№ 1079
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501462 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община Аксаково
(ищец в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Ю. Г., срещу
решение № 844/11.03.2025 г. по гр.д. № 4169/2024 г. по описа на Районен
съд – Варна, 49-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
против П. Д. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът П. Д. П. не е собственик на недвижим имот, представляващ
ПИ с идентификатор № ***0 по КК и КР на местност „Канайол“, землище с.
Осеново, община Аксаково, област Варна, трайно предназначение на
територията - земеделска, НТП - неизползвана нива (угар, орница), целия с
площ 606 кв.м., при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***,
ПИ № *** и ПИ № ***, образуван от имот № *** по КВС (предходен план) на
същото землище. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати на
ответника (сега въззиваем) разноски по делото в общ размер на 2100 лева.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Въззивникът поддържа, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3874/2007 г. на
Районен съд – Варна е прието за установено по отношение на ОСЗГ-Аксаково
и Община Аксаково, че наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят
правото на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в
1
землището на с. Осеново, а именно: нива с площ 6,8 дка в местност „Текенски
път“, нива с площ 17,7 дка в местност „Дългите парчета“, нива с площ 10 дка в
местност „Сухата чешма“ и нива с площ 14 дка в местност „Сакар тепе“, на
основание чл.11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи, че с Решение № 23-1/27.08.2008 г. на
ОСЗ-Аксаково на наследниците на П. А. е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 7
имота, сред които и имот № *** в местност „Канайол“ с площ 0,606 дка,
идентичен с процесния ПИ. Оспорва валидността на решението на ОСЗ-
Аксаково, доколкото възстановените с него имоти, сред които и процесният,
не съответстват по местоположение, площ и граници на възстановените със
съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ земеделски земи. В тази връзка
излага, че от допълнителното заключение на СТЕ е установена липса на
идентичност между тези имоти, както и въобще липса на подадено заявление
за възстановяване на процесния имот от правоимащите наследници на П. А..
Изтъква, че преди 04.08.2004 г. процесният имот е попадал на територията на
общ. Балчик, докато възстановените земи са в с. Осеново, общ. Аксаково. При
тези условия намира, че не е налице възстановяване в съществуващи
(възстановими) стари реални граници и решението на органа на поземлена
собственост е незаконосъобрано. Счита, че косвеният съдебен контрол на акта
е допустим по реда и при условията на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Поддържа, че
наследниците на П. А. не са придобили правото на собственост върху
процесния имот, поради което не са могли да го прехвърлят на ответника и
последният не се явява негов титуляр.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго такова, с което да бъде уважен предявеният
отрицателен установителен иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна П. Д. П., действащ чрез адв. П. С., с който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че доколкото Община Аксаково
обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск
с твърдения да е собственик на процесния имот, то при недоказване на
собственото й право, искът подлежи на отхвърляне без да се изследват
оспорените права на ответника. Счита, че случаят е такъв, тъй като не са
налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в приложимите ред. до изм.
ДВ бр. 13/2007 г., на която разпоредба се позовава Общината. Сочи, че тъй
като планът за земеразделяне на с. Осеново е влязъл в сила през 2005 г., до
изменението на чл. 19 през 2007 г. предвиденият в предишните редакции на
текста 10-годишен срок не е изтекъл. Отделно поддържа, че с влязлото в сила
Решение № 23-1/27.08.2008 г. на ОСЗ-Аксаково имотът е възстановен на
праводателите му, респ. не е включен в остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Липсва и проведена процедура по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Поддържа, че той се легитимира като собственик на имота въз основа на
договора за дарение от 05.11.2008 г., а праводателите му са били собственици
по наследяване и реституция съгласно решението на ОСЗ-Аксаково, което е
стабилен административен акт с конститутивно действие, постановено въз
основа на влязло в сила съдебно решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С
последното само се признава правото на реституция, а конкретните имоти –
предмет на възстановяване се определят от ОСЗ с решение по чл. 14 ЗСПЗЗ.
Затова и счита, че липсата на идентичност на имотите по съдебното решение и
2
решението на административния орган не се отразява на законосъобразността
на реституцията. Сочи, че съдебното решение е постановено след обнародване
на проектоплана за замеразделяне, поради което правоимащите подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 10б във вр. чл. 19а от ЗСПЗЗ със земи по чл. 19
ЗСПЗЗ, което изискване е спазено. Преценката дали да обезщети собственика
със старите му земи или с други такива е в правомощията на ОСЗ, с оглед
възможността за това, като разпоредбата на чл. 10б, ал. 2 ЗСПЗЗ не поставя
условие земите, дадени в обезщетение, да са в същата местност. В случая
описаните в решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ имоти не са съществували със
същите параметри и не са били свободни предвид обявения през 2000 г. план
за земеразделяне. Поради това и съгласно чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ ОСЗ е
обезщетила наследниците на бившия собственик с налични земеделски земи,
като решението й е валидно и законосъобразно.
Поддържа и заявеното в евентуалност възражение за придобиване на
процесния имот по давност в резултат от упражнявано от него добросъвестно
владение в продължение на повече от пет години, считано от сключване на
договора за дарение на 05.11.2008 г., евентуално – чрез непрекъснато владение
в продължение на повече от десет години, считано от 08.09.2008 г., при
присъединяване на владението на праводателите му в периода 08.09.2008 г. –
05.11.2008 г. Намира, че възражението му е доказано от свидетелските
показания по делото.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение и
претендира разноски за въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния му
представител адв. И. З., поддържа въззивната жалба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. В депозирана писмена защита поддържа, че правният му
интерес е доказан с доказване на фактите, че процесният имот е земеделска
земя, както и че попада в границите на Община Аксаково. Намира, че по
предявения отрицателен установителен иск той не носи доказателствена
тежест за установяване на фактите, от които произтича собственото му право
на собственост. Счита, че решението на ОСЗ-Аксаково е незаконосъобразно,
понеже не е предшествано от проведено специално обезщетително
производство, предвидено в чл. 19 от ППЗСПЗЗ в хипотеза като настоящата,
при която е признато правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи (стари) реални граници, но е отказано реалното й
възстановяване поради пречките по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Оспорва и
твърдяното евентуално придобивно основание с възражения, че до 04.03.2022
г. давност не е текла поради действащия мораториум.
Въззиваемият, чрез адв. П. С., поддържа отговора на въззивната жалба и
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Поддържа,
че съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е влязло в сила след влизане в
сила на плана за земеразделяне и единственият начин за възстановяването на
земите е бил по реда на чл. 10б във вр. чл. 19 от ЗСПЗЗ – с други останали
свободни земи. Във връзка с евентуалното му възражение за придобиване на
имота по давност намира, че мораториумът е неприложим, доколкото не е
доказано, че имотът е бил общинска собственост.
3
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
Община Аксаково против П. Д. П. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор №
***0 с площ 606 кв.м, находящ се в местност „Канайол“, землище с. Осеново,
община Аксаково, област Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесния имот
по силата на закона, на основание чл.19 ЗСПЗЗ, в ред. до изм. ДВ бр.13/2007 г.
Сочи, че ответникът също претендира да е негов собственик, като се позовава
на нотариален акт № 174, том IV, peг. № 9666, дело № 693 о 05.11.2008 г., с
който Т. Д. К. и Д. Т.ов К. са му дарили имота. От своя страна, през 2007 г. Д.
Т.ов К., като наследник на П. Т. А. (бивш жител на с. Клиемнтово) е предявил
искова молба по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, по която е образувано гр.д. №
3874/2007 г. на РС-Варна, с искане да се приеме за установено, че
наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят собствеността върху 4
ниви в землището на с. Осеново с обща площ 48.500 дка, както следва: 1.)
нива с площ от 6,800 дка, находяща се в местност „Текенски път“, попадаща в
масив № 52 по КВС на землище с. Осеново; 2.) нива с площ от 17,70 дка,
находя ща се в местност „Дългите парчета“, попадаща в масив № 12 по КВС
на землище с. Осеново; 3.) нива с площ от 10 дка, находяща се в местност
„Сухата чешма“, попадаща в масив № 28 по КВС на землище с. Осеново; 4.)
нива с площ от 14,00 дка, находяща се в местност „Сакар тепе“, попадаща в
масив № 26 по КВС на землище с. Осеново. В рамките на съдебното
производство е установено, че П. Т. А. е бил собственик на претендираната
земеделска земя по силата на договор за покупко-продажба от 1942 г., както и
че земята е внесена в ТКЗС, респ. наследниците му имат право да възстановят
правото си на собственост. В съдебното производство е била назначена и
изготвена съдебно - техническа експертиза, според заключението на която
всички заявени за възстановяване ниви попадат в землището на с. Осеново и
представляват незастроени земеделски земи, които съществуват на място.
Затова и на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ ищецът счита, че
възстановяването на собствеността следва да се извърши в същите местности
в землището на с. Осеново, в които са попадали притежаваните съгласно
нотариалния акт от 1942 г. земеделски земи. След постановяване на съдебното
решение от ОСЗ-Аксаково е издаден протокол № 14756/01.08.2008 г., с който
се признава и определя за възстановяване на наследниците на П. Т. А. правото
на собственост върху земеделски земи, така, както са посочени в исковата
молба, с обща площ 48,500 дка. На 27.08.2008 г. от ОСЗ-Аксаково е издадено
решение № 23-1, с което на същите наследници се възстановява правото на
собственост върху 7 имота, с обща площ 52.528 дка, всички находящи се в
местност „Канайол“, сред които и изоставена нива с площ от 0,606 дка,
представляваща имот № ***, идентичен с процесния. Според ищеца на
практика са възстановени земеделски земи, които нито по площ, нито по
местонахождение съответстват на притежаваните, респ. заявените такива за
възстановяване с исковата молба и описани в диспозитива на съдебното
решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Затова и счита, че праводателите на
ответника не са станали собственици на процесния имот, съответно и
ответникът не е станал негов собственик по силата на договора за дарение.
4
Отделно поддържа, че нито ответникът, нито праводателите му са владели
някога имота. Обосновава правния си интерес от иска с възникналия спор за
материално право.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва
твърдяното от ищеца негово право на собственост върху имота, придобито на
основание чл. 19 ЗСПЗЗ. В тази връзка поддържа, че по отношение на
процесния имот не е провеждана процедурата по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, ред. ДВ
бр. 13/2007 г. за определянето му като земя, останала след възстановяването
на правата на собствениците, нито е съставян акт за общинска собственост.
Отделно счита, че земята не е станала общинска собственост и по силата на
предишната ред. на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като планът за земеразделяне на с.
Осеново е обявен през 2000 г., когато процесният имот е попадал в землището
на с. Кранево, община Балчик, и е включен в землището на с. Осеново, общ.
Аксаково през 2003 г. Твърди, че той е придобил процесния имот с договор за
дарение от 05.11.2008 г., а праводателите му Т. Д. К. и Д. Т.ов К. са били негови
собственици по наследяване от П. Т. А. и възстановена собственост с решение
№ 23-1/27.08.2008 г. на ОСЗ-Аксаково. Сочи, че последното решение е
стабилен административен акт с конститутивно действие, което изключва
придобиването на имота от Общината по силата на чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ. Същото
е издадено въз основа на влязло в сила решение № 3/02.01.2008г. по гр.д.№
3874/2007г. по описа на ВРС, постановено по реда и на основание чл.11, ал. 2
ЗСПЗЗ. Със съдебното решение единствено е признато правото на
възстановяване на собствеността върху имотите, притежавани преди
образуването на ТКЗС, като конкретните имоти, които се възстановяват, са
определени от общинската служба по земеделие с решение по чл.14 ЗСПЗЗ.
Поддържа, че имотите, описани в съдебното решение, не са съществували с
посочените параметри и не са били свободни предвид обявения през 2000 г.
план за земеразделяне, поради което и съгласно 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ с решението
на ОСЗ -Аксаково от 27.08.2008 г. правоимащите са обезщетени с налични
земеделски земи в друго землище по реда на чл.10б във вр. с чл.19а от ЗСПЗЗ.
В условията на евентуалност твърди, че е придобил собствеността върху
процесния имот по давност - чрез добросъвестно владение в продължение на
повече от пет години, считано от сключването на договора за дарение от
05.11.2008 г., евентуално чрез непрекъснато владение в продължение на
повече от десет години, считано от 08.09.2008 г., присъединявайки на
владението на праводателите му Т. Д. К. и Д. Т.ов К.. Твърди, че последните са
въведени във владение на възстановените им с решението на ОСЗ - Аксаково
имоти на 08.09.2008 г. с протокол № 75/2008 г., като при въвода имотът е бил
трасиран и границите му - означени с трайни знаци. При сключването на
договора за дарение на 05.11.2008 г. дарителите са му предали владението.
Теренът на процесния имот е бил необработван и затревен с естествена
растителност, поради което той периодично го е почиствал и подновявал
поставената при трасирането маркировка.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 29.01.2008 г. решение № 3 /02.01.2018 г. по гр.д.
5
3874/2007 г. по описа на Районен-Варна е прието за установено по отношение
на ОСЗГ - Аксаково и Община Аксаково, че наследниците на П. Т. А., б.ж. на
с. Климентово, община Аксаково, починал на ***, имат право да възстановят
правото си на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в
землището на с. Осеново, община Аксаково: 1.) нива с площ от 6.800 дка в
местност „Текенски път“, при граници: И. Дим. Н., Г. Ив. С., В. Ив. Г., Х.И.К.;
2.) нива с площ от 17.700 дка в местност „Дългите парчета“, при граници:
Х.Х.В., Г. Дим. У., М. Дим. Г. и път; 3.) нива с площ от 10 дка в местност
„Сухата чешма“, при граници: Г. К. Ч., Г. Ив. Б., З. Георг. М. и път; 4.) нива с
площ от 14 дка в местност „Сакар тепе“, при граници: И. Ат. К., М. Хр. К., Г.
Дим. У. и дол, придобити от наследодателя по силата на продажба,
обективирана в нот. акт № 387, том II, регистър 7899, дело № 1611/1942 г. и
внасянето им в ТКЗС, по иск на Д. Т.ов К., на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Съгласно приобщените удостоверения за наследници П. Т. А. е починал
на *** и оставил за законен наследник единствен син Ташко Петров А..
Последният е починал на 07.03.2005 г. и наследен от племенника му Д. Т.ов К.
– син на сестра му Д.А. К.а, починала преди него на ***
С молба вх. № 3480/28.07.2008 г. Д. Т.ов К. е сезирал ОСЗ – Аксаково с
искане да му бъдат възстановени земеделските имоти в землището на с.
Осеново, признати за възстановяване с решението по гр.д. 3874/2007 г. по
описа на Районен-Варна, последното приложено към молбата.
Върху молбата е обективирана положителна резолюция на служител при
ОСЗ-Аксаково и е разподелено да се постанови решение по чл. 18ж, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ съгласно съдебното решение за описаните в него имоти в
землището на с.Осеново, чиито собственик е П. Т. А., б.ж. на с. Климентово.
Подадено от Д. Т.ов К. до ОСЗ-Аксаково е и заявление вх. №
753/01.08.2008 г., с което заявителят, като наследник на П. Т. А., заявява
желание да му бъде възстановена собствеността върху земеделските земи в
землището на с. Осеново, както следва: 1.) нива с площ 6.8 дка в м-ст
„Текенски път“, 2.) нива с площ от 17.7 дка в местност „Дългите парчета“, 3.)
нива с площ от 10 дка в местност „Сухата чешма“ и 4.) нива с площ от 14 дка в
местност „Сакар тепе“.
Съгласно протокол № 14756 от 01.08.2008 г. ОСЗ-Аксаково е взела
решение, с което на основание чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ и протоколи: без
номер от 27.09.1999 г. по чл. 18г, № 19/06.01.1993 г. по чл. 18д и №
14/20.10.1992 г. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ, признава и определя за
възстановяване правото на собственост върху описаните в заявлението вх. №
753/01.08.2008 г. земеделски земи с план за земеразделяне. Отразено е, че
общо следва да бъдат възстановени 48.500 дка при условията на чл. 15, ал. 2 от
ЗСПЗЗ. Според мотивите на решението същото е постановено съгласно
решение на ВРС по гр.д. № 3874/2007 г., като имотите попадат под
разпоредбите на чл. 25, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и се възстановяват по реда на чл. 19
или чл. 10б от ЗСПЗЗ.
По същото заявление вх. № 753 е взето и решение № 23-I от 27.08.2008
г. на ОСЗ-Аксаково, с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на П. Т. А. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на следните имоти в землището на с. Осеново, а именно: 1.)
изоставена нива с площ от 1.825 дка, находяща се в местност „Канайол“,
представляваща имот № ***; 2.) изоставена нива с площ от 9.093 дка,
6
находяща се в местност „Канайол“, представляваща имот №***; 3.) изоставена
нива с площ от 0.606 дка, находяща се в местност „Канайол“, представляваща
имот № ***; 4.) нива с площ от 16.436 дка, находяща се в местност „Канайол“,
представляваща имот № ***; 5.) изоставена нива с площ от 1.222 дка,
находяща се в местност „Канайол“, представляваща имот № ***; 6.)
изоставена нива с площ от 22.720 дка, находяща се в местност „Канайол“,
представляваща имот № 058047, и 7.) изоставена нива с площ от 0.626 дка,
находяща се в местност „Канайол“, представляваща имот № ***.
Съгласно протокол № 753 за въвод във владение на 08.09.2008 г.
наследникът на П. Т. А. – Д. Т.ов К. е въведен във владение на възстановените
с решение № 23-I от 27.08.2008 г. на ОСЗ-Аксаково имоти №№ ***, ***, ***,
***, ***, *** и ***, всички в землището на с. Осеново, м-ст „Канайол“.
С договор за дарение от 05.11.2008 г., обективиран в нотариален акт №
174, том IV, рег.№ 9666, дело № 693/2008 г. на нотариус А.А. с рег.№ 316 в НК,
вписан с вх.рег. № 31929/05.11.2008 г., акт № 30, том CL, дело № 25289 на
Служба по вписванията-Варна, Т. Д. К. и Д. Т.ов К. са дарили на техния
племенник П. Д. П. (ответник) правото на собственост върху всички описани
по-горе седем поземлени имоти, възстановени с решение № 23-I от 27.08.2008
г. на ОСЗ-Аксаково.
С договор за дарение от 24.06.2015 г., обективиран в нотариален акт №
150, том I, рег. № 3807, дело № 116 от 2015 г. по описа на нотариус Полина
Миткова с рег. № 478 в НК, вписан с вх.рег. № 14372, акт № 65, том XXXVII,
дело № 7749 на Служба по вписванията-Варна, П. Д. П. е дарил на брат си К.
Д. П. следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Осеново,
община Аксаково, местност „Канайол“: ПИ № *** с площ от 4115 кв.м., част
от имот 00851 по КВС; ПИ № *** с площ от 11359 кв.м., част от имот 58047;
ПИ № *** с площ от 4539 кв.м., част от имот № 58047; ПИ № *** с площ от
1825 кв.м., номер по предходен план: 00834; ПИ № *** с площ от 8217 кв.м.,
част от имот ***; ПИ № *** с площ от 8218 кв.м., част от имот ***; ПИ № ***
с площ от 3575 кв.м., част от имот 00851; ПИ № *** с площ от 3000 кв.м., част
от 058047.
Съгласно писмо изх.№ РД-12-02-2414-1Д/7.12.2023 г. на ОСЗ-Аксаково в
службата няма информация дали към 27.08.2008 г. са съществували свободни
имоти в землището на с. Осеново, община Аксаково, с параметрите, описани в
решението по гр.д. 3874/2007 г. по описа на Районен-Варна. Към същата дата
възстановените с решение № 23-I от 27.08.2008 г. ПИ №№ ***, № ***, № ***,
№ ***, № *** и № *** са били земи за обезщетяване по чл.19 ЗСПЗЗ.
Към писмото са приложени справки от регистъра на земеделските земи,
гори и земи в ГФ от ОСЗ, съдържащи пълна история на описаните имоти.
Видно от тази за ПИ № ***, той е получен от разделянето на имот № 05743 с
площ от 2628 кв.м. с вписан настоящ собственик П. Д. П. и данни за бивши
собственици - земи по чл.19 ЗСПЗЗ и наследници на П. Т. А. с начин на
придобиване по ЗСПЗЗ. ПИ № *** съответства на ПИ *** по КККР.
Съгласно Заповед № РД09-94 от 15.05.2009 г. на Директора на ОДЗ-
Варна на основание чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ във вр. чл. 19 от ЗСПЗЗ е
одобрено протоколно решение № 3/12.05.2009 г., изготвено и подписано от
комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ в землища на територията на община Аксаково, вкл.
придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ обн. ДВ, бр. 13/2007 г.
7
Видно от приложение № 1 към протоколното решение, съдържащо описание
на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на с. Осеново, в същото липса
процесният имот № ***.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата от
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че
първият план за процесната територия е планът за земеразделяне (КВС),
обявен в ДВ бр.38/09.05.2000 г., като процесният имот е нанесен в този КВС
на 08.07.2005 г. под № ***.*** и като негов собственик е записан П. Д. П. с
н.а. за дарение от 05.11.2008 г., а като бивши собственици са записани: земи по
чл. 19 от ЗСППЗЗ без документ за собственост; наследници на П. Т. А. с
решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на ОСЗ-Аксаково. Следващият план е
кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, в която процесният имот първоначално не
е отразен в КК, а е нанесен с идентификатор № ***0 впоследствие през 2012 г.
когато се интегрира КВС, съгласно заповед за изменение на КККР № КД-14-
03-864/30.03.2012г. на Н-к СГКК-Варна. Първоначално имотът е попадал в
землището на с. Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич и след 01.08.2004 г. е
преминал в землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, съгласно
заповед № РД-04-7706-34/21.07.2024г. на областните управители на области
Варна и Добрич. Според вещото лице е налице идентичност между имотите,
предмет на нотариалния акт за дарение от 05.11.2008 г., и възстановените
имоти с решение № 23-I от 27.08.2008 г. на ОСЗ-Аксаково, като с последващия
нотариален акт за дарение от 24.06.2015 г. процесният имот не е прехвърлен.
От приетото и неоспорено от страните допълнително експертно
заключение се изяснява още, че липсва идентичност между местност
„Канайол“ и местности „Текенски път“, „Дългите парчета“, „Сухата чешма“ и
„Сакар тепе“. Липсва идентичност и между имотите, посочени в диспозитива
на съдебното решение по гр.д. № 3874/2007 г. на ВРС, и имотите,
възстановени с решение № 23-I от 27.08.2008 г. на ОСЗ-Аксаково, респективно
с процесния имот № *** по КВС на землище с. Осеново. Според вещото лице
не може да се отговори дали е било възможно възстановяването на имотите по
реда на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ (в съществуващи или възстановими стари
реални граници) в местностите „Текенски път“, „Дългите парчета“, „Сухата
чешма“ и „Сакар тепе“, тъй като в ОСЗ-Аксаково не се пази КВС с регистъра
към него към датата на подаване на заявлението от 2008 г., с което са заявени
за възстановяване земи в тези местности. За процесния имот в местност
„Канайол“ не са подавани заявления за възстановяване от наследниците на П.
Т. А.. При извършени справки в Община Аксаково вещото лице не е открило
взето решение на Общински съвет-Аксаково за обезщетение с равностойни
земи от общинския поземлен фонд за имот № *** по КВС, респ. за ПИ ***0 по
КК. След извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че няма
материализирани граници на процесния имот.
За установяване твърденията на ответниците за придобиване на имота
по давност, респ. за тяхното опровергаване, пред първоинстанционния съд са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на водените от
страните общо четирима свидетели – по двама от всяка страна.
От свидетелските показания на ангажираните от ответника св. К. П.
(негов брат) и св. Д. К. (негов праводател) се установява, че непосредствено
след дарението на имотите през 2008 г. ответникът е ангажирал геодезист и ги
8
е трасирал, като е имал намерение и да ги огради, но било скъпо и се отказал.
По-късно изчистил и оградил с ограда с колове и мрежа (тел) един от тях -
процесния с площ от 606 кв.м., който е с излаз към пътя, но скоро след това
оградата била открадната. През 2015 г. ответникът прехвърлил на брат си
всички имоти с изключение на процесния, тъй като него го харесвал. Имотът
бил с почти правилна квадратна форма и малък наклон (денивелация към
пътя), като граничел с гора, поради което и въпреки почистването му много
бързо отново обрасвал с храсти и дървета. На свидетелите не им е известно
трети лица да са имали претенции за имота.
От свидетелските показания на водения от ищеца св. Д. Д. Д. се
изяснява, че същият е Началник отдел ПБЗН в Община Аксаково, като от 2012
г. поне веднъж месечно обикаля района във връзка със свлачищните процеси и
обществения ред и контрол. Свидетелят разказва, че всички имоти там са
обрасли с дървета и няма материализирани на място граници или поставени
огради.
По същия начин описва имота и вторият ангажиран от ищеца св. Д. К. Д.
– геодезист, който от 2006 г. посещава местността по служба.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от надлежна страна (ищец в първоинстанционния процес) и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
преценка относно нейната основателност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания
в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност, съобрази следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите,
от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява.
Според съдебната практика, постановена след цитираното тълкувателно
решение, възприетата в него постановка за прекратяване като недопустимо на
производството при недоказан от ищеца правен интерес от водене на
отрицателния установителен иск е в сила само ако ищецът извежда правния си
интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно
право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е
9
собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в
гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и
интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със
сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки
отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право
принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето
по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права
на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В този случай ако
ищецът не докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило правния му
интерес, отрицателният установителен иск за собственост подлежи на
отхвърляне без съдът да изследва правата на ответника. Ако ищецът докаже
собствените си права, на изследване подлежат и тези на ответника. Съдът
дължи произнасяне по основателността на предявения отрицателен
установителен иск и в двете хипотези (в този смисъл – решение № 51 от
8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2021 г., II г. о., ГК и посочените в него
други решения на ВКС).
В настоящия случай ищецът Община Аксаково обосновава правния си
интерес с твърдения, че е носител на спорното право на собственост върху
процесния имот, което е придобил по силата на закона – чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
като ответникът също формално се легитимира като негов собственик въз
основа на договор за дарение от 05.11.2008 г. При така възникналата
конкуренция на правото на собственост предявеният отрицателен
установителен иск е допустими - чрез него се цели да бъде разрешен със сила
на пресъдено нещо спорният въпрос за титулярството на правото. Според
цитираната по-горе съдебна практика в този случай твърдяното
самостоятелно право на ищеца, от което извлича правния си интерес, касаят
материалната легитимация на страната и следва да бъдат разглеждани по
същество.
Във връзка с основателността на иска и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по предявения
отрицателен установителен иск е да докаже фактите, от които произтича
правният му интерес, в случая – наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността по силата на закона. В тежест на
ответника е да докаже, че е придобил оспореното с иска право на заявеното
основание – договор за дарение от 05.11.2008 г., вкл. оспорените права на
неговите праводатели, придобити по наследяване и реституция, евентуално –
изтекла в негова полза придобивна давност чрез осъществявано трайно,
несъмнено, спокойно и явно добросъвестно владение в продължение на пет
години, считано от 05.11.2008 г., евентуално – чрез владение в продължение на
повече от десет години, считано от 08.09.2008 г., присъединявайки владението
на праводателите му.
Регламентираното в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на която се
позовава ищецът, право на собственост на общината върху земеделски земи е
остатъчно (резултативно) - негов обект са земеделските земи, които са
останали невъзстановени и които не са притежание на други правни субекти
(решение № 41 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3705/2021 г., II г. о.). Касае
се до земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т.е. земи,
10
попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в
предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по
реда и при условията на §4а и §4б от ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно, за да
възникне правото на собственост на общината в хипотезата на чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ, следва да бъде установено, че имотът е бил земеделска земя по
смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ към момента на влизане в сила на закона (1991 г.), че
не е реституиран и не е изкупен от правоимащите ползватели, както и че не е
държавен (чл. 24 ЗСПЗЗ). В ред. на посочената разпоредба, действали в
периода 1997 – 2007 г., е необходимо и изтичането на десетгодишен срок от
посочен начален момент. При наличието на тези кумулативни предпоставки
придобиването на собствеността от общината е пряко, по силата на закона.
Не е спорно между страните, че към посочения релевантен момент
процесният имот е бил земеделска земя, както и че същият е възстановен по
реда на ЗСПЗЗ.
По повод реституцията е безспорно, че след успешно проведено
производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно решение по
гр.д. 3874/2007 г. по описа на Районен-Варна е прието за установено правото
на наследниците на П. Т. А. да възстановят собствеността върху описани в
решението 4 бр. ниви с обща площ 48.5 дка, находящи се в землището на с.
Осеново, общ. Аксаково, местности „Текенски път“, „Дългите парчета“,
„Сухата чешма“ и „Сакар тепе“. Няма спор, че праводателите на ответника са
наследници на П. Т. А..
Безспорно е също, че въз основа на съдебното решение е прието
решение № 23-I от 27.08.2008 г. на ОСЗ-Аксаково, с което е възстановено
правото на собственост на наследниците на П. Т. А. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на описани 8 бр. ниви с обща площ
52.528 дка, всички в землището на с. Осеново, местност „Канайол“. Няма
спор, а се потвърждава и от експертното заключение на СТЕ, кредитирано от
съда като компетентно изготвено, правилно и обосновано, че няма
идентичност между описаните в съдебното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ
имоти и посочените в решението на ОСЗ-Аксаково.
Спорният по делото въпрос се свежда до материалната
законосъобразност на реституционното решение, която ищецът оспорва с
възражение за допуснати нарушения на ЗСПЗЗ, предвид несъответствието по
площ и местонахождение между признатите за възстановяване имоти и
възстановените такива в съществуващи (възстановими) стари реални граници.
За да даде отговор на този въпрос, съдът съобрази следното:
Според съдебната практика при наличие на възражение за нищожност
или за материална незаконосъобразност на решение на органа на поземлена
собственост съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази
преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното
право (така - решение № 152 от 10.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 52/2017 г., I
г.о., решение № 231 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2010 г., ІІ г. о.,
решение № 244 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 60/2009 г., ІІ г.о. и др.).
Разглежданата хипотеза е именно такава, съответно косвеният съдебен
контрол на реституционното решение по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК е
допустим.
Според задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно
решение № 2 от 25.VI.1996 г. по гр. д. № 2/96 г., ОСГК на ВКС, предмет на
11
иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността
върху земеделските земи и със съдебното решение се признава или отрича
това право, а самото възстановяване се извършва от Общинската поземлена
комисия по местонахождение на имота, с оглед ролята й на единствен орган,
овластен да се произнася по възстановяването.
На основание чл. 11, ал. 2, изр. последно от ЗСПЗЗ именно поземлената
комисия има правомощието да определи и земите, върху които се
възстановява собствеността, при спазване изискванията на закона.
Според чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г., действаща
към момента на постановяване на решението на ОСЗ), когато съдебното
решение е представено в общинската служба по земеделие след обнародването
в „Държавен вестник“ на обявлението, че е изготвен проект на плана за
земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл.
10б, ако не може да бъде обезщетен със земите по чл. 19. В този смисъл е и чл.
21, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 31 от 2003 г.). Настоящият случай попада в
приложеното поле на цитираната норма, доколкото съгласно заключението на
СТЕ планът за земеразделяне на с. Осеново е одобрен през 2000 г., а
съдебното решение, с което е признато правото на възстановяване, е от 2008 г.
Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр.43 от 2008 г.)
собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди
образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това, дали са били включени в
тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или
извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не
позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по
тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове.
В случая е поискано от правоимащ наследник с депозирана молба вх. №
3480/28.07.2008 г. и последващо заявление вх. № 753/01.08.2008 г.
възстановяването на описаните в решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ имоти и въз
основа на заявлението е постановено оспореното решение № 23-I от
27.08.2008 г. на ОСЗ-Аксаково, с което е посочено, че се възстановява правото
на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, но
възстановените имоти, вкл. и процесният, са в друга местност и с различна
площ. С оглед на това несъответствие, потвърдено и от експертното
заключение, съдът приема, че на практика не е налице възстановяване в стари
реални граници, което води до незаконосъобразност на така постановеното по
реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ решение на ОСЗ – Аксаково. Последното е
незаконосъобразно и понеже е второ по ред, постановено по същото заявление
вх. № 753/01.08.2008 г., като предходното решение на ОСЗ-Аксаково по
протокол № 14756 от 01.08.2008 г. е такова по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и
определя за възстановяване правото на собственост върху описаните в
заявлението земи в нови реални граници с план за земеразделяне (тоест
отново при несъответствие между посочения начин на възстановяване и
възстановените на практика имоти в стари граници).
С оглед на изложеното, постановеното решение № 23-I от 27.08.2008 г.
на ОСЗ-Аксаково не е породило действие и реституционната процедура не е
приключила успешно. Доколкото обаче процесният имот е бил предмет на
реституция, той не е станал част от остатъчния поземлен фонд по чл. 19, ал. 1
12
от ЗСПЗЗ. Този извод се потвърждава и от приетото впоследствие решение №
3/12.05.2009 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед №
РД09-94 от 15.05.2009 г. на Директора на ОДЗ-Варна, според което процесният
имот не е сред земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, включени в остатъчния фонд на
землището на с. Осеново. Горното налага извод за недоказана
материалноправна легитимация на ищеца, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на отрицателния установителен иск за собственост. Възраженията
на въззиваемия в този смисъл са основателни.
За пълнота и с цел разрешаване на възникналата конкуренция на
спорното вещно право, съдът намира за необходимо да обсъди по същество и
правата на ответника. В тази връзка намира следното:
Предвид опорочената реституционна процедура, праводателите на
ответника - наследници на П. Т. А. не са придобили правото на собственост
върху процесния имот, поради което не са могли и да го прехвърлят. Затова и
договорът за дарение от 05.11.2008 г. не е породил вещно-правно действие и не
легитимира ответника като собственик на имота.
При това положение следва да бъде разгледано евентуално заявеното
придобивно основание - давностно владение в продължение на пет години,
считано от 05.11.2008 г., евентуално – десет години, считано от 08.09.2008 г.
Съдът намира, че ответникът има качеството на добросъвестен владелец
по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, тъй като фактическата власт е упражнявана
от него на основание сключения договор за дарение от 05.11.2008 г., тоест
владял е вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателите му не са собственици. На основание чл. 70, ал. 2 от ЗС
добросъвестността се предполага до доказване на противното, като обратно
доказване не е проведено по делото (не са представени никакви доказателства
в тази насока, а не са и наведени твърдения за недобросъвестност).
От свидетелските показания на ангажираните от ответника свидетели се
доказва, че така установеното владение е продължило повече от десет години,
в който период ответникът е трасирал имота, а впоследствие го е почистил и
оградил, като няма данни някой друг – ищецът или трето лице, да е
предявявал претенции към имота или да е въздействал по някакъв начин
върху него, вкл. да е установявал собствено владение, годно да прекъсне
давността. Отчитайки възможната заинтересованост на свидетелите по реда
на чл. 172 ГПК, съдът цени показанията им като достоверни, доколкото са
дадени от лица с непосредствени лични впечатления и са последователни,
взаимно допълващи се и съответни на останалия доказателствен материал.
Така установеното владение на ответника и неговата продължителност не се
опровергава от показанията на другата група свидетели, водени от ищеца, тъй
като те свидетелстват единствено за липса на ограждения в имота и
невъзможност за отличаването му от съседните горски територии – все
обстоятелства, които се потвърждават и от свидетелите на ответника,
последните обясняващи и причините за това – оградата е открадната
непосредствено след поставянето й и имотът се намира в гора, чиято
растителност навлиза в него скоро след почистването му. При това положение
и с оглед доказано предприетите от ответника действия по трасиране,
почистване и ограждане на имота, макар и извършвани през значителен
интервал от време, както и липсата на фактически действия от трети лица и
действието на презумпцията на чл. 83 ЗС, която не е оборена в процеса, съдът
13
приема, че обективният елемент на владението е налице.
Относно началото на давностния срок съдебната практика приема, че
придобивната давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на чл.
5, ал. 2 ЗВСОНИ реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило,
започва да тече от датата на постановяване на административния акт за
възстановяване на правото на собственост, с който завършва това
производство - решение на ОСЗ по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ (когато
собствеността се възстановява в съществуващи или възстановими стари
реални граници), решение на ОСЗ по чл. 27 ППЗСПЗЗ (когато собствеността
се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне) или заповед
по § 4к, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината (когато се възстановява
собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ).
Тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират
лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни
недвижими имоти, индивидуализирани в тях по площ, местонахождение,
граници. Едва след приключване на процедурата по възстановяване на
собствеността върху земеделските имоти с постановяване на такъв акт,
индивидуализиращ възстановения имот, правоимащите могат да предявят иск
срещу трети лица за защита на правото си на собственост, поради което и от
тогава тече давността срещу тях (така – решение № 450 от 03.04.2013 г. по
гр.д. № 678/2011 г. на ВКС, I г.о.).
В разглеждания случай незаконосъобразното решение на ОСЗ –
Аксаково, с което е било възстановено правото на собственост върху
процесния имот в стари реални граници, няма конститутивен ефект, поради
което е необходимо да се установи кога имотът е индивидуализиран в
достатъчна степен като обект на собственост - конкретна вещ, върху която
правото на собственост може да бъде упражнявано. Настоящият съдебен
състав приема, че това е станало с отразяването на имота в плана за
земеразделяне (КВС) през 2005 г., с който план се определят новите реални
граници на имота, респ. той се индивидуализира надлежно – арг. от чл. 17, ал.
1 от ЗСПЗЗ и чл. 23 от ППЗСПЗЗ. От тогава е могло да започне и теченето на
придобивна давност за имота. Ответникът е установил добросъвестното си
владение върху вещта в по-късен момент – на 05.11.2008 г. и от тогава до
датата на исковата молба (08.04.2024 г.) е изтекъл приложимият петгодишен
давностен срок, при липса на данни за спиране и/или прекъсването му в този
период. Доколкото имотът не е бил общински (по изложените по-горе
съображения), по отношение на същия е неприложим установеният
мораториум, действал в периода 2006 г. – 2022 г.
Следователно ответникът е доказал по делото правото си на собственост
върху процесния имот, възникнало на заявеното евентуално основание по чл.
79, ал. 2 от ЗС, и предявеният срещу него отрицателен установителен иск
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, на основание чл. 272 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
въззиваемия се следват разноски по делото. Такива са претендирани за
14
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., като са представени и
доказателства за реалното му заплащане – договор за правна защита и
съдействие от 18.08.2025 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Срещу размера на възнаграждението е направено от въззивника
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за
основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна
процесуални действия по делото (вкл. подаване на отговор на въззивната
жалба и явяване в проведеното едно о.с.з.), както и минималният размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 5 във вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлизащо в размер на 400 лв.
Съобразявайки тези критерии, съдът намира, че възнаграждението следва да
бъде редуцирано до 1000 лв., която сума да се възложи в тежест на насрещната
страна.
Съобразно изхода на делото, разноски на въззивника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 844/11.03.2025 г. по гр.д. № 4169/2024 г.
по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав.
ОСЪЖДА Община Аксаково, ЕИК *********, с адрес: гр. Аксаково,
общ. Аксаково, обл. Варна, ул. “Г. П.” ***, представлявана от кмета инж.
Атанас Стоилов, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Р.Ж.“ ***, сумата от 1000 лв. (хиляда лева) за сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15