Решение по дело №5389/2021 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 08.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ- Брачни състави, І-ви въззивен брачен  състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Катя Хасъмска

                                             ЧЛЕНОВЕ: Емииля Александрова                                                                       Таня Кандилова

                             

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Кандилова гр.дело № 5389 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.П.И., чрез пълномощника му адв. Р., срещу решението по гр.д. № 7144/2020 г. на СРС, III ГО, 84 състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща месечни издръжки на детето си П.И.П. над 162.50 лева до 200 лева, от 11.02.2019 г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за издръжка за посочените суми. Не претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна П.И.П., малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител В.П.В. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

С решението по гр.д. № 7144/2020 г. СРС, ІІІ ГО, 84 състав, е осъдил И.П.И. да заплаща на детето си П.И.П., действащ чрез неговата майка и законен представител В.П.В., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 11.02.2019 г. до настъпване на законни причини, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от детето срещу баща му искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК за разликите над 200 лева до пълните предявени размери от 350 лева, като неоснователни.

Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част са неоснователни.

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител (чл.142, ал.1 СК). Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Присъдените в настоящия случай от районния съд месечни издръжки от 200 лева напълно отговарят на нуждите на детето П. (който понастоящем е на близо 14 години) от средства за съществуване и образование. Доказателства за брутните трудови доходи на бащата не са събрани, но същият е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, полага труд по трудово правоотношение, респ. реализира трудови доходи, посредством които да задоволява, както собствените си, така и на двете си деца (въззивникът е баща и на детето И. И. И., родена на *** г.), екзистенциални нужди. В периода от 01.10.2019 г.  до 30.09.2020г. въззивникът е бил осигуряван върху минималната за страната работна заплата.  Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства и е определил издръжката на детето П.И.П. в размер близък до установения в закона минимален такъв (чл.142, ал.2 СК).

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

Претенция за разноски е заявена само от въззиваемата страна в размер на 150 лева –адвокатско възнаграждение.

Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка (т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Във въззивното производство въззиваемата страна се представлява от упълномощен от първата инстанция адв. С. и е  приложила договор за правна защита и съдействие (л. 13 от делото на СРС). Видно от договора, уговореното адвокатско възнаграждение от 500 лева е заплатено в брой при подписване на договора, който служи и като разписка за платената сума, от които на основание чл.78, ал.1 от ГПК са присъдени 285.71 лева. Пред въззивната инстанция въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за сторени разноски, поради което и независимо от изхода на настоящото дело и претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски, такива не й се следват.  

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението, постановено по гр.д. № 7144/2020г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84 състав, в обжалваната му част.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.И.П.,  действащ чрез неговата майка и законен представител В.П.В., за присъждане на разноски по настоящото дело, като неоснователно.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.