№ 19302
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20251110133292 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 0,60 лв., представляваща
остатък от недължимо платена месечна абонаментна такса за допълнителен пакет
интернет 10 GB, едностранно начислена с фактура № ********* за периода от
21.01.2022 г. до 20.02.2022 г. за мобилнa услуга № ********** съгласно Договор №
********* за предоставяне на електронно-съобщителни услуги и Приложение № 1 от
03.12.2021 г. към него.
Ищецът–"Минолби" ЕООД твърди, че между него и ответникът съществуват
облигационни правоотношения, възникнали по силата на Договор № ********* за
предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги и Приложение № 1 от
03.12.2021 г. към него. Излага, че за отчетния период 21.01.2022 г. -20.02.2022 г.
ответникът издал фактура № ********* за мобилна услуга **********, в която бил
добавен допълнителен пакет интернет 10 GB със стандартна цена от 14, 00 лв. без
ДДС, а след приложена отстъпка–8, 00 лв. без ДДС. Допълва, че такъв пакет не е бил
договарян и заявяван за активация, като с цел да не бъде прекъсната доставката на
мобилни услуги, заплатил сумата по издадената фактура. Сочи, че с последваща
фактура № ********* му е възстановената сумата от 7,50 лв. без ДДС. Поддържа, че е
налице непогасен остатък на стойност от 0,60 лв. с вкл. ДДС, чието присъждане
претендира с предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът-"А 1 България" ЕАД е депозирал в срок отговор на исковата молба,
в който оспорва предявения иск. Не оспорва, че страните са обвързани от договор №
1
********* за електронно-съобщителни услуги, както и че сумата от 0,60 лв. с вкл.
ДДС е начислена във фактура № ********* и е получена от него. Възразява срещу
дължимостта на претендираната сума като твърди, че таксите са правилно начислени,
тъй като допълнителният пакет интернет 10 GB бил заявен през онлайн канала на А1
на 06.01.2022 г. Твърди, че с последваща фактура № ********* надплатените 2 лв. са
възстановени на ответника. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да
получи процесната сума, тъй като последната е заплатена от ползвател на мобилната
услуга, различен от ищеца.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
и ал. 3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и
правна страна:
Основателността на предявения иск е предпоставена от това ищецът да
установи факта на своето обедняване-заплащането на процесната сума, обогатяване на
ответника–получаването на процесната сума, както и изискуемост на вземането–
моментът на даването/получаването на сумата.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
съществуването на основание да получи плащането.
Между страните по делото не се спори, като изрично се признава в отговора на
исковата молба от ответника, изявление което съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК,
че цялата сума начислена с фактура ********* е била заплатена, в това число и сумата
от 0,60 лева с вкл. ДДС. Съдът намира за неоснователно оспорването на ответника, че
липсват доказателства плащането да е извършено от ищеца. В случая ищецът е
дружество, като плащането може да е извършено фактически от всеки негов служител,
но със средства на дружеството. Ето защо е ирелевантно кой е фактическият платец на
сумата.
На следващо място и по отношение на това дали ответникът е имал основание
да получи сумата от 0,50 лева без ДДС или 0,60 лева с вкл. ДДС, съдът намира, че
такова основание не е съществувало за ответното дружество. В производството не е
спорно, че между страните е сключен договор за мобилни електронни съобщителни
услуги с № *********, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021 год., който е бил
приложим към процесния период 21.01.2022 год.–20.02.2022 год. за мобилен номер
**********. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по Приложение
№ 1 и Приложение № 2 към договор № ********* от 03.12.2021г. Съгласно
Приложение № 2 към договор № ********* от 03.12.2021г. по отношение на мобилен
номер ********** страните са избрали тарифен план A1 М клас ХS. При съобразяване
на така избрания мобилен план и допълнителни услуги е видно, че в Приложение № 1
към договор № ********* от 03.12.2021г е уговорено заплащане на месечна
2
абонаментна такса в размер на 3,20 лева без ДДС с включена отстъпка при стандартна
месечна такса в размер 7 лева без ДДС. Не се установява да е избран допълнителен
пакет (Екстра) към тарифния план за мобилна услуга, но в случай, че бъде избран е
предвиден допълнителен план за мобилен интернет-5 GB на максимална скорост, за
който е предвидено заплащане и на още 4 лева без ДДС с отстъпка, като без отстъпка
таксата е 10 лева, а за 10 GB на максимална скорост е предвидено заплащане и на още
6 лева без ДДС с отстъпка, като без отстъпка таксата е 9 лева. По делото е представена
фактура № **********/23.02.2022 год. на обща стойност 58,12 лева с вкл. ДДС (от
които 42,13 лева такси; 6,30 лева таксувано потребление и 9,69 лева ДДС), отнасяща се
за услуги с номер *********************************, ********** и **********.
По делото от страна на ответника е представено приложение А към фактура №
**********/23.02.2022 год., видно от което за мобилна услуга ********** са
начислени следните такси: месечна такса за периода 21.01.2022 год.-20.02.2022 год. –
11,53 лева, от които месечна такса 7 лева, а след отстъпка-2,80 лева, пакет мобилен
интернет 10 GB на максимална скорост на стойност 14 лева, а след отстъпка 8 лева,
плюс 250 MB на максимална скорост на стойност 1 лева, а след отстъпка 0,40 лева.
По делото е представена фактура № **********/23.03.2022 год. на обща
стойност 41,70 лева с вкл. ДДС (от които 34,57 лева такси; 0,18 лева таксувано
потребление и 6,95 лева ДДС), отнасяща се за услуги с номер
***********************, **********, ********** и **********. По делото от
страна на ответника е представено приложение А към фактура №
**********/23.03.2022 год., видно от което за мобилна услуга ********** са
начислени следните такси: месечна такса за периода 21.02.2022 год.-20.03.2022 год. –
3,64 лева, от които месечна такса 7 лева, а след отстъпка-2,80 лева, пакет мобилен
интернет 5 GB на максимална скорост на стойност 10 лева, а след отстъпка 7,58 лева
за периода 21.03.2022 год. до 20.04.2022 год., плюс 250 MB на максимална скорост на
стойност 0,89 лева, а след отстъпка 0,36 лева за периода от 24.02.2022 год. до
20.03.2022 год.. От фактурата е видно, че е върната сума от такси по предходна
фактура (2 бр.) за периода от 24.02.2022 год. до 20.03.2022 год. в размер на 7,50 лева, а
в предходната фактура №********* за периода от 21.02.2022 год. до 20.02.2022 год. е
начислена такса в размер на 8 лева-за пекет мобилен интернет 10 GB на максиманла
скорост. Както беше посочено и по-горе от приетите по делото доказателства-
Приложение 2 не се установява, от ищеца, да е избран допълнителен пакет (Екстра)
към тарифния план за мобилна услуга, поради което и такса за пакет мобилен
интернет 10 GB на максимална скорост не се дължи. Ответникът е върнал на ищеца
сума в размер на 7,50 лева, но остатък от 0,50 лева не е върнат. С оглед на това съдът
приема, че ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на основание за получаване на сума в размер на исковата претенция.
Предвид изложеното съдет приема, че иска следва да се уважи така както е предявен
3
за сума в размер на 0,50 лева или 0,60 лева с вкл. ДДС.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът „Минолби“
ЕООД има право и на разноски за исковото производство, като от същият е представен
списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в молба от 24.09.2025г, съгласно който се
претендира присъждането на 150 лева – адвокатско възнаграждение и 50 лева –
държавна такса. Съобразно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за да бъда присъдени в полза на
някоя страна разноски, следва да бъдат представени доказателства, че такива са били
направени. В настоящия случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 06.02.2025г. с уговорено адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на 200 лева. В договора е посочено, че е платена сума от 200
лева в брой, поради което съдът приема, че същият има характер на разписка,
доказваща реално извършеното плащане. Съдът намира за неоснователно
релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност. В
действителност единственото осъществено от процесуалния представител на ищеца
действие се изразява в подаване на една молба по делото, но при съобразяване на чл. 6
от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа адвокатското възнаграждение за
изготвяне на молба е 200 лева. Предвид това адвокатски хонорар в размер на 200 лева
не се явява прекомерен. Ето защо сумата от общо 250 лева /адвокатско възнаграждение
и държавна такса/ следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 22,
вх. 2, ап. 8, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 0,60 лева с ДДС /или 0.50
лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор
№ *********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **********, която сума е част от
сумата, за която е издадена фактура № *********/23.02.2022 г. за мобилна услуга №
**********, с период на фактуриране 21.01.2022 год. – 20.02.2022 год., както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 250 лева, представляваща сторените в
производството разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5