№ 4478
гр. С, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДТ
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110169931 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Н. Б.
А. с ЕГН ********** срещу „Т С“ ЕООД, ЕИК ***, за установяване на недължимост на
сумата от 2384,38 лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и на сумата от 342,71 лева – законна лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2009 г. до 24.02.2012 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 02.01.2014 г. по гр.д.№ 5164/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, за
които е образувано изп.д. № 20168630400513 от ЧСИ СХ.
В исковата молба се твърди, че срещу Н. Б. А. е издаден изпълнителен лист от
02.01.2014 г. по гр.д.№ 5164/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, въз основа на който по
молба на ответника е образувано изп.д. № 20168630400513 от ЧСИ СХ. Претендира, че
вземанията са погасени с изтичане на петгодишна погасителна давност. Твърди, че
посоченият давностен срок е започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.03.2012 г., като не бил прекъсван в течение на
петгодишния давностен срок. Сочи, че поради неизвършване на изпълнителни действия в
период от 2 години на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
явява прекратено по силата на закона и извършените след прекратяването по закон
изпълнителни действия не са породили правно действие. Позовава се и на чл. 433, ал. 1, т. 5
ГПК, като посочва, че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено,
доколкото не е установено наличието на секвестируемо имущество на ищеца, което да е
годен обект на принудително изпълнение. Моли съда да признае за установено, че ищецът
1
не дължи процесните суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че приложимият давностен срок за
вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е пет години, като той започва да тече от
момента на влизане в сила на заповедта. Поддържа, че давността за процесните вземания е
прекъсната на 23.03.2016 г. с подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство, съдържаща искане за предприемане на съответните изпълнителни действия
съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, като впоследствие давностният срок е прекъсван многократно с
редица изпълнителни действия, поради което не е изтекъл. Позовава се на ЗМДВИП, според
чл. 3 от който от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение – 20.05.2020 г., спират
да текат давностни срокове. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума поради погасяване по давност на
вземането, чиято правна квалификация е по чл. 439 ГПК. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че в полза на ответника срещу ищеца е издаден Изпълнителен
лист от 02.01.2014 г. по гр.д.№ 5164/2012 г. по описа на СРС, 90 състав въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно изпълнителният лист е издаден
в рамките на заповедно производство въз основа на заповед за изпълнение, поради което
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило,
независимо че съдебно дирене не е провеждано. Доколкото не са събрани доказателства за
датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът приема, че
същата е влязла в сила най-късно в деня на издаване на изпълнителния лист, а именно на
02.01.2014 г. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава
претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност, поради което и на
обсъждане подлежи реализирано ли е след тази дата спиране или прекъсване на давността и
изтекъл ли е давностният срок за погасяване правото на принудително изпълнение на
процесните вземания.
На първо място следва да се посочи, че в случая, противно на поддържаното от ищеца,
приложимата давност, независимо от характера на вземанията, е петгодишна на основание
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а не тригодишна по чл. 11, ал. 1, б.“в“ ЗЗД. Приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение
/какъвто е изричния текст на цитираната норма/ на заповедта на практика е придадено
2
значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение. За този извод определящ е
ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а именно –
невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа
на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414
ГПК. Единствено по реда на чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането, но само въз
основа на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Извън иска по
чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, а в случай
че е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд да
приеме възражението му по реда на чл. 423 ГПК. На практика с изтичане на преклузивния
срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. В този смисъл е и част от
формираната съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от
4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020
г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение №
214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1722/2021 г., IV г. о.
На следващо място по отношение релевантните за прекъсване на давността
обстоятелства съдът съобразява разясненията, дадени с т.10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно които прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ).
При съблюдаване посоченото от съвкупната преценка на доказателства по делото се
установява, че след влизане в сила на заповедта /на 02.01.2014 г./ и преди изтичане на
петгодишния давностен срок от страна на кредитора са предприети действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Видно от приетия препис от
изп. д. № 20168630400513 от ЧСИ СХ въз основа на издадения в полза на ответника
изпълнителен лист по негова нарочна молба от 23.03.2016 г срещу Н. Б. А. било образувано
изпълнително производство за събиране на присъдените суми. С молбата за образуване на
изпълнителното дело давността е прекъсната, тъй като взискателят е поискал от ЧСИ
предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането и определяне начина на
изпълнението на основание чл. 18, ал. 1 ГПК ЗЧСИ, а не само проучване на имущественото
състояние на длъжника, извършване на справки и др. Впоследствие давността е била
прекъсната както следва:
3
на 31.03.2016 г. с налагане на запор върху вземания на длъжника от Б ДСК ЕАД със
запорно съобщение изх. № 35328 от 31.03.2016 г. /л.85/ и запор върху вземания от
трудово възнаграждение от „Д“ ООД със запорно съобщение №35338/31.08.2016 г. /л.
90/;
на 16.03.2018 г. с искане на взискателя до ЧСИ за налагане на запор върху трудово
възнаграждение и пенсия на длъжника, както и за върху вземанията й по банкови
сметки /л.141./;
на 25.04.2018 г. с налагане запор върху вземанията на длъжника от „ЮБ“ АД със
запорно съобщение 21542/25.04.2018 г. /л. 154/, от НОИ за пенсия със запорно
съобщение 21544/25.04.2018 г. /л. 155/; и от СБ ЕООД за трудови възнаграждения със
запорно съобщение изх. №21543 от 25.04.2018 г. /л.160/;
на 24.02.2020 г. с искане от взискателя до ЧСИ за налагане на запор върху трудово
възнаграждение и пенсия на длъжника, както и за върху вземанията й по банкови
сметки, а при липса на такива за извършване на опис и с цел изнасяне на публична
продан. След това в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. течението на
давностните срокове е било спряно на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ,
бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби
на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.);
на 28.10.2020 г. – с налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника с
постановление за налагане на възбрана от 28.10.2020 г. на ЧСИ СХ.
Следва да се посочи, че всяко от посочените искания на взискателя за налагане на
запори и насрочване на опис на движими вещи съставлява надлежно сезиране на съдебния
изпълнител за прилагане на конкретен изпълнителен способ и е надлежна негова активност,
с която се прекъсва давността за вземанията с оглед указанията по т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно цитираното
тълкувателно решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради това и от датата,
следваща депозиране пред ЧСИ на посочените молби, е започвала да тече нова давност.
Следва за пълнота да се отбележи, че насрочването на описа не е изпълнително действие, но
поискването му от взискателя представлява надлежна негова активност за предприемане на
изпълнение, започващо с това действие, с която активност се прекъсва както срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и давността за вземанията с оглед указанията по цитираното
тълкувателно решение.
Не следва да се споделят възраженията на ищеца, че не са годни да прекъснат
давността „запорни съобщения, които не са довели до реален запор“, тъй като дали
длъжникът има достатъчно несеквестируеми вземания от труд или по банкови сметки не
следва да се въздига в условие за настъпване прекъсващия давността ефект на предприетия
изпълнителен способ. Възприемане на обратното в контекста на възприетата по т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. необходимост от
извършване на изпълнителни действия за прекъсване на давността, означава да се постави
4
възможността за прекъсване на давността в зависимост от волята и материалното положение
на длъжника, а не от активността на кредитора, а подобен ефект е извън духа и смисъла на
института на погасителната давност. Следва за пълнота да се посочи, че дори да не бъде
споделено посоченото, то и при съобразяване само на исканията за изпълнителни действия,
давността е била прекъсвана и не е изтекла.
Противно на твърденията в исковата молба след образуване на изпълнителното дело в
нито един момент не е изтекъл двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй както бе
посочено са налице надлежно отправени от взискателя искания за извършване на
изпълнителни действия, както и извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия.
Изпълнителното дело не е прекратено и на соченото от ищеца основание по чл. 433, ал. 1, т.
5 ГПК, тъй като макар и да не е проведено успешно събиране на вземанията, то издирването
на имущество на длъжника е продължило и такова е намерено, съответно възбранено с
постановлението от 28.10.2020 г.
По изложените съображения настоящият състав намира, че в случая не се установява
правото на принудително изпълнение на процесните вземания да е погасено с изтичане на
законоустановения давностен срок, поради което предявеният отрицателен установителен
иск съдът преценява като неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски
има ответникът, на когото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда с оглед фактическата и правна
сложност на производството и реализираната от представителя на ответника защита.
Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. С ул. П №3, вх. Б,
ет. 2, ап. 12 срещу „Т С“ ЕООД, ЕИК *** иск с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване на недължимост на сумата от 2384,38 лева – главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и на сумата от
342,71 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2009 г. до
24.02.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.01.2014 г. по гр.д.№
5164/2012 г. по описа на СРС, 90 състав и е образувано изп.д. № 20168630400513 от ЧСИ
СХ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Н. Б. А. с ЕГН ********** и адрес:
гр. С ул. П №3, вх. Б, ет. 2, ап. 12 да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК *** сумата от 100 лева,
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6