Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Габрово, 12.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря
РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на
прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 333 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Съдът е сезиран с жалба от Д.А. *** против Заповед № ДС-10 от 25.11.2019 година на Кмета на Община Дряново, с която е прекратено служебното правоотношение на Д.А., считано от 26.11.2019 година, на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително приложение на процесуална норма по аналогия, което е недопустимо. Сочи се, че хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл е неотносима, тъй като касае първоначално назначаване на държавен служител, а към момента на назначаване на жалбоподателката тази отрицателна предпоставка за заемане на длъжността е била неприложима по отношение на нея; неправилно е взето еднолично решение за прекратяване на служебното правоотношение, без да е изпълнена императивната разпоредба на чл. 7, ал. 3 вр. чл. 18, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация; комисия, назначена със Заповед № 605 от 29.12.2017 година на Кмета на Община Дряново, е решила, че наложеното на А. наказание не ѝ пречи да изпълнява служебните си задължения, няма причинна връзка между извършеното нарушение и изпълняваната работа в общината, поради което е последвала положителна оценка за много добро справяне с работата. Жалбоподателката счита, че настоящият кмет на общината е бил мотивиран за прекратяване на служебното правоотношение от политическите убеждения на А., макар последната да не е демонстрирала явно политическата си ориентация; прекратяването на служебното правоотношение е в разрез с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и чл. 1, т. 1, б. „а“ от Конвенция № 111 относно дискриминацията на труда и професиите. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката Д.А. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 2/, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 109/. Представя се списък на разноските /л. 110/.
Ответната страна – Кмет на Община Дряново – не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 22/, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 113-115/. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък и платежно нареждане /л. 107-108/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, указан от административния орган в оспорения акт. Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателката А. на 26.11.2019 година, видно от отбелязването върху самата заповед /л. 84-85/, а жалбата срещу заповедта е подадена по пощата на 09.12.2019 година /пощенско клеймо върху пощенския плик на л. 24 от делото/ и е заведена в Община Дряново с вх. № 2200-1545 от 10.12.2019 година /л. 3/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Към датата на издаване на процесната заповед жалбоподателката е била назначена със Заповед № ДС-06 от 23.06.2016 година на Кмета на Община Дряново /л. 27/ за държавен служител на длъжност Директор на Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване, връзки с обществеността“ в Община Дряново.
С оспорената Заповед № ДС-10 от 25.11.2019 година на Кмета на Община Дряново /л. 84-85/ служебното правоотношение на Д.А. е прекратено, считано от 26.11.2019 година, на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – държавният служител е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Заповедта е мотивирана с наличието на Присъда № 29 от 14.12.2017 година по НОХД № 221/2017 година, влязла в сила на 27.12.2017 година, с която жалбоподателката А. е осъдена на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер – такова по чл. 343б, ал. 1 от НК, като към момента на издаване на процесната заповед не е изтекъл изпитателният срок, определен с присъдата и не е настъпила реабилитация. В заповедта е посочено, че е налице и несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, според която разпоредба за държавен служител може да бъде назначено лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода.
По делото е представен заверен препис от Присъда № 29 от 14.12.2017 година по НОХД № 221/2017 година на Районен съд – Дряново, влязла в законна сила на 22.12.2017 година /л. 25-26/, с която за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК жалбоподателката Д.А. е осъдена на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 200 /двеста/ лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
От тълкуването на нормата на чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл следва изводът, че за да е налице посочената хипотеза по отношение на държавния служител следва да има влязла в сила присъда, с която на лицето е наложено именно наказанието лишаване от свобода за извършено от него умишлено престъпление от общ характер. За да е налице обстоятелството, визирано в чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, посочените предпоставки следва да са налице кумулативно, а не алтернативно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, регламентираща условията за назначаване на държавни служители - за държавен служител може да бъде назначено лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Видно от посочените разпоредби, фактът на осъждането с наказание лишаване от свобода е релевантен, както за допустимостта при сключване на служебно правоотношение, така и за прекратяването му. В този смисъл са мотивите на Решение № 1771 от 13.02.2017 година по адм. дело № 6102/2016 година на ВАС, V отделение. Хипотезата на посочената по-горе правна норма изчерпателно и точно очертава предпоставките, при които възникват последиците – прекратяване на служебното правоотношение, като законът не прави разграничение между ефективно изтърпяване на наказанието и такова, чието изтърпяване е отложено за определен срок.
Ирелевантни за законосъобразността на процесната заповед са наведените от жалбоподателката доводи за неспазване на чл. 7, ал. 3 и чл. 18, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г./.
Ирелевантно е и решението на комисия, назначена със Заповед № 605 от 29.12.2017 година на Кмета на Община Дряново /л. 5/, обективирано в Протокол от 03.01.2018 година /л. 6-7/, според което наложеното на А. наказание с коментираната по-горе присъда не ѝ пречи да изпълнява служебните си задължения; няма причинна връзка между извършеното нарушение и изпълняваната работа в общината; извършеното касае едиствено личния живот на А., която, според членовете на комисията, се справя много добре с възложената ѝ работа. Липсва правна норма, на която да почива назначаването на такава комисия, а нейното становище е ирелевантно за правомощието на органа по назначаване едностранно да прекрати служебното правоотношение в хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Прекратяванто на служебното правоотношение на служител от общинската администрация на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е в правомощията на Кмета на Община Дряново и реализирането на това правомощие в процесния случай нито самостоятелно, нито в съвкупност със събраните по делото доказателства, сочи на превратно упражняване на власт.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № ДС-10 от 25.11.2019 година на Кмета на Община Дряново е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби, като при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заповедта е в съответствие с целта на закона.
Искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на Община Дряново сумата от 615 /шестстотин и петнадесет/ лева - 5 /пет/ лева платена такса за издаване на съдебно удостоверение /л. 18/ и 610 /шестстотин и десет/ лева адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие с бланков № ********** /л. 22/ и представени доказателства за заплащането му по банков път /107/, по отношение на чийто размер липсва възражение за прекомерност, а и съдът намира, че не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 4 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А. *** против Заповед № ДС-10 от 25.11.2019 година на Кмета на Община Дряново.
ОСЪЖДА Д.А. *** с ЕГН ********** *** сумата от 615 /шестстотин и петнадесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: