М О Т И В И към Присъда №88 по НОХД № 935/2020г. по описа на РС-Плевен
Обвинението против подсъдимия П.Т.П. ***, ЕГН ********** е по чл.183, ал.1 от НК за това, че
през
периода от месец октомври 2017 година до месец февруари 2020 година, в с.Горна
Митрополия, обл.Плевен, като осъден с влязло в сила съдебно решение -
Определение № 3910/2017г. по Гражданско дело
№ 5742/2017г. по описа на РС гр.Плевен,
влязло в сила на 26.10.2017г., да издържа свой низходящ – *** В.П.Т.,
родена на ***г., чрез нейната *** Д.В.И., съзнателно не изпълнил задълженията
си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 29 двадесет и девет
месечни вноски от по 115,00 /сто и петнадесет/ лева или всичко в размер общо на
3335,00 лв. /три хиляди триста тридесет и пет лева/.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен
поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за
доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие и досъдебното производство доказателства.
Подсъдимият П.Т.П. изразява становище, че няма
финансовата възможност и няма и физическата възможност да изпълни задълженията
си, тъй като се грижи за трудно подвижен човек. Заявява, че се издържа с
пенсията на болната си майка и на този етап не може да заплаща дължимата
издръжка, тъй като по 24 часа обгрижва болната си майка.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият П.Т.П. и сви***лката Д.В.И. живели
съпружески. От съвместното им съжителство имат едно ***В.П.Т., родена на ***г.
Постепенно отношенията между подсъдимия П. и сви***лката Д.И. се влошили и през
2013г. те се разделили.
С Определение протокол № 3910/2017г. по гр.д. №
5742/2017г. по описа на РС-Плевен била одобрена спогодба, по силата на която
упражняването на родителските права спрямо роденото по време на съвместното им
съжителство *** В.П.Т. били предоставени на майката Д.В.И. при съответния режим
на лични контакти, а бащата подсъдимият П.Т.П. бил задължен да заплаща на ***то
месечна издръжка в размер на 115,00лв. считано от 18.10.2018г. до настъпване на
законови предпоставки за нейното изменяне или прекратяване. Съдебният акт
влязъл в законна сила на 26.10.2017г.
През периода от влизане в сила на съдебното решение – от
месец октомври 2017г. до месец февруари 2020г. подсъдимият П.Т.П. не изпълнил задължението си, като не
изплатил дължимите 29 /двадесет и девет/ месечни вноски за издръжка в размер от
по 115.00 лева, определени с горепосоченото съдебно решение на малолетното си ***
В. П. Т., чрез нейната *** Д.В.И., живуща
*** , съответно
в размер на общо на 3335,00 лв.
От Служебна бележка с изх.
№20-04-04-21/30.01.2020г. от Дирекция „Бюро по труда“, към МТСП „Агенция по
заетостта“ е видно, че подсъдимият П.П. е регистриран като търсещо работа лице
по постоянен адрес в дирекция „Бюро по труда“.
Видно от писмо с
изх.№МДГ-2008/22.06.2020г. от Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ към
Община Плевен, че подсъдимият няма данни за декларирано движимо и недвижимо имущество
на територията на Община Плевен, актуално към дата 22.06.2020г.
От представеното писмо изх.№8309/23.06.2020г.
от ТД на НАП-Велико Търново офис Плевен е видно, че подсъдимият има регистриран
трудов договор за периода от 12.10.2012г. до 12.10.2012г.
От приложената
по делото Характеристична справка се установява също, че подсъдимият П.Т.П. е с
добри характеристични данни.
На следващо място по делото е
приложена справка от ОДМВР-Плевен, Отдел „Охранителна полиция“ сектор „Пътна
полиция“ – Плевен, изготвена на 25.06.2020г. относно бивша и настояща
собственост на МПС от централен регистър на лицето П.Т.П., от която е видно че в
централна база за бивша собственост на ПС има регистриран договор за продажба
на лек автомобил „ВАЗ 21011“ през 2013г.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия П., в които същият
по същество прави признание, че не е заплащал дължимата издръжка на *** си
дъщеря, кореспондиращите с показанията на сви***лката Д. В.И. прочетени по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК дадени в хода на досъдебното производство,
на които съдът дава вяра изцяло, както и от останалите писмени доказателства по
делото, приети от съда, които
доказателства поотделно и в своята съвкупност са логични, последователни,
безпротиворечиви.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин осъществяване на деяние по чл.183, ал.1 от НК от
подсъдимия П.П. от обективна страна –
същият е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечна
издръжка на свой низходящ, ненавършила пълнолетие - **** В. П. Т., като не е
изпълнил задължението си да заплаща за същото, издръжка в размер на повече от
две месечни вноски, за периода от месец октомври
2017 година до месец февруари 2020 година.
От събраните по делото доказателства,
обаче, не може да се направи с необходимата за постановяване на осъдителна
присъда несъмненост извода за осъществяване на престъплението от субективна
страна от подсъдимия. Това е така, тъй като, за да бъде съставомерно деянието
на подсъдимия П.П. и от субективна страна, е необходимо това неизпълнение на
задължението за издръжка на низходящи да бъде съзнателно. Именно с употребения
в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК израз „съзнателно”, законодателят е ограничил
това престъпление от обикновените случаи на извършване на умишлено престъпление
(каквито принципно са всички престъпления, с изключение на непредпазливите
такива, които са наказуеми само в предвидените в закона случаи), като същото
предполага не само съзнаването от дееца, че е осъден да издържа свои низходящи
и че не изпълнява задължението си в размер на две или повече вноски, но и
наличието на обективна възможност за заплащане на дължимата издръжка, тоест
наличие на доходи или движимо и/или недвижимо имущество, от което да реализира
доходи, с които да изпълнява задължението си. В настоящият случай от събраните
по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че подсъдимият П.П.
през целия инкриминиран период не е имал достатъчно доходи, нито пък движимо
или недвижимо имущество, като се издържа от пенсията на майка си, тоест налице
е начална и пълна обективна невъзможност да изплаща присъдената издръжка на малолетното
си ***.
На следващо място правото на ***В.П.Т.,
да получи издръжка от подсъдимия П.П., при обективна невъзможност на последния да дава такава,
какъвто според съда е настоящият случай, е гарантирано с Наредбата за
определяне на реда за изплащане от
Държавата на присъдена издръжка.
Следва да се отбележи, че не може да
бъде възприета тезата на прокурора, изразена в пледоарията в хода на съдебните
прения пред настоящия състав, че подсъдимият е работоспособен, осъществявал е
трудова дейност от която очевидно е реализирал доходи, същата не е декларирана,
която буди съмнение относно твърденията му, декларираните данни в НОИ и в НАП. Възприемането
на тази теза, без да се държи сметка за обстоятелства, които обективно
препятстват заплащането на издръжка на низходящи от задължени лица, тоест дали
е налице обективна възможност или не за изплащане на такава издръжка, би довело
до положение да бъде търсена и реализирана наказателна отговорност за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК от лица, които обективно нямат такава
възможност. Да се приеме, че осъденото лице съзнателно не изпълнява
задължението си по издръжка по смисъла на чл.183 от НК защото недостатъчно
активно търси работа е твърде разширително тълкуване на закона, което е
недопустимо. Съгласно чл.48 ал.1 от Конституцията на РБ „Гражданите имат право
на труд”. Става въпрос за субективно право, което в никакъв случай не може да
бъде разглеждано като задължение още по-малко под страх от наказателна
отговорност.
Не може да се приеме, че подсъдимият е
искал настъпването на обществено опасните последици. Както е видно той няма
никакви доходи, той самият е издържан на практика от другиго, от пенсията на неговата
майка, която е тежко болна и трудно подвижна, и да се приеме, че не е направил
възможното, за да осигури някакви доходи преминава границата на виновната отговорност.
Предвид всичко изложено, съдът намери,
деянието на подсъдимия П.П. за
несъставомерно от субективна страна по повдигнатото му обвинение по
чл.183 ал.1 от НК, което пък от своя страна налага признаването на същия за
невиновен, поради което съдът го оправдава, съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК.
С оглед изложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: