден
труд. Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22. 00
и 6. 00ч.
Извънреден
е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без такова, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 /в
редакцията й от 2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70
часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал. 5 и ал. 6
указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд.
Или, законодателят е направил ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед
на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определено още в самия закон - за
служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.
187, ал. 6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата вида
труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове. В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена
делегация на М-ра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на
държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение №
55/7.04.2015г по гр. д. № 5169/2014г на ВКС-III ГО/. На осн. чл. 187, ал. 9 ЗМВР са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на
ВАС по адм. д. № 5450/2016г /обн. ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба №
8121з776/29.07.2016г за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в МВР /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016г/. В чл. 3, ал. 3
и на двете е указано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през
нощта между 22. 00ч до 6. 00ч, като работните часове не следва да надвишат
средно 8-часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. положеният нощен труд се остойностява в съответствие със съответната Заповед на Министъра. Или, ако положеният нощен труд е бил в
рамките на установеното работно време от 8 часа, то той не се явява извънреден
и затова се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на
вътрешните работи тарифна ставка. В обобщение следва, че липсва нормативна
празнота, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на
подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете
нощен труд /НСОРЗ/ с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се
явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е
еднаква – по 8 часа. В допълнение може да се посочи и това, че коефициентът 1,
143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява
задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения.
Същото е издадено в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването
на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа. Следователно,
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел
увеличаване заплащането на нощния труд /за да не бъде ощетен работникът,
работил през нощта и да получи по-малко ТВ от този, който е работил през деня/,
а не е с цел заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Да
се мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,
143 и получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би
довело до поставяне в по-неблагоприятно положение работещите по трудови
правоотношения спрямо служителите по служебни правоотношения, регламентирани от
ЗМВР, които два вида правоотношения са установени в закона, както се посочи
по-горе. Следователно няма основание да се извършват преизчисления с коефициент
1, 143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат
на положен извънреден труд, който да се възмездява.
Решението
следваше да се отмени и исковете отхвърлят.
С-я: