№ 12080
гр. *****, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110174758 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е първоначално пред РС – Троян по молба с вх. № 4698/10.09.2024 г., по
описа на същия съд, с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от В. Л. Л. срещу Р. А. А.,
лице с което пострадалата се е намирала в интимна връзка. С протоколно определение № 534
от 03.12.2024 г. делото е изпратено за разглеждане на местнокомпетентния Софийски
районен съд. В молбите се излагат твърдения за извършени от ответника спрямо молителите
актове на домашно насилие, както следва:
На 26.07.2024 г. около 18:45 ч., след като влязла в жилищния блок, където живеела,
находящ се на адрес: гр. *****, ж.к. „******“, ул. „*******“ № 7, ответникът я
настигнал, влязъл във входа и започнал да я дърпа и бута, за да се качат в апартамента.
След като излезли навън по искане на молителката и за да поговорят, ответникът
отправял заплахи, че ще се самоубие и ще тежи на съвестта й, както и че ще
разпространи клип с интимно съдържание в социалните мрежи. Впоследствие
тормозът продължил чрез позвънявания от различни телефонни номера, вкл.
позвънявания и на нейните родители;
В периода 14-18.08.2024 г. докато молителката била в Приморско, ответникът също
бил там и това й създавало допълнителен стрес, защото знаела, че той умишлено е
там, заради нея. Направил снимка на нея и родителите и от плажа, която качил в
социалните мрежи без нейно знание и разрешение;
На 21.08.2024 г. около 21:30 ч., след като паркирала колата си, ответникът, който бил и
със сина си, почукал на прозореца, а впоследствие продължил да я преследва. Заявил,
че след като тя не желаела да са приятели, той щял да продължи да я следи, да наема
хора за това, както и да закупи апартамент в близост до нея, за да може постоянно да я
1
следи. Отправил заплахи и с отвличане, като казал „искаш ли сега да извикам няколко
момчета, отвличаме те и минаваме границата“.
Всичко това създавало стрес и напрежение, като изложеното счита за домашно насилие.
Ответникът в открито съдебно заседание изцяло оспорва изложените в молбата
твърдения за извършени от него актове на домашно насилие.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави
следните правни и фактически изводи:
По допустимостта на производството:
Молбата е подадена от лица, което твърдят лично да е пострадало от домашно насилие,
поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, съдът намира, че са процесуално легитимирани
да търсят защита. Не се спори между страните, поради което е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2025 г., че
страните са били в интимна връзка в продължение на 14 години и 9 месеца. Следователно,
ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита - чл. 3, т. 2 in fine
ЗЗДН. Описаните актове на 26.07.2024 г., в периода 14-18.08.2024 г., и 21.08.2024 г.,
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за психическо насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в тримесечния
преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Предвид изложеното, съдът я намира за допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН: „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка”.
По отношение на първия акт на домашно насилие, извършен на 26.07.2024 г., съдът
намира следното: По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН. Следва да се посочи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено
средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и
евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за
него факти (за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат
материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти) - решение
№ 260773 от 08.02.2021 г. по в. гр. д. № 6019/2020 г. на Софийски градски съд; решение №
383 от 28.02.2022 г. по в. гр. д. № 8384/2021 г. на Софийски градски съд; и др. За да бъде
годно доказателствено средство, декларацията трябва да индивидуализира акта на насилие
по начина, по който същият е описан в една редовна молба за защита - арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4
от ЗЗДН (решение № 3483 от 28.04.2016 г. по в. гр. д. № 16255/2015 г. на Софийски градски
съд) - описание на акта, дата, място и начин на извършване на съответния акт, използваните
средства при извършването му, конкретните заплашителни, заканителни или обидни думи и
т. н. В случая, в декларацията съдържа всички данни, индивидуализиращи пострадалия,
извършителя на домашно насилие, както и самите актове на домашно насилие по време,
място и начин на осъществяване на част от актовете на домашно насилие – извършените на
26.07.2024 г. и 21.08.2024 г.
Необходимо е да се отбележи, че когато актът на насилие е извършен в отсъствието на
2
очевидци („на четири очи“), декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника
мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална
доказателствена сила (решение № 3601 от 05.12.2022 г. по в. гр. д. № 5533/2022 г. на
Софийски градски съд). В процесния случай, твърди се, че на 26.07.2024 г. след като се е
появил на адреса на молителката, ответникът я е дърпал и бутал, за да се качат заедно в
апартамента й, а след като това не се е случило - впоследствие тормозът продължил чрез
позвънявания от различни телефонни номера, вкл. позвънявания и на нейните родители.
Доколкото не се твърди да е имало очевидци и/или наличие на други доказателства, съдът
намира актовете за домашно насилие, извършени на 26.07.2024 г., за доказани. Освен
дърпането и бутането, налице е и психически тормоз, осъществявам чрез непрестанни
телефонни обаждания. Нещо повече, житейски обосновано е да се счете, че молителката е
изпитвала притеснения и страхове не само защото тя е получавала такива обаждания, но и
предвид осъществени такива, насочени към нейните родители. Видно от поведението на
молителката, материалите по делото и изявленията на страните, същата не желае да
осъществява контакт с ответника, но последният не само не се е съобразявал с това нейно
желание, а грубо е навлизал в личната й сфера, вкл. ангажирайки и нейните родители.
Всичко това се подкрепя и от събраните в хода на настоящото производство гласни
доказателства чрез разпита на двете свидетелки – майките на страните. На първо място,
следва да се отбележи, че преценката относно доказателствената стойност на всяко гласно
доказателствено средство е обусловена от анализа на неговото съдържание от гледна точка
на пълнота, последователност и вътрешна логика, а също така дали то се подкрепя и
кореспондира с данните за релевантните обстоятелства от другите материали по делото.
Обстоятелството, че свидетел и страна по делото са роднини само по себе си не обосновава
автоматичен, а още по-малко несъмнен извод, че депозираните показания са негодни за
установяване на фактите по делото и на взаимовръзките между тях, но обуславя
необходимост за съда да подходи със засилена критичност при оценката на достоверността
на тези показания, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени
по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира за установено от показанията на св. Стамболиева-Л.
/майка на молителката/, макар същата да не е била очевидец, че действително непознати
номера са я безпокоили по телефона. Следва да се посочи обаче, че това се явява само
индиция и като допълнително потвърждение на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доколкото
не се доказва по безспорен начин кой е разговарял с нея. В останалата част съдът не цени
показанията й, доколкото за всеки от разказите си споделя, че са й разказани от дъщеря й, но
самата тя лично не е била свидетел на комуникация между тях. Следователно, св.
Стамболиева-Л. единствено възпроизвежда извънпроцесуалните изявления на молителката,
но при всички положения не са налице преки и лични възприятия, вкл. посочвайки, че пред
нея той не й е звънял.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че представените документи от
мобилния оператор /л. 46-47 и 54-56/ не установяват правнорелевантни по делото факти –
обстоятелството, че е налице споразумение между „Виваком“ и майката на молителката за
смяна на телефонния номер не обосновава извод за основателност или неоснователност на
молбата, доколкото същото е сключено седмица преди първото открито съдебно заседание
пред СРС (т.е. няколко месеца след образуването на процеса), а и не се установиха
причината и мотивът за това действие.
Разпитана е по делото и майката на ответника. От показанията на св. Ангелова също не
се установяват правнорелевантни факти, освен че между страните е имало интимна връзка.
3
Всичко останало, което е споделила, е преразказ на разказаното й от трети лица.
Обстоятелството, че майката на молителката й е звъннала, за да каже ответникът да не я
търси, както и че на процесната дата е бил „на бал“ не обосновава извод за неоснователност
на молбата. Правилно молителката отбелязва, че няма пречка ответникът да си е тръгнал,
който факт майка му не си спомняла. Следователно, свидетелските показания не
опровергават съдържанието на представената декларация дори косвено, поради което
молбата се явява основателна в тази част.
По отношение на молбата в частта досежно втория акт на домашно насилие, извършен в
периода 14-18.08.2024 г., съдът намира, че същата е неоснователна. На първо място, той не е
изрично посочен в представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, поради което молителката
не може да се ползва с облекчения ред за доказване, уреден в чл. 13, ал. 3 ЗЗДН за тази част
от молбата. Отделно от това, самото присъствие на ответника в рамките на едно и също
населено място с ответницата не може да бъде прието за акт на домашно насилие, без да е
съпроводено с някакви допълнителни действия. Молителката твърди, че ежедневно са се
„засичали“ на плажа, което създавало „допълнителен стрес“, защото знаела, че „нарочно е
отишъл там по същото време“. Това обаче не може да бъде споделено. Няма данни, а и не се
твърди никакво последващо поведение освен простото му присъствие. Още повече, майката
на молителката, която е била в процесния период с нея, разказва, че те дори не са
разговаряли. А и следва да се отчете, че ответникът е знаел за местоположението й, тъй като
молителката му е казала предварително кога и къде ще ходи. Неоправдано е да се твърди, че
двамата са се засичали и е изпитвала страх, когато тъкмо тя му е споделила за плановете си.
По отношение на последния акт на домашно насилие, за който се твърди да е извършен
на 21.08.2024 г., съдът намира, че същият е недоказан. Това е така, тъй като, ако в
обективния мир има други доказателства за извършеното насилие (напр. очевидци, както се
твърди в настоящия случай) и носещата доказателствената тежест страна не положи
дължимата грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита (решение №
1709 от 11.07.2022 г. по в. гр. д. № 2210/2022 г. на Софийски градски съд). В случая,
доколкото от молбата за защита е видно (а и при проведеното открито съдебно заседание на
03.12.2024 г. пред РС-Троян сама признава), че на твърдения акт на домашно насилие е
присъствал очевидец по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието,
т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Смисълът на закона не е
при некредитиране на доказателства извън декларацията или неуспешно провеждане на
доказване с тях, на основание единствено само на нея акта/актовете на насилие да се считат
доказани по предвидения в ЗЗДН облекчен ред (така и решение № 2218 от 02.05.2023 г. по в.
гр. д. № 9143/2022 г. на Софийски градски съд; решение № 3419 от 10.06.2024 г. по в. гр. д.
№ 3900/2024 г. на Софийски градски съд; решение № 2070 от 24.04.2023 г. по в. гр. д. №
10386/2022 г. на Софийски градски съд; и др.). По тези съображения съдът не обсъжда
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в тази й част. Необходимо е изрично да се посочи, че съдът
не обсъжда декларацията единствено в частта, описваща акта на 21.08.2024 г., поради
наличие на други доказателствени средства. Този факт не изключва обаче възможността
молителката да се ползва от нея в останалата й част относно актовете на насилие от
26.07.2024 г., както вече се обсъди по-горе. Следователно, предвид изричните указания на
съда и разпоредбата на чл. 154 ГПК, молителката носи тежестта да установи при условията
на пълно и главно доказване актовете на домашно насилие по време, място и начин на
извършване, участието на ответника в него и последиците върху молителката. По делото не
са постъпили относими писмени доказателства за фактите, част от предмета на доказване –
4
депозираните решения на ОИК, характеристиката за Р. А., жалбата до РП-Ловеч /л. 15-33/ са
извън всякаква връзка с настоящото дело, а пр. № 359-3038 по описа на РУМВР-Троян /л. 92-
103/ е относно подаден сигнал на 01.03.2025 г. и няма отношение относно процесните актове
на домашно насилие за датите, посочени по-горе. Отделно, показанията на свидетелите
също не установяват да е имало насилие – майката на молителката знаела за инцидента от
дъщеря си, поради което, както вече се посочи, а и предвид заинтересоваността й по смисъла
на чл. 172 ГПК, съдът не цени показанията в тази част.
Предвид изложеното съдът намира, че безспорно се установява по делото да са налице
конфликтни отношения между страните, като счита за доказано по делото наличието на
насилие, осъществено на 26.07.2024 г., изразяващо се в дърпане и бутане с цел принудително
да се качат в апартамента й, а впоследствие отправяне на заплахи за самоубийство,
разпространяване на клип с интимно съдържание в социалните мрежи и психическо
насилие, изразяващо се в множество телефонни позвънявания, вкл. такива до нейните
родители.
Във връзка с мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани
от съда принудителни административни мерки, които имат за цел защита на пострадалото
лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу
пострадалия и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки, след оценка на риска. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника и след извършване на оценка на риска, отчитайки интензитета на
извършеното, но наред с това и поведението на самата молителка (която сама признава, че е
провеждала, вкл. доброволно разговори с ответника, споделяла му е кога и къде ще бъде в
Приморско и т.н.), съдът намира за подходяща единствено мярката за защита по чл. 5, ал. 1,
т. 1 - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, като не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа
от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във
времето.
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски. Съгласно практиката на
ВКС, условие за основателността на претенцията за разноски по делото е страната да е
представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на
адвокатското възнаграждение /вж. Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. №
1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС/. По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л.
40/, който съдържа данни за размера на уговорения адвокатски хонорар – 1000,00 лв., и
начина на неговото плащане – в брой, поради което има характер на разписка (с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение). Ето защо, съдът счита искането за основателно и следва да бъдат
присъдени 1000,00 лв.
На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на
25,00 лв., като ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
5
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН срещу Р. А. А., ЕГН: **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Р. А. А., ЕГН: **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Л. Л., ЕГН: *********.
ОСЪЖДА Р. А. А., ЕГН: **********, да заплати на В. Л. Л., ЕГН: *********, сумата от
1000 лева, разноски, сторени в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Р. А. А., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на страните и полицейските управления по адрес на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6