Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……..10.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА
ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело №10251 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №112466
от 13.05.2019г., постановено по гр.д. №54599/2017г. по описа на СРС, 24 състав,
са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни
искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД при условията на разделна
отговорност срещу Г.Г.Ш., Т.С.К. и Н.С.Н. за
установяване дължимост на сумата от 1574,58 лева, от
която 1494,95 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., и 79,63 лева – законна лихва за забава върху претендираната главница за периода от 15.09.2016г. до
21.03.2017г., предявени при квоти – 4/6 от Г.Г.Ш. и
по 1/6 от Т.С.К. и Н.С.Н., като неоснователни и недоказани. Осъдена е на
основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД да заплати на Г.Г.Ш.
сумата от 300 лева разноски по делото, на Т.С.К. сумата от 300 лева разноски по
делото и на Н.С.Н. сумата от 300 лева разноски по делото. Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“
ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Т. Ж., с която първоинстанционното
решение се обжалва изцяло. Излагат се оплаквания, че същото е неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита за
неправилен извода на съда, че ответниците не са
титуляри на вещни права върху имота, като поддържа, че от събраните по делото
доказателства се установява, че същите са собственици на процесния
топлоснабден имот. Посочва, че понятието „титуляр на
партида“ има само вътрешно счетоводно значение за дейността на дружеството,
като излага аргументи, че е налице легална дефиниция на понятието „потребител
на топлинна енергия“, както и, че е без значение дали лицето е обитавало имота.
С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещните страни Н.С.Н., Т.С.К. и Г.Г.Ш.,
чрез пълномощника адв. К.Г., с който е изразено
становище, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно и е направено искане същото да бъде потвърдено.
Третото лице –
помагач не е изразило становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.С.К.,
Г.Г.Ш. и Н.С.Н. положителни установителни
искове с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №20419/2017г. на СРС, 24 състав.
Настоящият състав
намира за неправилен извода на първоинстанционния
съд, че не е установено по делото ответниците да са
собственици на процесния топлоснабден
имот. На първо място, видно от подадените от ответниците
писмени отговори на исковата молба по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, същите не са
оспорили, че са собственици на имота, като ответниците
Г.Ш. и Н.Н. са направили изявления, че оспорват
качеството си на потребител, тъй като не живеят в имота, както и се позовават
на сключено между тях като съсобственици споразумение, според което потребител
на топлинна енергия за имота е третата ответница Т.С.К.. Последната е посочила
в подадения от нея писмен отговор по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, че изцяло
признава размера на претендираните от нея суми. Обстоятелството,
че ответниците са съсобственици на имота, както и, че
съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство
от С.А.Ш., б.ж. на гр. София, починал на 03.02.2011г., се установява и от
приетите като доказателства по делото НА за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №188, том І, рег. №8668, дело №183/2012г. по описа на
нотариус П.П.и удостоверение за наследници на С.А.Ш..
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Общите условия при смърт на
купувач-физическо лице наследниците или лицето, придобило жилището по силата на
договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
продавача в срока по чл.14 чрез подаване на заявление до продавача за промяна
на партидата, с приложено копие на удостоверение за наследници или съответно на
акта за собственост, а според ал.2 на същата разпоредба в случаите по ал.1,
продавачът променя партидата на името на наследника или на един от
наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето,
придобило собствеността на жилището по силата на акта. В случая ответницата Т.С.К.
е подала на 10.08.2011г. заявление – декларация до ищцовото
дружество, с което е поискала да й бъде открита партида за доставка на топлинна
енергия за процесния имот. Същата е декларирала, че
останалите съсобственици Г.Г.Ш. и Н.С.Н. нямат против
партидата да бъде прехвърлена на нейно име. Поради това въззивният
съд приема, че ответниците са постигнали споразумение
по смисъла на чл.63, ал.2 от общите условия партидата за процесния
топлоснабден имот да бъде открита на името на
ответницата Т.С.К. и именно последната да отговаря за задълженията за
доставената топлинна енергия за имота, както и са уведомили топлопреносното
предприятие за постигнатото между тях споразумение. Поради това съдът приема,
че именно ответницата Т.С.К. е била битов клиент за доставка на топлинна енергия през процесния
период по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №194062, и отговаря за задълженията за доставената топлинна
енергия за процесния топлоснабден
имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата
сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в
сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответницата Т.С.К. е възникнало задължение по
силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото
дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от
ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства, неоспорени от ответницата.
В чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. е
предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 –
възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на продавача. В
настоящия случай услугата "дялово разпределение" е извършена, видно
от събраните по делото доказателства, от които се установява, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на
база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите.
Поради изложеното въззивният
съд приема, че ответницата Т.С.К. дължи на ищцовото
дружество цената на доставената за имота топлинна енергия, както и таксата за
извършена услуга „дялово разпределение“ в пълен размер. Ищцовото
дружество обаче претендира от ответницата Т.К. само 1/6 от сумите, поради което
и с оглед диспозитивното начало в процеса, исковете
следва да бъдат уважени в посочения размер, а именно 249,15 лева.
По иска с правно
основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно общите
условия на топлофикационното дружество ответникът не дължи мораторна
лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите
фактури. В случая се претендират вземания по фактура, издадена през м. юли
2016г., когато са действали ОУ/2016 г., в които е предвидено, че сумите за
топлинна енергия са дължими от купувачите в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84,
ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, т.е. ответницата е изпаднала в забава след
изтичане на 45-дневния срок, следващ отчетния период, за който се дължи
стойността на доставената топлинна енергия. Поради изложеното искът за мораторна лихва се явява установен в своето основание за
посочения в исковата молба период от 15.09.2016г. до 21.03.2017г. Предвид
липсата на доказателства по делото на размера на обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 249,15 лева за посочения период,
съдът с оглед правомощията си по чл.162 от ГПК го определя чрез изчисление с
лихвен калкулатор на сумата от 13,01 лева.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу ответницата Т.С.К. за
установяване дължимостта на вземания за стойността на
ползвана топлинна енергия и такса за услуга „дялово рапределение“
в размер на 249,15 лева и за мораторна лихва в размер
на 13,01 лева, като бъде постановено ново решение, с което предявените искове
до посочените размери следва да бъдат уважени. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на
спора в полза на въззивника – ищец в производството,
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата Т.К. е направила искане за възлагане на разноските на ищеца на
основание чл.78, ал.2 от ГПК, като поддържа, че не е дала повод за завеждане на
делото. Съдът намира, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба
за възлагане на разноските на ищеца. Видно от приложеното към настоящото дело
ч.гр.д. №20419/2017г. по описа на СРС, 24 състав, Т.С.К. е подала възражение
срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК. Във възражението е записано
изявление на длъжника „не оспорвам сумите за мен“, но това отбелязване е
направено с различен по цвят химикал от този, с който е изписана останалата
част от текста на възражението, и е разположено извън останалата част от
текста, поради което не може да се приеме, че това изявление е част от
първоначалното съдържание на подаденото възражение. Поради това съдът приема,
че с подаденото възражение длъжникът е станал повод за завеждане на делото и
дължи на ищцовото дружество направените разноски,
съразмерно с уважената част от иска, а именно 38,81 лева за първоинстанционното
производство, 13,85 лева за заповедното производство и 26,60 лева за въззивното производство.
С оглед
отхвърляне на въззивната жалба по отношение на въззиваемите Н.С.Н. и Г.Г.Ш., въззивникът следва да бъде осъден да им заплати разноски за
въззивното производство за адвокатско възнаграждение
в размер на по 200 лева, съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК и
разписки за платени суми. Възражението на въззивника
за прекомерност на заплатеното от въззиваемите
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, тъй като същото не надвишава минималния
размер, установен в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение №112466 от 13.05.2019г., постановено по гр.д. №54599/2017г. по описа на
СРС, 24 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу
Т.С.К. искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД за сумата от 249,15 главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., и
79,63 лева – законна лихва за забава
върху претендираната главница за периода от
15.09.2016г. до 21.03.2017г., както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати на Т.С.К. разноски по делото в размер на 300 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, предявени от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Т.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, че Т.С.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №20419/2017г.
на СРС, 24 състав: 249,15 лева,
представляваща 1/6 от стойността на доставена топлинна енергия и цена за услуга
дялово разпределение за периода м.05.2015г. до м.04.2016г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „*******, абонатен №150666, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.03.2017г. до окончателното й изплащане, и 13,01 лева – обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2016г.
до 21.03.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №112466 от 13.05.2019г., постановено по гр.д. №54599/2017г. по описа на
СРС, 24 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, разноски,
съобразно уважената част от исковете, както следва: 38,81 лева за първоинстанционното производство, 13,85 лева за заповедното
производство и 26,60 лева за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на
Г.Г.Ш.,
ЕГН **********, с адрес ***, разноски за въззивното
производство в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на
Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски за въззивното производство в размер на 200 лева.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.