№ 18094
-- 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110142442 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
139711/26.04.2024 г., предявена от „--“ ЕООД, ЕИК: --- против ЗАД „--“ АД,
ЕИК ---, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1
КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 200,00 лева, частичен иск от общо
претендирана сума в размер на 1500,00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени щети на лек автомобил Киа К5, рег. № ---- в
резултат на ПТП, реализирано на 21.06.2024 г., в -- на кръстовището на бул. --
и бул. ----, по вина на водача на лек автомобил „---“, рег. № ----, чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към
датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /17.07.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът „--“ ЕООД твърди, че е бил собственик на лек автомобил марка
„Киа“, модел „К5“, рег. № ----.
Поддържа, че на на 21.06.2024 г., в -- на кръстовището на бул. -- и бул. --
--, е настъпило ПТП между лек автомобил Киа К5, рег. № ---- и лек автомобил
„---“, рег. № ----. Поддържа, че че инцидентът е реализиран по вина на водача
на лек автомобил „---“, рег. № ----. Твърди, че в резултат на процесното ПТП
1
по лек автомобил Киа К5, рег. № ---- са причинени щети, подробно посочени в
исковата молба.
Поддържа, че към датата на реализиране на процесния инцидент
гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „---“, рег. №
----, е била застрахована при ответника по задължителна застраховака
„Гражданска отговорност“.
Посочва, че е заявил претенция пред застрахователя на виновния за
процесния пътен инцидент водач, във връзка с която му било изплатено
обезщетение в размер на 695,09 лева.
Твърди, че сумата необходима за възстановяване на щетите от
процесното ПТП е в размер на 2195,09 лева.
Изрично признава, че ответното дружество е заплатило в полза на
ищеца, извънсъдебно, сумата от общо 695,09 лева.
Предвид горното се моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от сумата от 200,00
лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на 1500,00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на лек
автомобил Киа К5, рег. № ---- в резултат на ПТП, реализирано на 21.06.2024 г.,
в -- на кръстовището на бул. -- и бул. ----, по вина на водача на лек автомобил
„---“, рег. № ----, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при
ответното дружество към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /17.07.2024 г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „--“ АД, ЕИК ---
е депозирал отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва и изрично
признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие,
обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП /21.06.2024 г./, сключено
между ответното дружество и собственика на лек автомобил „---“, рег. № ----.
Не се оспорва твърдения в исковата молба механизъм, при което са причинени
щети на лек автомобил Киа К5, рег. № ----, както и че щетите са причинени по
2
вина на водача на лек автомобил „---“, рег. № ----. Оспорва се единствено
размера на дължимото застрахователно обезщетение, като се излагат
подробни съображения в този смисъл.
Моли се за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се
разноски.
Със становище от 30.09.2024 г., подадена от името на ищцата, е
направено искане с правно основание чл. 214 ГПК за изменение в размера на
предявения иск, като се прави искане същия да се счита предявен за сумата от
1900,51 лева, която сума представлява пълния размер на претенцията на
ищеца.
С определение от 30.09.2024 г., постановено в проведено на същата
дата открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал исканото от
ищеца изменение в цената на предявения за разглеждане в настоящото
производство иск, като същият, след допуснатото изменение, се счита
предявен за сумата от 1900,51 лева, която сума представлява пълния размер на
претенцията на ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на иска с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил,
настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер, както и
причинната връзка с противоправно виновно поведение на деликвента.
Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, както и правоизключващи
претендираното от ищеца вземане факти.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
3
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните
обстоятелства: , че към датата на реализиране на процесното ПТП /21.06.2024
г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „---“, рег. № ----, е
била застрахована при ответното дружество; че на 21.06.2024 г. между лек
автомобил „---“, рег. № ---- и лек автомобил Киа К5, рег. № ---- е реализиран
пътен инцидент, при изложения в исковата молба механизъм на реализиране;
че в резултат на горепосочения пътен инцидент на лек автомобил Киа К5, рег.
№ ---- са причинени имуществени щети; че инцидентът е реализиран по вина
на водача на лек автомобил „---“, рег. № ----; както и че във връзка със заявена
пред ответното дружество извънсъдебна претенция, последното е заплатило в
полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 695,09 лева.
Следва да бъде посочено, че предвид безспорното между страните
обстоятелство, че по процесната претенция на ищеца, предмет на настоящото
производство, ответникът е заплатил сумата от 695,09 лева, следва да се
приеме на още едно основание, че се е осъществило признание на всички
обуславящи факти за възникване на процесното право на ищеца по иска с
правно основание
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил Киа К5, рег. № ---- са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от 21.06.2024 г., както и дали изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на
размера необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил
Киа К5, рег. № ----, в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - лек автомобил Киа К5, рег. № ---- и механизма на реализиране на
процесното застрахователно събитие.
Предвид гореизложените съображения и от събраните по делото
доказателства се установява, че страни по застрахователното правоотношение
са подписали застрахователен договор, с който е покрит и рискът щета
вследствие на ПТП.
4
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването
на причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими
2595,60 лв., като при определяне на този размер вещото лице е остойностило
само описаните от застрахователя увредени детайли, които се намират в пряка
причинно-следствена връзка с конкретното ПТП. Съдът кредитира изцяло
заключението на САТЕ, което установява пазарната стойност на ремонта на
щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения размер.
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството е
отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като
същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите,
обективирани от вещото лице в заключението, поради което и настоящият
съдебен състав намира, че следва да кредитира така приетото заключение по
допуснатата в произвдоството съдебна автотехническа експертиза.
Същевременно заключението не е оспорено от страните.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна
практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при
пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на
увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност
не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване
на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с
5
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д.
№ 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г.,
І Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав,
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
(увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото
те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа
характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било
невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта,
като делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност,
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на
2595,60 лева.
По делото не е спорно и е отделено без ненуждаещо се от доказване
между страните в производството, че от страна на ответника в полза на ищеца,
извънсъдебно е платено застрахователно обезщетение в размер на 695,09
лева,.
Следователно, дължимото обезщетение в полза на правоимащото лице
по процесната имуществена застраховка с предмет лек автомобил Киа К5, рег.
№ ----, се дължи застрахователно обезщетение в размер на 1900,51 лева, до
който размер предявеният иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан.
6
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени доказателства за
извършени разноски за заплатени държавна такса – 76,02 лева, за заплатен
депозит за вещо лице – 250,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 400,00 лева.
По делото са представени доказателства за действителното извършване
на горепосочените разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „--“
АД, ЕИК --- следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „--“ ЕООД,
ЕИК: ---, сумата от 726,02 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „--“ АД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление --
ул. „---" - да заплати в полза на „--“ ЕООД, ЕИК: ---, със седалище и адрес на
управление -- бул. „----- -- -” ---, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1
КЗ, сумата от 1900,51 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени щети на лек автомобил Киа К5, рег. № ---- в резултат на ПТП,
реализирано на 21.06.2024 г., в -- на кръстовището на бул. -- и бул. ----, по вина
на водача на лек автомобил „---“, рег. № ----, чиято „Гражданска отговорност“ е
била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /17.07.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „--“ АД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление --
ул. „---" - да заплати в полза на „--“ ЕООД, ЕИК: ---, със седалище и адрес на
управление -- бул. „-” ---, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 726,02
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8