Решение по дело №6726/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 676
Дата: 25 март 2020 г. (в сила от 20 юни 2020 г.)
Съдия: Михаил Ангелов Алексов
Дело: 20191720106726
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Перник, 25.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                              Районен съдия: Михаил Алексов

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 06726 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производството е образувано по искова молба подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители чрез юрисконсулт Г.С.Г. срещу Д.И.Г.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: ***  за признаване на установено по отношение на ответника, че  дължи на ищцовото дружество в качеството й на солидарен длъжник сумата в размер на 7909.73 лева (седем хиляди деветстотин и девет лева и седемдесет и три ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Ищецът твърди, че на 23.12.2014г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, С.М.С., като длъжник и Д.И.Г. като солидарно задължено лице по договора.

Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 4300 лв.; срок на кредита: 24 месеца;           размер на вноската: 265.83 лв.; падеж на вноската: двадесет и първи ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90%;  Годишен лихвен процент: 41.17 %;Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 6379.92 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1874.64 лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 78.11 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни УСЛУГИ:    Общо задължение: 8254.56 лв.;Общ размер на вноска: 343.94 лв.;Дата на погасяване: 21-ви ден от месеца.Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (договор за потребителски кредит) неразделна част от него са били Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се бил запознал преди подписване на договора, приел ги и нямал забележки към тях и се задължил да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите на договор за потребителски кредит и ОУ.Съгласно Декларации т.Г на клиента били предоставени безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценил доколко предлагания договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Били направени и разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.На основание ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121-127 от Закона за задълженията и договорите Д.И.Г., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължила да отговаря за задължението на С.М.С. при условията, посочени в договора.

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 23.12.2014г. превело парична сума в размер на 4300 лв. по посочена от длъжника С.М.С. банкова сметка (***: 270FTBM143570009, с дата 23.12.2014г.).От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********, сключен за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 343.94 лв. и падежна дата всяко 21-во число на месеца.

Длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил само една пълна погасителна вноска и една непълна, последната от които с дата 31.03.2015г.Крайният срок за погасяване на задължението е изтекъл на 21.07.2017г., с изтичането на който срок е настъпила и изисикуемостта на задължението в пълен размер.

Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на договор за потребителски кредит на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. № 7183/2019г. на РС-Перник, по което се  е развило заповедното производство.

            Ответницата, в законоустановения срок от един месец, не е подала писмен отговор на исковата молба.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

 „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу  С.М.С. и Д.И.Г. солидарни длъжници за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. По образуваното ч.гр.д. 4183/2019г. по описа на ПРС,  е издадена  Заповед за изпълнение № 2850 от 12.07.2019г. за следните суми 7 909,73лв /седем хиляди деветстотин и девет лева и 73ст./ представляваща непогасена част от главницата по Договор за потребителски кредит № ********** от 23.12.2014г.; сумата от 27,50лв. / двадесет и седем лева и 50 ст./ представляваща лихва за забава от 22.02.2015г. до 02.06.2015г. и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските от 158,75 лв. държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена лично на ответницата като в законоустановения срок е подала възражение на основание чл.414 от ГПК, въз основа на което съда е дал указание на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

По делото е представено заверено копие от договор за кредит сключен на  23.12.2014г.  с № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, С.М.С., като длъжник и Д.И.Г. като солидарно задължено лице по договора.

Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита: 4300 лв.; срок на кредита: 24 месеца;           размер на вноската: 265.83 лв.; падеж на вноската: двадесет и първи ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90%;  Годишен лихвен процент: 41.17 %;Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 6379.92 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1874.64 лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 78.11 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:         Общо задължение: 8254.56 лв.;Общ размер на вноска: 343.94 лв.;Дата на погасяване: 21-ви ден от месеца.Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (договор за потребителски кредит) неразделна част от него са били Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се бил запознал преди подписване на договора, приел ги и нямал забележки към тях и се задължил да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите на договор за потребителски кредит и ОУ.Съгласно Декларации т.Г на клиента били предоставени безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценил доколко предлагания договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Били направени и разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.На основание ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121-127 от Закона за задълженията и договорите Д.И.Г., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължила да отговаря за задължението на С.М.С. при условията, посочени в договора.

Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,  от което се установява, че обсъжданите услугите на стойност 1874,64 лева се изразяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните по делото.

      Представено е и документ за кредитен превод с референция: 270FTBM143570009, с дата    23.12.2014г.  за сума в размер на 4300 лв. по посочена от С.М.С. банкова сметка.

***ение по сметка към Договор за потребителски кредит № **********  с остатъчно задължение по кредита в размер на 7909,73 лв и общата платена сума по кредита в размер на 355,80лв.  на 31.03.2015г. с която са погасени както следва  сумата от 118,30лв от главницата; сумата от 147,53лв. от договорната лихва и сумата от 78,11 по закупения пакет допълнителна услуга.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран с иск  правна квалификация  чл.422 във вр. 415 ГПКи чл.86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила 4300,00лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 2079,92 лева, а ГПР е 49,90 %, което е съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

      Налице е настъпила изискуемост на кредита към момента на настоящето производство, като крайният срок за погасяване на задължението е изтекъл на 21.07.2017г. и с неговото изтичане е настъпила и изискуемостта на задължението в пълен размер.

               След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги „екстра“ се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

                 Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.

Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.

Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл следва да се отхвърли исковата претенция за сумата от 1796,53 лева –  възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги.

 Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковете.  

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 158,19 лева – държавна такса, 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение ,  а в заповедното производство  150,00 лв. – юристконсултско възнаграждение  и 158,75 държавна такса т. е. направените разноски са в общ размер на 766,94 лева.

Като се взе предвид уважената част на исковете, техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че ответника следва да заплати на ищеца направени разноски  съразмерно на уважената част от иска както следва: 352,80 лева за исковото производство и  237,74 лева в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  между страните, че Д.И.Г.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: ***  ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители чрез юрисконсулт Г..С. сумата в размер на 4181,70лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен заем №**********  от 23.12.2014г.; сумата в размер на 1931,50 лв. представляваща възнаградителната лихва по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК (10.07.2019г.) до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 04183 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 6113,20лева до предявения размер от 7909,73лева.

ОСЪЖДА Д.И.Г.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители  сумата в размер на 352,80 лева за направени разноски в исковото производство и  237,74 лева разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 04183 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04183 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

                                                                  Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.