№ 335
гр. Сливен, 22.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230100812 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Молителката – Т. СТ. ИВ., редовно призована, се явява лично и с адв. С.П. от
АК - Сливен, преупълномощена от адв. Е.П. от днес.
Ответникът – П. К. СТ., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Н. от АК –
Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 21.03.2022 г.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. П.: Поддържам молбата. Запознах се с отговора.
АДВ. Н.: Оспорваме изцяло предявената молба, поддържаме депозирания от нас
писмен отговор, както и твърденията изложени в същия. Поддържаме
доказателствените си искания, които сме формулирали. Посочените в отговора
свидетели са пред залата.
Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД по делото, както
следва:
1
Производството е образувано по молба на Т. СТ. ИВ. против П. К. СТ., като
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че спрямо нея е
осъществен акт на домашно насилие, като издаде Заповед за защита, с която да се
наложи забрана на ответника да доближава нея и децата в жилището й в гр. Любимец,
Бърза помощ в гр. Любимец, магазин „Анджела” и аптека „Медея” където основно
пазари, както и местата за социален контакт за срок от осемнадесет месеца.
В молбата молителката твърди, че ответникът е неин съпруг, с когото са
сключили гр. брак на 08.10.2019 г. Живеели в жилище в с. Глушник, което било
собственост на родителите на ответника. От брака си имали родени две деца – Н.П.С.,
родена на 14.10.2017 г. и Р.П.С., родена на 29.06.2019 г.
Твърди, че от около три години живее в постоянен психически и физически
тормоз. Съпругът й без причина й налагал физически тормоз, постоянно я обиждал с
думите курва, мастия, уличница и я заплашвал, че ще й вземе децата и ще я довърши.
Заплашил я, че ако напусне дома им, жива няма да я остави. Всичко това ставало в
присъствието на децата и съответно това негово поведение се отразявало зле на
психиката им. Неговите родители, особено майка му, се месели в живота им, като
вместо да го възпрат да я бие и тормози, те самите също й посягали, удряли и
обиждали. Сочи, че нямала право на личен телефон, не можела да се обади на
родителите си и да сподели с тях проблемите си. Личната й карта винаги била в него,
като със съдействието на полицията си я взела, за да може да се снабди с необходимите
документи за това производство.
Твърди, че на 16.02.2022 г. вечерта, без причина ответникът започнал да я удря
по главата и тялото с юмруци и с плесници по лицето, да я рита и да я плюе.
Родителите му били там, но не само, че не го спрели, а баща му я псувал и я хванал да
я дърпа за косата. Майка му също й ударила един юмрук по главата и я нарекла курва.
Всичко това станало в присъствието на децата, които плачели, викали, крещели, но той
не спирал. Успяла да излезе от стаята и отишла в съблекалнята пред банята, чиято
врата била със стъкло и въпреки че ответникът знаел, че тя е от другата страна, ударил
стъклото с рамо и го счупил върху нея. От стъклата получила порезни рани и обилно
кървене и въпреки, че я видял в какво състояние е, ответникът продължил да я удря.
През плач го молела да я заведе на лекар, но той й заповядал да си свали блузата и да
облече друга. После я накарал да изчисти банята, след което я заключил с малкото дете
Р. в спалнята, а другото дете Н. го взела майка му. Така изкарала една безсънна нощ с
болки в главата и неспиращо кръвотечение.
На другата сутрин ответникът станал да отключи вратата на салона, за да
ползват родителите му банята, върнал се и отново заспал. Тогава молителката решила
да избяга и да потърси помощ от родителите си. Вратата на двора била заключена, но
тя прескочила оградата. Отишла до центъра на селото и тъкмо влязла в магазина,
2
ответникът и баща му я настигнали. На калайджийски той й казал да става и да си
тръгва, защото ще я убие. Баща му я хванал за ръкава на дрехата и започнал да я дърпа,
а ответникът я бутал зад гърба. В този момент маската от лицето й паднала и хората
видели кръвта по лицето й. Въпреки това те я вкарали в колата на баща му и я върнали
в къщи. Малко след това в дома им дошли двамата му чичовци и понеже тя
продължавала да плаче и да иска да се прибира при родителите си, те го посъветвали да
я пусне. Леля му, която също била дошла й казала, че ще й дадат да се обади на
родителите си, но само след като изчисти кръвта от лицето и гърдите си и свали
блузата си, която била в кръв. След като изпълнила всичко, което й казали, те набрали
родителите й и на високоговорител казали, че са се скарали и тя иска да си отиде.
Тогава молителката извикала „татко ела да ме вземеш, защото съм бита и лицето ми е
порязано”.
Докато чакала родителите си, ответникът се опитал да изведе голямото дете от
дома им. То започнало да плаче за нея, дърпало се от него и му казвало, че иска при
нея. Плачело и се молело да не го оставя при тях, но той продължил да го дърпа. За да
спре да плаче, молителката тръгнала заедно с тях, като му обяснила, че нейният баща
ще ги вземе всички от дома на чичо. Когато отишли там, детето се успокоило, защото
се заиграло с внуците на чичото. Тогава ответникът й казал да тръгва и да не се обажда
на детето, защото ще я убие. Тя взела малкото дете Р. и чичо му ги откарал с неговия
автомобил до с. Роза, където се срещнала с баща си и се прибрала при тях. Когато
излизала от дома на чичо му, чула как детето плачело и викало след нея, но нямала
смелост след всичко, което преживяла при тях, да им се противопостави и да си вземе
детето.
Когато се прибрала в гр. Любимец където живеели родители й, те я завели
веднага на лекар, но след прегледа й обяснили, че щом не е зашита веднага, не могат
нищо да направят, почистили я и й сложили превръзка. На 18.02.2022 г. била на
преглед при д-р Е., който й издал съдебно удостоверение.
Тъй като й било много мъчно за детето Н., звъннала по телефона на ответника, за
да го чуе, но той не й отговарял. Звъннала и на чичо му Стоян, за да говори с тях да й
дадат детето, но той отказал да й съдейства. Тъй като малкото дете, което било с нея
много плачело за сестра си, а и тя се притеснявала за нея, защото я оставила разстроена,
помолила родителите си заедно с техни близки да отидат до с. Глушник, за да си види
детето и да й го дадат без да се карат. Когато пристигнали в с. Глушник, ответникът не
бил там. Разбрали, че той заедно с детето и родителите си били в с. Блатец на гости при
чичо му. Молителката се обадила на тел.112, но докато полицията дойде, те си
тръгнали, защото много се страхували от саморазправа от тяхна страна и не успяла да
си вземе детето.
Заявява, че се страхува както за себе си, така и за децата и близките си. Живеела
3
в страх, че ответникът ще изпълни заканите си. Страхува се дори за живота на детето
си, което в момента било при него.
Представя Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която декларира, че на
посочената дата е извършен спрямо нея акт на домашно насилие от ответника,
Съдебно-медицинско удостоверение, Удостоверение за сключен граждански брак, 2 бр.
Удостоверения за раждане.
В законоустановения срок, на 21.03.2022 г. е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, в който се счита, че твърденията изложени в молбата са
неоснователни, предвид което се оспорват изцяло. Оспорват се като неверни и
некоректни абсолютно всички посочени в исковата молба твърдения. Сочи се, че по
време на съвместното им съжителство именно ищцата била тази, която с поведението
си е допускала съзнателно или не осъществяване на психо-емоционално насилие както
спрямо децата, така и спрямо ответника. Тя инициирала скандали не само с ответника,
но и с други трети лица, включително и с родителите му. Ежедневно и без да има
каквато и да е причина за това, отправяла клетви с различно съдържание, адресирани
както към ответника, така и към неговите родители. Често изпадала в неадекватни
състояния изразяващи се в крясъци, викове и отправяне на клетви към всякакви лица,
но предимно към ответника и неговите родители. Посочва се и конкретна предистория,
която според ответника е в основата на поредното емоционално състояние, в което е
изпаднала ищцата. Сочи се, че неадекватни действия били проявявани от нея и в други
предходни периоди, което налагало същата да бъда освидетелствана. Като примери за
тези нейни действия се сочат неколкократни нейни излизания от семейното жилище в
късните части на денонощието, без за това да уведомява ответника, редица нейни
опити за самоубийство пред децата чрез поглъщане на голямо и безконтролно
количество лекарства, както и склонността й към самонаранявания, какъвто бил опитът
й на 16.02. да скочи от лекия автомобил, с който се връщали с ответника след посетена
аптека в гр. Сливен. Не един и два били случаите, в които при поредно изпадане в
нервна криза, включително и пред децата, молителката си скубела косата и удряла
главата си в стената, при което единствено намесата на ответника е предотвратявала
по-тежки нейни наранявания.
Некоректни били и твърденията на ищцата, според които личната й карта се
съхранявала от ответника с цел същата да бъде ограничена в пътуванията си.
Напротив, вярното било, че в определен период сестрите на ищцата искали тя да им
предостави личната си карта за различни техни цели при преминаване на граница,
съставяне на документи с неясен произход, както и за други нерегламентирани цели.
Именно по тази причина ищцата лично и по нейно настояване предоставила този
документ на ответника.
Предвид изложеното се счита, че не е налице осъществено домашно насилие по
4
смисъла на ЗЗДН от страна на ответника спрямо молителката, поради което се моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да бъде назначена комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза, която след като се запознае с всички
приложени по делото доказателства и извърши преглед на ищцата, да даде заключение,
което да посочи страда ли тя от ментални заболявания, както и в какво се изразяват
тези заболявания.
Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като в тежест на
молителката е да докаже, че на посочената дата спрямо нея от ответника е осъществен
акт на домашно насилие, подробно описан в молбата.
Въпреки, че към молбата е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
съдът намира, че от молителката следва да бъдат ангажирани и други доказателства в
подкрепа на твърденията й.
АДВ. П.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на
доказателствената тежест.
АДВ. Н.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на
доказателствената тежест.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложената към
молбата Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, Съдебно-медицинско удостоверение №
41/2022 г. от 18.02.2022 г., Удостоверение за сключен граждански брак, Удостоверение
за раждане на Р.П.С., Удостоверение за раждане на Н.П.С..
АДВ. П.: Водим трима свидетели, които моля да бъдат допуснати до разпит. По
отношение доказателственото искане на ответната страна за назначаване на експертиза
се противопоставям. Ако уважите същото, бихме искали да ангажираме и други
доказателства.
АДВ. Н.: Водим трима свидетели, които моля да бъдат допуснати до разпит.
На основание чл. 164 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне
самоличността им:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Я.Р.З. – 41 г., бълг. гражданин, не осъждан, женен, със средно образование,
работи, без родство със страните по делото.
5
Я.П.К. – 46 г., бълг. гражданка, не осъждана, разведена, с висше образование,
работи, без родство със страните по делото.
В.И.А. – 62 г., бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, без образование, не
работи, майка на молителката.
С.П.С. – 51 г., бълг. гражданин, не осъждан, не женен, с основно образование,
не работи, чичо на ответника.
Н.К.С. – 48 г., бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, с основно образование,
не работи, майка на ответника.
К.П.С. – 48 г., бълг. гражданин, не осъждан, женен, с основно образование, не
работи, баща на ответника.
Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят
истината без лъжесвидетелстване.
Съдът отстрани от залата свидетелите Я. К., Василка Атанасова, Стоян С., Н.С.
С.а и К. С..
СВИД. Я. З., РАЗПИТАН КАЗА : Работя като Командир на отделение в ГООР
към ОД на МВР – Сливен. Виждал съм страните. Към края на м. февруари бях на
работа заедно с още двама колеги – дневния патрул С.Т. и Х.С.. След обяд получихме
сигнал, че две групи лица се бият пред адвокатска кантора пред съда. Отидохме на
сигнала, заварихме около 7 – 8 човека, установихме ги, бяха близки на момиче, което е
избягало от съпруга си, тъй като било системно тормозено и е при адв. Е.П., където
пишат жалба. Единият възрастен човек се представи за баща на това момиче и каза, че
са го заплашвали три четири коли и бус с убийство и са отправяли закани за живота им.
Оставих двамата колеги при групата лица и се качих при адвокатката. Там заварих това
момиче /посочва молителката/, която беше разстроена, плачеше, имаше лепенка на
лицето. Обясниха ми, че била тормозена системно от съпруга си и близките му,
избягала е и пуска жалба до съда, за да й издадат заповед за незабавна защита.
Установих момичето, написаха жалбата и ние с близките й и с нея отидохме до
полицията и ги оставихме там. Придружихме ги, защото се притесняваха от другата
страна, тази на ответника, които казаха, че са ги заплашвали. Дадоха ни описание на
колите, с които са били, предадох по радиостанцията данните, придружихме ги до
Районното, пое ги дежурния и ние с колегите направихме обход на централната градска
част и на паркинга зад МОЛ-а намерихме въпросния микробус с немска регистрация и
други две - три коли, бяха може би около десетина човека. Цялата проверка е записана
с камера, с която разполага патрулния автомобил. Въпросният господин, който каза, че
е баща на ответника, се държеше изключително арогантно, не искаше да си дава
личната карта и му казах, че ще бъде задържан, ако не я даде. Установихме ги лицата,
но извикахме още две - три коли за съдействие. Установихме лицата, докладвахме на
дежурния, същата група лица дойдоха до Районното, където ги разделихме двете
6
групи. Докато дежурния работеше с момичето, през това време мисля, че
помощничката на адв. П. донесе Заповедта за незабавна защита и я връчихме на
момчето. Началника на Районното беше също там. Когато момичето с помощничката
на адв. П. идваха към Районното, лицата от страната на момчето бяха там и качвайки
се по стълбите, някой отзад от тълпата заплаши момичето и близките й, че няма да
излязат живи от града, това чухме. Адв. П. попита няма ли да вземе отношение,
момичето каза, че не е видял кой го казва. Написахме протоколи за предупреждение и
ги връчихме на лицата. Колегите от „Петолъчката” през това време, тъй като беше
определено, че децата трябва да са при майката, ходиха на адреса в Глушник, в Блатец,
но бабата с едното дете се криеше. Беше голяма драма, докато успеят да вземат детето.
Не само молителката, но и близките й бяха уплашени. Тя каза, че системно са я
тормозили, заключвали са я. Не мога да се сетя да е казала нещо за личната си карта.
Не сме видели някой да се бие. Пристигайки на място пред кантората, там бяха само
лицата от страната на момичето. Момчето го нямаше. Не присъствах при вземането на
детето, колегите от „Петолъчката” бяха там, поддържах връзка по телефона с тях.
Момчето каза даже, че са ходили да пускат жалба до Участък „Петолъчката”.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. Я. К., РАЗПИТАНА КАЗА : Работя като юрисконсулт в Адвокатска
кантора „П. и К.”. Молителката я познавам като наша клиентка. На 17-ти или 18-ти
февруари молителката се свърза с адв. П. като разказваше, че е претърпяла инцидент
домашно насилие и се е прибрала при родителите си в гр. Любимец. Имаше въпроси
как може да се образува дело и най-вече може ли на по-късен етап, защото не се
чувства добре, лежи и чувства болки от побоя. В рамките на около седмица дойде, за да
напишем исковата молба и да образуваме дело. Когато дойде беше неспокойна,
придружаваха я родителите й и брат й и няколко човека нейни близки. Имаше лепенка
на лицето, на бузата, също така дръпна блузата си и показа, че и на гърдите е наранена.
Разказа подробности от инцидента. В деня като пишехме исковата молба, нейните
близки бяха в коридора. На два пъти баща й влезе в кантората и каза, че човека, с който
живее, съпругът й, се обажда по телефона и казва, че няма да излязат живи от града и
ги заплашва с убийство. Първия път не обърнах особено внимание и го изкарах в
коридора като казах, че са големи хора и не трябва да се страхуват, няма кой да ги
нарани. След десетина минути отново влезе и ми подаде телефона и чух мъжки глас,
който той твърдеше, че е на съпруга й или баща му и чух това „влязохте с дъщеря си в
града, но няма да излезете живи”. Сигнализирахме тогава тел. 112, дойде екип, тогава
полицаят каза да ги придружим до полицията, след като разказахме за какво става
въпрос. В същото време той каза, че е видял тези хора да минават покрай кантората. Аз
ги придружих до полицията, тъй като се страхуваха да отидат сами. Тя нямаше лична
карта, дойде без всякакви документи, като каза, че същата е задържана от съпруга й.
Адв. П. се свърза с полицията като разбрахме, че съпругът й подава жалба срещу нея и
7
е в момента в полицията. Тогава адв. П. и Т. отидоха до полицията и разследващият
полицай й предаде личната карта. Беше уплашена, плачеше през цялото време,
разказваше как предния ден са ходили да вземат детето, даже и баща й каза, че и
дъщеря му е яла бой и той. Даже вечерта ги придружихме извън града, защото се
страхуваха с детенцето. Всички плачеха и се страхуваха. Казах им да не се страхуват,
той каза „вие знаете ли какъв бой ядохме”. Баща й твърдеше, че предния ден като са
ходили да вземат детенцето, са били нападнати от рода на съпруга й и че са ги били – и
него и нея. Жалба не съм запозната да е пускана за това от тяхна страна, само разбрах,
че е било предния ден. Беше същия ден, в който съда издаде заповед за защита. Ако не
се бъркам мисля, че беше 25-ти февруари. Т. я видях на същата дата, преди това
контактувахме по телефона. Аз казвам буквално какво чух, „с дъщеря си хубаво
влязохте в града, но няма да излезете живи от тук”. На български език го каза. При
инцидента се говореше и на друг език, като аз я питах какво казват. Тя разказа, че
когато са отишли да вземат детето, е подала сигнал на тел. 112, но не е изчакала,
защото е станал инцидент там.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. ВАСИЛКА АТАНАСОВА, РАЗПИТАНА КАЗА : Майка съм на Т.,
желая да свидетелствам. Мъжът й я биеше, тормозеше я и тя се обади да отидем да я
вземем, защото лицето й беше порязано и главата я болеше. На 16-ти я вземахме и
понеже й беше много лошо на 17-ти, я заведохме на лекар. Една седмица изчакахме да
й мине и отидохме при адвокат. Тя като се обади казахме, че ще отидем да я вземем, но
чичо му на П. каза да не отиваме ние, че той ще я доведе с децата. Той я доведе с
едното дете. Разкървено й беше лицето, ръката я болеше, гърба, имаше наранявания по
гърдата. Стана шест години все я бие и тормози, но има две деца, казваме й да търпи,
но не се търпи. Тя е имала много тормоз, все се карат, не се разбират. Отидохме
доброволно да вземем детето, тя посегна да го прегърне, свекъра й я хвана за косата,
свекърва й я удряше, мъжът й също. И тримата пред нас я биха, не даваха детето. След
това се обадихме на полицията. Казаха да се върнем да вземем детето, но не се
върнахме заради баща й, защото той вдигна кръвно. Обадиха се сутринта или вечерта,
че трябва да отидем. Дойдохме при адвокатката и с полиция отидоха и взеха детето.
Когато бяхме в селото да вземем детето, дъщеря ми беше с нас. Влезна в къщата и след
като я биха, я взехме и си тръгнахме. Другите наши близки останаха там, обаче през
това време дъщеря ми се обади на полицията и каза, че не дават детето. Дойде една
кола по пътя за Ямбол, дойде това момче братовчеда на П. и заплашваше баща й.
После баща му каза „добре сте влезнали в Сливен, но как ще излезете”, значи канят се
да ни бият. Дъщеря ми се страхува от мъжа си, и децата се страхуват, викат „татко все
бие мама, кара се, неспокойни сме”, сами си казват. Сега при нас са по-спокойни.
Голямата сама си казва, че „тук е по-хубаво, няма кой да се кара с мама”. Имам един
син и четири дъщери, всички са тук. Личната карта на дъщеря ми не е давана на някое
8
от другите ми деца. Когато се прибра дъщеря ми, личната карта не беше в нея, в тях
беше, адвоката я взе. Когато тя си дойде, аз не бях болна, бях болна от Ковид на 29.01,
бях в болница три дни, един ден имах температура. Не пие хапчета дъщеря ми, за да не
се самоубива и самонаранява. В годината един път я виждам дъщеря ми. Детето
второто отидохме да вземем на 25-ти или 26-ти февруари. Когато отидохме да вземем
второто дете, тогава я биха. И друг път се е случвало, тя ми е казвала. Миналата година
август месец, пак я докараха свекъра и свекърва й с колата, тениската й беше скъсана,
защото бяха се скарали и пак свекъра й я хванал за косата и я бутнал в колата. Когато
ходихме да вземем детето, имаше полиция. Адвокатката ходи да вземе детето с
полиция. Три коли бяхме като отидохме да вземем детето, защото искахме да се
разберем, да не се караме, близки наши бяхме. На 29.01. постъпих в болница, три дни
стоях там. Като излязох от болницата, ходихме до Турция да вземем лекарства и се
върнахме.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. СТОЯН С., РАЗПИТАН КАЗА : Чичо съм на П., желая да
свидетелствам. Брат ми се обади на 16.02., че имат проблеми със снахата, крещи вика,
каза да отида да видя какво може да се направи. Отидох в тях, сварих П. да седи до нея,
обясняват се, но тя ни приема, ни предава и питах Т. какъв е проблема, за да се реши.
Тя плаче и казва, че не иска да стои там. Питам брат си какво ще правят, той казва „не
знам, питай Т.”. Тя каза да се обадя на баща й и да му кажа, че иска да отиде в тях.
Обадих се на баща й, понеже сме дългогодишни приятели, да не като му се обади брат
ми да влязат в пререкания. Обадих се и казах какъв е проблема. Баща й каза „не, да не
идва Т., прекарахме болест, болни сме от Ковид, да не ги заразим и да станат по-големи
проблеми”. Тя каза „не, искам да отида”, но баща й каза „нека да стои, аз ще се обадя
кога да дойде”. Т. настояваше, каза да се обадя пак, защото иска да отиде при майка си
и баща си. Имаше наранявания по средата на бузата, някаква драскотина, имаше
наранявания и моят племенник – над бузата малко от дясната страна и по врата. Т.
каза, че била влязла в другата стая, след това П. отишъл да види за какво влиза в стаята,
натиснала врата, за да не влезе П. и се чупило стъклото на вратата. Може да се счупи
стъклото, но не е била заключена вратата. Не е казвала, че П. я е бил, че са имали
проблеми. Т. и племенника казаха, че при падането на стъклото се нараняват и
двамата. Видях и двамата наранени. Видях счупеното стъкло. Аз още като отидох в
тях, Т. говореше несвързано. Питах я нещо, тя не ми отговаряше, отговаряше друго или
след пет минути ми отговаряше за това, което съм я питал. Като я питах, отговаряше на
висок тон. Като влезе в разговор с П. или родителите му, кълнеше ги или казваше
приказки, които не трябва да се говорят. Тя много държеше да отиде при родителите си
и повторно се обадих на баща й. Баща й каза, че щом много настоява да я доведа до с.
Роза, за да не се срещаме и доближаваме, понеже ще се заразим. Аз се съгласих и
закарах Т. до с. Роза, Ямболско с едното дете, като нито едното нито другото искаха да
9
отиват. Т. слезе и се качи в техния автомобил, като баща й не се доближи до мен.
Конкретна дата не мога да кажа, но мисля че след два - три дни се върна, не знам какво
е търсила, аз го видях с още едно момче като случайно минавах от там. Тя постоянно,
не един или два пъти съм говорил с нея, че не е добре да си тръгва, семейството й е
добро, П. си гледа децата. Говорил съм с нея да не си ходи. Проблема беше този, че тя
иска да отива при майка си и баща си, П. не беше съгласен, защото казаха майка й и
баща й, че са болни и не искаше да застраши живота на децата си. Причината, че иска
да си иде е, защото не иска да стои там, иска да отиде да гледа майка си и баща си,
каза, че ще си сложи маска и ще ги гледа. Не ми е казала, че е бита. С едното дете
отиде. Бабата каза „да остане едното при нас, за да не се зарази, след време ще ти го
дадем”. Не изчакаха да й го дадат, на третия - четвъртия ден дойдоха да го искат. Три -
четири дни след 16-ти дойдоха в моя дом и ни нападнаха един вид, за да вземат детето.
Брат ми беше в нас същия ден. Не го взеха детето, защото бабата не го даде, защото са
заразени. Аз знам, че заразени хора са карантинирани. Не зная дали те бяха
карантинирани.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. Н.С. С.А, РАЗПИТАНА КАЗА : Майка съм на ответника, желая да
свидетелствам. Имаше постоянно скандали от страна на Т., защото искаше да ходи при
родителите си като научаваше, че са болни. Майка й баща й тъкмо излязоха от
болницата и искаше да отиде при тях. На 15-ти или 16-ти февруари беше. Баща й го
каза това, когато дойде чичото в къщи, за да я закара. Ние бяхме в нашата стая когато
чухме истерични викания, но защото се случва често тя да изпада в такива състояния,
отиде дядото в стаята, взе децата и ги закара в нашата стая. Аз останах в тяхната
постройка, тя беше в съблекалнята, а синът ми беше от другата страна и я молеше да
отвори вратата, понеже се страхувахме да не погълне някои хапчета, които бяха зад
вратата на съблекалнята, защото не веднъж е посягала да се самоубива. Тя удряше
вратата, не искаше да отваря. Аз веднъж също съм вадила хапчета от устата й. Счупи се
стъклото. Тя го счупи стъклото, като не искаше да отваря вратата, а ние се страхувахме
за живота й. Тя блъскаше по стъклото и го счупи. Когато падна стъклото, поряза сина
ми по бузата и зад ухото, тя също имаше на дясната буза драскотина. Стъклото пада и
върху нея и върху него. Ако той беше го ударил, той щеше ли да се нарани. Нямам
обяснение как тя се е наранила, падна стъклото пред мен върху двамата. Белега на сина
ми е от това стъкло. Синът ми и Т. ходиха в града на същия ден до аптека, за да вземат
лекарства, когато тя направи опит да скочи от колата по време на движение. Сина ми
ми каза, че е спрял и я успокоил. Тя е изпадала много пъти в неадекватно състояние, но
тя настояваше да отиде там, когато родителите й бяха болни. Те стояха два - три дни в
болница и избягаха от там. Търсиха ги от полицията, защото не бяха си платили. Не
искахме да отиват децата ни когато те са болни, за да не се заразят. На другия ден
извикахме чичото в къщи – Стоян, който дойде и неведнъж е идвал да я успокоява, че е
10
добре да запази семейството си, тя пиеше Дианксит за успокоение, убеждавал я е да
ходи на лекар, за да не влияе това на децата, но тя не е искала. Когато дойде чичото в
къщи и започна да разговаря с нея да не ходи сега при родителите си, каза на баща й,
но той каза, че са болни и ще заразят децата, да минат десетина дни и тогава да отиде,
но тъй като тя настояваше и се разбраха да я закара до с. Роза, Ямболско, където я
предаде на разстояние от тях, на баща й. Не знам дали се е заразила, защото нямаме
връзка с нея и децата. Бащата е много привързан към децата. В никакъв случай не съм
я удряла, нито мъжа ми я е удрял, тя каквато и да е, е майка на децата, на внуците ми,
съпруга на сина ми. Много пъти е изпадала в някакви състояния, чупела е гребена
докато ги реше. Голямата е идвала при мен и ми е казвала, че се страхува, защото ги
заплашва с демони. Тя му даде личната си карта на сина ми, защото сестрите й искаха
да им я изпрати с куриерски услуги, за да си правят документи с нея, да преминават
граница. По нейно съгласие остана в него, за да не я искат и да не злоупотребяват с
нея. Докато беше при нас, Т. не е напускала страната. Знам, че е изпращана личната
карта на Т. по куриерска служба. Трябваше да влезе в Болница „Тракия”, искахме
личната й карта от родителите й и я забавяха по една седмица. Мисля, че миналата
година беше. Инцидента със стъклото беше късно вечерта, на другия ден извикахме
чичото. Тя отказваше да ходи на лекар. Казваше, че искаме да я изкараме луда. Ние
държахме майката да си е при децата си.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. К. С., РАЗПИТАН КАЗА : Баща съм на ответника, желая да
свидетелствам. Ние с моята съпруга бяхме в нашата стая и чухме истерични викове,
които неведнъж сме ги чували. Станахме и отидохме в тяхната стая. В отделни
пристройки живеем. Влязох в стаята където бяха децата, вземах двете деца и ги изкарах
навън, за да не чуват, защото много се притесняват, а съпругата ми влезе в другата стая
където е съблекалнята и видяла как сина е бил в стаята, а снахата в съблекалнята и той
я моли да отвори вратата, за да не направи поразия или да погълне лекарства, което е
опитвала няколко пъти да направи. Вземах децата и се прибрах в стаята където ние
живеем. От съпругата и от сина знам, че тя е била от другата страна на вратата, а той от
към стаята, тя е ударила стъклото и го е счупила и има порезни рани и тя и сина ми,
който има повече. Този белег на сина ми е от тогава. Той не я е обиждал, по-точно тя
го обижда, изпада в нерви, за няма нищо започва да се кара със сина, да ни обижда с
думите „дъртаци, олигофрени”, но нещо й липсва ли, как да кажа, смятам, че трябва да
се лекува. Пие някакви успокоителни, но не иска да ходи на лекар. Това се случва към
21 – 21.30 часа вечерта. На сутринта звъннах на брат си да дойде, понеже се познава с
бащата на Т.. Като се счупи стъклото, съпругата ми почисти падналите стъкла. Брат ми
дойде, той е бил неведнъж свидетел на нейните кризи, за да разговаря с баща й, да я
поемат и да я лекуват, тъй като ние сме предлагали много пъти да си направи тест, да
се прегледа и да има хапчета, които да пие, но тя не пожела да дойде и да се прегледа.
11
Пие някакви хапчета, които баща й употребявал. Дойде брат ми, разговаря с баща й,
качи я в колата и направиха среща в с. Роза, Ямболско, тъй като те бяха болни, от далеч
разговаряха и предаде Т. с едното дете на баща й. Не мога да ударя съпругата на сина
или майката на внуците ми, не мога да й посегна. За 30 години брак не съм посегнал
никога на жена си. Влязохме двамата в сградата където живеят, вземах децата, а тя
влезе в стаята където е съблекалнята. Аз счупването на стъклото не го видях. От
вътрешна страна стъклото е непрозрачно, или с юмрук или с твърд предмет е счупила
стъклото. Имаше порязване по бузата. Не знам дали другаде е имала наранявания. Тя е
разговаряла от телефона на сина ми с родителите си. Синът ми не пие никакви
лекарства. Личната си карта много пъти тя е изпращала с „Еконт” на сестра си, не знам
защо я е пращала и пак по „Еконт” са я връщали. В Любимец живеят сестрите й. Тъй
като бяха болни от Ковид, чакахме да оздравеят и да предадем и другото дете. Свидят
ни се и двете деца, но тя си взема едното, а голямото остана при нас. Ние знаем, че са
болни от както са се разболели. Сестра й в същия момент беше в Турция на лечение,
точно на 16-ти като стана това. Те бяха преди това около седмица, десетина дена няма,
болни. Майката дойде, бяхме на гости при брат ми и дойдоха три коли да вземат
детето. Както бяха болни, така и дойдоха и започнаха да искат детето от нас. Не
дадохме детето, защото са още болни. Два - три дни след това, което стана дойдоха. На
16-ти стана инцидента, два - три дни след това дойдоха за детето. Дойдоха полицаи.
В 11.10 часа в залата влезе адв. Е.П..
СВИД. К. С.: Преди това, моят син имаше една жена и една приятелка, с която
не бяха сключили гр. брак.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
АДВ. П.: Към този момент нямаме искания за доказателства. По отношение на
експертизата, предоставям на съда, като считам, че същата е неоснователна, тъй като
няма данни доверителката ми да има психични отклонения.
Съдът счита искането на процесуалния представител на ответника за
назначаване на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза за допустимо
и относимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, която
след като се запознае с доказателствата по делото и извърши преглед на ищцата, да
отговори на въпросите на процесуалния представител на ответника в молба от
12
21.03.2022 г.
Заключението да се извърши от вещите лица д-р Р. П. и В.Г. – психолог, при
депозит 400 лева вносим от ответника в пет дневен срок считано от днес.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА същото и го НАСРОЧВА за 18.04.2022 г. от 10.30 часа, за която дата
и час страните да се считат редовно призовани от днешното с.з.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица след внасяне на депозита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.20 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
13