Присъда по дело №23/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

 

МОТИВИ към Присъда № 7 от 26.02.2019г.,  постановена по

НОХД № 23/2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора

 

Обвинението против И.К.И. – роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, с постоянен адрес:***, неженен, месторабота *****, неосъждан, ЕГН **********, е за това, че на 02.08.2018г., в гр. *****, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две малолетни лица, ненавършили 14 годишна възраст – Е.Н.М., ЕГН ********** и Д.Д.Т., ЕГН ********** – престъпление по чл. чл.149, ал.5, т.1 във връзка с ал. 1 от НК.   

В съдебно заседание, проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият И.К.И. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява пред съда съгласие да не се събират нови доказателства във връзка с тези факти, като се ползват всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на наказателното производство доказателства и направените от подсъдимия И. самопризнания по чл.371, т.2 НПК поддържа изцяло обвинението, както относно фактите изложени в обвинителния акт, така и относно правната квалификация на деянието. С цел постигане целите на наказанието, пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, /които счита, че са многобройни/, съобразявайки се с възможностите, предвидени в разпоредбата на чл.55 от НК, като това наказание да бъде към минимума, предвиден от законодателя, което наказание да бъде отложено за максимален изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия - адв. Ч. не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и правната квалификация на деянието и изцяло споделя становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като се приложи нормата на чл.55, ал.1, т.1, в размер на 3 години лишаване от свобода с максимален изпитателен срок, предвиден от закона.

Подсъдимият И.К.И. се признава за виновен, като изразява съжаление за извършеното.

 

 

Въз основа на самопризнанието направено от подсъдимия И.К.И., съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

 

Подсъдимият И.К.И. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, с висше образование, месторабота ****, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият И. е работил на постоянен трудов договор към *****, като последните три години през летния сезон ползвал платен годишен отпуск и работел като *****.

На 02.08.2018г. през деня, в часовия интервал до 15:00 часа в комплекса, в частност басейна и прилежащото към него заведение за хранене, се състоял детски рожден ден. За развлечение на децата, присъствали на рождения ден, в басейна били поставени различни плувни съоръжения – надуваеми топки, надуваеми дюшеци, обръчи и други. По време на рождения ден подс. И. бил помолен въпреки, че не е аниматор, да забавлява децата, като им организира игри в басейна.

След приключване на рождения ден, около 15:00 часа, комплексът бил посетен от свидетелките Е.Е.М. и нейна приятелка. Заедно с тях били дъщерята на св. М. – Е.Н. М. на *** години и приятелката й – Д.Д.Д., също на ***години, която гостувала на баба си през летния сезон.

Пристигайки в комплекса, свидетелката М., заедно с двете деца, след настаняването им на шезлонги, веднага влезли в басейна. Известно време след това свидетелката М. и приятелката й излезли от басейна и се отправили към шезлонгите си, а в басейна останали да играят и да се забавляват двете деца – Е. и Д.

Подсъдмият И. бил помолен от придружителите на децата да ги наблюдава предвид това, че същите се намирали в дълбоката част на басейна. Подсъдимият И. решил да влезе и той в басейна и да забавлява децата с наличните плувни съоръжения. Наред с това подс. И. решил да им покаже как се прави „звезда“ и скок тип „жаба“ във водата, като за целта същият им съдействал, придържайки ги в легнало по гръб положение под кръста и изтласквайки ги от клекнало положение над повърхността на водата. При тези действия долната част на банските костюми, с които децата били облечени, се разместили. Разместване се получило допълнително и в следствие от водата. По този начин половите им органи станали видими. Това било забелязано от подс. И., който се възбудил сексуално. Подсъдимият И. бил с плувни очила и започнал да се гмурка под водата, за  да продължи да наблюдава откриващите се полови органи на двете момичета, тъй като това му доставяло удоволствие. При изпълнението на „звезда“ и „жаба“, подс. И. целенасочено отмествал долната част на банските на децата и докосвал с пръсти половите им органи. Сексуалната възбуда на подс. И. траела секунди и била продиктувана от вида на половите органи на децата. Последните увлечени от играта, не реагирали на момента.

Известно време след това децата излезли от басейна, отправили се към свидетелката М., а в последствие и към заведението за хранене. Излизайки от басейна децата разговаряли помежду си относно поведението на подс. И. и решили да споделят за случилото се със св.М.. По-късно същата разговаряла с управителя на комплекса и предприела действия по сезиране на органите на МВР.

От заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство съдебно-психологически експертизи за освидетелстване на двете деца Е.Н.М. и Д. Д.Т., изготвени от в.л. К.Р.Л.  кл. психолог /л.93-110 и л.116-132 от ДП/, се установява, че същите са способни към него момент да участват в разследването по досъдебното производство, при извършване на деянието са били в състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, както и правилно да възприемат, запаметяват и възпроизвеждат фактите, имащи значение за делото и да дават достоверни обяснения за тях.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство комплексна съдебномедицинска и съдебно психолого-психиатрична експертиза, изготвена от в.л. З.М.Д., в.л. В.Н.Б. и в.л. Р.М.Д. /л.141-154 от ДП/, се установя, че подс. И. К.И. не страда от остро или хронично заболяване, както и физическо такова. Подсъдимият страда от „****“, което не му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на извършване на деянието освидетелстваният И. е бил в състояние на вменяемост. Психичното състояние на подс. И. му позволява да участва в наказателното производство, правилно да възприема фактите и обстоятелствата, които са от значение за воденото досъдебно производство и да дава достоверно обяснение за тях.

           Гореизложените фактически обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз основа на самопризнанието на подсъдимия И.К.И. по чл.371,т.2 НПК, което съдът след  проверка прецени, че се подкрепя от събраните в хода на наказателното производство доказателства - протокол за разпит на свидетел Е.Е.М. от 08.08.2018г. /л.3-4 от ДП/, протокол за разпит на свидетел И.М.С. от 08.08.2018г. /л.5-6 от ДП/, обяснение от Е.Е.М. /л.10 от ДП/, обяснение от И.М.С. /л.11 от ДП/, обяснение от И.К.И. /л.12 от ДП/, сведение от И.К.И. /л.13 от ДП/, протокол за разпит на свидетел Д.С.Д. от 09.08.2018г. /л.16 от ДП/, ксерокопие на трудов договор № 5/15.06.2018г. /л.17 от ДП/, ксерокопие на длъжностна характеристика на спасител-басейн /л.18-19 от ДП/, протокол за разпит на обвиняем И.К.И. /л.25-26 от ДП/, справка за съдимост на И.К.И. Рег. № 2916 от 10.08.2018г. на „Бюро за съдимост“ при РС – Стара Загора /л.28 от ДП/, декларация за СМПИС /л.29 от ДП/, характеристична справка относно И.К.И. /л.36-37 от ДП/, протокол за разпит пред съдя на свидетел Д. Д.Т. /л.52-53 от ДП/, протокол за разпит на свидетел Е.Н.М. пред съдия /л.54-55 от ДП/, протокол № 518 от 11.08.2018г. по ЧНД № 395/2018г. по описа на ОС – Ст.Загора относно вземане на МН „Задържане под стража“ /л.57-60 от ДП/, препис на протокол от 16.08.2018г. по ВЧНД І 476/2018г. по описа на ПАС /л.61-65 от ДП/, протокол за претърсване и изземване от 08.08.2018г. /л.80-81 от ДП/, протокол за извършена техническа експертиза № 468 от 31.08.2018г. /л.83-88 от ДП/, съдебно-психологична експертиза /л.93-110 от ДП/, съдебно-психологическа експертиза /л.116-132 от ДП/, комплексна съдебномедицинска и съдебно психолого-психиатрична експертиза /л.141-154 от ДП/.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

Обект на защита в разпоредбите на глава II от особената част на НК са личните права на човека, които се охраняват от материалното право, като в конкретния случай говорим за обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност. Безспорно е, че пострадалите - Е.Н.М. и Д.Д.Т. са малолетни, ненавършили 14-годишна възраст, спрямо които подсъдимият И.К.И. е извършил блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление.

Подсъдимият И. с действията си е извършил едно престъпление против половата неприкосновеност с две малолетни лица, при което действията на подс. И. са еднотипни по отношение на двете лица. Това е така предвид това, че цялостното престъпно поведение е осъществено в кратък период от време и няма разпокъсаност на деянието и същото е осъществено при изпълнение на едно конкретно престъпно решение и са насочени към постигане на една конкретна цел – възбуждане и удовлетворяване на полово желание, без съвкупление, представляващ съставомерен признак от състава на престъплението блудство.

Съдът прие, че подс. И.К.И. е действал виновно, под формата на пряк умисъл, като е съзнавал, че осъществява действия по отношение на малолетни лица, с които се стреми да постигне  очертаната в чл.149, ал.1 от НК противоправна цел. Подсъдимият И. е осъществил посегателство срещу повече от едно лице – в случая две малолетни лица от женски пол, всяко от което не е навършило 14 годишна възраст. Налице е и признакът на състава – ненавършили 14-годишна възраст и съзнанието на подсъдимия за това обстоятелство. А обективно не е възможно подс. И. да не е съзнавал това.

Предвид изложеното, съдът намери за безспорно установено, че подсъдимият И. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. чл.149, ал.5, т.1 във вр. с ал.1 от НК, за което престъпление съдът го признава за виновен.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от подсъдимия И.К.И. престъпление по чл.149, ал.5 във вр. с ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от пет до двадесет години.

Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а,_; ал.1 от НК е предвидено, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от свобода“, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с 1/3, или ако едновременно с това са налице условията на чл.55 НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.

При определяне размера на наказанието за извършеното престъпление, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимият И. е на сравнително млада възраст, не е осъждан, до момента не е извършвал противообществени прояви, не е бил криминално проявен, полагал е общественополезен труд, има изключително добри характеристични данни. Подсъдимият И. съжалява за стореното и изразява критично отношение към деянието. Предвид горното, съдът намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и че най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 ,т.1 /като по-благоприятна/ и определи на подсъдимия И. наказание «Лишаване от свобода» за срок от три години.

Съдът стигна до извода, че целите на чл.36 от НК биха се постигнали и без ефективно изтърпяване на наказанието от страна на подсъдимия И.К.И., поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на същото за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

В тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски в размер на 2749.19 /две хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и деветнадесет ст./.

 

Съдът постанови веществените доказателства: 1 бр. компютър с надпис: „****; 1 бр. черна раница с допълнителен сив цвят с надпис: „NIKON“, съдържаща фотоапарат с надпис: „SONY“, обектив с надпис: „Canon“ на преден капак и надпис в задна част „SONY“. Фотоапарата е с поставен обектив с надпис „SONY“; 1 бр. флашпамет с надпис: „TDK 16GB“; 1 бр. флашпамет с надпис: „i-JMB“; 1 бр. карта памет с надпис „SONY 4GB“; 1 бр. карта памет с надпис: „Extreme 32GB“; 1 бр. карта памет с надпис: „ЕМТЕС 8 GB“; 1 бр. карта памет с надпис: „Traxdata 8 GB“; 1 бр. твърд диск с надпис: „****“; 1 бр. фотоапарат с надпис „SONY“, поставен в кутия от пластмаса, увита в черно фолио без страничен капак; 1 бр. фотоапарат бял на цвят с надпис „NIKONAW1“ с обектив с надписна капака „NIKON“; 1 бр. черен фотоапарат с надпис: „NIKOND 610“; 1 бр. камера с надпис: „SONY“, ведно с поставка- черна; 1 бр. хард диск с надпис „****“; 1 бр. хард диск с надпис: „****“; 1 бр. настолен компютър в тъмно сив цвят с надпис в предна част на кутията: „SP Super power“ и надпис на стикер в долна част на компютъра: „****“, да бъдат ВЪРНАТИ на подсъдимия И.К.И., с посочена по-горе самоличност. 

Воден от горните съображения, съдът постанови  присъдата.

                                         

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: