№ 5682
гр. Варна, 18.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Б.а
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502641 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 84300/08.10.2025г.
подадена от Община А... срещу решение № 3210/09.09.2025г. постановено по гр.д.№
16695/2023г. по описа на ВРС, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
жалбоподателя, че Е. П. Петков е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПИ с
идентификатор ... по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-147/17.08.2022 г. на ИД на
АГКК, находящ се в с. К..., община А..., област Варна, с площ от 738 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), номер по предходен план: квартал 40, парцел V, при съседи: ..., ..., ..., ..., ..., ..., ...,
на основание изтекла в негова полза повече от 10-годишна придобивна давност, считано от
2010г. до датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2023г. и жалбоподателят е
ОСЪДЕН да заплати на Е. П. П. сумата от 1780 лева сторени в производството съдебно-
деловодни разноски.
Въззивникът Община А..., чрез процесуалния си представител заявява становище за
недопустимост, а в евентуалност за неправилност на обжалваното съдебно решение поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва крайните
изводи на съда, че ищецът Е. П. е доказал, че е придобил по давност процесния имот,
предвид събраните по делото доказателства сочещи към това, че имотът е общинска
собственост въз основа на съставения АОС № 7525/12.02.2024г. на основание § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС. Счита, че предвид въведения мораториум за придобиване по давност на имоти
общинска собственост е недопустимо предявяването на положителни установителни искове.
Поддържа, че Община А... е собственик на процесния имот по силата на закона, а
именно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като към момента на влизане в сила на цитираната
разпоредба имотът е бил частна държавна собственост съгласно съставения АДС №
1
1982/08.11.1956г. и е бил отреден за жилищно строителство. Счита, че доказателствената
стойност на АДС не е оспорена по надлежен ред, поради което неправилен се явява изводът
на съда, че имотът не е бил държавна собственост и съответно не е станал и общинска
такава. Оспорват се изводите на съда, че липсата на посочено основание за издаване на
АДС, а именно номер на изпълнителен лист, опорочава неговата доказателствена сила.
Посочва, че към датата на съставяне на АДС, при одържавяване на имот поради неплатени
данъци, не се е издавал изпълнителен лист, а заповед на председателя на съответния ОНС,
която е имала силата на изпълнителен титул. Отделно от това се позовава и на извършеното
със Заповед № 1812/23.11.987г. на Председателя на ОНС-Варна изменение на плана на с.К...,
при което е образуван парцел V записан като общински, което е сторено без възражения от
собственика към този момент С..., който е признал, че със съставения АДС №
1982/08.11.1956г. са одържавени 600 кв.м. от дворното му място, поради което е поискано
ликвидиране на съсобствеността с държавата. Счита, че искането за прекратяване на
съсобствеността представлява признание на факта, че посочените кв.метри са собственост
на държавата, а не на С... Счита, че като доказателство за това, че имотът е държавна
собственост е следвало да се отчете и фактът, че с договор № 57/13.09.1988г. държавата е
отстъпила в полза на вуйчото на ищеца С... правото на строеж върху парцел V-общ. В кв.40
по плана на с.К..., което изключва имотът да е останал собственост на семейството.
Посочва, че решението не е обосновано с анализ на всички събрани доказателства,
предвид на това, че е даден превес на гласните доказателства за сметка на писмените такива.
Счита, че не е доказано по безспорен начин, че ищецът и неговите праводатели са
демонстрирали явно владение на имота, доколкото не са го декларирали и не са заплащали
данъци или други разходи за него. Излага, че именно Община А... е декларирала имота и тя е
вписана като негов собственик в действащия кадастрален регистър. Предвид доказаната
собственост на имота първоначално от държавата, а след това и от Община А... счита, че е
изключена възможността собствеността да се придобие по давност от граждани. Оспорва да
са доказани елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно да е
упражнявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на имота с
намерение за своене от ищеца и праводателите му. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за
присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Е. П. Петров, чрез процесуалния си представител, с който заявява
становище за неоснователността й. Счита за неоснователно твърдението на въззивника за
недопустимост на предявения положителен установителен иск, предвид наличието на
издаден АОС на процесния имот в полза на ответника. Оспорват се и възраженията на
въззивника за недоказаност на елементите от фактическия състав на придобивната давност,
на която се позовава ищеца в периода от 2010г. до датата на депозиране на исковата молба в
съда – 28.12.2023г. Счита за правилни изводите на съда за липса на проведено надлежно
2
доказване на факта, че процесния имот е имал статут на държавна собственост, а от там и
трансформирането й в общинска собственост по реда на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. На
това основание счита за правилна и констатацията на съда, че въведената на 31.05.2006г. с §
1 от ДР на ЗС временна забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска
собственост е неотносима към конкретния случай. Оспорва констативното действие на
съставения АДС № 1982/08.11.1956г., както и на последващо съставения на основание § 42
АОС. Твърди, че АДС не касае част от имота на Станчо Станчев, а друг имот, доколкото не e
дворно място, а градина с площ от 600 кв.м., както и че не е имало правно основание за
извършеното одържавяване. Позовава се и на липсата на запис в разписния лист към плана
от 1956г. на извършеното отчуждаване на част от имота на наследодателя на ищеца.
Оспорва се и твърдението на въззивника, че въз основа на представения договор №
57/13.09.1988г. за отстъпено право на строеж върху парцел V – общ., в кв.40, С... е
упражнявал фактическа власт по отношение на процесния имот. Излага, че съвкупния
анализ на събраните доказателства не установява, че Община А... е собственик на парцел V
– общ. в кв.40 по плана на с.К..., нито че е проведена процедура по деактуване на процесния
имот като държавна собственост. Излага, че ищецът в първоинстанционното производство е
доказал твърденията си за придобиване на процесния имот по давност, което се
установявало от заключението на проведената СТЕ и ангажираните гласни доказателства.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалбa e депозиранa в рамките на
преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния
представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК
реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 84300/08.10.2025г. подадена
от Община А... срещу решение № 3210/09.09.2025г. постановено по гр.д.№ 16695/2023г. по
описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2641/2025г. за разглеждане в открито съдебно
3
заседание на 21.01.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На въззивникa да се връчи
и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4