Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260058 13.05.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен състав
На 14.04 Година 2021
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар КРАСИМИРА
ЦОНЕВА
Прокурор ХРИСТО
МИШОВ
като разгледа докладваното
от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1072 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 260034 от 18.02.2021 г.,
постановена по н.о.х.д. № 3153/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд,
подсъдимият А.С.А. е признат за виновен в това, че на
09.08.2020 г. в гр. Стара Загора отнел чужди движими вещи – пари, сумата в размер на от 500 лв., собственост
на „******“ЕООД, гр.
Стара Загора, ЕИК *********, от владението на ******, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, поради което на
основание чл.194, ал.1, във
вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.58а,
ал.1, във вр. с
чл.54 от НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца в поправителен дом, съгласно чл.59, ал.2 от ЗИНЗС при
първоначален „общ“ режим, съгласно чл.191, ал.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.1,
във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия А.С.А. едно общо наказание за
деянието, предмет на настоящата присъда, и деянията, предмет на осъжданията му
по н.о.х.д. № 896/2020 г. и н.о.х.д. № 3273/2020 г., и двете на Старозагорския
районен съд, а именно най-тежкото от тях – „лишаване от
свобода“ за срок от осем
месеца в поправителен дом, съгласно чл.59, ал.2 от ЗИНЗС при първоначален „общ“
режим, съгласно чл.191, ал.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.25,
ал.1, във вр. с чл.24 от НК съдът е увеличил размера на така наложеното общо
най-тежко наказание на подсъдимия
А.С.А. с още два месеца „лишаване от свобода”, при
което увеличеното му общо най-тежко наказание става „лишаване
от свобода“ за срок от десет месеца в поправителен дом, съгласно чл.59, ал.2 от ЗИНЗС при
първоначален „общ“ режим, съгласно чл.191, ал.2 от ЗИНЗС.
- 2 -
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на така наложеното и увеличено общо
най-тежко наказание на подсъдимия А.С.А.
изтърпяната от него част от наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, наложено му по н.о.х.д. № 896/2020 г. на
Старозагорския районен съд.
Недоволен от така постановената присъда
е останал подсъдимият А.С.А., който я е обжалвал в законния срок чрез служебния
си защитник адв. Е.С.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и явно несправедлива по отношение на приложението на чл.24 от НК за наложеното наказание лишаване от свобода. Моли въззивния съд да отмени
обжалваната присъда в частта й, с която е приложена разпоредбата на чл.24 от НК. Подробни съображения за това са изложени във въззивната жалба. Такива
развива и в пледоарията си адв. Е.С..
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и
правилна и като такава следва да бъде потвърдена. Счита, че в случая не са
налице предпоставките на чл.26, ал.1 от НК, а на чл.26, ал.6 от НК.
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. №
3153/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на
страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за
установено следното:
Жалбата на А.С.А. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното
деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е
обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и
фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата
по делото.
Жалбоподателят А.С.А. няма възражения относно авторството на деянието, но
счита, че след прилагането на чл.24 от НК наложеното му наказание е станало
твърде тежко. Моли въззивния съд да отмени приложението на чл.24 от НК и
увеличаването на общото най-тежко наказание с два месеца „лишаване от свобода”.
С оглед събраните в хода на съдебното
производство по н.о.х.д. № 3153/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства,
първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият
А.С.А. е извършил престъплението, в което е обвинен –
престъпление по чл.194,
ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В мотивите към обжалваната присъда
подробно е изложена приетата от районния съд фактическа обстановка по делото,
която въззивният съд изцяло възприема. А именно, че на 09.08.2020 г.
в гр. Стара Загора подсъдимият А. отнел чужди движими вещи – пари, сумата в размер на от 500 лв., собственост
на „******“ЕООД, гр.
Стара Загора, ЕИК *********, от владението на ******, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.о.х.д. № 1072/2021
г.
Възражението на жалбоподателя А. е, че присъдата
е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива по отношение на
приложението на чл.24 от НК за наложеното наказание лишаване от свобода. Счита,
че трите деяния, за които са приложени чл.25, ал.1,
във вр. с чл.23, ал.1 от НК и чл.24 от НК разкриват белезите на продължавано
престъпление по чл.26, ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е
преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие,
като подсъдимият А. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и че е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти – чл.371, т.2 от НПК. Поради това и тъй като
събраните по делото доказателства изцяло подкрепят изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка, районният съд
правилно и законосъобразно е преценил, че са налице законовите изисквания
делото да продължи по реда на гл. ХХVІІ от НПК.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК, извършено
от подсъдимия А., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало по реда на
гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да
определи наказанието при условията на чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след
като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК,
е определил на подсъдимия А. наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел
изразеното от подсъдимия А. критично отношение към извършеното и младата му
възраст. Като отегчаващо вината обстоятелство районният съд е приел предходните
осъждания на подсъдимия А..
Тъй като за престъплението по чл.194, ал.1 от НК, след редукцията по чл.63,
ал.1, т.3 от НК,
законът предвижда наказание до три години
лишаване от свобода, районният съд правилно е определил, че на подсъдимия А.
следва да бъде наложено наказание в размер на една година „лишаване от свобода”
(към минималния размер, с оглед предвиденото в закона наказание). След като
наказанието от една година „лишаване от свобода” (дванадесет месеца) се намали
с една трета (четири месеца), се получава наказание от осем месеца „лишаване от
свобода”, което следва да се изтърпи от подсъдимия в
поправителен дом на основание чл.59, ал.2 от ЗИНЗС и при първоначален „общ“
режим, съгласно чл.191, ал.2 от ЗИНЗС.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя горната преценка на районния съд, както и преценката му, че в случая не
са налице основания за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.
Въззивният съд счита, че наложеното
наказание на подсъдимия А. е
справедливо, законосъобразно и правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите
на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК и това наказание е наложено за тежко умишлено
престъпление против собствеността.
- 4 -
Правилно и законосъобразно основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК районният
съд е кумулирал така наложеното наказание на подсъдимия
А. с наказанията, наложени му по н.о.х.д. №
896/2020 г. и н.о.х.д. № 3273/2020 г., и двете на Старозагорския районен съд, като
му е определил едно общо наказание в размер на осем
месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи в поправителен дом на основание чл.59,
ал.2 от ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим, съгласно чл.191, ал.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.24 от НК районният съд е
завишил размера на така наложеното общо най-тежко наказание на подсъдимия А. с
два месеца, като размерът на общото наказание е станал десет месеца „лишаване
от свобода”, което да изтърпи в поправителен дом на
основание чл.59, ал.2 от ЗИНЗС и при първоначален „общ“ режим, съгласно чл.191,
ал.2 от ЗИНЗС.
Според въззивния съд, приложението на
чл.24 от НК е правилно и законосъобразно, тъй като групираните наказания са от
един и същ вид и са наложени за престъпления против собствеността, извършени от
жалбоподателя А. в период от около десет месеца.
Въззивният съд не споделя възражението
на жалбоподателя А., че трите деяния, за които са му наложени групираните
наказания поописаните по-горе дела, са извършени в условията на продължавано
престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Не приема и
използването на това твърдение като аргумент в подкрепа на искането на жалбоподателя
А. въззивният съд да отмени приложението на чл.24 от НК.
В случая е налице хипотезата
на чл.26, ал.6 от НК, а именно, че разпоредбите на този член не се прилагат за
престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в
него.
Поради това правно положение
за наложените на жалбоподателя А. наказания
по н.о.х.д. № 896/2020 г., н.о.х.д. № 3273/2020 г. и н.о.х.д.
№ 3153/2020 г., и трите на Старозагорския районен
съд, е приложена разпоредбата на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК.
Въззивният съд счита, че с така
наложеното и увеличено общо най-тежко наказание на подсъдимия А. – десет месеца
„лишаване от свобода”, ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36,
ал.1 от НК.
Правилно и законосъобразно на
основание чл.25, ал.2 от НК районният съд е приспаднал при изпълнение на така
наложеното и увеличено общо най-тежко наказание на подсъдимия А. изтърпяната от него част
от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, наложено му по
н.о.х.д. № 896/2020 г. на Старозагорския районен съд.
При извършената цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира
основания за изменяне или отменяне на присъдата.
Поради гореизложените съображения съдът
счита, че жалбата на А.С.А. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
Старозагорски окръжен съд - 5 - в.н.о.х.д. № 1072/2021
г.
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 260034 от 18.02.2021 г.,
постановена по н.о.х.д. № 3153/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.