ПРОТОКОЛ
№ 813
гр. Смолян, 17.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440101503 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
ИЩЦАТА И. Н. Б., редовно призована, не се явява. За нея
процесуалния й представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА ** АД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Постъпила е молба с вх. № 7540/04.09.2025
г.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът намира за неоснователно възражението за неподсъдност на
делото с оглед разпоредбата на чл. 113 от ГПК поради което е насрочил
днешното съдебно заседание.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявен е иск от И. Н. Б. срещу ответника ** АД, с което се иска да бъде
осъдено ответното дружество „**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
**, представлявано от Изпълнителния директор Н.К.Н., да заплати на И. Н. Б. с ЕГН
**********, с адрес: град ** сумата от 310,00 лева, представляваща недължимо
1
платени лихва и неустойка по Договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6% №
7030537 от 11.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. На 11.09.2023г. в град Смолян
сключих Договор за бизнес линия „„Fintrade Оборот 6% № 7030537 с ответното
дружество, по силата на който заемодателят „**" АД ми предостави заем в размер на
1500,00 (хиляда и петстотин) лева, кри следните параметри:
1. Фиксиран двуседмичен! лихвен процент по заема: 6 % от усвоената главница за
всеки 14 дневен период от ползването на кредита, но не по-малко от 30
(тридесет) лева. Лихвата се начислява на всеки първи ден от всеки 14 дневен
период върху усвоената, но непогасена главница към том ден.
Кредитополучателят заплаща лихвата в срок до 14 дни от датата на нейното
начисляване;
2. Минималната погасителна вноска е в размер на лихвата по т. 1. Падежът на
първата вноска е на 25.09.2023, а всяка следваща е дължима на 14-ия ден, след
падежа на предишната;
3. Срок на договора: една година, считано от датата на подписването му;
4. Погасителните вноски се заплащат на Кредитодателя по следния начин:
чрез ** АД със следния КИН номер **. Ако плащането чрез ** АД е извършено
след 17.30 часа, същото се отразява в системата на Кредитодателят на следващия
ден.
по банков път по банкова сметка в " **" АД, За дата на плащане се счита датата,
на която преведената сума от Кредитополучателя е постъпила в банковата сметка
на Кредитодателя.
в брой на търговски представител на Кредитополучателя срещу издаване на
съответен счетоводен документ (ГКО), когато представителят посещава
Кредитополучателя на някой от посочените от него адреси.
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от
изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са
императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая в
нарушение на посочените разпоредби процесният договор за кредит не съдържа:
Чл.11 ал.1 т.7 - общия размер на кредита и условията за усвояването му;
Чл.11 ал.1 т.9 - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
Чл.11 ал.1 т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
Чл.11 ал.1 т.11. условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
2
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването;
Чл.11 ал.1 т.12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по сроден договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9
и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22
ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В изпълнение на Договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6% № 7030537 от
11.09.2023г. съм заплатила на ответника сумата от 1810,00 лева. Поради
недействителността на договора за заем за мен е възникнало задължение за връщане
само на чистата сума, която съм получила по него - 1500,00 лева, а не на лихви и
други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1810,00 лева до
дължимата от 1500,00 лева в размер на 310,00 лева е платена при начална липса на
основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В постъпилия в срока по ГПК отговор на исковата молба се сочи, че е налице
сключен Договор за бизнес линия „„Fintrade Оборот 6% " № 7030537 от 11.09.2023 г.
/"Договора"/, между представляваното от мен дружество, в качеството му на
Кредитодател, „И. Б." ЕООД, ЕИК **, в качеството му на Кредитополучател и ищцата
И. Н. Б. с ЕГН **********, в качеството й на Солидарен длъжник, по силата на който
на кредитополучателят е предоставен паричен заем под формата на кредитна линия в
максимален размер до 1500,00 лв. Срокът на договора е 1 година.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора кредитополучателят заплаща лихва по
заема в размер 6 % от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на
кредита, но не по-малко от 30 лв., която лихва представлява възнаграждението, което
кредитополучателят се задължава да заплати на кредитодателя за ползването на
заемната сума. Договорът не предвижда заплащането на каквото и да е друго
възнаграждение за ползването на кредита, освен уговореното в чл. 3, ал. 1, т. 1 .
При подписване на договора кредитополучателят е усвоил сума в размер от 1
094,77 лв. от предоставения паричен заем.
След това кредитополучателят е усвоил 1 500,00 лв. на 02.02.2024 г. или общо
усвоената по договора главница е в размер на 2 594,77 лв.
Не оспорваме твърдението на ищцата, че дружеството кредитополучател е
заплатило 310,00 лв. за лихви и неустойки на довереното ми дружество, както е
заявено в исковата молба. Довереното ми дружество е получило посочената сума
3
от 310,00 лв. от „И. Б." ЕООД.
Искът е процесуално недопустим, поради което го оспорваме, като мотивите
ми за това са следните:
По отношение на местната подсъдност, правим възражение за неподсъдност на
спора, като считаме, че компетентен не е съдът по седалище на ищеца - РС Смолян, а
следва да се приложи общата подсъдност, регламентирана в чл. 105 от ГПК „Искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника." При справка на ТРРЮЛНЦ и с оглед представената справка от ищеца е, че
седалището и адресът на управление на дружеството ответник е в гр. София, поради
което считам, че местно компетентен да разгледа спора е съд на територията на гр.
София. Неприложимо е изключението на чл. 113 от ГПК, което касае потребителски
спорове, какъвто не е настоящият.
Исковата молба е подадена от физическото лице И. Н. Б. с ЕГН **********,
което не притежава качеството кредитополучател по гореописания договор. В
изложението на исковата молба се навеждат точно такива аргументи, като ищцата
говори за себе си като кредитополучател, което не отговаря на фактическата
обстановка и действителната воля на страните по правоотношението.
Както отбелязахме по-горе, „**" АД не предоставя кредити на физически лица,
а само на юридически лица - търговци и точно в това си качеството - на търговец
съгласно Търговския закон „И. Б." ЕООД. ЕИК ** е бил одобрено за получаване на
кредит. Това, че ищцата И. Б., като физическо лице, е участвала като страна в
описаното правоотношение, е породено от факта, че тя е солидарен длъжник по
предоставения на „И. Б." ЕООД, ЕИК ** кредит, но не и кредитополучател.
В тази връзка, считаме че физическото лице - ищец не е процесуално
легитимно да е страна по настоящото дело.
Ако приемете все пак, че настоящият иск се води от солидарния длъжник -
физическо лице, въпреки че в исковата молба твърденията са изложени от името на
кредитополучателя, който, както вече установихме е, едноличното дружество с
ограничена отговорност, то моля да вземете предвид възраженията ни, описани по-
долу в настоящото изложение относно това дали същия се ползва от защитата на
Закона за потребителския кредит („ЗПК") и дали притежава качеството „потребител".
Освен това считам, че процесният договор е търговска сделка по смисъла на чл.
286 от ТЗ, както и са налице търговски отношения между две страни, притежаващи
качеството търговци. Поради това, спорът е подсъден на Софийски градски съд, който
се явява компетентен да разгледа настоящия спор по реда на производство за
търговски спорове, регламентиран в чл. 365 и сл. от ГПК.
В случай, че счетете исковата молба за редовна, а предявения иск за допустим,
от името на доверителя ми оспорвам иска - по основание, като считам и моля
уважаемия съд да приеме, че искът е напълно неоснователен по изложените в
настоящия отговор аргументи.
По отношение на твърденията на ищеца, че процесният договор за кредит
бил недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради нарушения на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Считам, че твърденията на ищцата за нарушение на разпоредби на ЗПК са
напълно неоснователни и несъстоятелни, предвид това, че разпоредбите на ЗПК и ЗЗП
са изцяло неприложими към процесния казус.
В ЗЗП конкретно е посочено кое е приложното поле на закона.
Кредитополучателят няма качеството на потребител, легално дефинирано в §13, т.1 от
ДР на ЗЗП: „Потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
4
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност."
Кредитополучателят е търговец съгласно своята правно-организационна форма,
а не физическо лице и е усвоил кредита за обслужване на търговската му дейност.
На следващо място следва да се посочи, че се касае за спор, породен от
относителна търговска сделка, по смисъла на чл. 286 от ТЗ, а именно страни по нея са
ответникът - Кредитодателят - небанкова финансова институция, регистрирана в БНБ,
специализирана в предлагането на кредитни услуги за финансиране на малък и среден
бизнес в България, т.е. дейността е насочена към предоставяне на кредитни услуги
само на юридически лица - търговци. Следователно между страните е сключена
търговска сделка, а не договор за потребителски кредит, като Кредитополучателят се е
съгласил да върне заедно с кредитополучателя отпуснатата по договора заемна сума,
да плати възнаградителната лихва и уговореното обезщетение при неизпълнение, т.е. в
настоящия случай с оглед страните по договорното правоотношение се прилагат
правилата за търговските сделки.
Ищцата в качеството й на физическо лице има качеството на солидарен
длъжник по договора за кредит, а не на кредитополучател, като кредитополучател е
еднолично дружество с ограничена отговорност - „И. Б." ЕООД, ЕИК **.
Свободното изброяване на клаузи от ЗПК, които са абсолютно неприложими
към конкретния случай, не могат да се използват като аргументи в полза на ищцата.
В процесния договор изрично е посочен фиксирания лихвен процент от заема в
чл. 3, ал. 1, т. 1, представляващо възнаграждението на кредитора. Същият не само че е
посочен, но е ясен и разбираем особено за кредитополучател, притежаващ качеството
търговец, който действа като професионалист при упражняване на своята дейност.
ЗПК и ЗЗП са изцяло неприложими към процесния казус.
В ЗЗП конкретно е посочено кое е приложното поле на закона.
Кредитополучателят няма качеството на потребител, легално дефинирано в §13, т.1 от
ДР на ЗЗП: „Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност." Кредитополучателят
е търговец съгласно своята правно-организационна форма, а не физическо лице и е
усвоил кредита за обслужване на търговската му дейност.
Ищцата - физическо лице солидарен длъжник не притежава качеството
„потребител", доколкото съдебната практика е категорична, че: „физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец,
може да има качество на потребител по ЗЗП, само ако действа за цели извън рамките
на неговата търговска или професионална дейност. Ако физическото лице има тесни
професионални или функционални връзки с дружеството - главен длъжник, като напр.
участва в управлението му или е с мажоритарно участие като съдружник /акционер/,
то не може да се приравни на потребител и да се ползва от защитата на
потребителското право" (в този смисъл: Определение № 9 от 10.01.2022 г. на ВКС по ч.
т. д. № 2702/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова).
В настоящия случай солидарният длъжник И. Б. е управител и едноличен
собственик на дружеството кредитополучател „И. Б." ЕООД, като за доказателство
представям извлечение от Търговски регистър от партидата на ищцовото дружество
/Доказателство № 1/.
Ето защо, не може да се приеме, че И. Б. има качеството на потребител,
доколкото тя има тесни професионални и функционални връзки с дружеството главен
длъжник, поради което не може да се ползва от защитата на потребителското право.
5
Горните съображения се отнасят и за твърдяното от ищцата нарушение, което
се състояло в това, че договорът не съдържал посочване на ГПР по смисъла на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. В отношенията между търговци посочени правила не се прилагат.
Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия
стопанин по Закона за задълженията и договорите („ЗЗД"), именно защото търговецът
е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от потребителя, при
извършване на дейността по занятие той работи срещу печалба и на свой риск.
Законът е по-строг към него, отколкото към другите длъжници. Тази по-голяма грижа
трябва да се полага, когато лицето притежава търговско качество по отношение на
всяка сделка, както и при всички абсолютни търговски сделки, без значение дали
притежава търговско качество.
Тежестта на доказване по предявените искове с правното основание на чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД пада върху ищеца, като следва да
установи липсата на основание за заплащане на процесната сума и размера на сумата.
АДВ. О. – Поддържам предявения иск. Оспорвам насрещния иск, както и
съдържанието на приложената към него справка за платени суми, като твърдя, че те са
в по-голям размер. Моля да допуснете и назначите ССчЕ, вещото лице, по която след
като се запознае с делото и счетоводството на ответника да даде заключението по
въпросите: Какви плащания е направила ищцата на ответното дружество за
погасяване на задълженията си по договора и какви нейни задължения са били
погасени с тези плащания.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, като ще следва да
бъде назначена ССчЕ със задачите посочени от адвокат О. и допълнени с въпрос 1 и 3
от насрещната искова молба на ответната страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза със задача: Вещото лице след
като се запознае с материалите по делото и счетоводството на ответното дружество да
даде заключението на въпросите:
1.Какви плащания е направила ищцата на ответното дружество за погасяване
на задълженията си по договора и какви нейни задължения са били погасени с тези
плащания?
2.Какъв е размера на предоставения от ответника заем?
3. Какъв е размера на неизплатеното задължение, включващо главница,
договорна лихва, наказателни такси, неустойка за неизпълнение на задължения и за
какви периоди се отнасят?
ВЪЗЛАГА задачата на вещото лице К. Г. при възнаграждение в размер на 450,00
лева, вносими както следва: 250 лева вносими от ищцата, в тридневен срок от днес и
200,00 лева вносими от ответната страна в тридневен срок от съобщаването му.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 15.10.2025 г. – 13,30
часа, за които дата и час, страните уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице К. Г. след представяне на доказателства за
внесено възнаграждение.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 09,30 часа.
6
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
7